Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Stormy Challenge, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 41 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2010)
Корекция
maskara (2010)
Сканиране
?

Издание:

Стефани Джеймс. Предизвикателството

ИК „Коломбина прес“

История

  1. — Добавяне

Втора глава

В мига, в който устните на Корт докоснаха нейните, Лиа си помисли, че съвсем не бе очаквала подобно нещо. Нямаше предпазливост, нямаше несигурност в ласките му, ръцете му я притискаха силно. В начина, по който устните му си играеха с нейните, имаше нещо много различно от очакванията й. Това бе предизвикателна нежност, каквато не бе очаквала.

Заинтригувана, обзета от любопитство и събуден женски интерес, тя обви врата му и пръстите й се заиграха с необичайно привлекателните му златисти и кестеняви кичури. Завладя я истинско удоволствие, когато усети твърдата му коса и въздъхна беззвучно, след което приканващо разтвори устни.

Той не се възползва от малката си победа. Продължи бавно и много нежно да вкусва отначало ъгълчетата на устата й, след това плътната й долна устна. Когато Лиа се зачуди на умението му да се владее и да сдържа страстта си, Корт вдигна устни от нейните и започна да изследва нежно бузата й към спуснатите клепки.

Устните му редяха въздушни целувки по чувствителните й клепки, а ръката му, досега лежала неподвижно на талията й, се премести и плъзна навътре под извивката на гърдите й. В докосването му имаше интимност, която накара пулса й да забърза.

— О, Корт — въздъхна тя и цялото й тяло се напрегна от възбуда, очакване и някаква неловкост. Знаеше, че трябва да отблъсне ръка му, да му откаже тази свобода, но така и не го направи, защото той все още не си бе позволил никаква свобода с нея. Засега интимността между тях бе просто намек.

— Да знаеш колко ти отива изумруденозелено — прошепна едва доловимо Корт и ръката под гърдата й отново се намести. Лиа очакваше да се премести нагоре по бодито, защото знаеше, че чака тъкмо този момент, за да го отблъсне. След миг само щеше да усети допира му и нещо в нея я караше страстно да го желае. Само че пръстите му не се плъзнаха към гърдата, както тя очакваше. Той стисна дългата плитка самурена коса и се заигра с нея. Повдигна я бавно и я намести на голата й шия, отпусната назад, а сетне вдигна глава, за да я погледне. — Сега вече знам защо пещерните хора са обичали толкова много да завличат жените си у дома, стиснали ги за косите. Има нещо много чувствено в това примитивно действие. — Златните искри се сляха с кафявите му очи, разтопиха се и ги превърнаха в течен кехлибар.

Лиа го наблюдаваше изпод полуспуснати клепки, усетила въжето от коса, опасало гърлото й.

— Не — успя да изрече развеселена тя. — Онези, които са ги влачели за косите у дома, не са умеели да се грижат за себе си.

— А ти си прекалено умна, за да попаднеш в тази категория — прошепна Корт и затегна леко плитката.

— Да. — Това бе самата истина.

— Не е ли просто въпрос на интелигентност, Лиа? — изръмжа той и сведе отново глава, за да плени разтворените й устни.

— Не — отвърна тя развеселено, ала и с известно презрение. Усети как устните му поемат нейните и й се прииска да го сграбчи, да го накара да остане спокоен, за да усети истинската му целувка. Пръстите й се заровиха в косата му, сякаш подтикнати от някакъв импулс. Леките нежни ласки не й бяха достатъчни.

— Не — усмихна се Корт. Лиа усети усмивката му до устната си и й се прииска да използва зъби много внимателно и предупредително върху неговите устни. Само че не посмя. — Не — прошепна отново той до устните й. — Не става въпрос за интелигентност. Има жени, може би всеки мъж среща по една такава в живота си и му се иска да е сигурен в нея. Нея би искал да обвърже със златни окови…

Тя потръпна и Корт го усети.

