Джейн Ан Кренц
Маската (7)

Седма глава

Ейми се беше сгушила в кабината, докато Дърк Хейли прекарваше огромната моторница към далечния край на Сейнт Клер. Наблюдаваше как бреговата линия криволичи покрай прозореца и се чудеше какви ли са намеренията на Хейли. Претърси набързо кабината, но не откри нищо полезно, нямаше дори кухненски нож. Ами сега?

На Сейнт Клер нямаше други селища, освен града с пристанището, така че тя не се учуди, когато Дърк Хейли пусна котва в малко заливче, където не се виждаше жива душа. Когато той отключи вратата на кабината, Ейми се завъртя вбесена към него и се постара да прикрие страха си.

— Май ще трябва да действаме по трудния начин — измърмори Хейли, премести пистолета в лявата си ръка и посегна към ръката й. — Ела.

— Като ме убиеш, няма да постигнеш нищо. — Устата й пресъхна, докато той я теглеше към палубата. — Аз съм единствената ти връзка с маската! — Трябваше да запази спокойствие и да продължи да се пазари. Това бе единствената й надежда.

— Може и да си връзката ми с маската, ала не и по начина, по който си мислиш. Надявай се да си направила добро впечатление на Ласитър, докато сте се търкаляли в леглото.

— За какво говориш? — успя да попита тя, обзета от нов страх. Ръцете й трепереха и Ейми се препъна, докато вървеше към малката стълба, спусната от едната страна.

— Ти си ключът към маската, но няма да те изпратя да я вземеш. Ласитър също знае къде се намира, нали? Сигурен бях — възкликна Хейли, когато забеляза напрегнатото й изражение. — Сега ще разберем дали държи достатъчно на новата си играчка в леглото и дали ще я размени за маската. Надявай се да не знае каква е стойността на маската. Ако е разбрал, отсега ти казвам, че няма да я смени, за да си върне топлото ти тяло в леглото. Ще може да си купува колкото иска топли тела, ако е разбрал. Хайде! Престани да се дърпаш. Влизай в лодката. — Тя за малко не падна през борда, докато се прехвърляше в поклащащата се лодка до моторницата. Никога през живота си не се бе чувствала толкова непохватна. Какво ли щеше да направи Хейли, ако случайно паднеше във водата? Дали да не се опита да го направи нарочно? Необмисленият й план се провали почти веднага. — Сложи си ръцете зад гърба — изръмжа грубо Хейли и посегна към въжето в малката лодка. Стегна китките й така, че Ейми не можеше да помръдне. Ако паднеше във водата, това щеше да означава сигурна смърт. Най-вероятно щеше да се удави. Дори да се опиташе да се добере до брега, нямаше да успее да се справи, защото Хейли бързо щеше да я настигне. И двамата мълчаха, докато той гребеше към плажа. Щом пристигнаха, Хейли грубо я изкара от лодката в плитката вода на залива. Тя зашляпа към пясъка с натежалите си от поетата вода сандали. — Искам да съм сигурен, че ще те намеря, когато се върна — обясни със студен глас той и я побутна към една палма. Завърза я стегнато към дървото. — Да не си посмяла да бягаш. Ще бъде доста интересно какво ще направи Ласитър. Надявай се да не е достатъчно умен, за да разбере, че маската струва повече от теб.

Ейми наблюдаваше ужасена как Дърк Хейли се връща на моторницата, качва се и пуска двигателя. След няколко минути се отправи към града. Тя се отпусна на палмата и се опита да измисли какво да прави.

Какво знаеше за Джейс Ласитър? Какво ли щеше да направи, когато разбереше за ултиматума на Хейли? Бяха се запознали преди два дни, а ето че съдбата й бе в неговите ръце. Това бе мъж, отхвърлил цивилизацията и моралните ценности преди десет години.

На Джейс щеше да му стане ясно веднага щом Хейли се свържеше с него, че маската е безценна. Защо да не я задържи за себе си?

Слънцето бързо се бе изкачило в небето, а горещината започваше да пари. Ейми изгуби много енергия, докато се опитваше да се освободи от въжетата, докато накрая прецени, че Дърк Хейли я бе завързал с опитна ръка. Как бе възможно Тай Мърдок да се забърка с подобен човек? Знаеше, че Тай търси приключения и вълнения, ала досега не бе и предполагала, че бе действал извън рамките на закона. Следователно и Хейли действаше незаконно. Ако бе приятел на Тай, това означаваше, че Мърдок бе паднал много ниско и накрая е бил убит.

