Метаданни
Данни
- Серия
- Заблудата (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Devil’s Own, 1987 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- [Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 119 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Сандра Браун. Сделка с дявола
ИК „Арлекин България“
История
- — Добавяне
Десета глава
Двамата възкликнаха озадачено в един глас.
— Откъде го измисли? — Кейдж първи се отърси от учудването си.
— Не е ли монахиня? — дрезгаво попита Линк.
— Не. — Джени поклати объркано глава.
— А някога възнамерявала ли е да се посвети на църквата?
— Доколкото знам, не.
Линк рязко скочи и събори стола си. Шокирани от странното му предположение, семейство Хендрин седяха безмълвни и го наблюдаваха. Той изхвърча от кухнята и се втурна нагоре, като вземаше стъпалата по две наведнъж. Ако вратата на гостната не бе от солидно дърво, сигурно щеше да се срине. Чуха я как се удари в стената.
Линк влетя вътре. Леглото бе оправено. Стаята беше празна. Тънките пердета на отворения прозорец, който гледаше към вътрешния двор с басейна, се развяваха от лекия южен ветрец. Линк се завъртя и бързо се върна в кухнята. Забрави за любезните обноски.
— Не ми казахте, че е излязла!
Джени го гледаше стреснато и опипваше копчето на широката си блуза. Кейдж безгрижно си пиеше кафето.
— Ти не попита — отвърна жената.
— Къде е тя?
— Отиде да поязди — отговори с равен глас Кейдж. — Стана рано, дори преди Джени.
Линк потискаше избухливия си ирландски нрав с удивителен самоконтрол. Издаваха го единствено потрепващите мускули на челюстта. Държеше ръце до тялото си и непрекъснато свиваше пръсти в юмруци и ги отпускаше.
— Пихме заедно кафе, а после ме помоли да й дам някой от конете да се поразходи. Помогнах й да го оседлае, а след това тръгна натам. — Кейдж посочи към безкрайния хоризонт.
Линк проследи жеста му. През прозореца на кухнята се откриваше гледка към необятната прерия.
— Преди колко време излезе?
— Трябва да има час, час и половина. — Кейдж тайно се забавляваше на разгорещеността му.
— Може ли да взема пикапа?
Линк бе забелязал камионетката в гаража предишната нощ. За разлика от другите коли на Кейдж, които бяха излъскани до блясък, тази носеше белезите на всеки изминат километър.
— Разбира се. — Кейдж се изправи, бръкна в джоба на стегнатите си джинси, извади ключовете, и му ги подхвърли.
— Благодаря.
Линк се обърна рязко и се измъкна през задната врата. Крачеше гневно като човек, решил незабавно да си отмъсти по най-жесток начин.
Джени стана и се приближи до прозореца. Видя как Линк затръшна вратата на колата и с мъка запали двигателя. Завъртя волана и потегли, като вдигна облак прах.
— Кейдж, не биваше да му даваш ключовете. Страшно е разярен.
— Нищо чудно, ако Кери го е подвела, че е монахиня. Не го обвинявам.
— Но…
— Джени — подхвана с утешителен глас той, застана зад нея и я прегърна. Сложи ръце под натежалите й гърди. — Не си ли спомняш как една нощ преследвах автобуса, в който беше ти?
— Нима мога да забравя такова нещо? Бях притеснена както никога в живота си.
— Е, тогава аз бях не по-малко разстроен от Линк. — Кейдж приближи устни до ухото й и се усмихна на спомена. — Нищо не бе в състояние да ме спре. Същото се отнася и за Линк. Ако бях отказал да му дам пикапа, щеше да хукне да търси Кери пеша. — Той целуна жена си по врата. — Единственото ми желание е дивото преследване да доведе до добър резултат, както бе при нас.
Линк насилваше колата да извърши невъзможното. В главата му сякаш се въртеше единствено мисълта за убийство. Ругатните и обидните думи по адрес на измамницата Кери огласяха малката кабина на пикапа. Когато запасът му от скверни слова се поизчерпи, той започна да се упреква заради собствената си тъпотия. Какъв глупак е бил! Вероятно през цялото време му се е присмивала вътрешно. Измами го неведнъж, а два пъти. Първо се представи за проститутка, а после — за монахиня. Напълно противоположни превъплъщения, а той бе достатъчно наивен, за да й повярва.