— Ти искаш ли да ме обвържеш със златни окови, Корт? — Думите й бяха едва доловими, изречени забързано.

Пръстите му отпуснаха плитката и плъзнаха по врата й.

— Да!

В тази единствена дума прозвуча неочаквана страст, която не бе проличала досега в ласките му и Лиа се размърда неспокойно до него в желанието да усети по-интимна ласка, повече от топлината му.

— Мисля — прошепна дръзко тя, несигурна в мотивите си, но убедена, че иска да го предизвика, — че забелязвам наченките на доста властен мъж.

Пръстите му не се отделяха от шията й, докато я галеха с едва доловима заплаха. Лиа се приближи, без дори да го иска, и се отдаде на ласката също като малко коте.

— Аз съм много властен мъж — заяви тихо той. — И много взискателен любовник.

— Сигурно, ако намериш жена, която да ти позволи да я оковеш във вериги — усмихна се предизвикателно тя, впила поглед в него през попритворени очи.

— Нямам намерение да чакам разрешението й — отвърна лениво той. — Веригата сама ще пасне на мястото си, независимо дали на нея й харесва, или не.

— Защото си много по-умен от нея ли?

— Защото съм много по-силен и много по-безмилостен от нея — побърза да я поправи Корт. — Освен това съм се научил да обръщам специално внимание на най-важните неща.

— Сигурно тъпчеш егото си поне с няколко килограма сурово месо на ден. По нищо не личи да е недохранено! — Очите й блестяха, когато срещна проницателния му поглед. С ръце прокара пътека през косата му към слепоочията, където се виждаха сребърни кичури. Обикновено пролъскваха на светлина, ала тази вечер в сенките оставаха незабележими.

— Нито пък твоето — отвърна той с крива усмивка. — Прекалено самоуверена си, Лиа Брандън, нали?

— Това притеснява ли те?

— Притеснен ли ти се струвам? — изръмжа Корт и се наведе, за да докосне с език меката част на ухото й.

— Не — призна веднага тя и затвори очи, за да се наслади на милувките му.

— Така е, защото знам какво правя, малка Лиа.

— И какво точно правиш, Корт?

— Залагам капан — обясни веднага той. Пръстите му бяха стигнали до зеления камък над гърдите й.

— Ще ми обясниш ли? — помоли тя и се запита дали Корт няма да я докосне по-интимно след секунди. Беше толкова близо, ръцете му бяха топли, приканващи…

— Не — прошепна весело той. — Няма. Ще имаме достатъчно време по-късно.

— Мъж на бързите решения — предизвика го Лиа и обърна буза към жадните му устни. Това е прекалено, каза си разочарована тя. Искаше й се Корт да я докосне, да я погълне като ураган. Щеше да успее да го спре, разбира се, но в този момент копнееше да опознае дълбочината на страстта и желанието му. Трябваше да знае дали той наистина я желаеше, или просто си играеше на власт с нея. Какво толкова й въздействаше и омайваше? Не си спомняше някога да бе изпитвала подобно нетърпение. Дори когато си мислеше, че бе лудо влюбена в Алекс.

— Мъж, който знае какво иска — прошепна дрезгаво Корт.

Ако я желаеше истински, защо тогава не направеше нищо с устни и ръце, питаше се разсеяно Лиа. Тази вечер не забеляза да е срамежлив или нерешителен. Ето че сега изведнъж стана нерешителен, установи с известно неудобство тя. Тъкмо тази негова способност да я дразни започваше да я плаши. Плашеше я и събуждаше интереса й, осъзна внезапно, докато пръстите й опознаваха мускулите по раменете му и нежно ги масажираха.

Страшен, интересен и… Неочаквано Лиа се усмихна. С него беше в безопасност. Точно това бе обяснението. Макар думите му да бяха опасни, тялото му й показваше, че с него бе в безопасност, както й се искаше.