Помисли си за сестра си и племенника си. Мелиса измисляше истории, които да разказва на детето, когато той пораснеше и започнеше да задава въпроси. Сега Ейми започна да съчинява истории, които да каже на сестра си. Ако се измъкнеше жива от тази каша, наистина ли щеше да разкаже на Мелиса истината за бившия й съпруг? Какъв смисъл имаше Мелиса да разбере що за мъж бе обичала, по всяка вероятност истински ренегат.

Това колебание щеше да я измъчва, ако останеше жива.

Тя се опита да диша дълбоко, за да се успокои. Нямаше съмнение, че Хейли щеше да я убие, без да му мигне окото. Очевидно бе, че смъртта на Тай не означаваше нищо за него. Защо ли маската бе толкова ценна?

Палмата, към която бе завързана, бе в малка горичка до самия плаж. Отстрани се протягаха втвърдени късове лава в причудливи форми. От време на време от вълните се разпиляваха пръски, което означаваше, че в лавата има естествени пещери и тунели, които се отваряха под нивото на водата.

Когато далечният шум от двигател на лодка привлече вниманието й, страхът отново я обзе. Хейли се връщаше в залива. Дали се бе срещнал с Джейс? Каква ли щеше да бъде съдбата й?

Зачака, завладяна от напрежение, докато Хейли хвърляше котва. Спусна се в лодката и загреба към брега, а щом наближи, Ейми видя пистолета.

— Любопитна си, нали? — попита подигравателно той, когато развърза ръцете й и я повлече обратно към лодката. — И аз. Скоро ще разберем какво е мнението на Ласитър за теб, а също и колко знае за маската.

— Какво си направил? — прошепна тя, докато се качваше в лодката.

— Изпратих му съобщение по един от докерите.

— Какво съобщение?

— Съобщих му, че държа нещо негово и, ако иска да си го получи, да ми донесе това, което е скрил. Написах му как да намери залива и настоях да дойде сам, в противен случай ще бъда принуден да ликвидирам неговото нещо.

Ейми си пое рязко дъх, когато чу тези думи.

— Често ли правехте подобни неща с Тай? — попита тя с горчивина.

— Двамата с Тай сме си прекарвали добре, преди да сритаме шапките. Изкарвахме луди пари и профуквахме всичко.

— Ами той… Той някога споменавал ли е за съпругата си и сина си? — Сама не знаеше какво я накара да зададе този въпрос.

— Един-единствен път. Онази нощ ми разказа за маската и я изпрати в Щатите на сигурно място. Каза, че щяла да му осигури пенсията — разказваше Хейли, докато я побутваше по стълбата пред себе си.

— Значи е имал намерение някой ден да се върне — продължаваше да настоява Ейми, защото искаше да разбере, за да каже на Мелиса.

— Откъде да знам? Той беше непредсказуемо копеле — отвърна незаинтересован Хейли. — Сядай на този шезлонг. Искам Ласитър да те види, когато пристигне. Не ми се ще да направи нещо прибързано, като например да потопи моторницата с няколко изстрела. Като те види, ще внимава повече.

Дали Джейс щеше да дойде? Тя погледна към хоризонта, а след това внимателно обходи с поглед залива. Да, каза си неочаквано. Той ще дойде заради мен. Беше сигурна. Кой знае защо му се довери още от началото. Както бе казала Маги, жените са тези, които поемат целия риск. Кой друг, освен една жена, би се доверила на човек, когото познава от толкова скоро? Ейми поклати учудено глава. Бе истинско чудо, че човешката раса бе оцеляла, след като половината поемаха рискове и заради другата половина. Може би тъкмо поради тази причина хората бяха оцелели!

Хейли мълчеше и очевидно нямаше никакво желание да си говори с нея. Направи си кафе, но на нея не предложи. Тя продължаваше да седи с вързани на гърба ръце. Слънцето вече бе мъчително горещо и Ейми усети как потта й попива в памучната тениска. Господи, навън бе толкова горещо. Щеше да изгори. Не че имаше значение, ако той я убиеше, напомни си мрачно тя.

Къде беше Джейс?

Усети нарастващото напрежение на Хейли и това още повече я изнерви. Ако имаше нещо по-лошо от това, да си изправена пред мъж с пистолет, то бе да си изправена пред нервен мъж с пистолет. Искрено се надяваше той да не бе непохватен като нея, когато бе под напрежение.

Чу се приглушено бръмчене на мотор още преди да видят малката лодка, която пореше вълните. Хейли чу звука веднага и се показа от сенчестата кабина, за да застане до Ейми, докато лодката наближаваше. Джейс бе застанал на носа. Нямаше съмнение, че бе дошъл сам. На лодката нямаше кабина, която да скрие втори човек.