Какво, по дяволите, му стана? Дали тропическа болест не му увреждаше мозъка? Дали Кери Бишоп не слагаше в манерката му лекарство, което замъгляваше съзнанието? Нима бе възможно той, Линк О’Нийл, да бъде така лековерен? Имаше достатъчно опит. Не бе момче, заслепено от страст, което не познава уловките на жените. Защо не прозря какво крие красивото лице на Кери Бишоп? Та тя съвсем не бе жертвоготовна смирена монахиня, а хитра измамница, потъпкваща всякакви скрупули, щом реши да използва някой мъж. На всичко отгоре беше продължила да се преструва, дори след като постигна целта си.
— Решила е да играе ролята си докрай — промърмори през зъби Линк. — За да си спаси кожата — обясни той на арматурното табло.
Какъв глупак! Да загуби разсъдък и съобразителност заради едно красиво лице и гъвкава фигура. Откакто напусна кръчмата с измамната дъщеря на Утън Бишоп, бе забравил основните си принципи по отношение на жените: да бъде безчувствен, пресметлив и предпазлив.
Пикапът заподскача по неравната пътека към пасището. Линк нямаше представа накъде върви, просто трескаво въртеше волана и натискаше газта. Смяташе, че и Кери едва ли е запозната добре с околността. Сигурно яздеше край пътя.
Интуицията му не го подведе. След двайсетина минути забеляза водоем, който приличаше на малко езеро. Стръмните му брегове бяха засенчени от перестите клони на дърветата. Тревата, която още не бе изгорена от лятното слънце, беше зелена и сочна. За едно дърво бе завързан кон.
Кери чу шума от пикапа. Лежеше на одеялото, което бе взела от конюшнята. Подпря се на лакът и засенчи с ръка очи. Отначало помисли, че шофьорът е Кейдж. Подскочи, когато разпозна високата фигура на Линк. Надолнището не го накара да забави крачка. Само след секунди вече се бе надвесил над нея, стъпил здраво до ръба на одеялото. Кери вдигна глава към краката, после към тялото и накрая към златистите му гневни очи, които я смутиха. Веднага й стана ясно, че е бесен. Трепна вътрешно, но срещна невъзмутимо втренчения му поглед.
— Лъжлива кучка!
Кери дори не си направи труда да се престори, че не е схванала какво има предвид. С премаляло сърце и нарастващ страх осъзна, че Линк е научил истината. Единственото й спасение бе да не признава, че се срамува от постъпката си.
— Слушай, Линк — подхвана веднага тя, като навлажни устните си и протегна ръце, сякаш за да се предпази от него, — преди да стигнеш до прибързано заключение…
— Искаш да кажеш, преди да ти строша главата — прекъсна я той, коленичи и я стисна за раменете.
Кръвта се дръпна от лицето й при тази недвусмислена заплаха.
— Няма да посмееш! — изрече гневно, за да пропъди страха.
— Напротив! Но първо бих желал да разбера защо ме излъга по този нелеп начин.
— Не съм те излъгала аз! — Кери се помъчи да се изтръгне от ръцете му, но напразно. Колкото повече се бореше, толкова по-здраво я държеше той. — Не съм ти казвала, че съм монахиня.
— Да не съм си го измислил аз, миличка?
— Чу, че децата ме наричат „сестра Кери“, и си направи погрешен извод. Ти…
— Но не ме извади от заблудата, нали? — Линк гневно я разтърси и зъбите й изтракаха. — Защо? — изрева той. — Искам да зная защо го направи!
— За да се предпазя от теб.
— Не се опитвай да се изкараш светица.
— Досещах се за намеренията ти. — Кери почервеня от презрителната му подигравка. — Не отричай. Смяташе, че бягството ни през джунглата ще е просто забавно приключение, а междувременно ще ти правя компания в леглото.
— Също като Тарзан и Джейн.
— Никак не беше смешно. Принуди ме да те целуна, да се преоблека пред теб!
— Не ми показа нищо по-различно от това, което се виждаше от евтината рокля! — изкрещя й той. — А независимо дали си признаваш, или не, целувките ти доставиха удоволствие, госпожице.
— Не е вярно!
— Вярно е!
— Налагаше се да измисля как да отклоня похотливите ти желания. Децата неволно го сториха вместо мен.
— Защо се обръщат към теб така?
— Когато пристигнах в Монтенегро, започнаха да ме наричат „мамо“, а на мен не ми се искаше. Вече си бях съставила план да ги докарам в Щатите, за да бъдат осиновени. Реших, че по-добре е да ме възприемат като по-голяма сестра. Нямаш право да ме виниш заради собствената си заблуда.
