Джейн Ан Кренц
Предизвикателството (5)

Пета глава

— Кой е този?

Десет минути след поздравленията и запознанствата Корт най-сетне намери момент, за да изсъска въпроса си в ухото на Лиа. В този миг разбра, че напразно се бе надявала, той да не бе забелязал обхваналото я напрежение, когато влязоха.

— Кой? — опита се да се измъкне, докато се чудеше как да спечели малко време, макар да не бе сигурна защо го прави. Напитката в ръката й бе студена, а Корт бе застанал толкова близо, че тя усещаше топлината му. Двете усещания сякаш я накараха да се чувства още по-объркана. Отново й се прииска да не приема толкова навътре нещата.

Той веднага впи проницателния си поглед в нея.

— Онзи тип със светло кестенявата коса в другия край на стаята. Облечен е с черно поло. Не е възможно да не си го забелязала, Лиа — добави подигравателно. — Опитва се да те изяде с поглед. Това е единственият, който все още не се е усмихнал. Кой, по дяволите, е той?

— Теб какво те интересува? — отвърна остро тя, отпи и се усмихна на домакинята. Изтънчената чаровна блондинка Сюзън Адамс не скри, че бе запленена от Корт, когато Лиа ги запозна. Не спираше да го поглежда, докато обикаляше сред гостите.

— Не е зле да знаеш името на човека, когото по-късно може да се наложи да смелиш.

Тя трепна от учудване и се опита да прикрие реакцията си с крива усмивка.

— Разбирам колко е важно да запомниш имената на гостите. И аз държа на това.

— Лиа! — сопна се той и тя усети, че търпението му е отлетяло. Отпи от скоча в чашата си и зачака, а златните му очи не се откъсваха от нея. Напрежението в него бе също като при мързелива котка, свита на кълбо, готова да скочи всеки момент.

Лиа бързо прецени ситуацията и реши как най-лесно да се измъкне.

— Не ти трябва да се биеш с него, Корт. По всяка вероятност той ще ти допадне. Двамата имате доста общи неща! — Сребристият блясък в зелените й очи стана яростен и устните й се извиха подигравателно.

— Това пък какво трябва да означава? — В гласа му прозвуча неприкрит гняв.

— Преди година се замислях дали да не се омъжа за него — отвърна безгрижно тя и отново отпи. Какво от това, че Корт щеше да научи истината? Той и без това бе научил доста неща за нея напоследък, каза си мрачно Лиа. — Мислех, че сме влюбени — добави самоуверено гласът й наситен със самоирония.

— И? — настоя Корт през стиснати зъби.

— И… — Лиа щракна с пръсти, — той реши да ме направи на глупачка — В очите й се появи опасен блясък.

— Какво стана? — продължи да ръмжи Корт. — Не ме карай да ти вадя думите с ченгел от устата, по дяволите. Онова, което се е случило, все още ти влияе. Струваш ми се напрегната, готова да се пречупиш всеки момент, не мога да разбера дали искаш да отидеш при него, за да се хвърлиш на врата му, или да го удушиш.

— Има ли значение? — измърка тя, без да го поглежда усетила нескритото помежду им напрежение. Започваше да се чувства като уловена в капан.

— Има! Престани да пиеш това нещо, като че ли наливаш с безалкохолно — нареди той грубо и рязко.

— Боже, днес си в настроение да командваш — отбеляза весело Лиа. Нарочно отпи нова глътка.

— В настроение съм да ти тегля един хубав бой, така че внимавай.

— Май в Орегон съм сбъркала, когато те обвиних, че мислиш само за едно — измърмори тихо тя и кой знае защо усети, че започва да се забавлява. — Трябва да призная, че има само две неща, които те вълнуват, когато става въпрос за жени — секс и грубост. Този подход, да не би да ти е носил успехи в миналото?

— Не ми се е налагало да ги смесвам — отвърна напълно спокойно Корт. — За теб, любима, ще направя изключение. Казвай кой е, Лиа, иначе ще приложа груба сила.

— Брат ми ще ти извие врата.

— Брат ти все още не е пристигнал. Освен това има достатъчно здрав разум, за да не се меси в подобни неща.

Тя го погледна преценяващо, отпусна глава на една страна, а очите й бяха блеснали дръзко.

— Казва се Алекс Харлоу. Искаш ли да те запозная с него?

— Не горя от желание — отвърна все така спокойно той. — Разкажи ми всичко докрай.