Въздъхна доволно, защото най-сетне бе разгадала гатанката, отпусна се на гърдите му и задълбочи собствените си целувки, стиснала лицето му в длани. Самоувереността не я напусна, въпреки че бе станала по-агресивна. Възбудата бе като огън в стомаха й, докато целуваше Корт и вмъкваше език в устата му. Искаше да усети отклика му, изпитваше нужда…

Усети невероятен отпор на нежното мъчение, на което го подлагаше с език и реши да го преодолее. Изви тяло до него и ноктите й нежно се спуснаха по загорялата буза. Представи си, че играе ролята на жена, каквато не бе била никога досега — на фатална жена, на прелъстителка, на сирена…

Настойчивостта й стана по-осезаема, освободена от досадните женски страхове. С този мъж беше в безопасност. Можеше да се справи с него. Той бе решил да я остави сама да определя крачката.

— Дай на една жена да вкуси власт… — изпъшка дрезгаво Корт и ти усети как смехът й напира.

— Не съм забелязала да си се оставил в ръцете ми — прошепна на свой ред Лиа. — Мислех, че аз съм се оставила в ръцете ти! — Прекъсна интимния дуел, започнат с език, и се зае да намери нови територии за завладяване. Откри ги на меката част на ухото му. Нежно я стисна със зъби и усети по едрото му тяло да преминава тръпка.

— Ммм — изръмжа тихо той, премести ръце на гърба й и я притисна до себе си. — За жена, която непрекъснато отказва да дойде в леглото ми, си доста умела изкусителка!

— Така е, защото най-сетне разбрах какво представляваш — прошепна доволно тя. Дъхът и излизаше забързан през отворените й устни, докато прокарваше ръце по ризата му и си играеше с копчетата.

— И каква е голямата тайна? — предизвика я Корт и очите му заблестяха в мрака.

— Не си такъв хищник, за какъвто се представиш — обясни Лиа, отпусна глава назад и му се усмихна приканващо. — Сам го каза. Тази вечер си облечен като джентълмен и ще се държиш като джентълмен.

— Аха — възкликна той, сякаш внезапно прозрял истината. — Чувстваш се в безопасност с мен. Няма ги вече страховете, които за малко да споделиш одеве.

— Няма ги.

— Няма го дори глождещият страх, че може да си ме преценила погрешно — настоя Корт.

— Няма го — засмя се тихо тя и очите й заблестяха.

— Не съм в състояние да оборвам женската логика — прошепна той и се наведе към врата й.

— Не си — потвърди Лиа, прегърна го през врата и го привлече до себе си. Продължи оттам, откъдето беше прекъснала, и се наслади на отклика, който изтръгна от него. Всяка негова тръпка, стон и дрезгав вик бяха съпроводени от ликуването на собственото й тяло. В мига, в който едрите му силни ръце се насочиха към гърдите й, вместо да възнегодува, тя не каза и дума. Бе твърде отдадена собственото си желание. Копнееше да предизвика мъжката му страст, а без да иска бе събудила своята. Усещаше пръстите му, докато търсеха зърното й под копринената рокля, и се изви към ръката му, вместо да я отблъсне — О! — прошепна Лиа и усети как връхчето се втвърди. Разтърси я тръпка и тя затвори очи, за да преодолее обзелата я слабост. Тънкият дантелен сутиен не можеше да я защити и през двата пласта тъкан пръстите на Корт събудиха за живот и второто зърно с ласки, от които Лиа изтръпна. Тихите й стонове бяха приглушени до врата му. Той я целуна по устните, а след това продължи към голото й рамо. Тя усети зъбите му и заби нокти в сакото му.

Така и не бе усетила кога бе подновил чувствената атака. Отначало Лиа се бе чувствала чудесно, знаеше, че владее положението, че тя бе тази, която имаше власт, а ето че неусетно бе станала безпомощна и откликваше с цялото си сърце на настойчивите му целувки и ръце.