— А как да приема факта, че ме превърна в пълен глупак?
— Не съм го извършила от злоба! — извика Кери.
— Така ли?
— Да.
— Признай си, госпожице Кери Бишоп, дъщеря на един от най-големите мошеници на нашето време, че ти доставяше удоволствие да си играеш с мен, сякаш съм кукла? Нима не е напълно естествена дарбата ти да разиграваш хората като марионетки!
Кери трепна, когато Линк спомена баща й и опетненото му име. Явно вече бе запознат с всичко, свързано с произхода й. Презрението му беше основателно, но я заболя, понеже очевидно той смяташе, че е способна на машинации.
— Накарах те да мислиш, че съм монахиня, за да насочим цялото си внимание върху спасението на децата.
— Ами! Целта ти бе да се предпазиш от палавите ми ръце.
— Да!
— И от похотливите ми погледи.
— Да!
— И от целувките, за които твърдиш, че не си могла да понасяш.
— Да!
— Виждаш ли? Както току-що призна, постоянно си ме лъгала.
— Опитах се да ти обясня — изрече Кери, мъчейки се да се защити.
— Странно, не си спомням.
— Последния ден, когато ме целуна. Точно преди да чуем самолета. Исках… опитах се да ти кажа.
— Не си положила големи усилия.
— Не ми се удаде възможност. Събитията се развиха толкова бързо.
— Пътуването със самолета бе дълго.
— Тогава спорихме за парите и аз се ядосах.
— А след като се върнахме? Кейдж и Джени щяха да те пазят от мен, дивия звяр. Защо не ми разправи? Имаше безброй поводи.
— Понеже се боях, че ще се разсърдиш и ще ме нагрубиш.
— Миличка, състоянието, в което се намирам, едва ли би могло да се опише с подобни думи. — Гласът му се сниши до злокобен шепот. — А щом мислиш, че грубостта е обичайното ми поведение, значи въобще не ме познаваш.
— Не съм допускала, че ще се стигне дотук. — Кери усети как долната й устна потрепна и стисна челюсти, за да преглътне унижението. — Честна дума. Съжалявам, Линк, наистина съжалявам.
— Прекалено късно е за извинения, Кери.
— Знам, че те подведох, но нямах избор, повярвай ми. Нуждаех се от теб, но не бях способна да задоволя… желанията ти. Най-важната ми грижа бяха децата.
— Нима си въобразяваш, че ще се хвана на въдицата за благородните ти подбуди? — Той се изсмя ехидно. — Не си прави илюзии, миличка. Искам да почувстваш оскърблението, което изпитах аз, само тогава ще се примиря, че съм успял да си отмъстя. Само това ще ме удовлетвори.
— Какво си намислил?
— Ще те накарам да се молиш да остана при теб, както ти споменах още първата сутрин, след като ме отвлече.
— Не!
Прегракналият вик замря на устните на Кери, когато Линк я събори на одеялото и се стовари върху нея. Затисна ръцете й с тялото си. Хвана брадичката й и я повдигна. Кери се съпротивляваше, но усилията й да го отблъсне бяха напразни. Коленете му стегнаха нейните като в менгеме. Дори не можеше да завърти глава.
Линк използваше езика си като инструмент за възбуждащо изтезание. Прокара го леко по устните й, близна ъгълчетата, очерта формата им, докато Кери започна да се задъхва от удоволствие. Най-накрая устните й се отпуснаха и се разтвориха без никакво насилие от негова страна.
— Ето, видя ли, миличка? Наслаждавай се.
Целувката му бе дълга, пламенна, търсеща. Притискаше устни в нейните, а езикът му галеше всеки чувствителен нерв. Искаше й се да повика на помощ отвращението, ала удоволствието от нежността бе по-силно от волята й. Цяла изгаряше от нетърпение да го почувства с всяка фибра на тялото си. Като в унес се питаше дали и цялото му тяло, изградено от толкова различни по структура мускули, е също така очарователно и вълнуващо. Копнееше да задоволи любопитството си.
Единственото й спасение бе да си припомни как се е зарекла да изпитва към него само презрение, каквото и да й струва това. Опита се да не обръща внимание на топлината, заливаща тялото й, на желанието, препускащо през нея подобно на река от вино, златисто като очите му, на тръпките, които пълзяха по бедрата, корема, гърдите й.