— Няма много за разказване. — Лиа сви рамене. — Използваше ме за прикритие по време на връзката си с една моя приятелка. Тя беше женена. Разбрах какво става в деня, когато тя съобщи, че се развежда, за да се омъжи за Алекс. Няма друго.

— Не е точно така — отвърна сухо Корт. — Ожени ли се за твоята, предполагам вече бивша, приятелка?

— О, да. Веднага щом тя приключи с развода. Сигурна съм, че ще проявиш разбиране, затова ще ти призная, че от тогава не сме се срещали много-много на подобни събития.

— Тази вечер съпругата му тук ли е?

— Не я видях досега — отвърна Лиа и отпи нова глътка.

— Значи… — Той протегна ръка и насила й взе чашата. — Като събера фактите, стигам до заключението, че тази вечер е тръгнал на лов. Да не съм те видял да се мотаеш около него, ясно ли ти е? — Златистокафявите му очи бяха строги.

Лиа изви едната си вежда.

— Да не би да ревнуваш, Корт? — пошегува се тя. — Или просто се притесняваш, че не успяваш да упражниш достатъчно контрол над безгласния партньор в „Брандън“? — предизвикателството натежа между тях.

Той остави наполовина изпитата й чаша на масата зад себе си и се изправи бавно. Очите му не я изпускаха нито за миг.

— А ти искаш ли да призная, че ревнувам, малка Лиа — попита бавно и провлечено Корт.

— Да — отвърна тя без следа от колебание, с устни извити, готови за усмивка. — Да, струва ми се, че ще бъде забавно.

— От тези думи съдя, че никога не си изпитвала истинска мъжка ревност — заяви спокойно той.

Лиа се престори, че обмисля чутото и поклати решително глава.

— Не, спомням си случаи, когато бях свидетелка на онова, което минава за ревност. Честно казано, това не е нищо повече от цупене. Също като малките момчета, които не постигат своето и се скриват в някой ъгъл, да се правят на нещастни. Ти ще се нацупиш ли, ако отида поговоря с Алекс? — попита обнадеждена тя.

— Не, Лиа, няма да се цупя — отвърна убедено Корт.

— Чудесно. — Тя се престори, че въздиша. — Просто се чудех какво ли ще стане. Жалко, щеше да е забавно.

— Грешиш. — Той я гледаше така, сякаш имаше намерение да продължи да обсъжда въпроса, ала след като погледна през рамо. — Ето го и брат ти. Тъкмо влиза.

Лиа не се обърна.

— И е с някоя великолепна блондинка.

— Със сигурност е блондинка, друг е въпросът дали човек предпочита да има някакво интелигентно излъчване. Защо? — Корт я погледна с извити вежди.

— Откога мъжете предпочитат да излизат с интелигентни жени? Би ли ми върнал чашата, ако обичаш? — помоли с ненужна благост, впила зелените си очи зад него.

— Не. Пи достатъчно.

— Не съм изпила дори една чаша, за Бога! — измърмори ядосано Лиа.

— Може след малко да ти позволя втора. Стига да не започнеш и нея да я пиеш като вода.

— Ти май наистина си решил да ми съсипеш вечерта, нали? — изпъшка тя.

— Отдай го на нетърпимия ми характер. Така и не отговори на въпроса ми за блондинката, с която дойде брат ти. Не я ли харесваш?

Лиа най-сетне се обърна, колкото да мерне въпросното момиче, и зелените й очи се плъзнаха по великолепното създание, застанало до красивият й тъмнокос брат.

— Никога не съм я виждала — призна спокойно тя. — Така, че не мога да ти кажа дали я харесвам, или не.

— Откъде знаеше, че е блондинка? — попита Корт, обзет от любопитство.

— Брат ми излиза само с такива през последните години. Всичките бяха блондинки. Красиви и в повечето случаи празноглави. — Лиа се намръщи и погледна Корт. — Ти ще поощриш ли подобна тенденция през идващите две години?

— Договорът ми с брат ти е за делови отношения, няма нищо общо с жените — отвърна любезно той. — Не мога да направя много. Това е въпрос на вкус и от мъжа зависи дали ще го надмогне, или не.

— Наистина ли? А ти надмогна ли вкуса си към великолепните блондинки? — попита бързо тя, въпреки че сърцето й се бе свило. Сюзън Адамс не спираше да хвърля многозначителни погледи към Корт.

