Джейн Ан Кренц
Маската (9)

Девета глава

Три минути след като седнаха, Ейми вече знаеше какво тласка Тай Мърдок напред. Погледна тоника, който си бе поръчал, и вдигна очи към лицето му.

— Това не е заради едно време, нали Тай? Просто си се отдал на поредната си фантазия.

Той се отпусна назад на стола като истински загрубял циничен плейбой.

— Да те срещна отново е истинска фантазия.

Тя се размърда от неудобство и огледа обстановката на „Кромуел“. Тук не бе толкова хубаво, колкото в „Змията“. В „Кромуел“ се бяха насъбрали моряци, рибари, местни хора и дръзки туристи, но въпреки това заведението не й допадна. След това си спомни как се бе почувствала първата вечер в „Змията“. Може би имаше значение, че познава собственика. И бармана. Тук имаше чувството, че бе сама жена в мъжка компания. Мъжът зад бара й кимна любопитно, когато влезе с Тай, защото сигурно знаеше коя е. Май всички на острова знаеха.

— Тай, аз говоря за съвсем различна фантазия и ти го знаеш много добре. За теб е истинско удоволствие да си мислиш, че съм дошла тук, водена от романтични подбуди. Решил си, че съм пропътувала няколко хиляди километра, за да разбера какво става с мъжа, когото така и не съм успяла да забравя, нали?

— Не е ли така? — Обичайната му крива усмивка разкри желанието му. — Ти си тук, Ейми, а това е доста показателно.

— Тай, може и да не ти хареса, ала аз не дойдох на Сейнт Клер, за да задоволя любопитството си. Дойдох да открия какво се е случило с бащата на Крейг. Синът ти вече е на годинка, Тай. Това не те ли интересува?

— Крейг беше грешка — отвърна тихо той.

— Само че Мелиса плаща за тази грешка. Ти нито й изпращаш пари, нито си до нея, за да й помагаш! Измъкна се просто така! Отърва се от всички отговорности. Не се притесняваш кой ще окоси тревата, кой ще плати сметката на лекаря, нито пък в кое училище ще постъпи Крейг!

— Ейми, аз не съм създаден за такъв живот и ти го знаеш — отвърна остро той.

— Знам, разбира се. Знаех го и преди две години. Тъкмо затова не се омъжих за теб, когато ми предложи! Просто сестра ми не разбра какъв си.

— И аз не знаех, Ейми, и аз не знаех — отвърна с досада Тай и пое чашата. — Искаш ли да ти кажа какво се случи между нас с Мелиса? Слушай. След като ти ме отблъсна, тя се държа много мило. Беше нежна и женствена и много ме обичаше. Точно каквато ти не беше. Нищо чудно, че с нея се чувствах великолепно.

— Искаш да кажеш, че тя е била балсам за нараненото ти самочувствие и си я използвал, за да ми дадеш урок на мен, след като отказах да се омъжа за теб? Как е възможно! Тай, ти толкова се гордееш с мъжествеността си, но истината е, че така и не си станал истински мъж. Отнасяш се към отговорностите като незряло момче. Просто им обръщаш гръб.

Той се изправи рязко и посегна към китката й с едрата си ръка. Тъмните му очи заблестяха. За момент Тай Мърдок й напомни за Дърк Хейли. Ейми усети как нервите й се опъват и я обзема страх.

— Слушай, Ейми — изсъска той. — Случилото се между нас с Мелиса няма никакво значение. Само ти беше важна за мен. Ако не беше толкова противно предпазлива, ако ме беше обикнала като Мелиса, тогава всичко щеше да е различно.

— Нищо нямаше да бъде различно и ти го знаеш. Ако не бях толкова противно предпазлива, щях да се озова в положението на Мелиса. Няма да позволя на нито един мъж да ме постави в такова положение. Особено човек, който причини толкова страдания на Мелиса.

Той стисна устни.

— Ти май изобщо не се интересуваш да ме изслушаш. Знаеш ли какво е да се събудиш един ден и да разбереш, че си се озовал с жена и дете? Целият ти живот отива по дяволите. Животът е прекалено кратък, за да го пропилея в някоя къща в предградията. Имах нужда от свобода. Имах нужда непрекъснато да доказвам възможностите си, да се убедя сам, че умея да оцелявам. Работата ми беше като игра на шах, в която имаше елемент на истинска опасност. Каквото и да ми предлагаше Мелиса, тя не можеше да ми даде същото.

