Джейн Ан Кренц
Предизвикателството (3)

Трета глава

Корт сигурно бе усетил, че тя бе разбрала за измамата, каза си Лиа в мига, в който отвори вратата. Забеляза как очите му потъмняха, докато оглеждаше стаята и отнесеното й изражение. Беше не по-малко умен от нея. Не е честно, каза си подигравателно тя, той току-що се оказа по-умен от нея. Да, този мъж бе усетил веднага, че бе разкрит. Само че Лиа не бе готова да поеме дори най-незначителния риск.

— Добро утро, господин Тримейн — успя да го поздрави тя със стегнат и малко груб глас, който с нищо не приличаше на нейния. Ръката й потрепери, докато стискаше бравата. Беше обзета от гняв и трябваше да впрегне цялото си самообладание, за да не се поддаде на импулса да издере лицето му.

— Добро утро, Лиа — отвърна тихо Корт. Говореше толкова спокойно, че й се прииска да забие нокти в дланите си. — Виждам, че не си се сдържала и си се обадила ни брат си, за да му съобщиш добрата новина — добави той сухо. Наблюдаваше я строго и мрачно, и погледът му издаваше, че бе наясно какви мисли й се въртят в главата.

Тя вирна брадичка презрително и огледа студено тъмните панталони, тесния ханш и червеникавокафявия пуловер, облечен върху кремава риза с разкопчана яка. Беше толкова спокоен, толкова хладнокръвен, както подобаваше на победител в неравностойната им битка.

— Поздравления — изрече с безизразен глас Лиа. — Мога единствено да се извиня, че победата ти беше толкова лесна. Сигурно е истинско разочарование да не срещнеш никаква съпротива от страна на врага. Или ти си от хората, които предпочитат лесните победи?

Корт посегна и едрата му ръка отвори вратата още малко, колкото да я изтръгне от стегнатите й пръсти. Тя машинално отстъпи назад, когато той прекрачи прага, за да влезе в малката стая. Затвори вратата тихо.

— Договорът — отвърна намръщен Корт, — не бе важното между нас. Исках да приключим с този въпрос.

Ъгълчетата на устните й се отпуснаха недоволно, докато Лиа го наблюдаваше. Дългата й плитка бе прехвърлена отпред на жълтия пуловер. Беше облякла ярко жълт пуловер, дръзки обеци, които му отиваха, и цветът им изпъкваше на тъмната коса.

— Разбирам — подхвърли напрегнато тя — За теб победата над една жена трябва да бъде постигната в леглото, нали така? — Възмущението й бе неприкрито, но то не повлия по никакъв начин. Как бе възможно да е толкова дебелокож и безчувствен! — Питам само от любопитство, кога щеше да ми кажеш истината?

— Когато се озовеше на сигурно място в леглото ми — призна той без колебание и Лиа едва се въздържа да не го замери с нещо.

— Ти си един долен тип.

— Просто съм практичен. Когато върша нещата по моя начин, винаги постигам резултата лесно и не се получава като сега.

— Искаш да кажеш, че щеше да си много по-доволен от себе си, ако бе успял и да ме прелъстиш, и да си осигуриш подписа ми на договора — разфуча се тя. — Господи! Какъв човек си ти? Да си въобразявам снощи, че си джентълмен! Не мога да повярвам каква глупачка съм била! — Лиа му обърна гръб, скръсти ръце на гърдите си и застана пред тоалетката и малкото огледало. Как бе възможно да е толкова загубена? Това бе по-зле, много по-зле, отколкото…

Корт застана зад нея, ала не посмя да докосне напрегнатите й рамене. Златистокафявите му очи срещнаха разпалените зелени пламъци в нейните през огледалото.

— Това е най-трудното, нали, Лиа? — продължи той. — Да знаеш, че си попаднала в капана.

— Дори на най-добродушните хора не им е приятно, да ги правят на глупаци — отвърна разпалено тя.

— Много по-зле е за онези от нас, които имат твърде високо мнение за собствената си интелигентност, нали? — изтъкна Корт. — Снощи ти казах, че не съм единственият, прокълнат с твърде високо самочувствие!