Като насън усети как Корт улавя разтрепераните й любопитни пръсти, докато се опитваха да си проправят път под ризата му, и повдига дланта й към устните си за секунда, преди да се усмихне приканващо, чувствено и да надникне в изпълнените й със страст очи.

— Мисля, че е време да се качим горе, любима — прошепна дрезгаво той. — На това място не можем да си позволим следващата стъпка!

— Следващата ли? — повтори Лиа и се почувства глупаво, макар че все още не успяваше да мисли ясно.

— Ще те любя, моя сладка, и искам това да стане насаме, в моето легло!

Сама не знаеше как успя да се изправи и се облегна на него. Корт я прегърна с една ръка през кръста и пое към стълбите. Когато тя вдигна безпомощно очи към него, той се усмихна обещаващо и с нескрито желание.

Лиа усещаше как стълбите се стопяват една по една и някакъв далечен глас в най-скритото кътче на ума й започна да я предупреждава, че е време да се оттегли. Скоро щяха да стигнат на площадката, а след това да се озоват пред стаята му…

Как се стигна до този момент? Тя немощно тръсна глава, отчасти, за да избистри мислите си, отчасти, за да разбере къде бе сбъркала. Нямаше намерение да ходи в стаята му тази вечер, поне това си спомняше. Беше го целунала, защото й се стори напълно безопасно. Корт бе толкова въздържан, истински джентълмен. Беше я оставил да контролира прегръдката, беше се оставил на ласките й, а това не й се бе сторило страшно.

Той спря пред стаята си и пъхна ключа в бравата с една ръка, а с другата продължаваше да прегръща Лиа. Не било страшно, напомни си мрачно тя, когато вдигна очи, за да срещне неговите. Осъзна какво се случва едва когато Корт отвори вратата и леко я потегли навътре.

— Не! — прошепна твърдо Лиа и отказа да влезе. — Няма да бъде толкова лесно, Корт Ганън!

— Искаш да кажеш — опита се да уточни той и се обърна към застаналата на прага на стаята Лиа, — че няма да ти бъде толкова лесно да се отдръпнеш, след като си стегнала толкова далече ли?

— Не съм стигнала толкова далече сама! — отвърна разпалено тя и усети как самоконтролът й се връща стремглаво напълно разбрала какво я очаква.

— Не си — съгласи се Корт и леко изви устни. — Ти започна всичко това.

— Не ме обвинявай за онова, което си въобразяваш! — настоя властно Лиа, скръсти ръце пред себе си и го погледна ядосана. — Започнах с няколко целувки долу в ресторанта…

— Не мислиш ли, че е крайно време да довършим започнатото? — прекъсна я той, пристъпи по-близо и постави длан на врата й.

— Май се появяват съмнения кои кого прелъстява! — разфуча се тя и се почувства неловко.

— Да, ала се надявах да не зададеш този въпрос до утре сутринта — оплака се недоволен Корт.

— Значи признаваш, че си планирал всичко, което се случи, така ли? Подведе ме да мисля, че ще се държиш като джентълмен, а след това ми позволи да… да… — Думите й убягваха.

— Да прелъстиш и себе си, и мен също ли? Ами да. Планът беше съвсем простичък. — Той сви рамене.

Лиа го наблюдаваше. Беше й весело, усещаше раздразнение заради самодоволното изражение по лицето му. Прехапа устни и поклати ядосана глава.

— Корт, глупчо такъв — прошепна тя. — Не мога да си легна с мъж, когато познавам от два дни! Когато тази ваканция свърши, всеки от нас ще си тръгне по пътя. Не мога да се справя с една краткотрайна любовна връзка, не разбираш ли? Ако искаш това, според мен с най-добре да се разделим като приятели още тази вечер… — Думите пресекнаха под блестящия му поглед. Той изви подигравателно устни.

