Лора Джо Роуланд
Бундори (17)

Глава 16

Дълго след като камбаната на храма бе престанала да бие, Убиецът Бундори все още чуваше безпощадния й глас в да кънти в съзнанието му, докато бързаше надолу по тъмния междуселски път към убежището си.

Няма бягство, отекваха въображаемите удари. Няма бягство!

Задъхан се втурна в самотната си колиба в едно затънтено селце близо до храма. Затвори вратата след себе си и спусна резето. В тъмнината хвърли меча си на пода и разкъса дрехите, изцапани с кръв. После рухна на леглото. Ужасът го завладя с такава сила, че му призля. Тази нощ трябваше да бъде мигът на неговия велик триумф, а не на пълното му нещастие!

Току-що бе извършил четвъртото си убийство. Очакваше, че ще стане по-лесно от предишните, дори бе поел огромния риск да остави трофея на такова почетно място, каквото му се полагаше. Но съдбата му погоди номер и той допусна грешка, която можеше да му коства свободата, живота и възможността да довърши мисията си. Тази вечер бе оставил безценни, опасни улики на местопрестъплението.

Сви се на топка, опря колене в гърдите си и стисна юмруци тъй силно, че ноктите му се забиха в дланите. Тракащите му зъби прехапаха нежната плът в устата му и той усети вкус на кръв. Понесе болката като наказание за своята глупост и страхливост — черти, тъй чужди на владетеля Ода, чийто наследник бе.

Имаше и още нещо, което бе по-опасно от уликите в храма Зоджо — тази вечер го бяха видели и вероятно щяха да го разпознаят. Сега му се налагаше да рискува с друг тип убийство, защото не можеше да остави свидетеля жив. Тревожеше го и нещо друго — специалният агент на шогуна бе затегнал охраната в Едо, затруднявайки свободното преминаване през града. Бе открил убийството на онзи ета, дето уж бе най-безопасно. И не бе обърнал никакво внимание на отправените му заплахи и предупреждения. Дори и на наемния убиец! Проклетият сосакан Сано откриваше опасни тайни. Убиецът Бундори чувстваше как мрежата около него и се затяга.

„Почивай сега — каза си той. — Натрупай смелост и енергия за утрешните битки.“ Затвори очи и си наложи да се съсредоточи. Най-накрая благословеният пламък на жаждата за война превъзмогна паниката и ужаса; любимото му минало оживя за пореден път…

* * *

Лятото преди сто и петнайсет години. Крепостта Нагашино е обсадена от клана Такеда. Стрелците на владетеля Ода са коленичили в редици пред близка ограда. Пред тях стоят флангове от воини — пешаци и конници — примамка за Такеда. Зад оградата Убиецът Бундори чака с основната армия. Като висш генерал на владетеля Ода той командва цял полк първокласни войници. Никой не помръдва, всички са готови да се бият до победа. Тропотът на приближаващата армия на Такеда нараства с всеки миг. Убиецът Бундори не изпитва страх, само трепетно очаква сражението.

Вражеската армия връхлита върху им. Убиецът Бундори слуша виковете, дрънченето на мечове, тропота на копита и цвиленето от ръкопашната схватка между оставените за примамка воини и пътищата на Такеда. Битката кипи все по-близо, тъй като воините примамка почват да отстъпват. Вражеската армия настъпва връз оградата. Внезапно оглушителни гърмежи раздират въздуха; конският тропот заглъхва, виковете преминават в писъци. Такеда е попаднал в капана.

Втора серия пушечни изстрели следва първата. И още писъци; трупове на коне и хора рухват шумно на земята. Убиецът Бундори се смее в екстаз. Владетелят Ода е наредил воините да стрелят на залпове, когато врагът приближи, за да избегнат присъщите недостатъци на аркебуза — малък обхват и дълго време за зареждане.

В този момент зад редиците прозвучава бойна тръба. Убиецът Бундори излиза с коня си иззад оградата и се втурва в галоп сред основната войска. После обръща коня и вади меча си. Десетки вражески воини падат пред него и заливат полето с реки от кръв. Стрелците продължават да обсипват със стрели и куршуми Такеда и воините му. Докато гарнизонът на крепостта Нагашино се втурва да атакува бягащия Такеда в гръб, Убиецът Бундори вече е прегракнал от радостни бойни крясъци.

С негова помощ владетелят Ода побеждава клана Такеда, основните му съперници. Сега вече нищо не стои по пътя му към господство над цялата страна.