Макар и трудно, Кери все пак съумя поне външно да запази спокойствие, колкото и да й се искаше да се притисне до това вълнуващо прекрасно тяло.
— Можеш да вземеш участие — изрече с прегракнал глас Линк, когато усети, че тялото й се напрегна. Допря устни до бузата й и обсипа с целувки млечнобялата кожа, която сега бе поруменяла от слънцето и вятъра при ездата. Не си позволи да й се възхищава дълго. За да си отмъсти за наранената гордост, трябваше да избягва да се разнежва. — Ще те пусна едва когато и у теб се разгори страстта, драга. Колкото повече се съпротивляваш, толкова повече време ще ни отнеме.
— Върви по дяволите!
— Нима подхожда на една монахиня да говори така?
— Недей!
Езикът му игриво потупваше ухото й. Кери се помъчи да се възпротиви, ала протестът й се изрази във възбуждащо стенание, което не убягна на Линк. Той умееше да разпознава посланията на женското тяло. Никога не се бе затруднявал да общува с жените, независимо дали знаеха родния му език, или не. Достатъчно показателен бе и начинът, по който Кери произнесе думата, чиято цел бе да го отблъсне.
— Хареса ли ти? — измърмори Линк и леко захапа ухото й.
— Не.
— И на двамата ни е известно, че си лъжкиня — изхили се той. — Струва ми се, че много ти хареса.
Целуна меката кожа зад ухото й, прокара носа, а после езика си по нея. Кери вече не можеше да разбере дали се движи, за да се отдалечи, или за да се приближи. Дъхът му пареше лицето й. Миришеше приятно на кафе и тази бе една от причините да бъде по-податлива, когато устните му се притиснаха към нейните. Устните му се плъзнаха по нейните още по-настойчиво отпреди, сякаш тържествуващи от завоеванието си. Силно желание прободе Кери. Когато Линк вдигна глава и се взря в очите й, тя си помисли, че неволно е издала звук.
— Усети ли?
В началото реши, че има предвид сладката болка дълбоко в нея. Очите й тревожно се разшириха, когато осъзна, че говори за собствената си неспособност да овладее обхваналата го възбуда. Тя прехапа долната си устна и затвори очи. От тихия му смях цялата настръхна.
— Значи си го усетила. Ето как се чувствах, миличка. Докато ти шмекеруваше, аз през цялото време изгарях от желание. Докато крачехме из джунглата, страдах не само от горещината, умората и глада, но и от незадоволената си страст. Срамувах се, понеже накърнявах светостта ти. — Гласът му се лееше като скъпо бренди, но в него се чувстваше привкус на евтино уиски. — А в теб няма нищо свято, нали?
Провря ръка между телата им. Когато разбра какво се кани да направи, Кери се вцепени.
— Не! — извика сподавено.
— Кери, ти ме изненадваш. Не искаш ли да узнаеш на какво си способна? — Разкопча джинсите си, хвана ръката й и я притегли надолу.
— Не! — протестът й беше прекъснат от сурова, властна целувка, при която устните му се впиха в нейните, а езикът му й отне всяка възможност да се противи.
Разтвори дланта й и през мозъка на Кери преминаха безброй мимолетни впечатления. Едно преобладаваше над останалите. Изпитваше нужда да го докосне, да проучи гладката твърда топла плът… Устоя на изкушението, но упорството й не продължи дълго. Ръката й вече не се съпротивляваше. Сякаш придобила собствена воля, посегна да задоволи любопитството си. Внезапно Линк се дръпна, като че ли уплашен, че сам ще загуби контрол.
— Не така, Кери — изръмжа той. — Няма да се отървеш толкова лесно. Някога ще се откажеш ли от игричките си? Сигурно е в кръвта ти. Винаги си готова с някаква дяволия. Този път обаче номерът ти няма да мине.
Тъмносините й очи го гледаха объркано, но той сякаш не забеляза. Беше се втренчил в копчетата на ризата й. Небрежно откопча първото.
— Бегло си спомням очертанията на тялото ти. Гърдите ти са малки, но красиви. — Линк видя недоволството в очите й и се изсмя арогантно. — О, не се тревожи, не съм забравил колко вълнуващо реагират.
