Христо Пощаков
Обсебеният

Слънчевият лъч погали по бузата Они Раман и го накара да отвори очи. Събуденият човек по навик погледна екранчето върху многофункционалната гривна на ръката си и се стресна. Циферблатът на часовника му показваше осем и трийсет местно време и вече закъсняваше за работа. Беше се успал, което рядко му се бе случвало досега, не беше чул натрапчивите пиукащи звъци за събуждане. Изглеждаше странно, но беше факт.

Они бързо се измъкна от поддържащото поле на силовия хамак и шляпайки с голи ходила по гладката повърхност на пода се вмъкна в тоалетната ниша. Обичайните сутрешни занимания не му отнеха повече от десетина минути, но той продължаваше да следи напрегнато смяната на червените цифри. Обличането на дрехите и обувките му отне още малко време, после набързо включи светлофилтъра на прозореца и дори не обърна внимание на чудесния изглед към океана, предоставен от височината на петдесет и втория етаж на жилищния комплекс.

Пътят от дома му до площадката за прехвърляне изяде още пет минути, добре, че по това време тя не беше задръстена от хора и повечето от стартовите места бяха незаети. Они застана на едно от тях, набързо набра чрез гривната си нужните координати и след няколко мига се озова в непосредствена близост до огромния плуващ ресторант, в който работеше като готвач-програмист. Доста смутен, той влезе във вътрешността му и се насочи към супер модерната кухня. Когато стигна до собствената си работна клетка, забеляза с учудване, че в нея се е настанил друг мъж, който усърдно работеше със секционния програматор. Беше мургав като него, но с по-атлетична фигура и полегати очи, което говореше за източно-азиатски примес в кръвта му.

— Сигурно има някаква грешка — обърна се Они към него. — Винаги работя точно на това място.

— Възможно е. Замествам някой си Раман, който от днес си е взел годишен отпуск. Но това не означава, че е станала грешка — пренебрежително отвърна човекът.

— Извинете за безпокойството — смутено измънка Они и побърза да тръгне натам, откъдето бе дошъл. Чак сега се сети, че вчера бе поискал да ползува отпуската си.

„Как може да съм станал такъв идиот? — помисли докато доближаваше изхода на ресторанта. — Вместо да се излежавам на някой плаж и да си търся подходяща женска компания, тичам отново да работя. Превърнал съм се в безмозъчен автоматизиран тъпак.“

След като стигна до площадката за прехвърляне, реши да се върне в дома си, за да обмисли на спокойствие по-нататъшните си действия. Престижната му, добре заплатена професия наистина го бе превърнала в жив робот, изпълнен от вечен страх да не изгуби работата си.

Преди да извърши мигновената транспортна услуга, Они успя да се поотпусне и да хвърли поглед към свежата зеленина на острова. Морският вятър приятно подухна и разроши косите му, а високо над него прелетяха няколко бели птици.

„Съвсем не е лошо да живееш и работиш на Хаваите — неочаквано установи той. — Ако не беше пренаселеността на комплексите и тълпите туристи, тук щеше да бъде истински рай. Но в крайна сметка и така си е добре.“

Мелодичният звън на информатора го посрещна на входа на жилището му, имаше съобщение. „Интересно кой ли се е сетил за мене?“ — запита се Они, остави вратата да се затвори след него и се приближи към малкия, красиво оформен апарат, в чието екранно пространство светеше ярък надпис:

„В десет и половина тази сутрин ще те чакам на ъгъла на сто и петнайсета и осемдесета улица, откъм страната на хотела. Бъди точен. Х.“

Смисълът на съобщението беше доста загадъчен. Кой или коя се криеше зад инициала „Х“? Нямаше познати, чиито имена да започват с него. Ала и без това бе свободен от ангажименти, нищо не му пречеше да се поразходи из улиците и да отиде на срещата. Погледна гривната си, часът беше девет и четвърт, разполагаше с четиридесет и пет минути.

