Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Cycle of the Werewolf, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 24 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
NomaD (2010)

Издание:

Стивън Кинг. Цикъл на върколака

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — ДИМО

Редактор: Весела Прошкова

Издателска къща „Плеяда“, София, 2000

ISBN 954-409-198-X

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Цикълът на върколака от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Цикълът на върколака
Cycle of the Werewolf
АвторСтивън Кинг
Първо издание1983 г.
САЩ
ИздателствоЛенд ъф енчантмънт (Land of Enchantment)
Оригинален езиканглийски
Жанружаси
Видроман
ПредходнаГробище за домашни любимци
СледващаТалисманът
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

„Цикълът на върколака“ е кратък роман на ужасите от Стивън Кинг, илюстрирана от известния художник на комикси Бърни Райтсън. Разказва се за върколак, тероризиращ малък град. Всяка глава е кратка история сама по себе си.

Книгата е посветена на писателя Дейвис Гръб: „В памет на Дейвис Гръб и на всички гласове от миналото“.

Сюжет

Историята се развива в измисления град Таркърс Милс в щата Мейн. Върколак жестоко убива хора и животни, а стават и странни инциденти на всяко пълнолуние. Иначе нормалното градче живее в страх. Главният герой на историята е Марти Кослоу, единадесетгодишно момче в инвалидна количка.

Първата жертва е Арни Уестръм, убит в барака за инструменти по време на снежна буря, когато пълнолунието идва през януари, малко след полунощ на Нова година.

Следващата жертва е Стела Рандолф, бедна шивачка, убита на празника на Свети Валентин.

Третата е непознат бездомник, убит през март. Същата вечер няколко от жителите на града чуват вълчи вой, а край трупа са открити вълчи следи. Из града започват да се носят слухове, че убиецът е върколак.

На 1 април, деня на лъжата, е намерен мъртъв единадесетгодишният Брейди Кинсайд, обезглавен и изкормен.

През май баптисткият проповедник Лестър Лоу сънува, че чете проповед, но не както обикновено, а изключително вдъхновено. Когато започва да говори за Звяра, той започва да се трансформира във върколак, и се събужда. На следващия ден намира мъртъв пазача на църквата, Клайд Корлис, и с ужас осъзнава, че върколакът е самия той.

Следващият убит е Алфи Нопфлър, собственик на закусвалня.

През юли, фойерверките за Деня на независимостта са отменени, което много натъжава Марти. Чичо му решава да го зарадва, като му купи фойерверки, и го предупреждава да ги пусне много късно, за да не разбере майка му. Марти изпълнява молбата. Докато празнува Деня на Независимостта, той е атакуван от върколака, но успява да го прогони, избождайки лявото му око.

Следващата жертва е полицай Ниъри, убит в камиона си.

През септември няма човешки жертви, но прасетата на Елмър Зинеман биват изклани. По-късно той намира вълчи следи в калта. Идва Хелоуин и Марти празнува, обикаляйки къщите за лакомства, но внимава за мъж или жена без ляво око и вижда проповедник Лоу, носещ превръзка на окото.

През ноември Елмър Зинеман и много други тръгват на лов за върколака. За да ги избегне, проповедникът пътува до гр. Портланд и се регистрира в хотел. Там отново се превръща във върколак и убива съгражданина си Милт Щурмфулър, отседнал в същия хотел.

През декември градчето се успокоява, защото през последните месеци няма убийства. Въпреки това, някои хора ще се съмняват. Елмър Зинеман смята, че прасетата, а и няколкото елена, намерени убити в горите през октомври са дело на върколака (смъртта на Щурмфулър минава незабелязана, защото не е бил убит в градчето). Марти изпраща анонимни писма до проповедник Лоу, за да го накара да спре. През декември изпраща последното, подписано със своето име. Освен това Марти убеждава чичо си да вземе два сребърни куршума и да прекара новогодишната нощ с него (която се пада на пълнолуние). Малко преди полунощ върколакът се промъква в къщата на Марти, за да го убие, но той го убива със сребърните куршуми. Цикълът на върколака приключва една година след като е започнал.

Несъответствия

  • Когато полицай Ниъри е убит в пикапа си, Кинг пише, че убийството е станало в Додж, но няколко параграфа по-надолу пише, че кръвта е из целия Форд.
  • В първите глави Кинг описва върколака с жълти очи. По-късно го описва със зелени. Преподобния Лоу е описан първоначално с кафяви очи, които са зелени в деня на промяната. Въпреки това Бърни Райтсън рисува върколака със зелени очи през целия роман.
Край на разкриващата сюжета част.

История на написването

Новелата започнала като календар от Zavista с илюстрации на Бърни Райтсън. Всеки месец трябвало да включва рисунка и кратко разказче от Кинг. Но за писателя било трудно да се вмести в отреденото пространство. Така Кинг разширил разказите в кратък роман и го публикувал чрез „Ленд ъф енчантмънт“ (Land of Enchantment) през 1983 г., заедно с илюстрациите на Райтсън.

Препратки към други произведения

Петата жертва на върколака е Клайд Корлис, който е убит през май. Той участва във втория роман на Кинг „Сейлъмс Лот“. Спасил се след ужаса в Джерусълъмс лот, Корлис отпътува за Такърс Милс. Друг герой от „Сейлъмс Лот“ е отец Калахан, който участва и в поредицата за Тъмната кула.

