Сандра Браун
Сделка с дявола (9)

Девета глава

— Джени! — Кейдж изхвърча от стола си. Преди Линк и Кери да разберат какво става, той беше до нея, сложил ръце на корема й. — Да не би… Какво има?

— Мисля, че е спазъм — отвърна задъхано Джени.

— Сигурна ли си? Ами ако бебето е на път?

— Не. Не още.

— Седни, Джени — подкани я Кери и придърпа стола под нея.

— Нищо ми няма — жената се отпусна на стола. — Същото беше и преди да родя Трент.

— А аз умирах от страх — Кейдж прокара пръсти през косата си. — Да повикам ли лекар?

— Не. — Джени му изпрати въздушна целувка. — Не изпадай в паника. Съжалявам, че ви притесних — усмихна им се тя.

— Днес се преумори. Цял ден беше на крак — нежно я смъмри Кери. — Почивай си, а ние ще приберем масата.

Джени се опита да възрази, но тримата не й обърнаха внимание и започнаха да пренасят съдовете в кухнята. Кейдж се въртеше около жена си. След половин час Кери помогна на приятелката си да се качи на втория етаж. Никой не спомена нищо за заминаването на Линк. Дори и той самият се сети чак когато излезе на верандата. След малко дойде Кейдж и той повдигна въпроса:

— Аз наистина трябва да тръгвам. Престоят ми тук допълнително натоварва Джени.

— Да не съм чул повече подобно нещо. Можеш да останеш колкото желаеш, ако нямаш нищо против да спиш в една стая с Трент. Но те предупреждавам, че хърка.

— Уверявам те, че всяко място би било по-добро от онова, където прекарах последните дни.

Линк се ухили, но се почувства наскърбен от собствените си думи. Припомни си как спа на земята, покрит с лианите, притиснал в прегръдките си Кери. Споменът бе болезнен, но приятен.

— Корветът твой ли е? — попита, за да си отвлече вниманието от натрапчивите мисли.

— Да. Искаш ли да го видиш?

Запътиха се към гаража, чиято врата бе отворена. Вътре бяха паркирани най-различни коли. Сред тях се намираше корветът, който Линк бе забелязал.

— В отлично състояние е — тихо подсвирна той. — Откога я имаш?

— От няколко години. Когато я купих, беше съвсем съсипана, но наех майстор да я стегне. Утре ще се повозим. Един от пороците ми е, че карам много бързо.

— Ще запалиш ли? — Линк извади от джоба на ризата цигарите, които му беше дал Гари.

— Благодаря, но вече не пуша. Когато се оженихме с Джени, й обещах, че ще оставя цигарите.

— Сигурно си имал доста пороци. — Линк присви очи и погледна през цигарения дим към новия си приятел.

— Да — засмя се Кейдж. — Безброй. Отказах се от повечето. — И намигна дяволито. — Все пак имам една слабост, от която никога няма да се откажа.

Двама мъже се разсмяха.

— Бог ми е свидетел, че е хубаво — отбеляза Линк след кратка пауза. — Повече от месец не съм срещал мъж, който говори на родния ми език.

Линк се чувстваше приятно в компанията на Кейдж.

Докато си допуши цигарата, и двамата мълчаха, но между тях нямаше напрежение. Не се налагаше да си разменят любезности, понеже си допадаха. Отношенията им се основаваха на взаимно уважение, на непристорена симпатия, а и на незачитане на общоприетите обществени норми. Ето защо Линк не се засегна, когато Кейдж подхвана:

— Тези петдесет хиляди долара, приятелю…

— Не ми трябват проклетите пари.

— И аз така си мислех.

Кейдж не сметна за нужно да обсъжда въпроса. Не очакваше обяснение, защото схвана, че Линк не е склонен да разискват темата. Кейдж уважи решението му, а Линк се зарадва, тъй като приятелят му не прояви любопитство.

— Двамата с Джени сте много щастливи — подхвърли гостът.

За Линк подобно изживяване бе непознато. Никога досега не бе говорил с женен мъж за съпругата му. Почувства се неловко. Кейдж обаче се отзова, без да му мигне окото.