— В интерес на истината, успях — изръмжа той и я погледна право в очите.

— И колко време мина, преди да видиш светлината? — пошегува се тя.

— Стана сравнително скоро — призна безгрижно Корт.

— Искаш да кажеш, че брат ми може да продължи да излиза с подобни създания още десет години ли?

— Освен ако не му излезе късметът преди това — ухили се ненадейно той. — Може да си намери някои опърничава госпожица с остър език и коса с цвета на хищен звяр. Не му отказвай правото да се позабавлява с блондинки междувременно. Те ще му помогнат да оцени опърничавата, когато я открие. Ела. — Корт я хвана за ръката. — Да вървим да кажем здрасти, Кийт ни видя.

Той се запромъква сред гостите без всякакво усилие и поведе Лиа, все едно че бе кукла. Тя успя да си открадне чаша и я задържа настрани от него, за да я запази поне докато се доберат до Кийт и блондинката. В очите на брат й нямаше сребърни отблясъци като в нейните, но косите им бяха еднакви. И у двамата се забелязваше интелигентност, характерна черта на семейство Брандън, бе убедена, че и брат й я притежава, въпреки че наскоро бе решил да подпише договор с Корт Тримейн.

— Здрасти, Лиа — посрещна я с много обич Кийт. — Радвам се, че дойде. Жалко, че прекъсна ваканцията. Добър вечер, Корт, добре ли се грижиш за сестра ми? — Наблюдателните му зелени очи веднага забелязаха, двамата бяха хванати под ръка, а също и блесналите очи на сестра му.

— Бъди сигурен, че ще се погрижа за нея — отвърна с усмивка Корт и се усмихна на блондинката. — А ти за кого се грижиш тази вечер?

— Това е Анджи — ухили се весело Кийт, Анджи изглежда си нямаше фамилия, ала това никак не я притесняваше. Красиво гримираните й сини очи даваха фантастични обещания, а сексапилно нацупените й устни лъщяха примамливо. — Радвам се, че двамата с Корт се разбирате така добре, Лиа — отбеляза Кийт и дори не се постара прикрие усмивката си.

— Ти съмнявал ли си се? — попита нежно Лиа и вдигна чаша, за да отпие.

— Откъде, по дяволите, я взе? — намеси се Корт, преди брат й да успее да отговори. Посегна към чашата, тя отстъпи настрани.

— Бихте ли ме извинили, трябва да отида до тоалетната? Стой тук, Корт. Връщам се веднага — Лиа се завъртя бързо, червената рокля се плъзна около глезените й и тя се скри сред гостите, стиснала чашата си в ръка. Усещаше погледа на Корт, ала разбра, че не бе тръгнал след нея, когато се почувства свободна, се насочи към терасата.

Навън нощта бе студена и не се виждаше никой. Блестяха само светлините на Санта Роза, затова Лиа отпи на спокойствие и скръсти ръце, за да се предпази от студа. Мислите за Корт Тримейн, измъчвали я през целия лен, се върнаха отново. За кратък миг се сети за Алекс Харлоу и въпреки че се почувства объркана, когато видя циничното му красиво лице, нямаше съмнение, че Корт бе успял да го измести.

— Здрасти, Лиа. — Гласът на Алекс, долетял от сенките, я стресна. Май очакваше да се случи нещо подобно. Нима не бе дошла навън тъкмо затова? За да разбере дали той нямаше да я последва. Знаеше какво означава погледът му, същият поглед, който забеляза още с влизането. Корт беше прав. Тази вечер Алекс Харлоу беше тръгнал на лов.

— Добър вечер, Алекс. — Гласът й прозвуча невероятно спокоен, когато се обърна и се облегна на парапета, той пристъпи към нея. Черното поло и тъмни панталони му помагаха да се слее с мрака. Сините му очи, обрамчени с гъсти тъмни мигли, задържаха нейните, докато пристъпваше напред. Едно време, каза си тя, този поглед разтапяше сърцето й.

— Тази вечер изглеждаш чудесно — каза тихо той и спря на няколко стъпки от нея. Каза го по познатия й начин, бавно, тихо, сякаш се бе облякла специално за него. Само че тази вечер не се бе облякла заради него, каза си развеселена Лиа. Беше положила старание заради Корт. Спонтанното признание остана незабелязано, защото тя усети как вълнението й се надига.