Арни Уетъръм работи за „GS & WM Рейлроуд“ – измислена компания, която се среща в различни творби.

Адаптации

Раманът е адаптиран за голям екран под името „Сребърния куршум“ през 1985 г., с участието на Кори Хайм, Еверет Макгил, Гари Бюзи, Меган Фолоус, Тери О'Куин, Кент Бродхърст и Джеймс Гамън. Филмът получава смесени отзиви.

Външни препратки

Май

През нощта срещу Неделята на завръщането у дома[1] преподобният Лестър Лоу сънува кошмар, от който се събужда треперещ и облян в пот. Ужасено вперва поглед в тесните прозорци, през които се вижда църквата отвъд пътя. Луната е застиналата на небето, сребристите й лъчи проникват през стъклата. Лестър ужасено потръпва, мисли си, че след миг ще се появи върколакът, за който си шушукат изкуфелите старци. Сетне затваря очи и безмълвно отправя молитва към Всевишния да му прости, задето е повярвал на суеверията. Накрая прошепва: „В името на Исус, амин“, както го е учила майка му.

Но мисълта за кошмара не го напуска.

В съня му утрото вече е настъпило и той чете проповедта си. През този ден от годината църквата „Баптистка благодат“ винаги е препълнена с енориаши, макар че всяка друга неделя само по няколко души седят на дървените скамейки.

В съня си той проповядва с плам, което рядко се случва в действителност (по принцип мрънка под носа си и досадните му проповеди през изминалите десет години са прогонили вярващите). Тази сутрин обаче красноречието му е ненадминато. Дава си сметка, че „Звярът броди между нас“ е най-великата му проповед. Ожесточено набляга на темата и дори не усеща, че дрезгавият му глас е добил странна сила, че произнася думите с патос, сякаш декламира.

Звярът е навсякъде. Сатаната дебне навсякъде, например на танцова забава на гимназистите. Виждате го да си купува стек цигари „Марлборо“ и запалка „Бик“ от супермаркета. Да стои пред дрогерията на Брайтън и да отхапва от десертчето „Слим Джим“, докато чака автобуса, пристигащ в 4,40 от Бангор. Може да седи до всекиго по време на концерта на духовия оркестър или да си поръчва пай в „Хапни и си побъбри“ на главната улица.

— Звярът е навсякъде — повтаря. Гласът му се снижава до възбуден шепот, а енориашите го гледат като омагьосани. — Бъдете нащрек, защото Сатаната ще ви се усмихне и ще се представи за ваш съсед, но братя мои, забележете колко заострени са зъбите му и как забелва очи! Това е Звярът и сега е тук, в Таркърс Милс! Той…

Внезапно красноречието му секва, защото нещо страховито се случва в църквата, обляна от ярката светлина на слънцето. Енориашите му започват да се променят и той с ужас осъзнава, че се превръщат във върколаци… всичките триста души без изключение. Бялата кожа на Виктор Баул, шишкавият председател на градската управа, постепенно потъмнява и загрубява, тялото му се покрива с козина. Кльощавата стара мома Вайълет Макензи, която дава уроци по пиано, се закръгля, клюнестият й нос се сплесква и се разширява. Затлъстелият учител по математика Елбърт Фрийман сякаш още повече надебелява, лъскавият му син костюм се пръсва по шевовете, през които щръкват навити косъмчета, все едно изскача пълнежът на скъсано старо канапе. Устните му се разтеглят в грозна гримаса и разкриват зъби големи колкото клавиши на пиано.

— Звярът! — опитва се да каже насън преподобният Лоу, но не успява да изрече думата и завладян от ужас, отстъпва от амвона, докато дяконът бавно пристъпва по централната пътека и се зъби, а монетите се сипят от сребърния поднос за подаяния. Вайълет Макензи се хвърля върху него, двамата се вкопчват един в друг, падат на пътеката, хапят се и надават нечовешки крясъци. Другите енориаши се скупчват около тях и ръмжат като живо гни от зоопарка, когато им хвърлят храна. Езикът на преподобния Лоу се развързва и той изкрещява, обхванат от религиозен екстаз:

Сатаната! Сатаната е навсякъде! Навсякъде. Навея…

Но това вече не е неговият глас, а животински рев и свеждайки поглед, гой вижда, че от ръкавите на черното му сако стърчат лапи.

В този момент се събужда.

„Било е само сън — казва си и се отпуска в леглото. — Слава Богу, било е само кошмарен сън!“

Ала когато настъпва утрото — утрото на Неделята на завръщането у дома, утрото след пълнолунието — и той влиза в църквата, вече не сънува — върху амвона е проснат изкорменият труп на разсилния Клайд Корлис. Метлата с дълга дръжка е захвърлена наблизо.

Против волята си преподобният Лестър Лоу осъзнава, че не сънува кошмар.

Изхълцва от ужас и надава пронизителен писък.

Пролетта отново е дошла, но тази година заедно с нея е дошъл и Звярът.

Бележки

[1] Денят, в който се играе местното футболно дерби и по домовете си се завръщат учениците и студентите, обучаващи се в други градове. — Б.пр.