— Да, имаш право.

— Трябва да ви е провървяло — продължи мисълта си Линк. — Рядко се случва разбирателството в семейството да продължи с години. Или поне аз не познавам такива хора.

— При нас също не се получи изведнъж. Джени се лиши от много неща, като се омъжи за мен.

— За теб разбрах, че си се отказал от цигарите, а и от младежките лудории. А тя?

— Ами престана да се вслушва в здравия разум. — Двамата се изхилиха, а после Кейдж тъжно поклати глава. — Единственият начин да я задържа бе да се оженя за нея, знаеш как става. Мъжът е в състояние да направи всичко за една жена.

„Ясно ли ти е, момче?“ — негласно си зададе въпроса Линк.

— Що се отнася до Джени — продължи Кейдж, — май че е най-добре да отида да видя как е. А ти си пуши спокойно. Лека нощ.

— Утре ще си купя дрехи. Признателен съм ти, че ми даде нещо да облека. Благодаря ти за всичко.

Стиснаха си ръцете и. Кейдж тръгна към къщата. Линк замислено загаси цигарата. Семейство Хендрин страшно му допаднаха. Завиждаше им за близостта, която съществуваше между тях. Никога не бе изпитвал подобна взаимност с което и да било човешко същество. Нито с родителите, нито с приятелите си.

Кейдж и Джени се държаха невероятно мило един към друг. Обичта към малкия им син ги свързваше силно. По всичко личеше, че чаршафите на спалнята им непрекъснато са топли, сгрети от споделената взаимност.

Линк бе забелязал безброй пъти да си разменят влюбени погледи. Почувства ревност, защото никой не го бе гледал с такава нежност. Някъде дълбоко в душата си усещаше болезнената липса на нещо, което все още не успяваше да определи.

Какви бяха тези разсъждения? Нима фактът, че сутринта бе близо до смъртта, го превърна във философ? Бе постигнал успех в живота. Радваше се на отлична кариера, изпълнена с пътешествия и приключения. Печелеше добре и получаваше признание. Жените не го оставяха на мира, привлечени от парите, репутацията и известността му на превъзходен любовник. Правеше им скъпи подаръци, запознаваше ги с влиятелни хора и им доставяше удоволствие. Той самият ги търсеше само за едно. След като утоляха страстта му, бързо ги забравяше. За него тези жени бяха просто тела — незначително, преходно явление от забързаното всекидневие. Съвсем различни от Джени Хендрин и от…

Изруга безгласно, усетил, че се кани да изрече името на Кери. Опита се да изтрие и образа й, но не му се удаде. Не бе в състояние да забрави как изглеждаше тя, когато слезе за вечеря. Не очакваше да е толкова женствена. Предполагаше, че ще е облечена като монахиня. Тя обаче се появи в рокля от мека материя, която съблазнително прилепваше към крехкото й тяло. Полата се развяваше около босите й крака. Всеки път, когато се обърнеше, гърдите й се очертаваха ясно. Косата й блестеше на светлината на свещите. Устните й, леко начервени, изглеждаха сочни като узрели малини, готови да бъдат откъснати. Дотолкова съумя да вкуси от нея.

Отдаде дължимото на вкусно приготвената храна. Щом седна на масата, бе усетил колко силно се бунтува стомахът му, изпитал жестоките лишения на последните дни. Но всяка хапка сякаш бе с вкуса на Кери. Линк изстена тихо и почувства как страстта отново раздира душата му. Не можеше да си позволи да се отдаде на копнежа, разпалващ кръвта му. Не му оставаше нищо друго, освен да се помъчи да охлади желанието.

 

— Какво е усещането, когато те докосвам?

— Чудесно! — отвърна Джени.

Когато влезе в спалнята, Кейдж намери съпругата си в леглото. Първо отиде да погледне спящото дете и да се увери, че е сложено допълнително легло за Линк. Кери се бе настанила в гостната.