Лиа потръпна при тези думи не заради скрития им смисъл, а заради онова, над което я накараха да се замисли. Не бе пострадало просто самочувствието й заради неговите машинации. Дълбоко в себе си тя се чувстваше предадена. Тъкмо това чувство й бе трудно да преглътне. Не й помогнаха и опитите да се убеди, че няма причина да изпитва толкова дълбока болка. Най-важното бе да не му позволява да разбере какъв удар й бе нанесъл.

— Бъди сигурен — заяви вбесена, — че самочувствието ми пострада. Може би тази информация ще измести прелъстяването, с което имаше намерение да подсладиш победата си.

В огледалото забеляза напрежението по лицето му.

— Трябва да поговорим за много неща, Лиа. Ела да се разходим на плажа. Искам да ти обясня всичко, любима…

— Трябва да си напълно луд, ако си въобразяваш, че ще тръгна с теб след всичко, което ми причини! — изсъска тя, завъртя се рязко и подпря ръце на ханша. — Вече постигна победата си. Сега ме остави на мира!

— Боя се, че няма да стане — въздъхна той.

— Дали малко помощ от мениджъра на хотела няма да ми дойде добре? Сигурна съм, че той с удоволствие ще ти попречи да тормозиш гостите! Ще му се обадя!

— Лиа, успокой се. Ще поговорим, така че няма смисъл да се опитваш да ме изгониш. Няма да мръдна без теб! — В гласа му прозвуча непоколебимост, която подчерта намерението му.

— Какво толкова имаш да ми казваш? Няма да ти направя удоволствие да те оставя да ликуваш пред мен!

— Нямам никакво намерение дори да споменавам договора, малка глупачке — подзе разпалено Корт.

Тя се сви при тези думи.

— Трябва ли да ме наричаш така в лицето ми? Вече разбрах колко съм глупава!

— По дяволите! Не исках да прозвучи така! Просто ставам нетърпелив и ми се изплъзна…

— Така е, защото си убеден! Глупачка! Е, дори глупачките научават по нещо, Корт Тримейн… — Лиа замълча и го погледна със свити вежди. — Какво ти е истинското име, между другото? Не че има значение…

— Кортланд Ганън Тримейн — отвърна спокойно той и стисна устни.

— Както казах, това няма значение.

— Как да няма — вметна бързо Корт — Много по-лесно е да нападнеш човек, когато знаеш името му! — По лицето му се прокрадна веселост.

— Би ли извинил чувството ми за хумор тази сутрин — изръмжа тя. — Май се е скрило.

— Ела да се разходим на плажа, Лиа, или поне да слезем на закуска — прошепна любезно той. — Трябва да поговорим.

— Никъде не отивам с теб. Не можеш ли да си го набиеш в дебелата глава, че не желая да те виждам отново? Поне за другите неща ми се струваш сравнително умен!

— Решила си да се инатиш ли? — попита Корт и в гласа му прозвуча предупреждение.

— Защо не? Така е, когато си глупава и имаш прекалено голямо самочувствие.

— Когато говорим за глупост, аз съм този, който печели по точки! — сопна се той, протегна ръка и стисна дебелата й плитка. Дръпна я, за да накара Лиа да се приближи, и не обърна внимание на стреснатото ахване от гняв и болка на жертвата си. — Снощи трябваше да те задържа в стаята и в леглото си. Така щяхме да избегнем тази сцена.

— Искрено се радвам, че някаква малка част здрав разум ме възпря снощи! — отвърна гневно тя. — Колко ли по-глупаво щях да се чувствам тази сутрин, ако ти бях позволила да ме прелъстиш!

— Не трябваше да се получи така. Ти щеше да разбереш…

— Ако си въобразяваш, че съм щяла да бъда толкова поразена от любовните ти умения, за да ти простя за измамата, значи си се побъркал напълно!

Корт си пое рязко дъх и Лиа усети, че той се опитва да потисне избухването си. Мисълта, че бе успяла да го подразни, й донесе задоволство.