— Знам — отвърна тихо Ейми. — Тя ти предлагаше дом. Нима не разбираш, Тай? Нещата щяха да са същите, ако аз бях приела предложението ти за женитба. Защото и аз щях да ти предложа дом.

— Щяхме да измислим нещо.

Ейми поклати глава.

— Не, ако аз ти бях родила сина, който ти твърдеше, че искаш, щях да го отглеждам сама. Защото Мелиса сама отглежда детето ви. Той е красиво момченце, Тай. Много прилича на теб.

— Не се опитвай да ми въздействаш по този начин, Ейми — сопна се той. — Нищо няма да се получи. Няма да се върна. По-добре е и за Мелиса, и за Крейг да ме няма.

За пръв път, откакто влезе в „Кромуел“, тя успя да се усмихне тъжно.

— Напълно съгласна съм с теб. Не съм дошла, за да те убеждавам да се прибереш, Тай. Истината е, че се чудехме дали си жив. Мелиса искаше да разбере, защото един ден трябва да обясни на сина си.

Той се намръщи.

— Да му каже истината!

— Опитваме се да заобиколим факта, че баща му е мръсник.

— Ти, малка… — Пръстите около китката й се стегнаха силно в мига, в който лицето му се разкриви от яд. Ейми потисна желанието си да се отдръпне и зачака следващия му ход. В следващия миг, обзет от пълно презрение, Тай я отблъсна и се облегна на стола си. Тъмните му очи я гледаха замислени. — И какво ще кажеш на Мелиса, когато се прибереш?

Ейми сви рамене.

— Мислех си да й кажа, че си мъртъв.

— Това може да се окаже доста неудачен вариант, защото някой ден може да мина през Сан Франциско — изтъкна злобно той.

— Ако направиш грешката да се озовеш на прага й, ще се наложи да се разправяш с отговорен човек. Мелиса скоро ще се жени, Тай. Адам знае как да се грижи за семейството си и как да го защитава. Няма да си позволи да нарани нито нея, нито сина ти. Защо, според теб, аз дойдох на Сейнт Клер, за да разбера истината за маската и да науча какво се е случило с теб? Адам никога нямаше да позволи на Мелиса да тръгне сама. А и честно да ти призная, тя нямаше желание да дойде. Отдавна вече не се сеща за теб, Тай. Домът, който ти беше предложила и ти отхвърли, вече е предложен на друг мъж, който проявява достатъчно здрав разум и с готовност прие. Адам ще осинови Крейг официално веднага щом стане възможно.

— Да го осинови! — Това бе един от малкото случаи, в които Тай Мърдок загуби самообладание. Зяпна потресен, ала успя бързо да се овладее. — Може би така е най-добре.

— Съгласна съм — отвърна сухо тя. Изправи се и взе плика с покупките от съседния стол. — Сбогом, Тай. Не мога да кажа, че ти се зарадвах, но поне нещата се изясниха напълно. Ще ми бъде интересно да видя как са ти се отразили приключенията след двайсет години, когато вече не си толкова бърз и силен и чарът ти повехне. Тогава синът на Мелиса ще бъде в колеж. Може и да прилича физически на теб, ала родителите му ще се погрижат да не се превърне в безотговорна личност като биологичния си баща! Той ще стане мъж, няма да си остане момче, което гори от желание да се впусне в поредната игра. — Тя пристъпи към вратата и едва тогава видя Джейс, който тъкмо влизаше. Наблюдаваше я с изражение, което Ейми не успя да разбере. Беше някаква смесица от гняв и страх, а също и много мъжка гордост.

Докато стоеше край масата, Тай се изправи и я стисна за рамото. Все още не бе забелязал Джейс.

— Ейми, чуй ме. Забрави за Мелиса и Крейг и за всички в Сан Франциско. Научи се да живееш за настоящето, не за бъдещето. Сега сме само двамата с теб. Нека да ти покажа какво изпусна преди две години. Обещавам, че няма да съжаляваш.