Без да бърза, той излезе в общия коридор и се вмъкна в най-близкия пневматичен подемник. Неочаквано се оказа в компанията на някакъв дебелак, който го притисна в ъгъла на кабината. Когато стигна до нулевото ниво, най-сетне се отърва от присъствието му, измъкна се от огромната сграда и зажумя под лъчите на яркото слънце. Беше забравил да си вземе тъмни очила, но не му се връщаше обратно.

Улиците, по които се движеше изглеждаха позабравени и Они отново ги преоткриваше. По тях рядко се срещаха минувачи като него, те бяха изпълнени предимно с туристи. Обитателите на комплексите предпочитаха да си стоят по домовете, да дишат свеж кондициониран въздух, да гледат развлекателни програми или да вземат участие в различни лотарии. Социалната издръжка на мнозинството от тях не предразполагаше да си показват носовете навън. В това отношение привилигероването му положение освен самочувствие, създаваше и известно неудобство.

Той продължаваше да крачи и пътьом разглеждаше витрини на магазини, реклами на нощни заведения, ателиета за цветни татуировки и какво ли не още, предназначено да прибере парите на временните птици с цветни ризи, пристигнали да ги похарчат.

Докато се занимаваше с околната обстановка, така и не разбра кога пристигна на мястото на срещата. Изчака известно време, но никой не се насочи към него. Постоя още малко и накрая реши, че някой познат се е пошегувал с него. Всъщност бе глупаво да повярва на съмнителна покана, означена с инициал.

Обратният път до дома му премина в същото нехайно и забавено темпо. Установи, че мотаенето по улиците е доста интересно занимание, а липсата на задължения — нещо съвсем приятно. До краят на безделничеството му оставаха още четиридесет и четири дни — достатъчен период за всякакви приятни начинания.

Информаторът в жилището му го посрещна с дразнещ окото, мигащ надпис: „Закъсня на срещата с пет минути, със същото време ще бъдеш наказан. Х.“ Още не бе успял да се учуди на съобщението, когато мозъкът му сякаш се сви от безмилостен натиск. В екранното пространство пред него се появи нов надпис: „Да не се повтаря!“.

Они доби усещането, че светът се сгромолясва върху него, непоносимата болка, която изпитваше го накара да се разкрещи. Секундите върху дисплея на гривната му сякаш застиваха, но все пак успя да издържи. След това задъхан, в положението на малтретирано куче, започна да възвръща нормалното си състояние.

Беше преживял нещо страшно. Успя да се домъкне до хладилника, извади кутия бира, отвори я и я изпи на един дъх. Посегна към втора и когато се обърна, установи с ужас, че в информатора се е появил нов надпис: "Утре, в шестнайсет часа местно време, среща във фоайето на „Централ банк“ в Сидней. Бъди точен, в противен случай знаеш какво ще последва. Х."

Сидней се намираше в Австралия, доста далече от Хаваите. Уплашен от възможността за следващо наказание, нещастният готвач се отпрови към станалия вече неприятен апарат, осведоми се за разписанието на трансконтиненталните полети и си запази място в една от совалките, която имаше междинно кацане на неговия остров, а тя отново излиташе след около час. Не предпочете далечно директно прехвърляне, защото бе по-скъпо и предполагаше известни рискове. След още няколко часа краката му стъпиха върху твърдата повърхност на острова-континент. Веднага свери гривната си с локалното време, оказа се, че полетът му е спестил няколко часа. Първото нещо, което направи, бе да наеме стая в хотел, да се настани в нея и да се опита да подреди мислите си, които непрекъснато се въртяха около тайнствената среща на следващия ден.

Информаторът в стаята го уведоми за площадка за прехвърляне, която се намираше възможно най-близко до търсената банка и Они запамети координатите й в гривната си. Нямаше намерение да излиза навън, изгледа няколко развлекателни програми и реши, че е време за лягане.

