Нора Робъртс
Кръстът на Мориган (22)

Двадесет и първа глава

Глена знаеше, че повечето булки са малко напрегнати и много заети в сватбения си ден. Но едва ли на някоя друга се бе наложило да вмести тренировка с меч и приготвяне на магически отвари между грима и педикюра.

Поне не й остана много време за тревогите, които една булка обикновено изпитва. Всъщност нямаше и минута за тях, докато мислеше за украсата, цветята, романтичното осветление и най-подходящия наклон на острието за обезглавяване на вампир.

— Опитай с това. — Блеър понечи да хвърли оръжието към нея, но очевидно размисли, когато видя Глена да зяпва. Приближи се с него. — Бойна брадва. По-тежка е от меч и мисля, че е по-подходяща за теб. Имаш достатъчно силни ръце и ще сечеш по-лесно с нея. Трябва да свикнеш с тежестта и баланса. Заповядай!

Върна се обратно и взе меча си.

— Отбий удара ми.

— Не съм свикнала. Бих могла да замахна неправилно и да те нараня.

— Повярвай, няма да ме нараниш. Отбий!

Блеър вдигна меча и по-скоро движена от инстинкт, отколкото изпълнявайки командата, Глена стовари брадвата върху острието.

— Така с лекота мога да те пробода изотзад, преди да успееш да се обърнеш.

— Адски тежи — оплака се Глена.

— Не чак толкова. Пробвай с по-широк замах. Добре. Остани обърната с лице, след като нанесеш първия удар. Удари меча и отново го вдигни срещу мен. Бавно. Едно — започна да брои Блеър и замахна. — Две. Отново, продължавай! Целта ти е да отбиваш ударите ми, добре, но също и да ме накараш да загубя равновесие и да преминеш в нападение и да бъда принудена аз да отбивам твоите. Представи си го като танц, при който искаш не само да водиш, а и да елиминираш партньора си. — Вдигна ръка и се отдръпна назад. — Нека ти покажа. Хей, Ларкин! Ела да ми партнираш. — Подхвърли му меча си, с дръжката нагоре, и взе брадвата. — Бавно — каза му тя, — това е демонстрация — подкани го с кимване. — Нападай!

Докато той се приближаваше, преброи крачките му.

— Удар, удар, завъртане. Нагоре, настрани, удар. Добър е, виждаш ли? — извика тя на Глена. — Отбива и напада. Импровизирай, когато се наложи. Завъртане, ритник, удар, обръщане. Сечи! — Дръпна камата, прикачена към китката й, и я задържа на сантиметри от корема на Ларкин. — Докато червата му излизат, ти… — Отдръпна се назад при замахването на огромната меча лапа. — Уау! — Блеър опря главата на брадвата на земята и се облегна на дръжката. Само ръката му се бе преобразила. — Значи можеш и това? Да променяш части от тялото си?

— Ако пожелая.

— Сигурно момичетата в твоята страна не могат да ти се наситят.

Той остана озадачен за миг и чак след като Блеър вече се бе обърнала и бе тръгнала към Глена, избухна в самодоволен смях.

— Така е, но не благодарение на това, което мислиш. При този вид спорт предпочитам собствения си образ.

— Сигурно. Упражнявай движенията с Ларкин. Аз ще поработя малко с Дребосъка.

— Не ме наричай така! — възропта Мойра.

— Горе главата! Не се обиждай.

Мойра понечи да отвърне, но поклати глава.

— Съжалявам. Беше грубо.

— Кинг я наричаше така — тихо промълви Глена.

— Аха. Разбирам, Мойра. Тренировка за издръжливост. Трябва да заякнеш.

— Извинявай, че реагирах така.

— Слушай, ще разменим много обиди, докато всичко това свърши. Мен никой не може да ме рани лесно — в буквален и в преносен смисъл. Трябва да се стегнеш. Гири по два килограма и половина. Ще те вкарам във форма.

Мойра присви очи:

— Съжалявам, че ти изкрещях, но няма да ти позволя да ме вкараш в каквото и да било.

— Това е просто израз. Означава…

Всяко обяснение, което й хрумна, би било също толкова трудно за разбиране. Затова Блеър замълча и стегна бицепси.

— Аха. — Очите на Мойра се усмихнаха. — Е, бих искала и аз да имам такива мускули. Добре тогава, вкарай ме във форма.

