Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Cycle of the Werewolf, 1983 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Зора Андонова, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 24 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Стивън Кинг. Цикъл на върколака
Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — ДИМО
Редактор: Весела Прошкова
Издателска къща „Плеяда“, София, 2000
ISBN 954-409-198-X
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Цикълът на върколака от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Цикълът на върколака | |
Cycle of the Werewolf | |
Автор | Стивън Кинг |
---|---|
Първо издание | 1983 г. САЩ |
Издателство | Ленд ъф енчантмънт (Land of Enchantment) |
Оригинален език | английски |
Жанр | ужаси |
Вид | роман |
Предходна | Гробище за домашни любимци |
Следваща | Талисманът |
„Цикълът на върколака“ е кратък роман на ужасите от Стивън Кинг, илюстрирана от известния художник на комикси Бърни Райтсън. Разказва се за върколак, тероризиращ малък град. Всяка глава е кратка история сама по себе си.
Книгата е посветена на писателя Дейвис Гръб: „В памет на Дейвис Гръб и на всички гласове от миналото“.
Сюжет
Историята се развива в измисления град Таркърс Милс в щата Мейн. Върколак жестоко убива хора и животни, а стават и странни инциденти на всяко пълнолуние. Иначе нормалното градче живее в страх. Главният герой на историята е Марти Кослоу, единадесетгодишно момче в инвалидна количка.
Първата жертва е Арни Уестръм, убит в барака за инструменти по време на снежна буря, когато пълнолунието идва през януари, малко след полунощ на Нова година.
Следващата жертва е Стела Рандолф, бедна шивачка, убита на празника на Свети Валентин.
Третата е непознат бездомник, убит през март. Същата вечер няколко от жителите на града чуват вълчи вой, а край трупа са открити вълчи следи. Из града започват да се носят слухове, че убиецът е върколак.
На 1 април, деня на лъжата, е намерен мъртъв единадесетгодишният Брейди Кинсайд, обезглавен и изкормен.
През май баптисткият проповедник Лестър Лоу сънува, че чете проповед, но не както обикновено, а изключително вдъхновено. Когато започва да говори за Звяра, той започва да се трансформира във върколак, и се събужда. На следващия ден намира мъртъв пазача на църквата, Клайд Корлис, и с ужас осъзнава, че върколакът е самия той.
Следващият убит е Алфи Нопфлър, собственик на закусвалня.
През юли, фойерверките за Деня на независимостта са отменени, което много натъжава Марти. Чичо му решава да го зарадва, като му купи фойерверки, и го предупреждава да ги пусне много късно, за да не разбере майка му. Марти изпълнява молбата. Докато празнува Деня на Независимостта, той е атакуван от върколака, но успява да го прогони, избождайки лявото му око.
Следващата жертва е полицай Ниъри, убит в камиона си.
През септември няма човешки жертви, но прасетата на Елмър Зинеман биват изклани. По-късно той намира вълчи следи в калта. Идва Хелоуин и Марти празнува, обикаляйки къщите за лакомства, но внимава за мъж или жена без ляво око и вижда проповедник Лоу, носещ превръзка на окото.
През ноември Елмър Зинеман и много други тръгват на лов за върколака. За да ги избегне, проповедникът пътува до гр. Портланд и се регистрира в хотел. Там отново се превръща във върколак и убива съгражданина си Милт Щурмфулър, отседнал в същия хотел.
През декември градчето се успокоява, защото през последните месеци няма убийства. Въпреки това, някои хора ще се съмняват. Елмър Зинеман смята, че прасетата, а и няколкото елена, намерени убити в горите през октомври са дело на върколака (смъртта на Щурмфулър минава незабелязана, защото не е бил убит в градчето). Марти изпраща анонимни писма до проповедник Лоу, за да го накара да спре. През декември изпраща последното, подписано със своето име. Освен това Марти убеждава чичо си да вземе два сребърни куршума и да прекара новогодишната нощ с него (която се пада на пълнолуние). Малко преди полунощ върколакът се промъква в къщата на Марти, за да го убие, но той го убива със сребърните куршуми. Цикълът на върколака приключва една година след като е започнал.
Несъответствия
- Когато полицай Ниъри е убит в пикапа си, Кинг пише, че убийството е станало в Додж, но няколко параграфа по-надолу пише, че кръвта е из целия Форд.
- В първите глави Кинг описва върколака с жълти очи. По-късно го описва със зелени. Преподобния Лоу е описан първоначално с кафяви очи, които са зелени в деня на промяната. Въпреки това Бърни Райтсън рисува върколака със зелени очи през целия роман.
История на написването
Новелата започнала като календар от Zavista с илюстрации на Бърни Райтсън. Всеки месец трябвало да включва рисунка и кратко разказче от Кинг. Но за писателя било трудно да се вмести в отреденото пространство. Така Кинг разширил разказите в кратък роман и го публикувал чрез „Ленд ъф енчантмънт“ (Land of Enchantment) през 1983 г., заедно с илюстрациите на Райтсън.