Джейс пристъпи напред с едри, бързи крачки. Яростта бе разкривила лицето му.

— Боя се, че това е невъзможно, Тай — отвърна предпазливо тя, почти разтреперана от появата на Джейс. Вълненията за един ден бяха прекалено много, каза си нещастно Ейми. Последното, от което имаше нужда, бе още мъжко насилие. — Вече имам планове за тази вечер. А и за по-късно.

Тай се завъртя и проследи погледа й.

— Ти да не би наистина да спиш с Ласитър?

Тя трепна рязко, когато Джейс се приближи.

Лакътят й закачи недопитата чашата тоник и я преобърна. Джейс посегна да я хване със светкавично движение. Цялото му внимание бе насочено към Тай Мърдок, а не към поставената на безопасно място в центъра на масата чаша.

— Да — изръмжа той в отговор на въпроса. — Спи с мен. А покупките в този плик са за вечерята, която ще ми сготви. Освен това аз бях този, който й спаси живота днес. Като се позамислиш малко, Мърдок, нямаш никакви права над нея. Ако дори само веднъж се приближиш до нея, ще ти извия врата. Да вървим, Ейми.

Той пое плика с покупките. Със свободната си ръка я прегърна през кръста и я поведе навън.

Тя не каза нито дума, докато вървяха покрай кея. Трябваше да подтичва, за да настига Джейс, а китката, където я бе стиснал, я болеше. Въпреки всичко бе обзета от облекчение. Тай Мърдок оставаше завинаги в миналото и тази мисъл й достави удоволствие.

Джейс не каза нищо, докато не се прибраха. Щом отвори вратата на кухнята и остави покупките на плота, се обърна и я погледна строго.

— Ти не го искаш, Ейми.

— Не, разбира се — съгласи се веднага тя и се усмихна искрено.

— Той е гаден мръсник.

— Така е.

— Сестра ти и детето й трябва да са доволни, че са се отървали от него. Не им трябва такъв мъж.

— Това е самата истина — отвърна Ейми и усмивката й стана по-широка.

— Не искам повече да те виждам около него.

— Разбирам, Джейс. Можеш да ми вярваш, че и аз нямам желание да съм около него.

Тюркоазените му очи заблестяха.

— Разбрах какво си направила пред пещерата, Ейми. Хейли разказа как си се оставила да му бъдеш мишена.

— Олеле! — възкликна тя.

— Бях побеснял. Мислех си да те набия, само че Рей ме разубеди.

— Така ли? — Ейми си пое дълбоко дъх, когато той се приближи. Разбра, че бе готова да се разтопи пред тези огнени тюркоазени очи.

— Рей каза — обясни предпазливо Джейс, — че ако се поддам на изкушението да ти дам заслуженото, може да решиш, че Мърдок е по-добрият избор.

Тя стисна лицето му между дланите си.

— Рей греши. Ти по нищо не приличаш на Мърдок. Каквото и да направиш, не можеш да се сравняваш с него. — Ейми се изправи на пръсти и докосна устните му. — Дори да решиш да ме набиеш, пак ще ти сготвя нещо за вечеря.

— А ще прекараш ли нощта в леглото ми? — настоя Джейс, докато пръстите му пълзяха в косата й.

— Да. — Тя обви с ръце врата му, отпусна глава назад и медната й коса се разстла по гърба. — Само че при тези обстоятелства можем да направим малко изключение.

— Как така?

— Ако задните ми части не се чувстват достатъчно добре, ще трябва аз да съм отгоре, докато се любим.

— Защо ми се струва, че не си наясно какво означава мъжки гняв? — изпъшка той и я привлече до себе си, за да нацелува врата й.

— Използвам женските си способности, за да потуша мъжкия ти гняв.

— Способностите ти постигат доста добри резултати. Гневът ми започва да се стопява. Господи, Ейми, желая те. В момента имам желание или да те напердаша, или да те любя. И в двата случая ще си моя. — Наведе се и я пое на ръце, лицето му изопнато от желание. — Ти май наистина не разбираш. Цял ден ме подлудяваш, откакто се събудих днес сутринта и не те намерих. Когато получих бележката от Хейли, направо полудях от притеснение. Тъкмо този въпрос се оправи, и ето че се появи Мърдок. Много тежък ден беше!