Тренираха цяла сутрин. Когато прекъсна, за да пийне глътка вода, Блеър кимна на Глена.

— Добре се движиш. Уроци по балет?

— Осем години. Не бях предполагала, че някога ще трябва да правя пируети с брадва в ръце, но животът е пълен с изненади.

— Можеш ли да правиш тройно завъртане?

— Не стигнах дотам.

— Виж. — Все още с бутилката вода в ръка, Блеър повдигна крак встрани под прав ъгъл и се завъртя три пъти. — С това движение може да се набере инерция за мощен ритник. Необходима е доста сила, за да оттласнеш някое от онези същества назад. Тренировки. Имаш потенциал. Е — отпи още глътка, — къде е младоженецът?

— Хойт? В кулата. Има неща, които трябва да бъдат свършени. Също толкова важни, колкото това, което правим тук, Блеър — добави Глена, когато долови неодобрение.

— Може би. Е, добре, дано успее да създаде нещо като твоята огнена кама.

— Заредихме с огън повечето оръжия. — Отиде до другия край на стаята, взе един меч и го донесе. — Белязали сме готовите. Виждаш ли?

На острието, близо до дръжката, имаше пламък, гравиран в стоманата.

— Добре. Чудесно. Мога ли да го изпробвам?

— Най-добре го изнеси навън.

— Имаш право. И без това имаме нужда от час почивка. Да хапнем нещо. След обяда, момчета и момичета, стрелба с лък и арбалет.

— Ще дойда с теб — настоя Глена. — За всеки случай.

Блеър излезе през вратите на терасата и изтича надолу по стъпалата. Хвърли поглед към сламеното чучело, което Ларкин бе окачил на кол. „Момчето има чувство за хумор, не може да се отрече“, помисли си тя. Беше нарисувал остри зъби на тумбестото лице и яркочервено сърце на гърдите.

Щеше да бъде забавно да изпробва огнения меч върху него… но щеше да похаби ценен материал. Нямаше смисъл да изгаря горкия сламен вампир.

Затова само зае бойна поза, с ръка зад тила, и насочи меча.

— Важно е да го контролираш — започна Глена. — Да призовеш огъня, когато ти е нужен. Ако просто размахваш горящото острие, може да подпалиш себе си или някого от нас.

— Не се безпокой.

Глена понечи отново да заговори, но сви рамене. Нямаше кой да пострада, освен въздуха.

Проследи движенията на Блеър, плавни като вода, сякаш мечът бе продължение на ръката й. „Да, нещо като балет — помисли си тя, — смъртоносен, но завладяващ танц.“ Острието заблестя, когато слънцето докосна ръба му, но остана хладно. Точно когато Глена предположи, че Блеър се нуждае от напътствия как да го използва, тя замахна — и стоманата пламна.

— И си опържен. Господи, това нещо адски ми харесва! Ще заредиш ли някое от личните ми оръжия с тази сила?

— Разбира се. — Глена повдигна вежди, когато Блеър разклати меча във въздуха и пламъкът угасна. — Бързо се учиш.

— Да, така е. — Тя се намръщи и вдигна поглед към небето. — От запад се задават облаци. Мисля, че можем да очакваме дъжд.

— Добре че планирах сватба на закрито.

— Добре. Да отидем да обядваме.

 

 

Хойт слезе от кулата чак късно следобед, когато Глена най-сетне си бе позволила да отдели малко време за себе си. Не пожела да направи бърза магия за красота. Предпочете да се поглези, макар и за кратко.

Бяха й нужни цветя, от които да свие венец за косите си и да оформи букет. Сама бе приготвила маска за лице и докато обилно нанасяше от нея върху кожата си, тя се взираше в небето през прозореца на спалнята си.

Облаците все повече се приближаваха. Трябваше да набере цветята, преди слънцето да се скрие и да завали дъжд. Но когато отвори вратата и понечи да се втурне навън, Мойра и Ларкин препречиха пътя й. Той издаде някакъв звук и ококори очи, което й напомни за зелената смес по лицето й.

— Женски глезотии, не се смей. Трябва да побързам. Все още нямам цветя за венеца си.

— Ние… Е, добре. — Мойра измъкна ръка иззад гърба си и й подаде венец от напъпили бели рози, вързани с червена панделка. — Дано ти хареса. Знам, че според традицията при брачен обред трябва да имаш нещо червено. С Ларкин искахме да те изненадаме и като няма с какво друго, хрумна ни да направим това. Но ако предпочиташ…

— О, прекрасен е! Съвършен. Благодаря ти! — Сграбчи Мойра в прегръдката си и се усмихна на Ларкин.