— Изслушай ме, Лиа Брандън — настоя Корт и стисна болезнено косата й. — Ще ти разкажа най-подробно как попаднах в това положение, независимо дали искаш, или не. Предпочитам да говорим долу, на плажа, защото вятърът ще те охлади малко, но ако настояваш, нека бъде и тук. Ти решаваш. Просто ти се налага да ме изслушаш!

— Не можеш да ме накараш насила да те слушам! — Тя дръпна глава и се опита да освободи плитката си, ала така само изпита болка.

— Я да видим дали не мога! Много по-едър съм от теб!

— Да не си посмял да ме заплашваш! — изсъска Лиа, стресната от собствения си разпален гняв. Не можеше ли просто да се задоволи с победата си и да я остави на мира?

— Предпочитам да обяснявам, отколкото да заплашвам, но изглежда в момента с теб е трудно да се разговаря! Няма да те оставя, преди да ме изслушаш, Лиа.

Щом го погледна, разбра, че бе напълно сериозен, и не бе сигурна как да постъпи, след като той явно притежаваше желязна воля. Едва се сдържа да не изпищи, тъй като нямаше начин да го изхвърли от стаята, а разходката на плажа не бе чак толкова лоша идея. Трябваше да изкара част от гнева, разбушувал се в нея. Можеха да излязат да се разхождат и да го остави да реди извинения. Когато кажеше, каквото имаше да казва, тя просто щеше да му обърне гръб. Може би щеше да е най-добре, ако му покажеше, че няма да се измъкне с празни приказки. Единственото, което я притесняваше, бе причината, поради която Корт настояваше да обясни. Освен ако подписът й на договора не му даваше достатъчно сигурност.

Последната мисъл я накара да вземе решение. Също така я накара да се замисли. Спомни си, че това не бе само между Корт Тримейн и нея. Налагаше се да мисли и за Кийт. А Лиа все още държеше петдесет процента от дяловете в „Охранителни системи «Брандън»“. Ако успееше да накара Кийт да я изслуша… Да, Тримейн имаше защо да се притеснява.

— Добре — съгласи се тя. — Да вървим да се разхождаме.

Той не скри облекчението си и пусна плитката й.

— Благодаря ти, Лиа.

— Не ми благодари — изръмжа тя и се обърна, за да вземе якето. — Съгласих се по принуда. Не разбирам какво се опитваш да постигнеш!

— Искам само да ти обясня — отвърна Корт, докато я наблюдаваше как закопчава тъмносиньото яке. Очите му се плъзнаха собственически по тялото й и Лиа се подразни.

Тя не каза нищо, когато отидоха до стаята му. Изчака в коридора, за да си вземе кожуха. Дори не се опита да я убеди да влезе, защото очевидно бе разбрал, че в момента бе стигнал прекалено далече. Отказа протегнатата му ръка и тръгна по пътеката към скалистия неравен бряг. Снощната буря бе оставила изхвърлени клони, счупени миди и раковини. Приливът се бе отдръпнал и морето се поклащаше сънено под сивото небе.

Лиа усети, че се наслаждава на пейзажа и всичките й сетива се зарадваха на красотата наоколо. Неочаквано забеляза умисления поглед на Корт и разбра, че той също бе забелязал въздействието на природата върху нея. Намръщи се, за да не му позволи да се похвали, че разбира всичко, което става с нея.

— Хайде — подкани го тя. — Казвай. Иска ми се по-бързо да приключваме.

Корт пъхна ръце в топлите джобове на кожуха погледна с присвити очи.

— Запознах се с брат ти преди няколко месена, когато започна да си търси консултант. — Лиа не каза нищо, впила очи в далечния край на плажа. — Запознахме се не заради опита ми във финансите, а заради някаква работа, която бях вършил в областта на охранителната техника. Той се интересуваше от някои от моите… — Корт се поколеба. — От някои от резултатите, които бях постигнал като любител. — Тя го погледна при тези думи и бързо извърна поглед. Какво я интересуваше, че на него от време на време му бе приятно да работи с ръцете си? Нямаше желание да си помисли, че двамата имат общи неща. — Той искаше да провери какви са възможностите на изобретението ми. От дума на дума се заприказвахме за бизнес.