— Ти наистина ли вярваш в това? — прошепна язвително и пръстите му на врата й се стегнаха. — Наистина ли вярваш, че ще приключа с теб, след като изживеем един краткотраен флирт? — Разтърси я леко.

— Корт, какво друго бихме могли да направим? — възкликна нещастно Лиа.

— Всичко, което пожелаем, Лиа — отвърна простичко той. — А за себе си смея да кажа, че искам много.

— О, Корт!

— Когато ме погледнеш по този начин — измърмори той, — ми се струва, че и ти искаш между нас да излезе нещо повече.

Тя рязко си пое дъх и очите й грейнаха по-ярки от скъпоценния камък на врата й. Изправена пред разгорелите се помежду им чувства, просто не намираше какво да каже. Беше прекалено рано, за да се надява, и прекалено късно, за да не се надява. В отчаянието си прибягна към хумора.

— Корт, това е доста неочаквано — прошепна Лиа, не се сдържа и се изкиска.

По лицето му плъзна неуверена усмивка, стигна до очите му и той я привлече до себе си, а тя зарови лице в сакото му. Задържа я така дълго, без да казва и дума, и младата жена остана доволна.

Най-сетне я пусна, отстъпи, но не махна ръце от раменете й, докато се вглеждаше в изпълненото й с въпроси лице.

— Никакви игри повече, Лиа. И двамата сме достатъчно възрастни за подобни неща! — предупреди я напрегнато Корт и тя се сви, когато долови решителността в гласа му. Той говореше сериозно.

— Мъжете изглежда си мислят, че всичко, което не завършва в леглото, е игра! — обвини го Лиа в нещо, което вече бе споменавала тази вечер.

— И е точно така — отвърна веднага той.

— Не е истина, Корт!

— За нас е истина — отвърна тихо той.

— Не ме принуждавай да прибързвам — заяви гордо тя и вирна предизвикателно брадичка.

— Точно това искам да направя — призна Корт и пръстите му стиснаха болезнено раменете й. — Иска ми се да те зашеметя и да те отведа в леглото, където ще те накарам да се почувстваш сигурна в себе си.

Тя отстъпи назад, за да се отдръпне от ръцете му и го погледна с очакване и копнеж.

— Ти — заяви Лиа приглушено, — имаш нужда от един добър урок за злото, което носи обсебилия те ламтеж за власт.

— Не мога да бъда друг. — Съвсем не се разкайваше. Кафявите му очи сякаш я поглъщаха.

Тя се поколеба, усетила влиянието му върху сетивата си и инстинкта да избяга, докато все още може. Знаеше, че я грози опасността да се влюби в този мъж, макар че го познаваше съвсем отскоро и отчаяно й се искаше да повярва, че той също може да се влюби в нея. Затова се налагаше да контролира нещата, докато и двамата бяха сигурни. При Корт Ганън човек трябваше да заложи на сигурно, на абсолютно сигурно…

Насили се да се усмихне и го погледна удивително спокойно, с неподозирано самообладание.

— Лека нощ, Корт. Тази вечер… — Лиа замълча и се усмихна широко. — Тази вечер научих много. Ще се видим ли утре сутринта?

В първия момент устата му се сви и тя се зачуди дали ще я остави да се измъкне. След това той наклони глава на една страна.

— Ще те взема за закуска.

— Благодаря ти. Тъй като съм тук, би ли ми върнал договора на брат ми — продължи Лиа със същия небрежен глас. Беше й трудно, тъй като усещаше напрежението между тях, ала тя притежаваше силна воля.

— Там, на масата е. — Корт не откъсна очи от нея, докато прекоси стаята и посегна към документа, челото му бе набраздено замислено, докато Лиа преглеждаше договора отново.