— Не бих имал нищо против да ме целунеш, но с тази гадост на лицето ти…

— Не се безпокой. По-късно ще получиш целувка.

— Има и друго. — Подаде й малък букет от разноцветни рози, също вързани с червена панделка. — Мойра каза, че трябва да го носиш.

— О, господи, това с невероятно мило! — По маската потекоха сълзи. — Мислех, че ще ми бъде трудно, без никой от семейството ми тук. Но аз все пак имам семейство. Благодаря! И на двама ви.

Изкъпа се и напръска косите си с парфюм и втри крем в кожата си. Докато извършваше женския ритуал на разкрасяване за любимия, в стаята горяха бели свещи. За сватбата и за първата брачна нощ.

Беше по халат и прокарваше ръка по полите на роклята, окачена отвън на гардероба, когато някой почука на вратата.

— Да, влез, който и да си, освен Хойт.

— Не е Хойт. — Влезе Блеър, с бутилка шампанско в кофичка с лед. Зад нея Мойра носеше три високи чаши.

— От любезния ни домакин — каза Блеър. — Трябва да призная, че притежава забележителна изтънченост за вампир. Питие от класа.

— Кийън е изпратил шампанско?

— Да го отворим, преди да те нагласим.

— Ще имам сватбено тържество. Господи, и вие трябва да облечете рокли! Не се сетих по-рано.

— Не се тревожи за нас. Това е твоята вечер.

— Никога не съм пила шампанско. Блеър казва, че ще ми хареса.

— Гарантирам. — Блеър леко намигна на Мойра и отвори бутилката. — О, имам нещо за теб. Скромно е, защото не владея твоя начин за онлайн пазаруване, но както и да е. — Посегна към джоба си. — Нямам и опаковка. — Сложи брошката в ръката на Глена. — Традиционен ирландски символ — на приятелството, любовта и верността. Щях да купя тостер или купа за салата, но времето беше ограничено. А и не знаех къде си регистрирана.

„Още един кръг — помисли си Глена. — Още един символ.“

— Прекрасна е. Благодаря. — Завъртя се и я прикачи към панделката, която висеше от букета. — Така ще нося подаръците и на двете ви.

— Обичам сантиментални сцени. Особено когато има шампанско. — Блеър наля три чаши и ги раздаде. — За булката!

— За щастието й! — добави Мойра.

— И за приемствеността, която предстоящият ритуал утвърждава! Ще се наплача, преди да сложа грим.

— Добра идея — отбеляза Блеър.

— Знам, че онова, което открих с Хойт, е истинско и е мое. Знам, че клетвите, които ще изречем тази вечер, ще бъдат искрени, наши. Но и с вас двете открих нещо истинско. И специално. Искам да знаете колко много означава за мен това, че споделяте радостта ми.

Допряха чашите си, отпиха и Мойра затвори очи.

— Блеър беше права. Харесва ми.

— Казах ти. Е, Мойра, да се заемем с тоалета на нашата булка.

Навън дъждът плющеше и мъглата бе непроницаема. Но къщата бе изпълнена със светлина на свещи и ухание на цветя.

Глена застана на крачка от огледалото.

— Е?

— Изглеждаш като видение — заяви Мойра. — Като богиня в нечий сън.

— Коленете ми се подкосяват. Едва ли на богините им треперят коленете.

— Поеми си дълбоко дъх няколко пъти. Е, да слезем долу и да видим дали всичко е готово. В това число щастливият избраник. Ще го зашеметиш.

— Защо да го…

— Досети се, скъпа! — каза Блеър на Мойра, докато вървяха към вратата. — Не приемай всичко буквално. Започни да изучаваш съвременния жаргон, докато се ровиш в книгите. — Дръпна вратата и се спря, щом видя Кийън. — Тук е женска територия.

— Искам да се видя за миг с… бъдещата си снаха.

— Всичко е наред, Блеър. Заповядай.

Той прекрачи прага и хвърли поглед към Блеър през рамо, преди да затръшне вратата под носа й. После се обърна и дълго остана загледан в Глена.

— Е, прекрасна си. Брат ми е късметлия.

— Може би смяташ това за глупаво.

