Биография
По-долу е показана статията за Октав Мирбо от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Октав Мирбо Octave Mirbeau | |
| френски писател, художествен критик и журналист | |
 | |
| Роден |
16 февруари 1848 г.
|
|---|---|
| Починал | 16 февруари 1917 г.
Париж, Франция |
| Погребан | Париж, Франция |
| Религия | атеизъм |
| Националност |  Франция |
| Работил в | Юманите |
| Литература | |
| Период | 1873-1913 г. |
| Жанрове | роман, разказ, комедия, публицистика, критика |
| Направление | импресионизъм, експресионизъм |
| Течение | Импресионизъм |
| Известни творби | „Дневникът на една камериерка“ (1900) |
| Награди | „Гонкур“ |
| Повлиян | Фьодор Достоевски, Лев Толстой, Едмон дьо Гонкур |
| Повлиял | Франц Кафка, Албер Камю, Йожен Йонеско |
| Семейство | |
| Съпруга | Алиса Реньо |
| Деца | 0 |
| Други роднини | Клод Моне |
| Уебсайт | mirbeau.asso.fr |
| Октав Мирбо в Общомедия | |
Окта̀в Мирбо̀ (на френски: Octave Mirbeau) (16 февруари 1848, Тревиер (Калвадос) – 16 февруари 1917, Париж) е влиятелен френски журналист, критик на изкуството, памфлетист, романист и драматург, известен с провокативния си стил, атакуващ обществените недъзи. Автор е на дълга поредица пиеси, разкази и романи, сред които най-известен е „Дневникът на една камериерка“ (скандално описание на несправедливостите и покварата, царящи в сферата на домашните прислужници и в техните взаимоотношения с господарите им). Творчеството му става много популярно в Европа и с рядко единодушие бива прието от съвременните му водещи литературни и артистични авангарди.
Цитати
| „ | Портите на живота правят път на едно-единствено нещо, отварят се само пред дворците и градините на смъртта. И вселената ми изглежда като огромна, неумолима градина на мъченията. | “ |
Градината на мъките Октав Мирбо | ||
| „ | Мирбо не е бил никога забравен и не е преставал да публикува, ала често огромното му творчество е било лошо четено или сведено до три творби. Писателят е преминал дълъг път на неразбираемост от страна на автори на учебници и истории на литературата. За щастие, през последните петнадесет години, ние преоткриваме под друга светлина и оценяваме много по-добре приноса на Октав Мирбо на политическата, литературна и артистична сцена на Бел епок, както и в развитието на литературните жанрове. | “ |
Пиер Мишел – френски писател, издател и главен редактор на списание „ Cahiers Octave Mirbeau“ („Тетрадките на Октав Мирбо“), годишник на Société Octave Mirbeau (Общество „Октав Мирбо“), издаван от 1994 г.; а от разпада му през 2019 г. – на нови организация и издание със същата насоченост. | ||
Вижте също
- Жан-Клод Кариер
- „Патриотизъм“ – разказ на Юкио Мишима
- Мери Фейгън
- Гюстав Флобер
- Фарс
- „Мосю Верду“ – филм с Чарли Чаплин
- Голгота
- Проституция
- Афера Драйфус
- „Любовникът на лейди Чатърли“ – роман от Дейвид Хърбърт Лорънс
- Лудост
- Оноре Габриел Рикети, граф дьо Мирабо
- Контрацепция
- Баня
- Садомазохизъм
- Au pair
- Корупция
- Динго
- „Камериерките“ – чилийска теленовела
- Младотурци
- Салвадор Дали
Библиография
От Октав Мирбо
- Le Calvaire (Голгота) (1886).
- L'Abbé Jules (Абат Жул) (1888).
- Sébastien Roch (Себастиан Рок) (1890).
- Dans le ciel (B небето) (1892-1893).
- Les Mauvais bergers (Лошите овчари) (1897).
- Le Jardin des supplices (Градината на мъките) (1899).
- Le Journal d'une femme de chambre (1900) (Гнило общество, 1909-1921; Дневникът на една камериерка, 1909-1985-1992).
- Les 21 jours d'un neurasthénique (Пътешествието на неврастеника в банята) (1901).
- Les affaires sont les affaires (Интересите преди всичко) (1903).
- Farces et moralités (Фарсове и алегории) (1904).
- La 628-E8 (Автомобил 628-Е8) (1907).
- Le Foyer (Огнището, комедия) (1908).
- Dingo (Динго) (1913).
- Contes cruels (разкази) (1990).
- Un gentilhomme (1920).
- L'Affaire Dreyfus (Аферата Драйфус) (1991).
- Lettres de l'Inde (Писма от Индия) (1991)
- Combats esthétiques (Естетически битки) (1993).
- L'Amour de la femme vénale (1994) (Любовта на продажната жена, 1922-1996).
- Combats littéraires (Литературни битки) (2006).
- Correspondance générale (Кореспонденция) (2003-2005-2009).
За Октав Мирбо
- ((fr)) Pierre Michel – Jean-François Nivet, Octave Mirbeau, l'imprécateur au cœur fidèle, Librairie Séguier, 1990.
- ((fr)) Pierre Michel (Пиер Мишел), Les Combats d'Octave Mirbeau, 1995.
- ((en)) Robert Ziegler, The Nothing Machine – The Fictions of Octave Mirbeau, Rodopi, 2007.
- ((fr)) Cahiers Octave Mirbeau, n° 1-21, 1994-2014.
Външни препратки
- „Октав Мирбо - Биография“.
- Октав Мирбо, Градината на мъките.
- Société Octave Mirbeau (Асоциация Октав Мирбо) ((fr)).
- Dictionnaire Octave Mirbeau (Речник Октав Мирбо) Архив на оригинала от 2012-02-03 в Wayback Machine. ((fr)).
- Pierre Michel (Пиер Мишел), Octave Mirbeau et le roman, 2005 ((fr)).
- Pierre Michel (Пиер Мишел), Bibliographie d’Octave Mirbeau, 2011 ((fr)).
Източници
|