— Благодаря — отвърна скромно Лиа. — Къде е съпругата ти?

— Ти не знаеш ли? — попита бързо Алекс. — Разделихме се.

— Жалко. Двамата положихте толкова усилия, за да съберете. — Дори да бе доловил сарказма в думите й, не го показа.

— Всички допускаме грешки, Лиа. — Последва кратко мълчание. — Опитах се да те намеря в началото на седмицата. У вас не се обаждаше никой.

— Нямаше ме няколко дни — отвърна тя, протегна ръка и се подпря на студения метален парапет. В дясната ръка стискаше наполовина изпитата чаша.

— С него ли беше?

— С него ли? — попита невинно, когато забеляза и недоволно изкривените устни на Алекс.

— Мъжът, с когото дойде тази вечер. Доколкото видях, той май си въобразява, че си негова собственост.

— Нима? — усмихна се Лиа.

— Не ставай саркастична, миличка — посъветва я натъртено Алекс. — Не е типично за теб.

Усмивката й стана още по-широка.

— Не знам. Някои казват, че съм истинска вълшебница.

— Значи не те познават — продължи той, протегна и погали брадичката й с пръсти.

— Може би ти не ме познаваш — предположи тя и се въздържа да не се отдръпне. Господи! Нима само преди година тази ласка бе в състояние да я разтопи?

— Познавам те — заяви самоуверено Алекс и се опита да вдигне брадичката й с пръсти. — Познавам те много добре.

— Защо си ме търсил, Алекс?

— Не се ли сещаш?

— Може би, предпочитам да го чуя от теб, за да съм сигурна — прошепна игриво Лиа, защото знаеше, че ще се хване веднага.

— Когато се запознах с теб, мислех единствено за Моника.

— Аз бях просто средство да стигнеш до нея.

— Боя се, че беше точно така — призна Алекс по начин, който изливаше, че очаква тя да му прости заблудата. — Едва по-късно разбрах, че съм насочил усилията си, да спечеля не тази, която трябва.

— Наистина ли? — прошепна скептично Лиа. — И кога направи това откритие?

— Станала си непреклонна, Лиа. Заради мен ли е? Заради всичко, което ти причиних ли?

Прииска й се да се изсмее и едва успя да се въздържи. Ако той наистина мислеше, че в момента се държи неестествено, това означаваше, че не бе научил за нея много преди една година. И чия беше вината, запита се тя, готова да отговори съвсем честно. Нима не се държеше най-мило и любезно, когато беше около Алекс? Никога не му противоречеше, той така и не стана свидетел на острия й език. В този момент осъзна, че връзката им никога не бе стигала до момент на сблъсък, в който да разберат волята на кой от двамата е по-силна.

— Моля те, не се чувствай виновен за отношението ми — отвърна без сянка от притеснение Лиа. — Уверявам те, че това е напълно естествено. Не е нужно да се обвиняваш, че си ме превърнал в изпълнена с горчивина жена. Може би ще ти бъде интересно да разбереш, че в мен няма никаква горчивина — продължи замислено тя.

— Никак ли? — настоя Алекс и приближи до нея толкова много, че устните му бяха на сантиметри от нейните.

— Аз те нараних, Лиа, нали? Мога да ти се реванширам.

— Как? — попита простичко тя и дори не си направи труд да се отдръпне, но зачака с огромно любопитство целувката.

— Като започнем от начало. — Целуна я бавно, омагьосващо, по вече познатия й начин.

Лиа не усети нещо повече от неприятно чувство. Остана неподвижна, продължаваше да се подпира на парапета, докато го чакаше да свърши. Как бе възможно да бе усетила някаква възбуда преди, запита се тя. Вече знаеше отговора. Разбра го веднага щом той я прегърна през кръста. Целувката на Алекс не означаваше нищо, защото бе опитала ласките на Корт Тримейн. Копнееше за тялото Корт, не я интересуваше нито Алекс, нито друг мъж.

Това прозрение я порази. Ала за него щеше да мисли по-късно. В момента бе в прегръдките на Алекс Харлоу, който се опитваше да я привлече, за да възобновят старата си връзка. Някак си не бе справедливо да го остави, да се измъкне безнаказано заради начина, по който се държал с нея преди година. Беше я направил на глупачка и сега бе моментът и той да изпита същото. Възможността да си отмъсти я накара да грейне.