Кейдж се съблече набързо и се пъхна под завивките. Предстоеше му да намаже с лосион опънатата стегната кожа на корема на Джени. Бяха превърнали процедурата в нощен ритуал, който и двамата очакваха с приятно вълнение.

— Тази нощ бебето не мърда много — отбеляза Кейдж.

— Тя си почива след представлението по време на вечерята.

Откакто разбра, че е бременна, Джени твърдеше, че бебето ще е момиче. Мечтаеше си за руса дъщеря със светлокестеняви очи, която да допълни семейството им.

— Да, наистина.

— Какво искаш да кажеш?

— Не съм в състояние да преценя дали бе спазъм, или по този начин се опита да задържиш Линк.

— Намекът ти не ми харесва, Кейдж. — Джени свали ръцете му от корема си.

— Така си и мислех — засмя се съпругът, развеселен от обидената й гримаса. — Чувстваш се адски виновна. Иначе нямаше да се противиш толкова. — Нежно се приведе над нея и с целувка осуети намерението й да спори. — Трябва ли да ревнувам? — попита след миг.

— За какво?

— За това, че положи неимоверни усилия да убедиш Линк да остане под един покрив с нас.

— Все още не съм признала, че е така, но ако действително съм настоявала…

— Настоявала? Струваше ми се, че ще вържеш горкия човек за крака на стола, ако още веднъж настои да си замине.

— Е, аз продължавам да смятам, че негово „задължение“ е да остане, за да снима сираците, когато се срещнат с новите си родители. А колкото до спазъма, не съм се преструвала.

— Силен ли беше? — Кейдж отпусна ръце и по красивото му лице се изписа загриженост.

— Не. Просто контракция, нищо сериозно.

— Сигурна ли си?

— Напълно.

Кейдж посегна към шишето е лосиона и изсипа малко от ароматната течност върху дланите си. Започна да я втрива в гърдите й с плавни, кръгови движения. Джени въздъхна и затвори очи. Кейдж се взираше с любов в нея.

— Как е възможно дори в напреднала бременност да си толкова хубава?

— Така ли мислиш? — Джени отметна русия кичур от челото му.

— Да.

— А смяташ ли, че Линк харесва Кери?

— Подозирах те в подобни намерения.

— МОЛЯ? — Джени се вторачи в съпруга с невинно изражение.

— Да се опиташ да ги събереш.

— За всички е ясно…

— Джени, не им се бъркай.

— Но те страшно се привличат.

— Няма що! Щяха да се сбият през масата.

— Навремето и ние понякога се държахме така. — Джени се опря на лакът. — И беше също на масата.

— Предавам се. — Кейдж втренчи стъписано в нея, а после се изсмя. — Страхотно тържество беше.

Прегърна я и сложи главата й на възглавницата. Целуваха се дълго. Когато най-сетне Кейдж отлепи устните си от нейните, очите на Джени блестяха. Но не се бе отказала да спори.

— Според мен се карат, понеже се мъчат да потиснат силното чувство, което е обхванало и двамата.

— Какво е обяснението на Кери?

— Мълчи си. Не ти ли се струва, че точно това е най-любопитното? Избягва да споменава името му, макар че след онова, което са преживели заедно, напълно естествено би било постоянно да си припомня подробности от изпитанието, и то свързани с безстрашния й помощник. Мъчи се да не го гледа, но днес на няколко пъти я хванах как го стрелка с очи. Линк не сподели ли нещо с теб, когато отидохте в гаража?

— Съжалявам, скъпа — отвърна Кейдж и прокара нос по шията й. — Мъжка тайна е.

— Значи наистина е говорил за Кери!

— Не. Но е неспокоен… Тази е най-подходящата дума. Едва се побира в кожата си. И е гневен.

— Как разбра?

— Познати са ми симптомите. Ясно ми е какво изпитва мъжът, ако не може да има жената, която желае. Беснее от гняв, защото се възбужда само при мисълта за нея. Струва му се, че не си струва да живее, щом не може да я притежава. — Кейдж погали с език голямото й розово зърно. — Та в тази връзка…

— Не бива, Кейдж. Лекарят каза, че вече е много опасно.