На следващия ден той се отправи към банката с достатъчен аванс от време, което според него му гарантираше пристигане в определения час на срещата, дори малко по-рано. След направеното прехвърляне сви в първата пряка вляво, после във втората вдясно…и по-нататъшното му придвижване се оказа невъзможно. Улицата, на която попадна бе преградена от полицаи и пожарникари, а от една от сградите й излизаше дим и пламъци. Да продължи по-нататък бе невъзможно, а за да стигне до банката трябваше да заобиколи цяло каре от улици. Усети, че изтръпва от неприятно предчувствие и изпратен от недоумяващите погледи на зяпачите се затича с всички сили към пряката, която току-що беше подминал.

Они влезе запъхтян във фоайето на банката, беше изпотен и раздърпан. После застана в средата му и започна да оглежда насядалите по околните фотьойли хора. Кой ли от тях беше мистериозния „Х“, който му бе причинил по неизвестен начин такава болка? За какво ли искаше толкова да се срещне с него на другият край на света? Никой не му обърна внимание, нито се доближи до него.

Голямото светлинно табло на стената срещу него премигна няколко пъти, за да му привлече вниманието и върху него се появи съобщение с едри букви: „Отново закъсняхте, господин Раман, десет минути са нетипични за вашите навици. Ще бъдете наказан НЕЗАБАВНО! Х.“

Болката, която потопи в мрак съзнанието му бе толкова нетърпима, че той се строполи на пода и тялото му се загърчи в конвулсии. В полусъница успя да забележи, че около него се струпват някакви хора.

Когато се опомни, разбра, че се намира в болница. Лежеше на нещо твърдо и неудобно, мислите му се движехе бавно, усещаше в себе си непривична отпуснатост и сънливост. Успя да се надигне, стана от неприятното легло, добра се до близкия информатор и го включи. Почти веднага пред него се появи лицето на непознат човек, който му се усмихваше.

— Къде се намирам? — попита Они.

— В една от градските болници. Предполагам, че вече сте се наспали.

— Какво ми беше?

— Точен въпрос, без адекватен отговор. Изследванията показаха, че сте напълно здрав. Бяхте изпаднал в някаква неизвестна криза, сега се чувствате добре и можем да се разделим с вас. Дрехите ви се намират в гардеробчето в ъгъла на стаята, здравната ви застраховка се оказа в ред. Довиждане, изходът от сградата се намира в края на коридора, етажът е приземен.

— Само още един въпрос. Няма ли да ми обясните какво се е случило с мене?

— Вероятен спазъм на мозъчни съдове. Получавали ли сте такъв пристъп и дръг път?

— Да, само веднъж.

— Тогава всичко е наред. За всеки случай, през следващите няколко седмици вземайте леки успокоителни, няма какво повече да добавя.

Хотелската стая изглеждаше мрачна и неуютна, чуждият град го потискаше. Той си взе душ, почувства се донякъде освежен и тръгна към информатора с намерение да си резервира място в обратен полет. Не го беше докоснал, когато в осветеното пространство на екрана му се появи нов омразен надпис: „Следващата среща е на централния площад в Аниса, в осемнайсет часа местно време. Ако закъснееш, вече знаеш последствията. Точно след седем дни! Х.“

Каква среща, каква Аниса, каква столица? Они отново усети, че настръхва, непознатият го манипулираше както си иска, но вече бе убеден в неумолимостта му по отношение на наказанията.

Последвалата справка му изясни, че поканата се отнася за среща на една от сравнително скоро колонизираните планети, която се движеше в орбита около двойна звездна система. Дотам беше възможно да се стигне чрез два междинни полета — с прекачване на АРКТУР ІІ и на Мана. Сумата за заплащане на отиването и връщането му почти поглъщаше спестяванията му.

Сломеният готвач се замисли. Обратният път до Хаваите губеше смисъл, трябваше да направи всичко възможно, за да избегне НАКАЗАНИЕТО. Нямаше с кого да сподели сполетялото го нещастие, а дори да го направеше, всеки би го сметнал за луд.