— Искаш да се върна при теб ли, Алекс? — попита замечтано Лиа, изви устни и вдигна глава. — Наистина ли?

Той се вгледа в лицето й и тя разбра, че Алекс вижда единствено онова, което иска. Бе убеден, че трябва единствено да щракне с пръсти и тя веднага ще доприпка при него.

— Мисля, че на двамата с теб ще ни бъде добре заедно, Лиа — прошепна той и ръцете му я притискаха, усети възбудата му и остана доволна. — Този път ще започнем от нулата и няма да има други жени. Да, искам да се върнеш при мен. Още тази вечер. Ела с мен, Лиа. Ще те заведа на вечеря и ще оправим нещата между нас.

— Много мило, само че има нещо друго — прошепна тя и едва успя да сдържи смеха си.

— Какво? — попита Алекс и очите му заблестяха.

— Годеникът ми. — Лиа пусна бомбата без задоволство това не й попречи да се наслади на ефекта. — Мъжът, с когото съм тази вечер. Влюбена съм, Алекс, влюбена съм в мъж, който превръща целувките ти в едно нищо. Като те гледам, дори не мога да си обясня какво съм намирала в теб.

— Какви ги говориш, по дяволите? — надигна глас той и отдръпна ръце от кръста й, сякаш се бе опарил. Сините му очи се присвиха гневно.

— Нали чу дамата — прозвуча остър студен глас зад тях.

Тя веднага надникна над рамото на Алекс и погледът й срещна очите на Корт, тръгнал към тях. От колко ли време се бе спотайвал в сенките, запита се притеснено Лиа. Какво ли щеше да направи? Молеше се единствено да не я издаде, да поеме ролята, която му бе поверила, и да не съсипе малкото й отмъщение.

— Вие двамата сте сгодени? — попита Алекс и отстъпи от нея, за да се обърне към Корт, който приближаваше бързо, докато застана достатъчно близо, за да плъзне ръка около кръста й.

— Трябваше да бъде тайна, докато се почувстваме готви да съобщим на всички, ала както разбирам, тя не се е въздържала и ви е казала. — Корт се обърна към напрегнатата Лиа. Усмихна й се топло, като истински годеник, и тя разбра, че може да разчита на помощта му. Обзе я облекчение и нова увереност.

— Защо не ми каза веднага, Лиа? — сопна се Алекс и гневът му избухна, когато забеляза смеха в искрящите зелени очи.

— Извинявай, Алекс — извини се напълно неискрено тя. — Не можеш да не признаеш, че възможността не бе за изпускане. Да беше видял само изражението си!

— Всичко това е било шега? Остави ме да те целуна просто така ли? — ядоса се той.

— Боя се, че да. Защо ми е да се интересувам от теб, след като съм щастливо сгодена за друг? Нека бъдем честни, Алекс, между нас никога не е съществувала вечна и неугасваща любов! — усмихна се Лиа, очарована от реакцията му.

— Май нямате нищо против годеница, която целува други мъже — обърна се Алекс към Корт в отчаян опит да спаси гордостта си. Двамата мъже застанаха един срещу друг. И двамата бяха високи, но Корт бе малко по-едър. Освен това от него бликаше сила, която не се забелязваше в по-младия мъж. Сила и воля.

— От онова, което видях — отвърна спокойно Корт, въпреки че в гласа му се долавяше заплаха, — вие я целувахте. А това не ми е никак приятно. Дори може каже, че това е изключение — добави лениво той.

Лиа усети напрежението на Корт през жилави му ръце. Беше ядосан, ала щеше да се овладее.

— Откъде знаете, че тя не предизвика всичко? — попита с горчивина Алекс и погледна гневно засмяното лице на Лиа. Очите му се присвиха, когато забеляза усмивката й. Нямаше по-болезнен начин да нараниш един мъж, освен да му се присмееш, помисли си тя.

— Познавам Лиа достатъчно добре и знам как изглежда, когато се наслаждава на една целувка — уведоми го с увереност, която не остави съмнение, че годеникът на Лиа добре познаваше физическите й реакции. Тя бе готова да се изчерви, защото се забавляваше твърде много.

— Наистина ли? — започна с агресивен тон Алекс. — Нека да ви кажа, че я познавам много преди да се появите…

— Още една дума и ще те изхвърля през тераса — прекъсна го Корт. — Защо не си прибереш унижението и не ходиш да се покриеш някъде? Обещавам в бъдеще да държа Лиа далече от теб. Не се притеснявай, повече да няма вади нокти.