— На Кийт му трябваше консултант за бизнеса, а на теб ти е трябвал начин да пробуташ играчката си, така ли стана? — измърмори Лиа, стигнала до очевидното заключение.

— Не е точно така — отвърна сухо Корт. — Има и други пазари за моя уред за охрана.

— Готова съм да се обзаложа, че нито един от тях не ти е предлагал контрол на компанията, която ще ги предлага на пазара!

— Млъквай, Лиа — заяви той миролюбиво. — Опитвам се да ти обясня. — Тя отново потъна в мълчание. Нима не разбираше, че нищо от нещата, които казваше, нямаше да промени загнездилото се в сърцето й чувство, че бе предадена? — Двамата с Кийт стигнахме до споразумение, приемливо и за двамата, след това той обясни твоята роля във фирмата.

— Безгласният партньор, който не е чак толкова без глас.

— Който очевидно не се интересуваше от „Охранителни системи «Брандън»“, а единствената й цел бе да дундурка брат си! — Лиа се сви при тези думи. Така ли бе изтълкувал Кийт несъгласието й с договора? Никога досега не се бе месила в живота му и само здравият разум я бе накарал да се въздържи и този път. — Той ми разказа доста неща за теб, любима. Много те обича, възхищава се искрено на независимата си по-голяма сестра. Само че вече е открил с какво иска да се занимава, Лиа, и е решен да тръгне по този път. Иска му се да останеш безмълвния партньор и да го оставиш той да ръководи „Брандън“.

— Искаш да кажеш, ти да управляваш фирма ли? — Тя стисна зъби.

— Аз имам опит както в електрониката, така и във финансите, а в момента фирмата има нужда точно от такъв човек. „Брандън“ е загазила здраво, Лиа. Брат ти няма да успее да я спаси сам. Той е достатъчно интелигентен и вижда накъде вървят нещата, освен това има достатъчно смелост, за да направи необходимото да я спаси. След две години ще бъде много умен и обигран млад бизнесмен. Ще се погрижа да стане така.

— Със сигурност ще разберем дали казваш истината нали? — усмихна се пресилено Лиа. — Договорът пътува към Кийт, а ти ще управляваш „Брандън“ през следващите две години. Донеси ми отчетите накрая и ще ти кажа какво си постигнал.

Той спря и се обърна към нея. Без да каже и дума, тя също спря, вдигна студени зелени очи, за да срещне пронизващия му поглед.

— Нямам намерение да чакам две години, за да ми простиш, Лиа.

— Защо изобщо те интересува прошката ми? — попита, без да мисли тя и морският бриз разпиля кичури тъмна коса и ги уви около гърлото й.

— Защото те желая — отвърна Корт с дрезгав глас.

Лиа го погледна с нескрита изненада, ала след това стисна зъби.

— Я престани, Корт. Кой играе игрички сега? Нито ти трябвам, нито ме желаеш. Вече не. Нали получи каквото ти трябваше?

— Не, не съм. Все още не съм. Но ще го получа.

— Това, което ти липсва като романтика и изтънченост, го компенсираш с арогантност, така ли? — подигра му се вбесена тя.

 

— Струва ми се — започна бавно той, докато оглеждаше разяреното й лице, — че започнах да те желая, след като брат ти каза нещо за теб. От начина, по който говореше, знаех, че ще се окажеш най-малкото много интересна. Не мога да не ти се възхищавам как бе набелязала опасните моменти от договора, който искахме да подпишеш. Подразних се, когато не си направи труда да дойдеш срещата с мен и разбрах, че си взела договора и си заминала. Тогава реших сам да разбера що за човек си.

— Значи затова се промъкна тук и се престори на друг… — започна с разтреперан глас Лиа.

— Дойдох тук, за да открия дали си толкова засмяна, дали умееш да се веселиш, дали в очите ти блести същата предизвикателност, както на портрета в офиса на Кийт — отвърна Корт с дълбокия си дрезгав глас.

Тя прехапа устни, когато си спомни картината, която баща й бе поръчал малко преди смъртта си и бе закачил в офиса, сега вече на Кийт. След това разтвори широко сребристозелените си очи и заговори натъртено.

