Октав Мирбо
Градината на мъките (6)

IV

Бързо се приготвих за път. В това имаше пръст и младата румънска графиня, която, силно влюбена в мене, ми помагаше със съвети и — дявол да го вземе, не мога да не се червя при спомена — със своята кесия. Впрочем провървя ми във всичко.

Началото на моята мисия бе прекрасно. По силата на изключителното отклонение от бюрократичните порядки осем дни след решителния разговор в салона на госпожа Г. аз получих лесно и безпроблемно парите, които ми се полагаха. Дадоха ми се от щедра ръка, макар и да не смеех да очаквам това, понеже знаех скъперничеството на правителството в такива случаи и нищожните сумички, с които по най-жалък начин възнаграждават истинските учени, когато са в мисия. Тая необикновена щедрост дължах несъмнено на обстоятелството, че без да съм учен, повече от другите се нуждаех от голямо количество пари, за да играя тая роля.

Всичко беше предвидено — поддръжка на двама секретари и двама слуги, покупка на скъпи анатомични инструменти, микроскопи, фотографски апарати, хамалски лодки, подводни звънци и кафези за прекарване на хванатите живи животни. Наистина, правителството чудо нареди работата и аз мога само да го хваля за това. Разбира се, че не купих нищо от тия im dimenta и че се реших да отпътувам сам, разчитайки само на собствената си изобретателност, за да се ориентирам посред неизвестните гори на науката и на Индия.

Употребих всичкото си време за изучаване бита на Цейлон, на неговата природа и се стараех да си съставя представа за живота, който ми предстоеше там под тия страшни тропици. Даже като оставях настрана всички преувеличения, хвалби и лъжи, които съдържаха разказите на пътешествениците, всичко прочетено за Цейлон ме очароваше; и особено ме очароваше подробността, която съобщаваше един важен немски учен, че в околностите на Коломбо, посред феерични градини, на брега на морето, се намира прелестна вила, така наречена bungalow, в която един богат и чуден англичанин поддържал нещо като харем, дето били представени всички раси на Индия в лицето на най-съвършените женски екземпляри, като се почне от черните тамили до змиевидните баядерки на Лагора и безумните вакханки на Бенарес. Обещах си да намеря начин да се промъкна до тоя многоженствен любител и да произведа там научни изследвания по сравнителна ембриология.

Министърът, при когото отидох да му съобщя за проектите си, одобри всичко и весело похвали моята съобразителност. На раздяла ми каза с вълнение и жар, и аз, насърчен от неговите думи, изпитвах умиление — чисто, освежаващо и прекрасно умиление на честен човек:

— Върви, приятелю мой, и се върни при нас по-силен. Върни се при нас нов човек и велик учен. Твоето изгнание, през време на което ще извършиш — аз не се съмнявам в туй — велики дела, ще закали твоята енергия в бъдните борби. То ще я закали в самия източник на живота, в люлката на човечеството… човечеството, което… Заминавай!…

Пренесен неизвестно къде, аз имах в тоя момент друга душа — душа почти божествена, душа на творчество и самопожертвувание, душа на някакъв дивен герой, на която се крепят висшето доверие на родината и всичките надежди на човечеството.

Що се отнася до министъра, тоя разбойник Йожен, и той също с мъка задържаше своето вълнение. В погледа му блестеше истински ентусиазъм и гласът му искрено трепереше. Две сълзи се търколиха по бузите му… Той ми стисна ръката с всичката си сила.

За няколко минути ние и двамата бяхме несъзнателна смешна играчка на свята собствена мистификация…