Докато говореше, я носеше през кухнята към хола. Седна с нея на канапето, отпусна я в скута си и я притисна до себе си, като я наблюдаваше как се гуши в него. Усещаше надигащото се желание, но знаеше, че това не бе само физическа нужда.

Желанието му нямаше да бъде утолено, след като я направеше своя. Чувствата му бяха много по-дълбоки, защото се подхранваха и от страх. Ейми нямаше повече работа тук, на Сейнт Клер. Нищо не я задържаше, а Джейс не искаше дори да помисля по този въпрос. Отлично знаеше, че не може да й предложи нищо, за да я задържи.

Ръцете му трепереха, докато я събличаше. Остави се на страстта, с надеждата тя да изтласка неприятните мисли. Нямаше смисъл да мисли за утрешния ден. Още ли не си бе научил урока?

Ето че се бе появила Ейми и на него му се прииска отново да се замисли за бъдещето. Да пофантазира за бъдещето, каза си той. Тя бе права. Мъжете обичаха да се отдават на фантазиите си. Непрекъснато трябваше да си напомня, че Ейми принадлежи на друг свят, от който Джейс се бе откъснал преди години. Бъдещето с нея можеше да бъде само фантазия.

Усети как пръстите й си играят с копчетата на ризата му, докато събличаше нейната блуза. Простена, когато усети докосването й и това доказателство за желанието му само я окуражи. Малко след това тя свали и неговата риза. В следващия миг усети ноктите й, докато описваха кръгове около плоските мъжки зърна и подръпваха леко космите по гърдите му. Устните й вкусиха кожата на рамото му и той потръпна, когато Ейми го захапа.

Нежната й гърда изпълни дланта му и Джейс подръпна със зъби зърното. След като и второто зърно стана твърдо, той я положи на канапето и се отпусна върху нея. Наведе се и отново пое в уста твърдите връхчета на гърдите.

Мирисът й го покори, докато описваше кръгове с език около зърната. Никога нямаше да забрави аромата й. Щеше да остане запечатан в него, докато беше жив. Този спомен му бе достатъчен и Джейс никога нямаше да му позволи да избяга.

— Искам да мислиш за мен, когато се върнеш в Сан Франциско — чу той тихия си глас. — Искам да ме виждаш, да ме чувстваш до себе си всеки път, когато погледнеш друг мъж или си помислиш да спиш с друг!

— Джейс, колко си жесток — прошепна тя.

— Знам. С теб не мога да се владея. Ти ми причиняваш нещо, предизвикваш в мен неща, които мислех, че съм погребал много отдавна. — Той се плъзна надолу и обсипа корема й с влажни целувки. След това пъхна пръсти под колана на джинсите й.

Бързо и нетърпеливо ги разкопча, дръпна ципа и ги свали с отчаяно настървение. Знаеше, че не си бе представял да я люби по този начин. Искаше да бъде романтично, много нежно, вълнуващо и незабравимо.

Само че не можеше да се отърве от чувството на отчаяние, което го караше да става нетърпелив и груб. Мисълта, че скоро ще я загуби не го оставяше на мира, докато я любеше в просторния хол.

Ейми не го отблъсна, не го накара да е по-бавен, не го помоли да е по-нежен. Прие настойчивостта и нестихващото му желание, доставяйки му огромно удоволствие. Тя също се бе поддала на първичната страст и така му се струваше, че всичко бе още по-истинско.

Джейс си пое дъх и усети как кръвта му кипи. Чу тихия й стон и зарови устни на рамото й.

След това Ейми посегна да разкопчае панталоните му и го отблъсна леко от себе си, за да може по-лесно да ги свали.

— Ейми, Ейми, да знаеш колко силно те желая!

— Да, Джейс. О, да!

Той изрита панталоните и отново се отпусна върху нея, жадно разтвори бедрата й, за да се наслади на топлината й. Когато пръстите й се свиха в косата му, Джейс бе във възторг, че може да накара една жена да изпита такова нетърпение и удоволствие. Тя му се отдаваше както никоя досега.