— Погледни ме добре, Кортланд Ганън Тримейн. Изобщо не се смея. — Той се протегна към нея и Лиа бързо отстъпи настрани, готова да извика от възмущение. Защо продължаваше да я лъже? Нямаше никакъв смисъл! — Нямам представа каква нова игра си започнал, Корт, освен ако не се страхуваш да не настроя брат си срещу теб и да те затрудня да получиш онова, което искаш от „Охранителни системи «Брандън»“. Каквото и да е то, не очаквай да се проявя като чак такава глупачка, че да повярвам на лъжите ти отново!

— Лиа, когато вчера ме попита напълно спонтанно какво мисля за договора, просто това бе чудесна възможност, която не можех да изпусна. Не съм те насилил да го подпишеш. Подписа го, защото аргументите ми бяха добре обосновани. Все още е така. Забрави за договора. Това вече е минало и така трябва да бъде. Този договор изобщо не биваше да застава между нас.

Очите й се присвиха, когато долови нетърпението в гласа му.

— Наистина ли мислиш, че ще забравя какво ми причини?

— Нищо не съм ти причинил, по дяволите! Все още — изръмжа разпалено той, сякаш бе на подсъдимата скамейка, каза си тя и не можа да повярва. — Договорът е важен. Той е между мен и брат ти, а ти изобщо не биваше да се намесваш. Аз, разбира се, използвах най-лесния метод, за да премахна тази пречка…

— За да можеш да се съсредоточиш над мен ли? — нацупи се Лиа, защото знаеше, че Корт лъже и за миг й се прииска да не бе така. Това бе смешно. Нали искаше се отърве от този мъж, не да разбере, че го привлича!

— Да! — сопна се той и се намръщи.

— Каква загуба на време — отвърна тя с престорено съжаление. — Вече не съм в настроение да се превръщам в център на вниманието ти, колкото и ласкателно да ми се струва.

— Снощи нямаше нищо против — изтъкна Корт. Лиа установи, че отпуснатите му отстрани ръце потръпват и със задоволство забеляза, че му се иска да я сграбчи и да я разтърси. Ако не друго, Корт Тримейн научаваше, че не всичко става както той иска!

— Снощи те мислех за друг, забрави ли? — отвърна с мила усмивка тя. — Просто случай на сбъркана самоличност. Може да се случи на всеки. — Гласът й стана по-строг. — Слава Богу, че открих истината навреме! — Лиа се обърна рязко и плитката се отметна на гърба й. Закрачи бързо, за да се отърве от яростта си. Този път обаче яростта й бе насочена към собствените й необмислени приказки. Не трябваше да казва последното. То разкриваше прекалено много и сега единствената й надежда бе Корт да не се хване за думите й. Той стисна плитката й и я дръпна рязко, за да спре Лиа, преди тя да избяга много напред. — Ау! — писна Лиа, усетила болка. — Пусни ме, веднага, садист такъв.

В отговор Корт подръпна отново плитката, тя се олюля и се озова в ръцете му. Веднага я задържа, като я притисна към широките си гърди.

— Навреме за какво, Лиа? — попита той и стисна раменете й. — Защо си толкова доволна, че си разбрала кой съм тази сутрин?

— Няма някаква особена причина — отвърна задъхана тя и се опита да го отблъсне. Очите й заблестяха в сребрист оттенък, когато вдигна изпълнен с презрение поглед. — Често се случва жената да не знае истинското име на мъжа, който я е завел на вечеря.

— Не говореше за това, опърничава госпожице. Кажи ми истината! Иначе аз ще я кажа вместо теб — заплаши я той.

— Какво разбираш ти от истината? — Лиа вече усещаше, че запасите му от търпение са на изчерпване. Какво я интересуваше, дори той да загубеше самообладание? Не можеше да й направи нищо.

— Сама каза, че си доволна, че си разбрала истината навреме, защото за малко не се озова в леглото ми снощи, а тази вечер можеше да се случи същото. В края на седмицата, която щяхме да прекараме тук, щеше да ми принадлежиш изцяло и това те плаши, нали? Разбрала си, че си се увлякла по мъж, който те е направил на глупачка.