— Грешиш. Макар и да е типично човешко, не е от нещата, които ми се струват глупави. А те са безброй.

— Обичам брат ти.

— Да, и слепец би го забелязал.

— Благодаря за шампанското. За това, че си се сетил.

— За мен е удоволствие. Хойт е готов и те очаква.

— О, господи! — Глена докосна корема си, бе свит на топка. — Дано е така.

Кийън се усмихна и се приближи.

— Имам нещо за вас. Сватбен подарък. Реших да го връча на теб, защото предполагам, че поне в началото ти ще се грижиш за финансовите дела.

— Финансови дела?

Подаде й тънка кожена папка. Когато я отвори, тя го погледна озадачено.

— Не разбирам.

— Струва ми се достатъчно ясно. Нотариалният акт за тази къща. И земите. Ваши са.

— Но… ние не можем… Когато те е попитал дали можем да останем тук, имал е предвид просто…

— Глена, правя щедри дарения само веднъж на няколко десетилетия, когато ми хрумне. Вземи това, което ти се предлага. Къщата означава за него повече, отколкото някога е означавала за мен.

Гърлото й пресъхна и тя едва успя да проговори:

— Знам какво е за мен. За него навярно е много повече. Предпочитам да му го дадеш лично.

— Вземи го! — бяха последните му думи, преди да се отправи към вратата.

— Кийън! — Глена остави кожената папка и вдигна букета си. — Ще ме придружиш ли до долу? До олтара?

Той се поколеба, отвори вратата и й подаде ръка. Музиката достигна до ушите й, докато слизаше по стълбите.

— Шаферките ти са се престарали. Очаквах го от малката кралица — има сантиментална душа, но ловецът на вампири ме изненада.

— Треперя ли? Имам чувството, че треперя.

— Не. — Хвана я под ръка. — Стабилна си като скала.

Когато влязоха в стаята, пълна със свещи и цветя, когато видя Хойт, застанал пред ниските златисти пламъци на огъня, Глена възвърна увереността си.

Запристъпваха един към друг през стаята.

— Дълго те чаках — прошепна Хойт.

— И аз теб.

Тя хвана ръката му и огледа стаята. Беше украсена с множество цветя, според традицията. Кръгът бе образуван и свещите вече горяха, освен онези, които двамата щяха да запалят по време на ритуала. Върбовата пръчица бе на масата, която служеше за олтар.

— Направих го за теб.

Хойт показа пръстен от масивно сребро, дълбоко гравиран.

— Ние сме едно съзнание — каза Глена и свали от палеца си онзи, който бе направила за него.

Съединиха ръцете си и заедно се отправиха към олтара. Докоснаха свещите с пръсти, за да ги запалят. След като нанизаха пръстените си на върбовата пръчица, те се обърнаха с лице към другите.

— Молим ви да бъдете свидетели на този свещен ритуал — започна Хойт.

— Бъдете нашето семейство, когато полагаме началото на своето ново семейство.

— Нека това място бъде осветено от боговете! Събрали сме се тук за свещения ритуал на любовта.

— Създания от Въздуха, бъдете с нас и с умелите си пръсти заздравете връзката помежду ни.

Глена се взираше в очите му, докато изричаше думите.

— Създания от Въздуха, бъдете с нас и с умелите си пръсти заздравете връзката помежду ни.

Продължиха с Водата, Земята, Богинята на блаженството и Бога на смеха. Лицето й бе озарено от светлина, докато говореха, запалиха тамян, а после — червена свещ. Отпиха вино, поръсиха сол.

Заедно задържаха пръчицата с нанизаните пръстени.

Светлината стана по-топла, по-ярка, докато се вричаха във вярност един към друг, и пръстените засияха ослепително.

— По своя воля ставам едно цяло с този мъж. — Свали пръстена от пръчицата и го сложи на пръста му.

— По своя воля ставам едно цяло с тази жена. — Той повтори жеста.

Взеха въженцето от олтара и го окачиха върху съединените си ръце.

— Съюзът е сключен — заговориха те заедно. — Пред Богинята и Бога, и предците…

Внезапно нечий писък отекна навън и развали магията на мига, сякаш камък строши стъкло.

Блеър се втурна към единия от прозорците и дръпна завесата. Дори тя потръпна при вида на вампира на сантиметри от стъклото. Но не лицето му смрази кръвта й, а онова, което видя недалеч зад него.

Извърна глава към другите и промълви:

— Мамка му!

