Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Cycle of the Werewolf, 1983 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Зора Андонова, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 24 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Стивън Кинг. Цикъл на върколака
Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — ДИМО
Редактор: Весела Прошкова
Издателска къща „Плеяда“, София, 2000
ISBN 954-409-198-X
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Цикълът на върколака от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Цикълът на върколака | |
Cycle of the Werewolf | |
Автор | Стивън Кинг |
---|---|
Първо издание | 1983 г. САЩ |
Издателство | Ленд ъф енчантмънт (Land of Enchantment) |
Оригинален език | английски |
Жанр | ужаси |
Вид | роман |
Предходна | Гробище за домашни любимци |
Следваща | Талисманът |
„Цикълът на върколака“ е кратък роман на ужасите от Стивън Кинг, илюстрирана от известния художник на комикси Бърни Райтсън. Разказва се за върколак, тероризиращ малък град. Всяка глава е кратка история сама по себе си.
Книгата е посветена на писателя Дейвис Гръб: „В памет на Дейвис Гръб и на всички гласове от миналото“.
Сюжет
Историята се развива в измисления град Таркърс Милс в щата Мейн. Върколак жестоко убива хора и животни, а стават и странни инциденти на всяко пълнолуние. Иначе нормалното градче живее в страх. Главният герой на историята е Марти Кослоу, единадесетгодишно момче в инвалидна количка.
Първата жертва е Арни Уестръм, убит в барака за инструменти по време на снежна буря, когато пълнолунието идва през януари, малко след полунощ на Нова година.
Следващата жертва е Стела Рандолф, бедна шивачка, убита на празника на Свети Валентин.
Третата е непознат бездомник, убит през март. Същата вечер няколко от жителите на града чуват вълчи вой, а край трупа са открити вълчи следи. Из града започват да се носят слухове, че убиецът е върколак.
На 1 април, деня на лъжата, е намерен мъртъв единадесетгодишният Брейди Кинсайд, обезглавен и изкормен.
През май баптисткият проповедник Лестър Лоу сънува, че чете проповед, но не както обикновено, а изключително вдъхновено. Когато започва да говори за Звяра, той започва да се трансформира във върколак, и се събужда. На следващия ден намира мъртъв пазача на църквата, Клайд Корлис, и с ужас осъзнава, че върколакът е самия той.
Следващият убит е Алфи Нопфлър, собственик на закусвалня.
През юли, фойерверките за Деня на независимостта са отменени, което много натъжава Марти. Чичо му решава да го зарадва, като му купи фойерверки, и го предупреждава да ги пусне много късно, за да не разбере майка му. Марти изпълнява молбата. Докато празнува Деня на Независимостта, той е атакуван от върколака, но успява да го прогони, избождайки лявото му око.
Следващата жертва е полицай Ниъри, убит в камиона си.
През септември няма човешки жертви, но прасетата на Елмър Зинеман биват изклани. По-късно той намира вълчи следи в калта. Идва Хелоуин и Марти празнува, обикаляйки къщите за лакомства, но внимава за мъж или жена без ляво око и вижда проповедник Лоу, носещ превръзка на окото.
През ноември Елмър Зинеман и много други тръгват на лов за върколака. За да ги избегне, проповедникът пътува до гр. Портланд и се регистрира в хотел. Там отново се превръща във върколак и убива съгражданина си Милт Щурмфулър, отседнал в същия хотел.
През декември градчето се успокоява, защото през последните месеци няма убийства. Въпреки това, някои хора ще се съмняват. Елмър Зинеман смята, че прасетата, а и няколкото елена, намерени убити в горите през октомври са дело на върколака (смъртта на Щурмфулър минава незабелязана, защото не е бил убит в градчето). Марти изпраща анонимни писма до проповедник Лоу, за да го накара да спре. През декември изпраща последното, подписано със своето име. Освен това Марти убеждава чичо си да вземе два сребърни куршума и да прекара новогодишната нощ с него (която се пада на пълнолуние). Малко преди полунощ върколакът се промъква в къщата на Марти, за да го убие, но той го убива със сребърните куршуми. Цикълът на върколака приключва една година след като е започнал.
Несъответствия
- Когато полицай Ниъри е убит в пикапа си, Кинг пише, че убийството е станало в Додж, но няколко параграфа по-надолу пише, че кръвта е из целия Форд.
- В първите глави Кинг описва върколака с жълти очи. По-късно го описва със зелени. Преподобния Лоу е описан първоначално с кафяви очи, които са зелени в деня на промяната. Въпреки това Бърни Райтсън рисува върколака със зелени очи през целия роман.
История на написването
Новелата започнала като календар от Zavista с илюстрации на Бърни Райтсън. Всеки месец трябвало да включва рисунка и кратко разказче от Кинг. Но за писателя било трудно да се вмести в отреденото пространство. Така Кинг разширил разказите в кратък роман и го публикувал чрез „Ленд ъф енчантмънт“ (Land of Enchantment) през 1983 г., заедно с илюстрациите на Райтсън.
Препратки към други произведения
Петата жертва на върколака е Клайд Корлис, който е убит през май. Той участва във втория роман на Кинг „Сейлъмс Лот“. Спасил се след ужаса в Джерусълъмс лот, Корлис отпътува за Такърс Милс. Друг герой от „Сейлъмс Лот“ е отец Калахан, който участва и в поредицата за Тъмната кула.