Разкопча докрай ризата й и я разтвори. Бузите на Кери пламнаха. Дантеленият сутиен, подарък от Джени, почти нищо не скриваше. Очите на Линк потъмняха, един мускул на бузата му потрепна от нещо, близко до разкаяние, преди устните му отново да се разтегнат в жестока извивка.
— Свали го!
— Няма!
— В такъв случай ще ти се наложи да обясняваш на Джени защо е скъсан.
Линк посегна към закопчалката.
— Наглостта ти е възмутителна!
— Свали го!
Кери стисна зъби и разкопча сутиена, но не свали чашките. Линк измърмори някаква благодарност, махна ги и се вторачи в гърдите й. Погледът му я изгаряше като слънцето на небето. Смелостта я напусна. Затвори засрамено очи и пропусна да види как мъжът преглътна конвулсивно. Не видя и спазъма на съжаление, от който упоритите му устни се изкривиха, когато прокара ръце по нея. Думите, които изрече, се посипаха като оглушителни удари в ушите й.
— Точно както си мислех. Не са големи, но са красиви.
Плесна го през ръцете, но Линк я хвана здраво за китките. Дланта му обхвана едната й гърда и я повдигна. Кери потрепери. Палецът докосна чувствителното зърно. То настръхна и мъжът се изсмя злорадо. Продължи да го дразни. Драскаше го с нокът, опиянен от вълнението, което успяваше да предизвика.
— Не! — извика Кери.
— Не съм убеден, че не ти е приятно, мила.
Кери измърмори нещо и прехапа устни, за да не извика, не от страх или от отвращение, а от удоволствие. Усещането от допира на топлия, влажен език до гърдата й бе прекрасно.
— Достатъчно — изрече умолително тя.
— Не и за мен.
Кери издаде агонизиращ писък, когато Линк обхвана с устни зърното и го задържа в меката си, топла уста. Дръпна го леко и го засмука. Кери едва си поемаше дъх.
— Моля те, спри! — изстена тихо.
— Какво?
Линк вдигна глава. После езикът му се плъзна по гърдата й.
— Спри! — повтори тя.
— Защо?
— Защото ми е противно. Ненавиждам те.
— Вярвам ти, че ме ненавиждаш. Но не ти е противно. — И пак докосна зърното й с върха на езика си. — Нали?
Повтаряше въпроса и продължаваше да я подлага на мъчителната наслада.
— Да — Кери потрепери от желание.
— Сигурна ли си?
— Да.
— Напълно?
— Да… Не, не, не! — Кери се разхлипа.
— И аз така смятам.
Наведе глава и я целуна по корема, докато сваляше ципа на панталона й. Кери почти не осъзнаваше какво вършат ръцете му. Цялото й внимание бе насочено върху устните му, които сякаш я докосваха навсякъде, обсипваха с целувки всяко тръпнещо местенце по тялото й.
Внезапно Кери извика и се помъчи да си освободи ръцете. Успя, но не започна да се бори с него, а заплете пръсти в косата му. Навсякъде, където я бяха докосвали устните му, бе лумнало пламъче и сега пожарът на страстта заплашваше цяла да я изпепели.
— Мислех си за това през нощта, когато спа в обятията ми — шепнеше Линк прегракнало. — Как те целувам, а ти ми отвръщаш с радост.
Кери не разбра кога я е разсъблякъл, но изведнъж осъзна, че очите му обхождат ненаситно голото й тяло. Почувства се странно, понеже не се ужаси от алчния му поглед. Надяваше се единствено да остане доволен. Линк наведе глава и сложи уста там, където жената най-много жадуваше да го усети. При допира на устните му тя го извика по име.
Езикът му я докосна и Кери спря да диша. Линк й доставяше удоволствие със същата пламенност, с която вършеше всичко. Многократно спира, преди да я доведе до върха. Когато се наведе над нея, лицето й бе плувнало в пот.
— Кажи ми, че ме искаш.
Беше чудо, че думите се оформиха в ума му и той ги изрече. Тялото му пулсираше от страст. Копнееше най-сетне да се освободи от желанието, което едва не го погуби. Но изведнъж отмъщението му се стори безпредметна лесна победа. Не му се щеше да я накара да отстъпи страхливо. Мечтаеше да срещне взаимност, да види на лицето й радост, а не примирение. Но му беше трудно да се пребори с навиците, изградени в детството. Никой не можеше да избяга от отмъщението на Линкълн О’Нийл. Той не молеше, а налагаше волята си. Бореше се за нежността и уважението, които получаваше.