— Знам, но… — Мъжът въздъхна, когато Джени сложи ръката си там, където той изгаряше от нетърпение да я усети. — Ах, Джени!

— За какво си приказвахте тогава? — задъхано попита Джени.

— За теб! — Горещият му дъх вече изгаряше гърдите й. — Признах пред Линк, че ти си единственият ми порок.

— Виж ти… — Джени едва си поемаше въздух под настойчивите му ласки. — Кой знае какво ще си помисли за мен.

— Напротив, той смята, че си чудесна — качество, което всеки мъж иска жена му да притежава. Прекрасна домакиня в кухнята…

— И нежна любовница в леглото.

— Точно така. — Кейдж изръмжа нежно и плъзна ръка по бедрата й.

— Не е възможно…

— Съществуват най-различни начини.

— Но у дома има гости. — Гласът й ставаше все по-слаб, докато той леко я галеше с върховете на пръстите си.

— Това е твой проблем — съблазнително прошепна Кейдж.

 

Наоколо цареше необичайна тишина. Кери стоеше до прозореца на стаята за гости, взираше се в голия пейзаж и се чудеше какво я държи будна, след като умира за сън. Накрая реши, че след като е прекарала почти година в Монтенегро, навярно й липсват звуците на джунглата. Чувстваше се така, сякаш беше изложена на открито, понеже освен силуета на високото скалисто плато на фона на небето, местността бе еднообразна. Нямаше високи дървета, увиснали лиани, гъсти храсти. И никакви шумове.

Изведнъж тя чу слабо проскърцване. Видя как през портата към терасата, ограждаща плувния басейн на семейство Хендрин, се промъкна сянка.

Линк.

Сърцето й отново заби лудо, както винаги, когато той беше наблизо. Сега обаче причината отчасти бе обзелият я гняв. Беше се примирила с грубостта му, но тази нощ той отиде твърде далеч. Как можа да разкрие позора й пред Джени и Кейдж!

Навярно бяха изненадани от участието му в спасяването на децата. Сигурно са смятали, че тя ще се нуждае от помощ при изпълнението на мисията си, но очевидно се шокираха, когато научиха, че я е получила от известен фотожурналист.

Децата не й позволиха да омаловажи ролята на Линк по време на изпитанието, защото щом се колебаеха как да постъпят, те се обръщаха за съвет към него. Въпреки че не говореше испански, той им показваше с мимики, с жестове, дори с отделни думи, които звучаха като смесица между английски и испански, какво да правят. Те го разбираха и му се подчиняваха. Линк сякаш полагаше усилия да замести липсващия баща, особено на по-малките. Дори и да не му се нравеше ролята, те му я наложиха, и той я прие, макар и неохотно. Всъщност, изглежда, му беше приятно да държи Лиза на ръце и да се бори с момчетата.

Кери си даваше сметка, че Джени и Кейдж изгарят от любопитство. Единствено възпитанието не им позволи да се поинтересуват. Линк не страдаше от скрупули. От чиста злоба им поднесе и най-малките сензационни подробности как се е запознал с Кери, докато тя седеше вцепенена и го слушаше. През целия ден трепери да не разкрият измамата й. Боеше се някой да не се изпусне и да изрече име, което би предизвикало отклик от страна на Линк. Толкова често се приближаваха до темата, че Кери се изнерви до крайност.

Истината, така или иначе, щеше да излезе наяве. Линк щеше да разбере, че макар и неволно Кери го е заблудила. А когато това се случеше, тя искаше да е далеч оттук. Не беше трудно да отгатне колко бурна ще бъде реакцията му.

Сутринта, когато я целуна, беше направила опит да му разкрие истината. От страх, че някой от тях може да загине същия ден понечи да направи признание. Пристигането на самолета й отне този шанс. После се скараха за парите и тя се отказа. Падаше му се да живее в заблуда, след като се прояви като продажник.