Обзет от почуда, той откриваше тайните на тялото й и търсеше най-скритите места, докато Ейми се извиваше под него.

Вдигна глава, за да я погледне. Тя бе стиснала очи, устните й бяха влажни, леко отворени и дишаше бързо. Джейс притисна длан към сърцевината на желанието й и се наслади на топлата влага.

— Цялата гориш, любима. Ти си като течен огън.

— Искам да те усетя в себе си, Джейс — промълви Ейми и го привлече за раменете. — Искам те още по-близо, моля те.

Той се плъзна, за да изпълни молбата й, нежните й пръсти се спуснаха към кръста му и Джейс изръмжа от желание, а сетне зашепна окуражителни думи. Ръцете й си играеха с него също както той я бе възбуждал.

— Искам да съм в теб любима, насочи ме. Покажи ми какво искаш. — Вместо да го послуша, тя продължи ласките си и проучваше възбудата му с нежни докосвания. — Ейми! — Тя продължи да го дразни. Отпусна крака до неговите, за да усети той сатенената й мекота. — Любима, не издържам повече — прошепна Джейс.

Измъкна се от ръцете й и я облада с един-единствен бърз тласък.

Ейми въздъхна, както обикновено, когато бе негова. Тялото й приемаше неговото, обгръщаше го и в този момент на Джейс му се прииска отчаяно да можеше да я дари с дете. С неговото дете. Остави се на фантазията, също както когато си представяше как я люби. Копнееше да я задоволи като жена, да я накара да изпита физическо удоволствие от акта, ала също така бе обзет от отчаяно желание за нещо много повече. Искаше да знае, че бе оставил в нея семе, което да означава нещо в бъдеще.

Фантазията Ейми да забременее от него бе прекалено силна. Желанието да има собствено дете се бе спотайвало плахо цели десет години, за да се появи с нови сили, които той не успяваше да овладее. Докато я държеше в прегръдките си, не бе способен да мисли за нищо друго.

Фантазията му не бе сложна. Тя бе просто една от многобройните възможности, с които можеше да завърши любовта им.

С Ейми под него и фантазията, развихрила се в ума му, сякаш всичко за Джейс потъна в бяла мараня. Той я облада жадно, тласкан от желание и нетърпение, а тя откликна с не по-малка жар. Когато усети тръпките й, разбра, че любимата му бе достигнала момента на удовлетворение и си позволи да се остави на своето.

Изви се над нея, усетил освобождаването, и в този момент изкрещя името й, преди да се отпусне на гърдите й.

Мина много време, преди Ейми да се размърда, усетила тежестта на Джейс. Бавно отвори очи и по устните й затрептя усмивка, когато срещна погледа му.

— Красиви са — прошепна тя, докато приглаждаше махагоновата му коса. Той я погледна с недоумение. — Очите ти — добави Ейми. — Имаш най-красивите очи в целия свят. Никога не съм виждала други такива.

Джейс се усмихна с нежелание и се опита да се пошегува.

— За да те виждам с тях по-добре, мила.

— Ако ще играем тази игра, предпочитам да не споменавам най-добрите ти части — оплака се Ейми. — Може да стане доста неудобно.

— Не се притеснявай чак толкова.

— Ти комплименти ли си просиш? — пошегува се тя и се наслади на удоволствието да лежи до него, след като се бяха любили. Тези незабравими моменти нямаше да продължат още дълго и Ейми искаше да запомни нежността, за да й стигне до края на живота. Той бе постигнал желанието си — бе белязал тялото й със своето. Никога нямаше да го забрави. Но тя знаеше, че ще стане така още след първата им нощ заедно.

— Готов съм да разменя комплимент за комплимент — предложи Джейс. — Ти ми каза, че имам красиви очи, а аз ще ти кажа, че твоите са с цвета на морето след нощна буря.

Ейми грейна, въпреки че това бе просто игра.

— Много добре. Чакай да видя. Имаш страхотни рамене. Не са яки като на борец, а силни и изваяни. Сигурно е от плуването.

— А ти — прошепна той и се смъкна, за да докосне с език зърната й, — имаш най-прекрасните гърди. Меки и чувствителни. Както и останалата част от тялото ти.