— Лека нощ, Алекс — обади се веднага тя. — Много беше приятно да се видим отново. Беше ми приятно.

— Ти, малка…

— Знам, че се изкушаваш, но не смей да си отваряш устата — посъветва го Корт. — Нали знаеш — после ще наложи да направя нещо по въпроса.

Без да каже и дума повече, Алекс се завъртя и се насочи към вратата на терасата. След няколко секунди се скри от погледите им.

В първия момент в тъмнината навън настъпи тишина, а след това Лиа се опита да отпие глътка от чашата, която все още стискаше в дясната си ръка. Така и не успя да се сдържи. Смехът избликна и тя не можа да отпие чашата.

— О, Корт… — Усмихната широко, Лиа вдигна поглед към него. — Как мога да ти се отблагодаря? Беше великолепно! Видя ли изражението му? Беше побеснял.

— Забавно ли ти беше, Лиа? — попита той. Все още я прегръщаше. Отново й взе чашата и я остави на перилата.

— И още как — увери го тя и прецени, че няма смисъл да повдига въпроса за повторно отнетата й чаша. В момента бе в отлично настроение. — Ефектът нямаше да бъде същият, ако не се беше появил. Избра съвършения момент.

— Благодаря ти. От известно време бях зад вас и се опитвах да преценя дали да се покажа — измърмори той. Лицето му си оставаше безизразно, докато се вглеждаше в сребристозелените й очи.

— Избра чудесен момент. Много ти благодаря. Този тип заслужава всичко, което му се случи, и много повече. Наистина ли щеше да го изхвърлиш през терасата, ако ме беше обидил?

— Така ми се струва — отвърна спокойно Корт.

— Боже, колко си енергичен — възхити се Лиа.

— В живота има случаи, когато се налага човек да наруши спокойствието си и да действа — отбеляза той. — Наистина ли си ми благодарна за помощта, Лиа Брандън? — попита Корт и отпи от собствената си чаша.

— О, да — увери го тя весело. Усещаше въздействието на алкохола, макар че не се чувстваше пияна, просто бе приятно развълнувана.

— Достатъчно благодарна ли си, че да забравиш, че ми беше сърдита? — Зачака отговора й с усмивка.

— За какво говориш? — прошепна Лиа и бързо изтрезня. Изви се, за да остане място между тях двамата. Той не се опита да я спре.

— Да ми простиш за договора и да продължим връзката си, оттам, докъдето бяхме стигнали.

— Да не би да си въобразяваш, че си компенсирал всичко, което ми причини, като ми помогна тази вечер? — Гласът й бе дрезгав и във вените си усети някакво туптене, което не бе предизвикано от алкохола. Спомняше си урока, който бе научила в прегръдката на Алекс преди няколко минути. Вече знаеше, че иска целувките на Корт. Копнееше за любовта на Корт.

Мили Боже! Нима щеше да се прояви като още по-голяма глупачка и да се влюби в този мъж, изписка наум. Беше забелязала начина, по който той я гледаше, как очакваше сама да каже, че вече не му се сърди. Какви бяха истинските му чувства? Как можеше една жена разбере дали мъж като него истински държи на нея, или просто се опитва да контролира онова, което му се струва трудно?

Как да научи отговора, ако не рискува и не му даде шанс?

— Мисля, че ми дължиш много след онова, което направих за теб тази вечер — заяви сухо Корт, без да спира да настоява.

— Искаш да кажеш, че съм те използвала ли?

— Не беше ли така? — отвърна бързо той и в гласа му се прокрадна раздразнение.

— Щом казваш — опита се да признае Лиа.

— Стига, Лиа. Бъди честни!

— Добре де, малко те използвах. Нищо лошо не е станало.

— Не е, наистина, ала искам отплата за удоволствието, което ти доставих, и ми се струва, че като ми простиш за начина, по който се държах с теб в Орегон, ще бъде достатъчна компенсация.

Тя го погледна гневно и се опита да овладее хаотичните си чувства. Възможно ли бе да започнат отначало? Нима Корт наистина изпитваше нещо истинско към нея?

— И какво ще стане, ако кажа, че не се сърдя? — попита предпазливо Лиа.

— Тогава ще започнем оттам, откъдето свършихме, ще се опознаем по-добре…

Погледна го замислена.