Изпита облекчение, но и отчаяние, когато на вечеря Линк заяви, че си заминава. От една страна, би било добре да си тръгне с убеждението, че е монахиня. Но от друга, тя не бе в състояние да понесе факта, че я напуска. Навярно никога повече нямаше да го срещне, а подобна перспектива беше убийствена. Винаги щеше да бъде признателна на бебето на Джени, понеже отклони вниманието му, без случката да доведе до пагубни последици.

Сега Кери го наблюдаваше незабелязано от тъмния прозорец на втория етаж как се разхожда по терасата и пуши. Утешаваше се от мисълта, че и той не може да заспи. Тази нощ не само тя бе смутена. Разбира се, неговото състояние бе резултат не на някакви чувства, а на неудовлетвореното му желание да я притежава. Кери го бе съзряла да проблясва в златистокафявите му очи, преди да успее да го прикрие. Макар и враждебно настроен, Линк съвсем не беше безразличен към нея. Което ни най-малко не я успокояваше. Чувствата, които изпитваха, бяха несъпоставими. Той се бореше със страстта, а тя го обичаше.

Линк смачка цигарата си в едно сандъче с цветя и потърка очи с дланите си. Изглеждаше изтормозен. Стори й се, че го чу как измърмори някаква ругатня. Думите бяха тъй вулгарни, че й се прииска да са плод на въображението й.

Притаена в тъмното, тя продължи да го наблюдава. Видя как свали обувките, щедро предоставени от Кейдж. Неговите собствени бяха толкова корави от спечената кал, че семейство Хендрин настояха да ги изхвърли. После разкопча ризата си. Съблече я и я метна на някакъв стол. На рамото му се белееше превръзка. Дойде ред на колана. Металната катарама тихо издрънча.

Кери сподави изпълнения с копнеж стон, когато осъзна за какво се готви Линк. Нощта бе топла и тъмна. Само ниско на небосклона тънкият сърп на луната хвърляше бледа светлина. Слабият вятър бе горещ и сух като земята, върху която се носеше.

Време, тъкмо подходящо човек да поплува, особено ако усеща тялото си сгорещено и неспокойно.

Кери спря да диша. Вдигна ръка към гърлото си, за да се убеди, че пулсът й не е спрял. Равномерното туптене под пръстите й донякъде й възвърна самообладанието.

Продължи да се взира омаяна в движенията на пръстите му, които се мъчеха да се справят с упоритите метални копчета. Всъщност виждаше не пръстите, а ръцете и лактите му. В следващия миг Линк смъкна джинсите надолу. Когато стигна до коленете, остави панталоните да паднат на земята. Мекият плат се нагъна около глезените му. Той пристъпи и измъкна крака от дрехата.

Неспособна да откъсне очи, Кери продължи тайното наблюдение. Сега се увери, че Джени подбира бельото на Кейдж. Жените харесваха този вид слипове. Светлата материя приятно контрастираше на загорялото тяло на Линк.

Кръвта запулсира във вените й, когато забеляза, че Линк сложи ръце на кръста си. Пръстите му се плъзнаха под ластика…

Изглеждаше великолепно. Същински дивак от джунглата. Сурово и гордо мъжествен. Красив. Толкова красив, че бе мъчително да го гледа. Голотата му я прободе като меч в гърдите. Тя падна на колене и опря брадичка в перваза на прозореца. Не се засрами. Очите й смело се движеха по тялото му.

Линк се обърна и Кери зърна идеалната симетрия на гърба му. Широки мускулести рамене, тънка талия, прав хлътнал гръбнак, стегнати хълбоци. Наперената му походка развълнува и възбуди сетивата й. Бедрата му бяха стройни, прасците мускулести.

Още не беше му се наситила, когато той се гмурна плавно във водата. Почти не се чу плисък. Измина басейна по дължина и чак тогава се появи на повърхността. Постоя под трамплина, а след това отново заплува. Плъзгаше се по водата като змиорка. Ръцете му проблясваха на оскъдната лунна светлина.

Кери почувства как цялото тяло я боли. Гърдите й пламнаха. Покри ги с длани, за да овладее трепетното усещане, но не получи облекчение, а още повече се раздразни. Дори самият допир на нощницата я разтърсваше цяла.