— По дяволите — прошепна примирено тя. — Имаш ли химикалка? Най-добре да подпиша веднага и да престана да измъчвам брат си. — Без да каже и дума, той й подаде химикалка и я наблюдаваше замислен, докато Лиа прехвърляше страниците, за да подпише. Без дори да се поколебае, тя се подписа с едри букви, също като подписа, вече положен на гърба на листата. Погледна отново името на мъжа и остави химикалката. — К. Тримейн — повтори Лиа, оправи документа и го сгъна. — Предупреждавам те, Корт Ганън — усмихна се на една страна тя, — ако този човек съсипе бъдещето на брат ми, ще те погна с касапски нож.

— Няма да ти се налага да ме търсиш дълго — обеща той и в очите му заблестяха интересни искри. — Имам намерение да се задържа там.

— Много си сигурен в него — отбеляза тихо тя и шеговитостта изчезна от гласа й, когато срещна погледа му.

— Той ще бъде напълно честен с брат ти — заяви мрачно Корт.

— Има ли нещо друго, което знаеш за него? Освен качествата му на бизнесмен? — попита любопитно Лиа.

— Какво искаш да ти кажа? — попита не особено сговорчиво той.

Тя удари сгънатия договор в дланта си и очите й заблестяха.

— Женен ли е?

— Не. Има ли значение?

— Не. Просто бях любопитна.

— Нали знаеш какво причинило любопитството на котката?

— Да не би да се опитваш да ме предупредиш да не навлизам в подробности за личния живот на К. Тримейн? — усмихна се хитро Лиа.

— Той е мъж — отвърна с измамно спокойствие Корт и посегна за химикалката.

— Ясно! Това ще рече, че е женкар — уточни весело тя, защото новата игра й харесваше, най-вече защото той не желаеше да се включи. — Много ли пие? Приви ли се на тъп мъжкар?

— Ти май наистина си го набройкала, а? — изръмжа Корт и я погледна недоволно.

Лиа въздъхна примирено.

— Виждам, че от теб няма да изкопча никакви пикантни подробности. Защо става така, че мъжете винаги се поддържат?

— Защото не умеем да се защитаваме от жените. Не се притеснявай, Лиа, Тримейн ще се погрижи за „Охранителни системи «Брандън»“ и ще научи брат ти на всичко, от което той се нуждае. — Последва кратко мълчание, сякаш на Корт неочаквано му бе хрумнало нещо. — Май не си особено загрижена какво ще стане с твоя дял от наследството, ако Тримейн се провали.

— Наистина не съм — отвърна безгрижно тя. — Не се интересувам от „Охранителни системи «Брандън»“. Дори нямам представа защо татко ми е оставил част от дяловете. Знаеше, че се интересувах единствено от книжарницата.

— И това ти е достатъчно, за да се издържаш? — Въпросът му прозвуча подигравателно.

— Напълно — кимна Лиа и изви предизвикателно едната си вежда. Това бе самата истина. Тя бе създала книжарницата и я бе разработила успешно, освен това се бе справила съвсем сама.

— Баща ти сигурно ти е оставил част от фирмата, за да бъдеш ангел — хранител на брат си в моменти като този, сигурно е усещал, че Кийт все още не е способен сам да върти бизнеса — предположи миролюбиво Корт, сякаш за да омаловажи въпроса си дали Лиа успява да се издържа.

— Сигурно — предположи тя и загуби интерес към въпроса. — Още сега ще пусна договора по пощата, за да замине на сутринта. Ще бъде в Санта Роза, преди да се върна. — Лиа размаха договора и тръгна към вратата, сякаш Корт не й препречваше пътя.

Въпреки изпълнилата я решителност, той не се отдръпна. Наложи й се да спре пред него, защото бе застанал с гръб към вратата, скрил ръце зад гърба си, за да стисне бравата. Стиснатите устни му придаваха строг вид. В първия момент Корт не каза нищо, просто я наблюдаваше, докато тя стоеше на няколко крачки встрани.