Безизходицата, в която беше изпаднал го мачкаше, но същевременно пораждаше в него и люта омраза. В съзнанието му се завъртя една единствена отмъстителна мисъл: ако все пак се срещнеше с проклетия „Х“, щеше да го убие. Безкомпромисно и на всяка цена.

Полетите в космоса в условия на транспреходи завършиха успешно. По време на транзитния си престой на двете междинни планети, той дори не обърна внимание на местната им екзотика. Компанията от търговски пътници, с която беше пътувал, го бе изнервила допълнително. Всички те бяха изявени досадници, които го бяха дразнили с дебелашките си шеги и плоските си вицове.

На Аниса, в едноименната й столица, той се настани в хотел разположен на централния градски площад, което изключваше възможността да закъснее за срещата. След това се бе поразходил из града и от някакво забутано магазинче беше купил шило с плоска дръжка, в чиято сърцевина се намираше кондензатор с мощен заряд. Така че ако при удар острието не прободеше сърцето на противника, електрическото изпразване със сигурност го довършваше. Такова подло оръжие отдавна бе забранено по централните планети и можеше да се намери само по най-периферните, където всъщност бе и открито. Они продължаваше да държи на взетото решение. Да се срещне с „Х“, изненадващо да го наръга с шилото и без да е оставил някакви по-видими белези, да го подмине. Евентуалните възможни последствия от постъпката му не го интересуваха, още по-малко го интересуваше начинът, по който гаднато копеле успяваше да налага наказанията си.

Седмият ден дойде. Пет минути преди уреченият по местното време час, той се намираше на площада и кръвожадно се взираше в околните минувачи. Същевременно непрекъснато поглеждаше гривната на ръката си с явни признаци на нетърпение. Минутите се сменяха в напрегнато очакване. Пет десет, петнайсет…

След половин час разочарован се върна в хотела и първата му работа при влизането в наетата стая бе да погледне към информатора. Очакванията му се сбъднаха, поредният омразен надпис отново се появи: „Този път аз не пристигнах на срещата. Следващата е в кипука на Врагхт, нирта отделение. След четиринайсет дни по същото време. Бъди точен, ако не искаш да съжаляваш защо си се родил. Х.“

Они побесня от яд, неизвестното лице направо се подиграваше с него. Информационната справка показа, че Врагхт е планета от звездна система в съседна галактика, кипук е основното седалище на тамошните разумни амебовидни, а нирта е отделение за извършване на религиозни тайнства, до които се допуска нищожна част от местното население, считана за богоизбрана.

Подигравката с него добиваше чудовищни размери, далече извън рамките на нормалното. Човечеството не разполагаше с редовен транспорт до тази планета, а дори той да беше наличен, стойността на превоза нямаше да бъде по джоба му. Освен това какво би станало, ако „Х“ отново го излъже? Но ако не съобщаваше истинските си цели в тази жестока игра, оставаше НАКАЗАНИЕТО. Някакво вътрешно чувство му подсказваше, че неизвестният ще продължи да го измъчва.

Гневът бушуваше в него, съпроводен от чувство на безизходица и Они крачеше нервно из хотелската стая, без да си намери място. Накрая реши да излезе навън, защото се задушаваше от безпомощност и не след дълго осъзна, че крачи по една от уличките, започваща от площада.

Безцелното му придвижване из града като че ли го поуспокои и той започна да се вглежда в обемните табели, които подминаваше, това действие допълнително го разсейваше. Бръснарница, адвокат, психоаналитик, хранителни стоки, брокери, погребално бюро, антиквариат, облекло. Начинът им на представяне изглеждаше доста старомоден. Увлечен в разглеждане на надписите, той подмина някаква невзрачна табела, но после смисълът й достигна до съзнанието му и някакво вътрешно предчувствие го накара да се върне. Тя гласеше:"Ясновидство, предсказване на бъдещето и душевна диагностика".