Най-накрая Линк доплува до ръба на басейна. Разпери пръсти, стегна ръце, изтласка се и стъпи с единия си крак върху плочките. Изтръска водата от косата си, отметна глава назад и в тази поза застина за няколко секунди. После пръсна струйките, стекли се по ръцете и краката му.

Кери изстена. Когато Линк прокара длан по гърдите и корема си, усети да я залива гореща вълна. Затвори очи, преди мъжът да е завършил движението. Когато ги отвори, Линк си обуваше слиповете. Ластикът изплющя на талията му. Устата на Кери бе пресъхнала. Преглътна с усилие.

Линк се наведе и взе останалите дрехи, запъти се към задния вход на къщата и изчезна от погледа на Кери. Тя не се помръдна, докато не го чу да се качва и да затваря тихо вратата на стаята на Трент. Краката й бяха омекнали като разтопено масло, изпитваше слабост и цялата трепереше. Пропълзя до леглото. Изрита завивките. Не можеше да понася нищо да се докосва до кожата й. Или по-точно допирът бе толкова приятен, че предпочете да не си го позволи.

Каква беше тази болест? Тропическа треска, която чак сега се проявяваше? Или просто влечение към мъжа, когото обичаше?

 

Без да иска, Линк връхлетя при съпрузите, останали за малко насаме. Измърмори най-искрените си извинения и понечи да се измъкне, но Кейдж и Джени му извикаха да се върне. Седяха на кухненската маса. Кейдж бе разперил пръсти върху корема на жена си. И двамата се усмихваха лъчезарно.

— Влизай, не се притеснявай.

— Не желая да ви преча — измънка той и се почувства крайно неловко.

— Не ни пречиш — увери го Кейдж.

— Кейдж обича да усеща как бебето мърда.

— Дали е балерина, или футболист?

— Толкова малко знам за бебетата, че сигурно ще ми се смеете — стеснително се ухили Линк.

— Аз съм приготвил закуската — заяви Кейдж, свали ръка от корема на Джени и наля кафе на госта. — Какво ще хапнеш?

— Нямам претенции.

— Шунка с яйца?

— Звучи примамливо.

— Сок от портокал или грейпфрут? — предложи Джени.

— Предпочитам портокал.

— Никога ли не си бил сред деца? — попита го безгрижно Джени, вдигна каната и му напълни чашата.

— Не, до тази седмица.

— А ти самият нямаш ли деца?

Кейдж си прочисти шумно гърлото, но Джени не обърна внимание на тактичния му намек. Линк също сякаш не го забеляза. Държеше се доста разсеяно, като че ли се ослушваше за нещо.

— Не, никога не съм се женил.

— Аха.

Джени се усмихна доволно, което нямаше нищо общо с присъщото на бременните жени спокойствие, седна на стола и отпи от чая си. Кейдж се върна на масата, сложи чинията пред Линк и погледна с укор жена си, но тя нехайно извърна очи.

— Хайде, не чакай да те подканям.

— Много е вкусно. А къде са вашите чинии?

— Вече приключихме — отговори Джени.

— Моля да ме извините, че спах толкова до късно. Всички ли са станали?

— Промъкнах се рано и изнесох Трент — отбеляза Кейдж. — Не исках да те събуди. Семейство Флеминг и родителите ми заведоха децата в болницата при Джо.

— Включително и Трент?

— Вдигна такава дандания, че Рокси отстъпи — обясни Джени. — Пък и Сара настояваше да го вземат. Боя се, че свекърва ми и най-добрата ми приятелка ще го разглезят.

Не споменаха нищо за Кери. Линк се поколеба дали да не изрече името й, но предпочете да използва отсъствието й, за да зададе въпроса, който отдавна го тормозеше.

— По какъв начин се обвърза Кери с вашата фондация?

— Не ти ли е разказала? — попита Кейдж.

Двамата с Джени се помъчиха да скрият изненадата си.