Препратки към други произведения
Петата жертва на върколака е Клайд Корлис, който е убит през май. Той участва във втория роман на Кинг „Сейлъмс Лот“. Спасил се след ужаса в Джерусълъмс лот, Корлис отпътува за Такърс Милс. Друг герой от „Сейлъмс Лот“ е отец Калахан, който участва и в поредицата за Тъмната кула.
Арни Уетъръм работи за „GS & WM Рейлроуд“ – измислена компания, която се среща в различни творби.
Адаптации
Раманът е адаптиран за голям екран под името „Сребърния куршум“ през 1985 г., с участието на Кори Хайм, Еверет Макгил, Гари Бюзи, Меган Фолоус, Тери О'Куин, Кент Бродхърст и Джеймс Гамън. Филмът получава смесени отзиви.
Външни препратки
- Официалният сайт на Кинг
- Цъкълът на върколака в HorrorKing.com Архив на оригинала от 2013-05-26 в Wayback Machine.
- Цъкълът на върколака в официалния сайт на Кинг
Март
В Таркърс Милс бушува последната истинска виелица през тази година. Пада здрач, а с настъпването на нощта лепкавият сняг се превръща в суграшица. Изгнилите клони на дърветата се отчупват, издавайки звуци, подобни на изстрели, и осейват безлюдните тротоари. Докато пие кафе в компанията на съпругата си, Милт Стръмфулър, библиотекарят, отбелязва, че майката природа сигурно подкастря дърветата. Милт е мършав човек с ъгловато лице и студени сини очи, който вече дванайсет години вдъхва ужас на хубавката си, мълчалива жена и я държи в подчинение. Няколко души подозират истината — например съпругата на полицай Ниъри — но всички те знаят, че в градчето се случват загадъчни събития. Хората в Таркърс Милс умеят да пазят тайни.
Милт толкова си харесва изречението, че го повтаря:
— А-ха, майката природа подкастря дърветата…
В този миг осветлението изгасва. Дона Лий Стръмфулър изпищява и разлива кафето си.
— Избърши го — процежда през зъби съпругът й. — Веднага!
— Добре, скъпи. Ей сега.
Тя колебливо пристъпва в мрака, за да намери парцал, и удря пищяла си в ниското столче. Изохква, а Милт избухва в смях. Болката, която изпитва Дона, го забавлява повече от всичко на света… с изключение на вицовете в „Ридърс Дайджест“. Майтапите, публикувани в рубриките „Хумор в униформа“ и „Живот в тези Съединени щати“ адски му допадат и го карат да се смее от сърце.
Заедно със сухите клони през тази бурна мартенска нощ майката природа е „подкастрила“ и далекопровода, минаващ над шосето; лепкавият сняг се е напластил върху проводниците; от тежестта те се скъсват и падат на шосето — приличат на змии, сплетени на кълбо, които бълват синкави пламъчета.
Градчето потъва в мрак.
Бурята сякаш най-сетне е доволна от стореното и започва да утихва, температурата рязко пада. Лепкавият сняг замръзва в причудливи скулптури. Ливадата на стария Хейг, която местните хора наричат Четирийсетакровата поляна, се покрива с тънък лед, прорязан от пукнатини. Къщите продължават да тънат в мрак, електрическите радиатори изстиват. Заледените пътища са се превърнали в пързалки, хората от електрическата компания не могат да се доберат до Таркърс Милс и да свържат прекъснатия електропровод.
Облаците се разкъсват, иззад пухкавите им вълма наднича пълната луна. Ледът, покриващ главната улица, блести като кости на мъртвец.
Нощта се оглася от нечовешки вой.
По-късно, когато жителите на градчето обсъждат случилото се, става ясно, че никой не е разбрал откъде идва звукът: разнася се отвсякъде и отникъде, докато лъчите на пълната луна посребряват тъмните къщи; излиза бурен вятър и вие така, сякаш митичен скандинавски воин яростно надува бойния си рог — няма нищо по-самотно и по-жестоко от този пронизителен вой.
Дона Лий го чува и се сепва, а жестокият й съпруг, който спи като истински праведник, дори не помръдва; чува го полицай Ниъри, който стои по дълги гащи до прозореца на къщата си на Лоръл Стрийт; звукът достига до спалнята на затлъстелия и глуповат директор на началното училище; чуват го и други жители на Таркърс Милс. Сред тях е момче, приковано към инвалидна количка.
Никой не е видял съществото, което надава нечовешкия вой. Никой не знае кой е скитникът, когото открива електротехникът, пристигнал на сутринта в градчето. Непознатият е като ледена скулптура, главата му е отметната, отворената му уста е застинала в безмълвен писък, вехтото му палто и ризата му са разкъсани от остри зъби. Сели в замръзнала локвичка от собствената си кръв, взира се в небето, а между пръстите на протегнатите му ръце са се образували ледени висулки.
Наоколо се виждат следи от лапи.
От лапите на вълк.