 

 

Бяха най-малко петдесет, може би повече, скрити в гората или наблизо. На тревата стояха три железни клетки с пребити и окървавени пленници, които пищяха, докато ги извеждаха.

Глена се приближи и надникна, а после посегна към ръката на Хойт зад гърба си.

— Русата. Това е онази, която почука на вратата. Когато Кинг…

— Лора — каза Кийън. — Една от любимките на Лилит. Имах… инцидент с нея веднъж. — Засмя се, когато Лора извади бял флаг. — Повярвайте ми, сблъсквал съм се с кого ли не.

— Водят хора — добави Мойра. — Ранени хора.

— Оръжията! — изкомандва Блеър.

— Най-добре е да изчакаме… да решим кой е най-добрият начин да ги използваме. — Кийън се отдръпна и тръгна към входната врата. Когато я отвори, нахлу вятър и дъжд. — Лора! — извика той почти закачливо. — Вир-вода си, а? Бих поканил теб и приятелите ти да влезете, но все още не съм си загубил ума и няма да наруша принципите си.

— Кийън, отдавна не сме се виждали. Впрочем хареса ли ти подаръкът ми? Нямах време да го опаковам.

— Приписваш си заслугата за деянието на Лилит? Колко си жалка! Предай й, че ще ми плати скъпо за това.

— Кажи й го сам. Ти и смъртните ти приятели имате десет минути да се предадете.

— О, цели десет?

— След десет минути ще убием първия от тези тук. — Сграбчи едната от пленниците за косата. — Хубавица е, а? Едва шестнадесетгодишна. Достатъчно голяма, за да знае, че не бива да броди сама по пътищата вечер.

— Моля ви. — Момичето зарида и кръвта по шията му издаде, че някой вече е вкусил от него. — Моля ви. Господи!

— Все викат Господа на помощ. — Лора със смях повали момичето по очи на мократа трева. — А той все не идва. Десет минути.

— Затвори вратата! — тихо промълви Блеър зад него. — Затвори я. Добре, дай ми само минута да помисля.

— Така или иначе ще ги убият — изтъкна Кийън. — Те са само примамка.

— Не е в това въпросът! — сопна се Глена. — Трябва да направим нещо.

— Да се бием.

Ларкин извади един от мечовете, които стояха на закачалката за чадъри до вратата.

— Успокой топката! — нареди Блеър.

— Няма да се предадем на същества като тях.

— Ще се бием — съгласи се Хойт. — Но не по техните правила. Нужни са ни още оръжия от горе.

— Казах да изчакаме. — Блеър сграбчи ръката му. — Имали сте няколко схватки с вампири. Това не означава, че сте подготвени. Няма да излезете навън и да паднете, заклани като пилета.

Глена въздъхна.

— Да.

— Добре. Мойра, върви горе! Грабвай лъка и сгрелите. Кийън, сигурно са обградили къщата. Избери някоя врата и се заеми с най-близките, колкото е възможно по-тихо. Хойт да дойде с теб.

— Почакай.

— Знам как да се справим — каза тя на Глена. — Готова ли си да се пробваш с брадвата?

— Мисля, че скоро ще разберем.

— Вземи я. Върви с Мойра горе. Имат и стрелци, които виждат далеч по-добре на тъмно от нас. Ларкин, ние с теб ще отвлечем вниманието им. Мойра, започни да стреляш, когато чуеш сигнала.

— Какъв сигнал?

— Ще го разпознаеш. Още нещо. Онези тримата отвън са обречени. Можем само да покажем, че не се даваме лесно. Налага се да се примирите с факта, че шансът да спасим някого от тях е нищожен.

— Трябва да опитаме! — настоя Мойра.

— Да, добре, затова сме тук. Да действаме!

— Този меч зареден ли е? — попита Кийън брат си.

— Да.

— Тогава дръж го далеч от мен.

Сложи пръст на устните си и бавно отвори вратата. В първия миг нямаше никакво движение, никакъв звук — освен ударите на дъждовните капки. После Кийън излезе и няколко тъмни силуета се втурнаха към него в мрака.

Миг преди да го последва, Хойт го видя да пречупва вратовете на двама и да обезглавява трети.

— От лявата ти страна — прошепна Кийън.

Хойт рязко се изви и посрещна онова, което го връхлетя, със стомана и огън.