Линк поклати отрицателно глава и загреба с вилицата от апетитните яйца.

— Дойде при нас — поде Джени — скоро след като приключи процесът срещу баща й. Преживя го много тежко.

— Какъв процес? — вилицата на Линк изтрака върху чинията. — Кой е баща й?

Кейдж и Джени се спогледаха.

— Утън Бишоп — произнесе Кейдж, сякаш името обясняваше всичко.

Което всъщност бе точно така. Линк бутна чинията настрана и скръсти ръце.

— Утън Бишоп? Неин баща?

Двамата кимнаха едновременно. Линк издиша тежко въздуха, който бе задържал.

— По дяволите! — възкликна той и завъртя невярващо глава. — Никога нямаше да се досетя. Сега си спомням, че имаше дъщеря. Не съм обърнал внимание на колко години е и как изглежда. Когато скандалът се разрази, бях в Африка.

— Баща й се опита да я предпази, доколкото бе възможно, но тя го изживя твърде болезнено.

— Естествено — кимна Линк.

Само преди няколко години семейството на Утън Бишоп бе подложено на нападки от страна на цялото общество. След дълга и безупречна кариера в дипломатическия корпус Бишоп бе отзован от Монтенегро, когато плъзнаха слухове, че се е облагодетелствал от политическите борби в държавата. Беше използвал информация, до която имаше достъп като посланик, за да натрупа пари. Когато аферата се разкри, всичките му тъмни сделки бяха разгласени по телевизията. Последва предварително следствие в Сената, а след това наказателен процес. Месец след произнасяне на присъдата Бишоп бе починал от инфаркт в затвора.

— Попитах веднъж Кери за детството й — изрече с пресипнал глас Линк. — Отговори ми, че е било чудесно.

— Да, преди трагедията — тъжно промълви Джени. — Навремето сподели с мен, че нещо се е пречупило у посланик Бишоп след смъртта на майка й. Страшно се променил.

— Знаела ли е за тайните му сделки?

— Не. — Кейдж поклати глава. — Подозирала, но не вярвала. Била потресена, когато разбрала, че баща й е печелел за сметка на хора, изпаднали в крайна бедност и нищета. Каза ни, че известно време го мразела. После изпитвала единствено съжаление към него. Нищо чудно, че пожела да се жертва, като замина за Монтенегро, за да изкупи греховете на баща си.

— Не е трябвало да го прави! — възкликна Линк и удари с юмрук по масата. — Лесно са могли да я убият.

— Да, Линк. — Джени сложи нежно ръката си върху неговата. — Дойде доброволно при нас и пожела да иде там и да обучава деца. Помъчихме се да я убедим, че е в състояние да свърши много неща тук, за да подпомогне каузата ни, без да се излага на опасност. Тя обаче бе непреклонна. Жертвата й е неоценима — продължи Джени. — Преди скандала семейството й пътуваше по целия свят. Уважаваха ги, често гостуваха на кралски особи и на държавни величия.

— Предполагам, че е получила добро образование — мрачно отбеляза Линк.

— Възпитаничка е на Сорбоната.

Един мускул на бузата му потрепна.

— Преди няколко години се говореше, че между нея и някакъв млад мъж от английското кралско семейство се е зародила нежна връзка. — Кейдж разклати чашата с кафето. — Но когато й намекнах, тя отвърна, че това са злонамерени клюки. Брътвежи на лекомислени хора.

— Вчера, когато слезе от самолета, никак не изглеждаше лекомислена — заяви Джени. — Но явно хората погрешно я възприемат. Смятам, че тъкмо това се опита да промени. Тръгна за Монтенегро, решена да докаже на хората, че притежава повече положителни качества, отколкото подозират.

— Все още не проумявам — намръщено изрече Линк.

— Кое, Линк?

— Защо една красива, очарователна, интелигентна млада жена като Кери ще се откаже от всичко, с което разполага, и ще стане монахиня? Просто е прекалено патетично, за да е истинско. Уличили са баща й в тъмни сделки. Разразил се е скандал. Но… Какво има?

— Монахиня ли каза?