— Я виж ти! Глупакът е решил да се прави на честен — измърмори облекчен Хейли. За пръв път Ейми усети колко несигурен бе бил за действията на Джейс. Сигурно се бе притеснявал дали другият мъж няма да измисли нещо неочаквано, каза си отвратена тя. Нямаше съмнение, че Дърк Хейли не ценеше особено женския живот, че над всичко бе маската. Как да му каже, че приятелят й бе различен?

Бе готова да заложи на Джейс. Обичаше го.

Моторът на лодката угасна след миг, въпреки че тя бе още далече от моторницата.

— Ейми, добре ли си? — провикна се Джейс.

От мястото си забеляза, че лицето му бе мрачно.

— Отговори му — сръчка я Хейли с пистолета.

— Да. Да, Джейс, добре съм. — Гласът й прозвуча немощен, ала той изглежда чу.

— Носиш ли маската? — провикна се Хейли.

Джейс вдигна дясната си ръка. Държеше въже, а на края му висеше маската. Към нея бе завързана метална тежест. Маската се поклащаше лениво точно над вълните.

— Ето я. Както виждаш, ако не съм аз да я държа, ще падне, а водата е доста дълбока тук, Хейли. Ще ти трябва водолазна екипировка и много време, за да се добереш до дъното, ако въжето се измъкне от ръката ми. А то със сигурност ще се измъкне, ако нараниш Ейми или стреляш по мен.

Хейли изруга тихо, но цветисто.

— Готов съм на сделка, Ласитър. Вземи си жената. Искам само маската.

— Твоя е — увери го Джейс. — Само че ще тръгне към дъното, ако нещо се случи на Ейми.

— Ела по-наблизо, за да се качи тя в лодката ти, а след това ще ми подадеш маската — настоя веднага Хейли.

Джейс изви презрително устни.

— Ти ме вземаш за пълен глупак, Хейли. Щом пипнеш маската, ще ни застреляш и двамата. Защо ли ми се струва, че не гориш от желание да оставиш живи свидетели?

— Не си в положение да се пазариш, Ласитър! Ще я убия, ако не ми предадеш маската, знаеш, че ще го направя!

— Знам. Освен това знам, че маската означава за теб много повече от живота й. Имам предложение. — Той зачака отговорът на другия мъж.

— Казвай.

— Освободи Ейми. Тя ще доплува до брега. Когато е на сигурно място, ще дойда при теб и ще ти дам маската. Ще трябва да ме застреляш, ако нещо не ти харесва.

— Въоръжен ли си? — попита Хейли след кратко мълчание.

— Не съм.

— Докажи! — настоя мрачно Хейли.

Бавно, без да изпуска висящата на въжето маска, Джейс свали кремавата си риза. След миг застана гол до кръста, само по прилепналите си панталони в защитен цвят. Очевидно бе, че не бе скрил пистолет.

Хейли обмисли предложението и Ейми усети, че напрежението му расте. Стоеше неподвижна и не смееше да го разсейва.

— Добре, Ласитър, съгласен съм.

Тя скочи.

— Недей, Джейс! Той ще те убие.

Хейли я стисна за ръката и я дръпна към себе си.

— Млъквай — изсъска той гневно.

— Ейми, подчинявай му се. Скочи от борда и плувай към брега — настоя Джейс.

— Ама, Джейс…

— Ейми! — Гласът му стана властен, както когато се намеси, за да прекрати боя в бара си. — Скочи през борда и плувай към брега. Без повече приказки! Мърдай, жено!

Тя замълча и погледна ширналата се вода. Той искаше от нея да следва плана му. Джейс не беше глупав. Може би знаеше какво прави. Усети, че Хейли нетърпеливо я освобождава от въжето. След миг ръцете й бяха свободни. След това я блъсна злобно.

— Хайде, махай се. Не ми се чака повече, отколкото трябва, дяволите да те вземат! Плувай към брега.

Ейми хвърли последен поглед към Джейс, спусна крака през борда и скочи във водата. Приятният хлад бе истинско облекчение след жаркото слънце, ала тя не се зарадва. Докато замахваше към брега, си каза, че по нейна вина Джейс сега бе в ужасна беда. Как бе възможно да е такава глупачка и да си въобрази, че ще успее сама да се справи с Дърк Хейли?

След няколко минути краката й докоснаха песъчливото дъно и Ейми излезе на брега. Без да обръща внимание на мокрите си дрехи, тя се обърна, за да види какво става в морето.

Щом погледна, Джейс й помаха да се скрие в палмовата горичка. Очевидно искаше да се махне от мястото, където биха я застигнали куршумите. Ами той?

Сигурно има някакъв план, повтаряше си Ейми, докато подтичваше към горичката. Не можеше да се остави да бъде застрелян заради някаква маска. Скри се сред палмите.