Горе Глена застана на колене в средата на кръга, който бе направила, и изрече заклинание. Среброто на шията и в ръката й засияваше по-ярко с всеки удар на сърцето й. Мойра бе приклекнала до отворената врата на терасата, със стрели на гърба и с лък в ръка.

Извърна глава към Глена.

— Започваме ли?

— Сложи това!

— За какво… О! — Мойра впери поглед в мрака, добила котешко зрение благодарение на Глена. — О, да, страхотно хрумване! Стрелците им са скрити в гората. Виждам само шестима. Мога да се справя с толкова.

— Не излизай навън, преди да свърша тук.

Глена положи усилия да проясни съзнанието си, да успокои сърцето си и да събуди магическата си сила.

От мрака — като вестител на отмъщението — изскочи златист кон. Ездачът на гърба му сееше смърт.

Блеър пришпори Ларкин в галоп, размаха факлата, която държеше, и порази трима наведнъж, които повлякоха още по двама в пламъците. После я вдигна, хвърли я така, че тя полетя, въртейки се спираловидно и помитайки всичко по пътя си, и размаха огнения меч срещу къщата.

— Сега, Глена! — Мойра изпрати първата стрела. — Сега!

— Да, вземам я, вземам я. — Глена грабна брадвата и една кама и побягна.

Стрелите на Мойра свистяха във въздуха, докато двете тичаха в дъжда. Демоните, които ги бяха причаквали, ги връхлетяха.

Глена не мислеше, само действаше и усещаше. Тялото й се носеше в този танц на живота и смъртта, замахваше, отбиваше удари и съсичаше. Внезапно пламъци обгърнаха остриетата, когато се завъртя.

Отекнаха писъци, ужасяващи писъци. На хора, на вампири — как би могла да каже? Усети мирис на кръв, вкуса й; осъзна, че част от нея е собствената й. Сърцето й биеше като барабан в гърдите й и едва забеляза стрелата, която профуча покрай главата съществото, което се втурна към нея.

— Улучиха Ларкин. Раниха го.

Когато чу вика на Мойра, Глена видя стрелата, забита в предния крак на коня. Но той продължи да препуска като демон, а Блеър яростно унищожаваше всички същества около тях от гърба му.

Тогава тя видя Хойт отчаяно да се бори да стигне до единия от пленниците.

— Трябва да сляза да помогна. Мойра, там, долу, има твърде много.

— Върви! Имам това. Ще разчистя пътя ти, обещавам.

Хукна по стъпалата, надавайки писъци, за да отвлече вниманието от Хойт и Кийън.

Мислеше, че всичко ще се слива и губи в съзнанието й като в сън. Но всеки детайл се запечатваше съвършено ясно. Лицата, звуците, миризмите, струите гореща кръв и студеният дъжд, който я обливаше. Червените очи, страховитият глад в тях. И зловещите им писъци, когато огънят ги поглъщаше.

Видя Кийън да отчупва края на стрелата, пронизала бедрото му, и да го забива в сърцето на противника си. Видя пръстена, който бе сложила на пръста на Хойт, да гори като огън, докато поваляше двама с един удар.

— Привлечи ги вътре! — изкрещя й той. — Опитай се да ги подмамиш вътре.

Глена се претърколи по мократа трева към момичето, което Лора бе измъчвала. Почти очакваше да го види мъртво. Вместо това то оголи остри зъби и ехидно се усмихна.

— О, господи!

— Не я ли чу? Той никога не идва.

Момичето скочи, повали я по гръб и отметна глава назад, опиянено от тръпката да убива. Мечът на Блеър я отсече.

— Това се казва изненада! — промълви Глена.

— Вътре! — изкрещя Блеър. — Връщайте се. Достатъчно ясно им показахме кои сме.

Протегна ръка и помогна на Глена да се качи зад нея.

Оставиха бойното поле в пламъци, покрито с пепел.

— Колко избихме? — попита Ларкин, когато се просна на пода. По крака му се стичаше кръв, която образува локва върху дъските.

— Най-малко тридесет… забележително постижение. Добра скорост развиваш, златогрив жребецо. — Блеър го погледна право в очите. — Съжалявам, че пострада.

— Не е толкова страшно. Само…

Не извика, когато тя издърпа стрелата. Дъхът му бе секнал. Когато отново започна да диша, от устата му се изтръгна само порой от ругатни.

— Ти си следващият — каза Блеър на Кийън и кимна към счупената стрела, която стърчеше от бедрото му.