— Това ли искаш?

— Да, точно това.

Истината ли й казваше, или все още се притесняваше от заплахата, която тя представляваше за свободата му на действие в „Брандън“? Ако не друго, то поне желанието му към нея бе истинско. Възможно ли бе да изградят трайна връзка благодарение на това преходно чувство? И нейните инстинкти я тласкаха да рискува и да разбере. Никога нямаше да си прости, ако не откриеше докъде може да стигне връзката им.

Това неочаквано прозрение отговори на всичките й въпроси. Щеше да приеме предизвикателството и да рискува, за да открие истинските му чувства.

Много предпазливо, сякаш обмисляше плана си за действие за следващата битка, Лиа наклони глава и прошепна:

— Добре, Корт. Готова съм да опитаме отново. Стига — добави тя с тънък гласец, — да не си ме излъгал и наистина да искаш връзка, а не просто да си осигуриш подписа ми на онзи договор.

— Казах ти истината, Лиа — отвърна той с дрезгав глас. Пристъпи напред и я привлече до себе си. — Лиа, моята влудяваща малка вълшебница. Знам как си се чувствала, когато си открила, че те лъжа. Аз щях да се почувствам по същия начин. Бях сигурен, че щом дойдеш в леглото ми, нищо друго няма да има значение! Радвам се, че си отмъсти с моя помощ. Сега можем да загърбим миналото. Не се отнесох с теб както трябва, сега вече знам. И ти си като мен, трябваше да се сетя.

— Ето къде сте били! — долетя гласът на Кийт. — Чудехме се къде изчезнахте. Значи всичко е уредено. Не мога да не те поздравя, Корт. Умееш да се справяш с всичко!

Младият мъж не криеше възхищението си. То бе толкова открито, че Лиа вдигна глава от рамото на Корт, застанала нащрек.

Все още отпусната в прегръдката на Корт, макар че усети как той се стяга при думите на Кийт, тя надникна зад широкото му рамо и погледна усмихнатото лице на брат си.

— За какво говориш? — попита Лиа по начин, който той не бе чувал от осми клас, когато сестра му най-сетне бе научила, че с малките братя е по-лесно да се справиш с добро, отколкото със заплахи, особено когато са пораснали по-големи от сестрите си.

— За връзката ти с Корт — отвърна Кийт, усетил настроението й, въпреки че все още не обръщаше достатъчно внимание. — Последното, което Корт каза, преди да блъсне вратата и да хукне да те търси из Орегон, бе, че има ужасното предчувствие, че му предстои да укротява зеленооката магьосница, която му се присмива от стената на офиса. Каза, че единственият начин, по който се укротяват опърничавите жени, бил в леглото. Не очаквах да се сгодите толкова бързо, Алекс Харлоу разправя на всички… — Кийт замълча и се ухили, забелязал озадаченото изражение на сестра си. — Още ли не си разбрала, сестричке, че единственото, което може да накара Корт да наруши спокойствието си, е предизвикателството? Ще направи всичко необходимо, само и само да спечели. Защо, според теб, исках да го привлека в „Брандън“?

— Предизвикателство — повтори Лиа и в очите й изригнаха пламъци, когато се отдръпна от ръцете на Корт, за да застане пред брат си. — Значи това е било още от самото начало, така ли? Дошъл си в онзи хотел в Орегон, за да ме прелъстиш, защото това е бил най-лесният начин да преодолееш несъгласието ми. Не е истина, че си ме погледнал и веднага си разбрал, че връзката ни е по-важна от договора. Започнал си тази връзка, за да ме накараш да подпиша проклетия документ! Искал си да ме контролираш!

— Лиа, чуй ме — подзе решително Корт. — Не е така! Брат ти няма представа какво говори. Двамата с теб…

— Не, не знае. Той веднага е решил, че имаш намерение да се ожениш за мен — избухна гневно тя. — Аз обаче знам каква е истината. Знам, че никога не би допуснал едно нищо и никакво предизвикателство да те доведе дотам. Една забавна връзка ще ти осигури контрола над „Охранителни системи «Брандън»“ и така ще ти бъде най-изгодно, нали? Ако досега не си се забавлявал достатъчно, нека малко да пооживим нещата.

След тези думи Лиа грабна недопитата чаша от парапета и плисна съдържанието й върху ризата му. Алкохолът и ледът попиха, а тя се врътна и остави мъжете на терасата.