Тя се усмихна и спусна ръка по бедрото му.

— Имаш тесен стегнат ханш. Нито грам тлъстина. Не е зле за съдържател на бар — обясни одобрително.

— А твоето коремче има най-апетитната извивка — продължи Джейс.

— И краката ти не са лоши — подхвърли Ейми.

— Краката ти са направо невероятни, когато ги сплетеш на кръста ми — отвърна той с блеснали очи. След това спусна ръка по бедрото й. — Ако трябва да избирам коя част ми е любимата…

— Казах ти аз, че ще стане неудобно.

— Няма такова нещо — зарече се Джейс и докосна устните й със своите. — По теб няма нищо, което да причини неудобство! Освен начина, по който ме караш да откликвам.

— О, не — възмути се през смях тя. — Това е моята любима част.

— Искаш ли да видиш как губя контрол?

— Ммм. Тогава се чувствам най-властна.

Той я погледна шеговито.

— Аз съм този с властта. Ала това е само фантазия.

— Какво? Джейс, какво има? — Ейми го погледна объркана, когато той се изправи и седна до нея.

Джейс се обърна и я шляпна леко по дупето.

— Ставай, жено. Изпълних си мъжките задължения и те поставих там, където ти е мястото. Сега умирам от глад.

— Да не би да ме отпращаш в кухнята? — нацупи се тя.

— Заминаваш там веднага след като вземеш душ — потвърди той и я дръпна да се изправи. — Какво си купила за вечеря?

— Секс и храна. Ти за друго мислиш ли?

— Това са двете неща, които мотивират мъжете. — Джейс я сграбчи през кръста и я прехвърли през рамо. — Да вървим под душа, драга. След това те чака печката. Не ми отговори на въпроса. Какво ще ми приготвиш за вечеря?

— Кога за последен път си ял задушено пиле и меденки за десерт?

— Господи, лигите ми потекоха.

Фантазията, която двамата заедно създадоха след моментите на интимност, бе на щастливи влюбени, които нямаха никакви грижи. По време на вечерята приятното настроение продължи. Ейми искаше да го задържи, а той също нямаше нищо против тази илюзия.

Наблюдаваше го, докато дояждаше последната меденка, и се сети за нещо.

— Какво има? — попита веднага Джейс, когато видя как се сключиха веждите й.

— Просто се чудех… Разбра ли някой защо маската бе толкова ценна?

Той се поколеба.

— Мърдок внушил на Хейли, че на нея има списък на американските оперативни работници в района на Тихия океан. Намекнал, че има намерение да продаде маската на този, който е готов да плати най-много, когато му потрябват пари.

— А има ли такъв списък?

— Мърдок твърди, че няма. Това било само стръв за Хейли. Единствената стойност на маската била сантиментална, ако Мелиса искала да я даде някой ден на сина си. Ако кажеш, ще я извадя от дъното.

Тя се замисли. Беше дошла, за да разбере каква е тайната на маската и какво се бе случило с Тай Мърдок. Сега вече знаеше отговорите.

— Не — заяви Ейми. — Няма смисъл. Крейг скоро ще има истински баща, надявам се. Не му трябват спомени от мъж като Тай Мърдок.

— Ще кажеш ли на Мелиса истината за Мърдок? Че все още е жив?

— Да. Така е най-добре. Само че за нея няма да има никакво значение. Тя е влюбена в Адам и едва ли ще се върне при Тай.

— Ами ти, Ейми?

— Аз никога не съм таила илюзии по отношение на Тай Мърдок — отвърна убедено тя. Единствените илюзии, които имаше в момента, бяха свързани с Джейс.

Не знаеше нито кога, нито къде се бяха родили тези илюзии, но те завладяваха съзнанието й. Представяше си Джейс в уютен дом, радостен от обичта, с която тя го даряваше, и двамата имаха прекрасен хармоничен живот.

Бе намерила мъжа, с когото искаше да създаде дом.

Най-сетне го бе открила и каквато бе непохватна, си бе избрала мъж, който се бе отказал от цивилизацията. Той не желаеше уюта на семейство и дом.