Той посегна и спокойно я извади сам.

— Благодаря все пак.

— Ще донеса превързочни материали. И от твоя крак тече кръв — каза Глена на Блеър.

— Всички имаме по някоя и друга рана. Но не сме мъртви. Е — погледна към Кийън с насмешка, — поне повечето от нас.

— Никога не ще й омръзне — замислено каза той и донесе бутилка бренди.

— Онези тримата не бяха хора. В клетките.

Мойра подаде рамото си, одраскано от стрела.

— Оттук не можах да ги разпозная по миризмата. Около тях гъмжеше от изчадия. Хитро. — Блеър мрачно кимна, признавайки успешната стратегия на враговете. — Добър начин да ни притиснат, без да разхищават запасите си от храна. Кучката има мозък.

— Не успяхме да стигнем до Лора. — Все още задъхан Хойт седна. Имаше прорезна рана отстрани на ръката. — Видях я, докато си проправяхме път обратно до къщата. Не можах да я съсека.

— Запазвам я за себе си. Като много специална приятелка.

Блеър присви устни, когато Кийън й предложи бренди.

— Благодаря.

Застанала в средата, с треперещи колене, Глена най-сетне се опомни.

— Блеър, свали туниката на Ларкин. Трябва да видя раната. Мойра, как са твоите?

— Само драскотини, наистина.

— Тогава донеси няколко одеяла от горния етаж. Също и кърпи. Хойт! — приближи се към него, коленичи, хвана ръцете му и скри лице в тях. Макар да бе на път да рухне, сега не бе моментът да се отпуска безпомощно в обятията му. — Чувствах, че си с мен. Във всеки миг.

— Знам. Ти също беше с мен. A ghra^[1].

Повдигна брадичката й и притисна устни към нейните.

— Не се страхувах, докато бяхме там. Нямах време да мисля и да се страхувам. После, когато посегнах към онова момиче и видях, че е като тях, за миг се вцепених.

— Всичко свърши. За тази вечер. Доказахме, че можем да се бием с тях. — Отново я целуна, по-дълго. — Беше неотразима.

Тя докосна раната му.

— Всички бяхме неотразими. Доказахме и още нещо. Вече сме единни.

— Кръгът е създаден.

Издаде дълга въздишка.

— Е, не си представях така брачния си обред. — Успя да се усмихне. — Но поне… Не, по дяволите, не го завършихме. Останете всички, моля ви. — Приглади мокрите си коси. — Няма да позволя онези чудовища да провалят сватбата ни. — Стисна ръката му и в този миг Мойра се втурна в стаята с кърпите и одеялата. — Чувате ли ме? Все още сте свидетели на брачна церемония.

— Раната на главата ти кърви. — Кийън подаде на Мойра влажно парче плат. — Продължавай! — подкани той Глена.

— Но, Глена, роклята ти…

Тя само се усмихна на Мойра.

— Няма значение. Единственото важно нещо е това. — Преплете пръсти с тези на Хойт и срещна погледа му. — Пред Богинята и Бога, и предците…

Хойт заговори в един глас с нея:

— … извършваме този ритуал и се обявяваме за съпруг и съпруга. — Наведе се към нея и обхвана лицето й с длани. — Ще те обичам и след края на света.

„Сега вече — помисли си тя — Кръгът наистина е сключен, сияещ и могъщ.“

Светлината на свещите стана по-топла и ги обгърна като златист ореол, когато устните им се сляха — с надежда, очакване и любов.

 

 

— И така — каза старецът, — когато обредът бил завършен, те се погрижили за раните си. После вдигнали тост за любовта, за истинската магия, която побеждава мрака и смъртта. В къщата, докато дъждът навън продължавал да вали, храбрите герои си починали и започнали да се готвят за следващата битка. — Облегна се назад и вдигна чашата топъл чай, която прислужникът бе сложил до него. — Това е приказката за днес.

Веднага последва гръмогласно негодувание. Но старецът само се засмя тихо и поклати глава.

— Утре ще има още, обещавам ви, защото това не е краят на историята. Само началото. Но слънцето вече спи, и вие също трябва да спите. Не научихте ли от приказката, че всички трябва да ценим светлината? Вървете. След като допия чая си, ще дойда да ви нагледам.

Останал сам, той отпи глътка чай и се загледа в пламъците. И се замисли за продължението на приказката, което щеше да разкаже на следващия ден.