Они влезе в полутъмното помещение и успя да различи фигурата на дребничък катрак, който подвил сивата си опашка между долните си крайници, седеше полуизлегнат в хидравличното си кресло. Изглеждаше като изпаднал летаргия. Ноктестите му ръце бяха скръстени на гърдите, които равномерно се повдигаха. Беше облечен с късичък червен халат, на голата му глава се мъдреше странна шапчица.

„Дали да го събудя или да изчакам навън?“ — помисли изпадналия в беда готвач и се отдаде на размишления за катраците. Открити преди хиляди години, тези същества бяха станали неизменни спътници на човечеството. По природа бяха изключително тактични и не дразнеха никого. Слабата им размножителна способност се компенсираше с учудващо дълголетие. Високата им интелигентност бързо ги бе издигнала в обществото на хората, между тях имаше твърде известни навигатори, лекари, физици и едри търговци. Те упражняваха и други престижни, понякога странни професии. Основното им духовно качество се изразяваше в пословичната им честност — на всеки от тях можеше да се има пълно доверие. Желанието на Они да установи контакт със задрямалия надделя.

— Извинете — каза той, после се изкашля и го събуди.

Катракът отвори огромните си зелени очи и го изгледа пронизително.

— Бих искал да споделя с вас моето положение, не зная дали сте в състояние да помогнете…- смутолеви изпадналият в беда човек.

— Няма нужда от много приказки, вече съм наясно. Лошо, много лошо. Попаднали сте на пачи яйца. Може би за в бъдеще ще се оправите, но е възможно и да не стане. Крайният изход зависи от доста фактори.

— Кой е този „Х“? Какво все пак ме очаква?

— „Х“ е някой и същевременно никой, но и при двете положения е много опасен. Ако не се отървете от него ви очаква мъчителна и жестока смърт. Досега нямах представа, че изроди като него са се добрали до Земята.

— Не разбрах нищо.

— Шилото, което си купил, нямаше да ти помогне. Имаш си работа с изключително гадно създание, което периодично те обсебва — премина на „ти“ катракът. — През останалото време смуче енергия от претесненията, които ти създава. Питаш ме кой е той и донякъде ме затрудняваш с отговора. Бих го нарекъл информационен садист от призрачен тип, по принцип представлява полева структура. Той и неговите себеподобни са се появили в познатия ни космос преди милиони години. Създадени са от извратена машинна цивилизация, която векове е воювала с няколко хуманоидини. Накрая тя била унищожена, но дяволските й изобретения до ден днешен витаят из световното пространство.

— Не ми казахте какво трябва да направя, за да се спася. Дайте ми съвет, виждам, че не сгреших като влязох при вас.

— Ще се опитам да помогна, макар че както казах крайният резултат зависи от много фактори и може би най-вече от тебе. На връщане към Земята няма да минеш през Мана, а ще направиш прекачване на Минерва. Подай си гривната, ще запаметя адреса на мой близък роднина. Казва се Фтах, живее близо до космодрума и лесно ще го откриеш. Ако и той не успее да ти помогне, поне ще свършиш дните си на родна земя. Не се ли освободиш от информационното чудовище, спукана ти е работата. Накрая то ще изсмуче всичката ти жизнена енергия. Сега вземи гривната, готов си. Ако събитията се развият благоприятно, сигурен съм, че отново ще ме потърсиш. Името ми е Ртах, лесно се запомня.

Они заплати за услугата, сбогува се и донякъде обнадежден излезе на улицата.

Още същата вечер презавери обратния си полет и след два дни вече се намираше на Минерва.

Фтах не се оказа по-различен на външен вид от роднината си, освен че не изглеждаше толкова сънлив. Канторката му бе горе-долу със същите размери, той го прие учтиво и веднага го изслуша.

— Смятам, че ще разреша проблема ти — авторитетно обобщи той. — Но за доведем работата до успешен край има една предпоставка: трябва да спазим часът на срещата. Сега си намери място за спане, огледай местния зоопарк, направи екскурзия до близките планини и гледай да се разтовариш от неприятните мисли. През това време ще поддържаш връзка с мене, нямаш друг избор. Аз от своя страна веднага ще се заема с уточняване на часовите разлики между Врагхт и Минерва. Ще се свържа с хиперпространствения терминал на местната обсерватория.