— Не е вярно! Не ме плашиш ни най-малко, Корт Тримейн, ала нямаш представа колко силно ме дразниш! Бъди така любезен да ме пуснеш! — разфуча се тя, ужасена от точното му попадение. Сви юмруци и се опита да се измъкне от него.

— Мислиш ли, че не знам колко бе увлечена снощи? — изръмжа той, без да обръща внимание на напразните й опити да се освободи. — Не бях длъжен да те оставям да се върнеш в стаята си, Лиа. С малко усилие щях да те задържа при себе си до сутринта. Знаем го и двамата. Снощи се проявих като глупак, защото се постарах да се държа като джентълмен. Стори ми се, че това бе желанието ти и аз като съвършен глупак реших да ти доставя удоволствие. Поех риск, пуснах те да си отидеш и ето докъде стигнахме! — Мъжкото му негодувание щеше да й се стори смешно, ако тя не бе също толкова възмутена.

— Как смееш да се правиш на потърпевш! — почти изписка.

— Защото се чувствам наранен!

Преди Лиа да предугади намерението му, Корт я изви към рамото си и я задържа неподвижна, за да я целуне. Въпреки че устните й сами се отвориха под натиска на неговите, той не стана по-нежен.

Тя помнеше още леките дразнещи целувки, нежните ласки от снощи и остана удивена от силата и желанието, с които Корт успя да я покори за секунди. Инстинктивно се опита да извърне лице и да избегне наказанието, което той й налагаше, но не можеше дори да помръдне, за да си поеме въздух.

— Не! — извика Лиа до гърлото му и единствената изречена дума остана скътана в топлото му рамо. За наказание зъбите му уловиха устната й, за да я накарат да отвори уста още повече и да допусне нашествието на езика му. Откри нейния в тъмната му пещера и поде с него дуел, който я накара да простене гърлено. Едва когато остана доволен, че бе сломил съпротивата й, Корт се отдръпна и отново заговори.

— Няма смисъл да се съпротивляваш, малката ми. Вече съм набелязал целта, сложил съм знака си върху теб и смятам да те науча докъде можеш да теглиш веригата, с която съм те вързал. — Ръката му се отпусна върху гърдата й.

Сребристозелените й очи се отвориха и взряха в неговите, толкова близо в този момент, че гневът й не остана скрит. Имаше и нещо повече от гняв. Там трептеше пламък, който отразяваше страстна разпаленост.

— Егоист, нетърпим, нагъл тип! Пусни ме веднага! И да не си посмял да разговаряш с мен така, сякаш съм кученце или робиня!

Той се ухили доволно и пръстите му притиснаха гърдата й.

— Ти ще бъдеш моя, любима. Няма друг начин при жена като теб. Трябва да знаеш, че единият от нас командва, иначе ще правиш каквото пожелаеш. А пък аз съм твърде мързелив, за да ти позволя да ми причиниш подобно нещо.

Бързо и неочаквано тя дръпна едната си ръка и замахна. Това не бе обичайното безполезно женско замахване, а силен удар в ребрата. Дебелият кожух омекоти донякъде удара, но въпреки това се чу доволно силно тупване и Лиа долови ахването му.

— Малка лисица! — Сграбчи провинилата се ръка и я стисна. — Ще направя нещо, за което и двамата ще съжаляваме, а ти ще обвиняваш единствено себе си.

Отново сведе глава и плени устните й. Когато тя се напрегна, Корт премести устни на шията й и я принуди да приеме горещите целувки, които се вдигаха все по-нагоре. Продължаваше да я държи притисната към рамото си, пленил ръцете й между тях, стиснал китките й в своята. Със свободната си ръка спусна ципа на якето.

— Корт! Недей! — Гласът й прозвуча приглушено до кожуха. Той не обърна никакво внимание на думите й, спусна пръсти по жълтия пуловер, за да обхване гърдата. При докосването му Лиа усети, че не може да диша. Когато пръстите му разкопчаха сутиена и се плъзнаха към зърното, тя ахна.

— Вслушай се в тялото си, не в ума, любима — нареди Корт с дрезгав глас, докато притискаше леко твърдото връхче. — Моето не може да си намери място! Не мога да повярвам, че и с теб не е така. Желаем се, малка Лиа. Защо да не задоволим желанията си?