— Кажи ми, че ме искаш — изръмжа отново и стисна зъби, за да попречи на тялото си да се поддаде на безумната игра.
— Искам те — задъхано отвърна Кери.
— По своя воля — едва дишаше Линк.
— По своя воля.
Тези три думи го пречупиха. Проникна в тялото й. Кери потръпна, зашеметена от силния тласък. Линк издаде болезнен вик на разкаяние, който отекна в безкрайното небе. Помъчи се да се въздържи, но не успя. Решил, че така или иначе е грешник, безсилен пред потребностите на плътта си, достигна върха. Настъпи величественият миг. Зарови лице в шията й се остави на конвулсиите, които разтърсваха тялото му. Позволи на стихията да го овладее, без да се съпротивлява, и извика името на жената, която сякаш цял живот бе желал да срещне.
Лежа дълго върху нея — изнемощял, изцеден, блажено опустошен. Когато най-сетне съумя да се оттегли, избягваше очите й. С трогателно неудобство метна одеялото върху тялото й. Лежеше до нея на гръб, взираше се през клоните на дърветата и се опитваше да измисли достатъчно презрителна дума, с която да заклейми мъжкия си егоизъм. Само преди няколко минути Кери Бишоп бе непорочна като монахиня, за каквато всъщност се представяше. Беше девствена.
— Защо не ми каза?
— Щеше ли да ми повярваш?
— Не.
Линк въздъхна. Кери бе права. Той нямаше да й повярва… за нищо на света. Седна и наведе глава. Ругаеше се и се наричаше с какви ли не епитети. После изведнъж потъна в мълчание. Най-накрая се осмели да погледне Кери. Сълзите бяха оставили солени следи по бузите й, но очите й бяха ведри и насочени към него.
— Боли ли те?
Тя поклати глава.
— Носиш ли вода?
— Манерката е вързана за седлото.
Линк се изправи. Приближи се до коня, който през цялото време пасеше кротко. Манерката висеше на кожена каишка. Развъртя капачката, навлажни носната кърпа, която сутринта бе сложил в джоба си, и занесе кърпата и манерката на Кери. Тактично се обърна с гръб, за да я остави миг-два на спокойствие.
— Благодаря ти.
Когато отново се обърна, Кери се беше облякла и стоеше тихо, сякаш чакаше нарежданията му. Бе я смазал не само физически. Господи, колко жестоко постъпи с нея! Бе я наранил безвъзвратно. Очите й вече не блестяха със светлината на чистите сапфири. Бяха се втренчили безизразно в него.
— Ще се прибереш с мен с пикапа — заяви той. — Ще вържа коня за колата.
Линк се върна, хвана Кери за лакътя и я преведе по неравната земя със загриженост, която при други обстоятелства би била смешна. Трепна, когато тя се качи в пикапа. Пътуването обратно към дома на семейство Хендрин продължи доста повече. Линк шофираше бавно заради коня и заради болката, която Кери навярно изпитваше. Знаеше, че от друсането може и да й прилошее, и се ругаеше като звяр, докато колелата се въртяха и подскачаха върху грапавите буци.
Когато стигнаха до къщата, Линк вкара колата в гаража и загаси двигателя. Стояха мълчаливо в мрака.
— Всичко наред ли е? — виновно попита той.
— Да.
— Мога ли да ти бъда полезен с нещо?
Кери сведе очи към ръцете си, които стискаше на скута си. „Би могъл да кажеш, че ме обичаш“ — отвърна мислено.
— Не — отвърна тя и преглътна сълзите си.
Линк слезе. Преди да успее да заобиколи, за да й помогне, Кери се бе измъкнала от колата и отвързваше коня. Отведоха го безмълвно в конюшнята и го предадоха на един от работниците. Закрачиха напрегнато към къщата. Всички се бяха събрали на терасата. Джени люлееше на коленете си Трент, който бе настроен войнствено. Кейдж седеше на шезлонг и замислено се бе вторачил в плувния басейн. Децата си играеха на плиткото. Рокси и Гари Флеминг се бяха разположили на масата и унило пиеха разхладителни напитки. Сара Хендрин режеше рози от един отрупан с цвят храст и ги нареждаше в кошничката, която съпругът й държеше.
С изключение на децата, всички бяха в лошо настроение. Кейдж вдигна глава и забеляза Кери и Линк, които влязоха през портата. Насочи репликата си към жената:
— Имаме неприятности.