Они се съобрази с предписанията му, разнообрази живота си и спомените за понесените наказания донякъде избледняха. Трийсет минути преди часът на срещата, той вече се намираше в канторката на катрака и наблюдаваше странните му приготовления. Фтах беше разпръснал по плота на бюрото си някакви изсушени растения, после извади от близкия шкаф кристално кълбо и го постави всред тях.

— Сядай тука! — нареди той на клиента си и му подаде стъклена пръчка, която завършваше с ярко светещо топче. — Няма да мърдаш от мястото си, докато аз не ти кажа! През това време ще се съсредоточаваш в светлината на топчето.

Завършил с приготовленията, Фтах включи светлофилтрите на прозореца, седна зад бюрото си и се втренчи в прозрачната сфера. В настъпилия палумрак устните му беззвучно помръдваха.

Най сетне съдбовният час настъпи. Не мина много време и Они почувства страхотният натиск в главата си. След това му се стори, че дочува слаб писък и острата болка изчезна.

— Готов си, успях да те спася! — възкликна радостно Фтах. — Вече не можеш да бъдеш обсебван от информационната гадина, защото тя вече не съществува.

— Как го постигна?

— Успях да примамя информационен вампир и той го изсмука. Информационните садисти са любимата му храна.

— Безкрайно съм благодарен! — каза прочувствено спасеният готвач.

— Няма защо, дано да не ти се наложи отново да ми ползуваш услугите.

След като Они се сбогува с него, вече се чувствуваше нов човек.

— Приятен път и радостни сънища — изпрати го Фтах с най-доброто катракианско пожелание.

След приключването на полета до Земята, Они Раман побърза да се прибере в собственото си жилище. Нищо не се бе променило, душата му беше отпусната и денят изглеждаше някакси по-различен. От това приповдигнато състояние го извади мелодичният тон на информатора. Нещо трепна в душата му и погледът му се втренчи в екранното пространство на апарата, където се мъдреше злокобен надпис: „Утре в десет и трийсет часа ще те чакам на ъгъла на сто и петнайсета и седемдесета улица. Бъди точен. Y.“

Отначало очите му не искаха да повярват на видяното, после усети, че го обхваща ужас. Той беше обсебен от друг информационен садист. Отново обзет от гняв и безпомощност, отчаяно се зае да потърси изход от създаденото положение. Този път главата му сама го заболя от върховното напрежение, решението на новата ситуация изглеждаше твърде мъгляво. Спестяванията му бяха съвсем изтъняли, какво можеше да направи?

След като мислите му дълго се въртяха в затворен кръг, Они най-сетне се добра до нещо по-съществено. Застана пред информатора и поръча хиперпространствена връзка с Ртах. Самият той беше казал да го потърси, ако това се наложи и това беше станало.

— Кой се обажда? — попита сънливо катракът и панически уплашеният човек се впусна в обяснения.

— Ще ти дам един много ценен съвет — рече Ртах след като го изслуша. — И то безплатно. Ако ме послушаш, повече няма да ти се налага да ме будиш посред нощ. Изглежда че информационните садисти копират действията си един от друг и след като „Х“ веднъж се е лепнал за тебе, след него следва „Y“, после пристига „Ж“ и така нататък, ако предишният не е успял да те довърши. Отивай утре на срещата, след това продавай всичко, което притежаваш, Заминавай за Минерва и си намери жилище в близост до Фтах. На тази планета също има работа за готвачи, а след някоя друга година е вероятно сам да се научиш да се оправяш с положението си. Бъдещето ми подсказва, че все някога ще успееш. Желая ти приятен път и радостни сънища!

Ртах прекъсна връзката, а Они си спомни, че това беше най-доброто катракианско пожелание.