Арни Уетъръм работи за „GS & WM Рейлроуд“ – измислена компания, която се среща в различни творби.
Адаптации
Раманът е адаптиран за голям екран под името „Сребърния куршум“ през 1985 г., с участието на Кори Хайм, Еверет Макгил, Гари Бюзи, Меган Фолоус, Тери О'Куин, Кент Бродхърст и Джеймс Гамън. Филмът получава смесени отзиви.
Външни препратки
- Официалният сайт на Кинг
- Цъкълът на върколака в HorrorKing.com Архив на оригинала от 2013-05-26 в Wayback Machine.
- Цъкълът на върколака в официалния сайт на Кинг
Юни
През тази нощ, която е най-кратката в годината, Алфи Нофлър, собственикът на „Хапни и си побъбри“ — единственото кафене в Таркърс Милс — се е захванал да почисти пластмасовия плот. Запретнал е ръкави, а татуировките по мускулестите му ръце сякаш танцуват. В момента няма нито един клиент и като привършва почистването, той замислено се взира през витрината и си спомня как е загубил девствеността си през една подобна нощ, когато въздухът бе изпълнен с аромата на ранното лято. Партньорката му Арлийн Макюн сега носи фамилното име Беси и е съпруга на преуспяващ млад адвокат от Бангор. Той още си спомня как грациозно се беше прехвърлила на задната седалка на колата му, спомня си уханието на нощта.
Вратата се отваря и лятото нахлува заедно с ярката лунна светлина.
Алфи си казва, че заведението е празно, защото хората се боят от Звяра, който уж броди при пълнолуние, но гой пет пари не дава за някакъв си върколак; не се страхува, защото тежи сто и десет килограма и мускулите му са заякнали от времето, когато е бил морски пехотинец; не е разтревожен, защото знае, че рано сутринта редовните клиенти ще цъфнат и ще си поръчат пържени яйца, понички и кафе. Казва си: „Ще изключа кафемашината, ще затворя по-рано, ще си взема шест бири от супермаркета и ще бъда в автокиното на време за втория филм“. Юни, юни, пълнолуние… чудесна нощ за автокино и за няколко бири. Чудесна нощ за припомняне на завоевания в миналото.
Тъкмо когато се готви да изключи кафемашината, вратата се отваря. Алфи примирено въздъхва и се обръща.
— Здрасти! Как си? — подхвърля дружелюбно, защото вижда един от редовните клиенти, който обаче винаги идва преди десет сутринта.
Новодошлият кимва, разменят по няколко думи.
— Ще пиеш ли кафе? — пита Алфи, докато клиентът се намества на високото столче до плота.
— Да, ако обичаш.
„Може би все пак ще стигна на време за втория филм — мисли си Алфи и се обръща, за да приготви кафето. — Този няма да остане дълго. Изглежда смазан от умора… или пък е пипнал някакъв вирус. Още има време да…“
Ужасът заличава мислите му. Като всичко останало в „Хапни и си побъбри“ кафемашината блести от чистота и в огледалната повърхност на корпуса от алпака той вижда отражение, което е едновременно невероятно и потресаващо. Човекът, когото вижда всеки ден, когото всички в Таркърс Милс виждат всеки ден, се преобразява. Лицето му се променя, разтича се, разтегля се. Памучната му риза се разширява… внезапно шевовете се разкъсват, а в главата на Алфи се върти една-едничка нелепа мисъл — че гледа любимото филмче на племенника си Рей „Невероятният великан“.
Симпатичното лице на човека придобива животински черти. Кротките му кафяви очи изсветляват и хвърлят златистозелени отблясъци. Той надава писък, който внезапно пресеква, пада като асансьор през звуковия регистър и от гърдите на съществото се изтръгва яростно ръмжене.
То… Звярът, върколакът… каквото и да е… се вкопчва в пластмасовия плот и прекатурва захарницата, която започва да се търкаля, а захарта се разпръсва. Съществото сграбчва стъкления цилиндър и ръмжейки, го запраща към стената, на която е залепен листът със специалитетите.
Алфи рязко се обръща и неволно събаря кафемашината, която с трясък пада на пода, а врялото кафе се разплисква и попарва глезените му. Той изкрещява от болка и от страх. Вече изпитва панически страх, забравил е яките си мускули, придобити по времето, когато е служил в морската пехота, забравил е любимото филмче на племенника си Рей, забравил е нощта, когато изчука Арлийн Макюн на задната седалка на колата си, сега мислите му са обсебени само от Звяра, подобен на чудовище от филм на ужасите, който сякаш е изскочил от екрана на автокино.
Съществото с лекота скача върху плота, панталонът и ризата му са се превърнали в дрипи. Монетите и ключовете в джобовете му издрънчават.
Хвърля се върху Алфи, който се опитва да отскочи встрани, но се спъва в кафемашината и се просва върху червения линолеум. Звярът отново надава оглушителен рев, жълтеникавата му паст бълва горещ дъх, после болката сякаш спуска червена завеса пред погледа на Алфи, защото чудовището разкъсва делтовидните му мускули. Кървави пръски обливат пода, пластмасовия плот, скарата.
Олюлявайки се, Алфи се изправя, на гърба му зее дълбока рана, от която струи кръв; мъчи се да изкрещи, а през витрината нахлува сребристата светлина на лятната луна и го заслепява.
Звярът отново се хвърля върху него.
Последното, което вижда Алфи, е лунната светлина.