— Корт? — повика го Лиа с предпазлива неувереност, тъй като не бе сигурна какви биха намеренията му. Усмихна се притеснена, опита се да си придаде вид на спокойна и хладнокръвна, въпреки че най-голямото й желание в този момент бе да побегне. — Остава ли уговорката за закуска?

— Докога ще останеш тук? — попита той, без да обръща внимание на въпроса за закуската. Наблюдаваше я така сякаш бе дребно неспокойно животно, което искаше да улови. Тя бе жертвата, помисли си Лиа, обзета от чувство на неловкост. Единствената възможност бе да се държи така, сякаш се възприемаше по същия начин.

— Още пет дни — отвърна ведро тя, сякаш разговорът бе напълно нормален и в гласа му не звучеше явна заплаха, която се появява единствено между мъж и жена. Заплахата може и да бе налице, каза си смело Лиа, но Корт със сигурност щеше да се държи прилично. Той не я заплашваше. Нещата можеха да се променят единствено ако тя пожелаеше. Продължи с любезен, напълно естествен въпрос. — Ами ти?

— Също толкова — отвърна Корт, без да дава повече обяснения. Златистите му очи се изместиха към договора в ръката й, а след това към привидно спокойното й лице. Гласът му стана по-гърлен, по-мъжки, когато я помоли за последен път. — Остани с мен тази нощ, Лиа. Моля те.

— Корт — започна тихо тя. — Вече обсъдихме този въпрос. Не мога. Прекалено рано е. — Ръката й замахна безпомощно.

— Страхуваш ли се от мен? — изрече дрезгаво той.

— Не, разбира се — отвърна Лиа и се опита да се усмихне. Не искаше да мисли за различните видове страх. Сега моментът не бе подходящ. В момента се нуждаеше от здравия си разум и трябваше да прояви всичкото самообладание, на което бе способна. Щеше да се справи. Беше и интелигентна, и силна, и се възползваше и от двете си качества.

— Няма от какво да се страхуваш, Лиа — опита се да я убеди Корт, сякаш тя току-що не бе надвила страха си. — Капанът ми ще бъде истинско удоволствие, честна дума. Дори няма да усетиш кога ще хлопне вратата.

— А на сутринта? — настоя Лиа сухо и си каза, че да излезе тази вечер от стаята му щеше да бъде едно от най-трудните неща, които някога бе нравила.

— На сутринта няма повече да говорим, че трябва да се върнеш в стаята си! — изръмжа той и тя усети докосването на очите му.

Лиа преглътна, когато чу дръзките му думи и стисна договора отчаяно, с такава сила, че кокалчетата й побеляха.

— Не — прошепна. — Трябва ми време, Корт, още малко време… — Думите й прозвучаха като молба и не й стана никак приятно. Това бе толкова нетипично за нея.

— Още време, за да играеш нови игрички ли? — изръмжа той.

— Не! Имам нужда от време, за да съм сигурна! — изстреля в отговор тя и започна да се ядосва. Нима не разбираше? В един дълъг съкрушителен момент не бе сигурна дали Корт щеше дори да се опита да прецени нещата от нейната гледна точка, а след това притвори очи и те заприличаха на цепки. Усещаше, че той се мъчи да овладее и инстинктите, и желанията си. Май цивилизованото у него щеше да надделее.

— Ще те изпратя до стаята ти — заяви най-сетне Корт, обърна се и отвори вратата. Хвана ръката й, когато тръгнаха, и я стисна.

— Ами после?

— После ще се върна и ще си взема студен душ! — избухна той тихо и всичко между тях сякаш се успокои. Едва ли нещо друго би успяло да постигне същия ефект.

— Горкият Корт — изкиска се Лиа, докато вървяха към фоайето, за да купи плик и марка на рецепцията. — Ти май наистина си имал планове за тази вечер, нали?

Той погледна към засмяното й лице.