— На тази връзка й липсват доста неща, дяволите да те вземат! — извика тя, защото знаеше, че бе безпомощна и не успяваше да се съпротивлява на въздействието му върху нея. Корт я пленяваше, поглъщаше, прелъстяваше сетивата и по същия начин, но който й въздействаше самотният бряг. Топлината на тялото му й се предаваше, въпреки че вятърът ги блъскаше с ледена настойчивост. Приканващият му аромат изпълни ноздрите й също като мириса на море, и докосванията на ръцете му бяха не по-малко примамливи от бурята, разплискала вълните. Едва ли можеше да избере по-вълнуващо място от брега, за да я люби и да й докаже силата си, каза си нещастно Лиа.

— И какво и липсва на връзката ни, Лиа? — прошепна нежно той, когато ръцете му се плъзнаха по гърдите към стомаха й. Сигурно бе усетил реакцията й, защото в следващия момент пръстите му се вмъкнаха под колана на джинсите й. Тя потръпна. Отчаяно се опита да призове волята си, изчезнала безследно, след като усети прелъстителните му устни, пропълзели по врата й.

— Започни с любовта! — извика на рамото му.

— И това ще дойде — увери я Корт тихо. — Дай си шанс. Може да се влюбиш в мен…

— Не ме интересуват едностранните връзки! — изсъска Лиа.

— Искаш аз да се влюбя в теб ли? — Той се изсмя тихо. — Дори да се влюбя в теб, ще бъда пълен глупак, ако го призная, нали? Особено в този момент. Ти ще използваш наученото като заредена пушка! — Тя стисна зъби, вбесена от тихия му смях. Корт май наистина се опитваше да се шегува! — Ще мислим по-късно за влюбването — продължи без сянка от притеснение той и плъзна ръка по джинсите, докато стигна долната част на гърба. Усети го да си играе с фините косъмчета, които откри там, и неволно потръпна. — Има и други неща между нас — заяви решително той.

— Любовта не е единственото, което искам от тази връзка — опита се да извика Лиа. — Има още много неща, които си неспособен да ми дадеш!

— Какви например? — Езикът му проследи ключицата й.

— Като например уважение и равенство.

— Обвиняваш ме несправедливо — измърмори Корт. — Имам сериозно намерение да те накарам да ме уважаваш. Това е едно от най-важните неща.

— Не говорех за това, дяволите да те вземат! — извика тя и й се прииска да можеше да се премести така, че да забие зъби в него или отново да го удари в ребрата. Той не я пускаше.

— Аха, страхуваш се, че аз не те уважавам ли?

— Очевидно е!

— Грешиш, Лиа. Уважавам изключително много силата и интелигентността ти, а също и независимостта. Бих изпитвал същото уважение и към една лъвица. Само че мъжът трябва да укроти дивите твари, ако възнамерява да им се наслаждава в безопасност. Отначало ще пробвам с добро. Ако не се получи…

— Учудвам се, че си готов да отделиш време и енергия, за да ме контролираш — изрече с горчивина тя. — Останах с впечатлението, че предпочиташ спокойствието.

— Така е. Това е едно от нещата, по които си приличаме — усмихна се широко Корт и Лиа отново усети дланите му по кожата си. — Не се притеснявай. Тази незначителна кавга е нещо преходно. Щом всичко се уталожи, и двамата ще се отдадем на приятен и напълно нормален живот.

Тя застина, обзета от лошо предчувствие. Господи, помисли си безпомощно, за него не съм нищо повече от временна играчка, с която да се отърве от отегчението. Или бе това, или бе решил, че ще се опита да попречи на влиянието ми над Кийт. Това бяха единствените две причини, които Лиа успя да измисли, иначе нямаше защо Корт да се интересува от нея като любовница. През последните два дни се бе проявила като глупачка, след като бе помислила, че той бе наистина привлечен от нея!

И колко типично бе за един мъж да реши, че най-добрия начин да контролира жената или просто за свое удоволствие, или за да постигне нещо в бизнеса, бе да я вкара в леглото си.