— С моята склонност към мързел трябва добре да организирам нещата. Това е единственият начин някой като мен да живее спокойно! — Корт изви устни и златните му очи проблеснаха сърдито.

— Разбирам какво се опитваш да ми кажеш — отвърна честно тя. — И аз действам по същия начин. Изглежда ще има проблеми, когато се срещнат двама като нас! — Спряха на рецепцията.

— Не е непреодолима пречка — отвърна спокойно той, докато я наблюдаваше как надписва плика и го пуска в кутията. Лиа не обърна внимание на думите му.

— Готово. Кийт ще бъде доволен, когато получи писмото. — Тя въздъхна, потри ръце и Корт я поведе нагоре, по стълбите към стаята й.

— Сега можем да се отдадем на нас двамата — настоя отново той. Когато застанаха пред вратата й, Корт я обърна към себе си и едрите му ръце обрамчиха лицето й, преди да я погледне замислен. Палците му нежно потриваха нежната кожа на слепоочията й. — За последен път те питам. Лиа, ще…

— Не — прекъсна го тя и му се усмихна. — Не мога да се лиша от удоволствието да си те представя под студения душ! — Усети, че увереността й се връща, докато търсеше ключа. Човек просто трябваше да се отнася с чувство за хумор към живота, мислеше си Лиа.

Той я разтърси лекичко и в очите му заблестяха весели искри.

— Заради тази забележка ти обещавам един ден и теб да те пъхна под студения душ. — Наведе се и я целуна леко по устните. — Лека нощ, Лиа. Ще се видим утре сутринта. — След тези думи си тръгна.

 

Срещата с Корт за закуска бе втората задача на Лиа за деня. След като си сложи джинси и ярко жълт пуловер, тя грабна телефона.

— Здрасти, Кийт — усмихна се и слушалката. — Мислех, че ще ти бъде приятно да разбереш, че снощи подписах договора.

— Лиа! — Зарадваният глас на брат й долетя по линията — Заради тази чудесна новина ще ти простя, че ме събуди в такъв нечовешки час. Когато двамата с Тримейн приключим, „Охранителни системи «Брандън»“ ще са се превърнали в номер едно на Западното крайбрежие. — Той бе много доволен. — Знаех си, че щом се запознаеш с него, ще разбереш, че съм прав.

Тя се намръщи, без да разбира.

— Но аз не го познавам — започна Лиа, ала Кийт я прекъсна, преди да успее да му обясни, че се бе запознала човек, който познава Тримейн.

— Как така? Той не те ли намери? Дадох му адреса на мотела. Каза, че ще остане там два дни. — Кийт й се стори много учуден. Тя обаче не бе просто учудена, бе прекалено умна, умееше да мисли разумно и объркването й не беше дълго. Докато седеше на неоправеното си легло, стиснала слушалката в ръка, Лиа си каза, че бе била пълна глупачка, след като не се бе сетила сама, преди брат й да й подскаже. — Лиа? — прозвуча гласът на брат й.

— Висок мъж ли е? — попита тя, обзета от страх, въпреки, че вече знаеше отговора. — Косата му е на кестеняви и златни кичури, а очите му искрят в златно.

Брат й се разсмя.

— Доста поетично го описа, но точно. Май вие двамата добре се разбирате, след като те е убедил толкова бързо да подпишеш договора.

— Искрено се възхищавам на твоя господин Тримейн — отвърна Лиа с горчивина. — Изключително хитър човек.

— Лиа? Да не би нещо да не е наред? Говориш различно…

Някой почука на вратата и тя рязко вдигна глава. Стисна слушалката.

— Извинявай, Кийт. Идолът ти току-що пристигна, да ме заведе на закуска — прошепна бавно Лиа.

— Добре — отвърна доволно и весело Кийт. — Прати на Корт много поздрави. Кажи му, че нямам търпение започнем работа!

— На всяка цена — обеща тя и върна слушалката на мястото й, а след това стана, за да отвори вратата.