Изстрелът прогърмя в мига, в който тя се скри. Ейми се завъртя като обезумяла и погледна двете лодки.

— Господи, Джейс! — Не успя да го види.

Дърк Хейли беше надвесен над водата, стиснал пистолета в протегнатата си ръка. Докато Ейми го наблюдаваше, той продължи да стреля.

Сигурно Джейс нарочно бе скочил във водата, каза си тя, макар че не бе убедена дали бе станало така. Нима се бе надявал да преплува до брега под водата? Хейли щеше да го забележи веднага щом излезеше. А стъпеше ли на пясъка, щеше да е чудесна мишена. Може би щеше да успее да си сдържи дъха и да подлъже Хейли, като го накара да си мисли, че го бе убил.

Единствената друга възможност, която не искаше да си представя, бе, че Джейс е бил убит. Може би Хейли го бе уцелил в мига, в който Джейс бе скочил зад борда.

— Не! — прошепна Ейми, защото не можеше да приеме тази възможност. Това бе невъзможно. Не можеше да понесе подобна мисъл.

Хейли отново стреля във водата, след това се завъртя и започна да оглежда брега, за да види къде бе тя. Забеляза вбесеното му изражение, когато вдигна пистолета си и го насочи към нея. Дали я виждаше сред палмите? Погледна образуванията от лава от дясната си страна.

Инстинктивно се бе прикрила зад причудливите скали. След секунда два изстрела проехтяха над нея, Ейми затвори очи и клекна.

— Ейми!

Гласът на Джейс я накара бързо да отвори очи.

— Джейс! Господи! Как се озова тук? — възкликна тя, вече във възторг, че го вижда. Бе на около пет метра от нея и май се бе измъкнал от скалите, които опасваха залива. Хейли нямаше да може да го види от моторницата. Нов куршум се заби в скалите зад тях. — Мислех, че си във водата. Страхувах се… — Ейми замълча, защото не посмя да произнесе думите.

— Познавам острова доста по-добре от Хейли. — Той изпълзя при нея. — Има подводни пещери в края на залива. Гърлото на едната е тук. — Джейс посочи с брадичка скалите, които тя бе оглеждала, докато бе завързана за палмата. — Често съм плувал тук. — Ейми не виждаше нищо, но долови бучене от вода, която се разбиваше на някакво закътано място. — Островът е вулканичен и има много такива места. — Той клекна до нея, за да не го види Хейли. — Добре ли си?

— Да. О, Джейс, много съжалявам. Забърках такава каша — замънка тя.

— Забърка и още как — съгласи се той, макар и с известно съчувствие. — И все още не сме се измъкнали. Хейли е побеснял.

— Меко казано. — Проехтя нов изстрел. — Какво направи с маската?

— Пуснах я през борда, когато скочих от лодката — обясни небрежно Джейс. — Което означава, че имаме проблем. Хейли не получи маската, ала има двама свидетели, които могат да го обвинят в отвличане и нападение. Дори на този забутан остров убийството е сериозна работа. — Проехтя нов изстрел и парче откъртена скала бръмна покрай главата на Ейми. — Хайде, ела, трябва да се махнем от това място. — Без да я чака, той я дръпна след себе си и я поведе към неравната вулканична скала. — Наведи се.

Тя остана на колене и длани и се опита да не обръща внимание на пораженията, които нанасяше спечената лава. Ако предстоеше да се придвижват по този начин, и дланите и коленете й щяха да станат на лентички, помисли си отчаяно Ейми.

— Той спря да стреля — отбеляза след няколко минутки тя, когато Джейс стигна до края на скалите и се сниши на пясъка. Протегна ръка, за да й помогне.

— Сигурно защото в момента гребе към брега — обясни мрачно той, стисна пръстите й, обърна ръката й и огледа издраните й длани. — По дяволите! Виж си ръцете!

Ейми отдръпна рязко пръсти.

— Сигурна съм, че и твоите не са в по-добър вид. Може ли да си ги сравним по-късно? Какво ще правим сега? — Тя извърна притеснено поглед назад през рамо, но не видя никой. Скупчените вулканични скали ги криеха от Дърк Хейли.

— Какво правят разумните хора, когато са изправени пред въоръжен побеснял тип? Бягат. — Джейс я стисна за ръката, потели я напред и двамата хукнаха към преплетените палми и папрат.

— Да не би да мислиш, че ще ни преследва? — задъхваше се Ейми и се опитваше да не се препъва в гъстата растителност. Над тях се разкрещяха възмутени птици.

— Не чух да пали двигателя на моторницата, което означава, че трябва да сме готови за най-лошото — уведоми я Джейс.

— Може би… Може би не знае, че си се добрал до брега — предположи с много надежда Ейми.

— Може би — отвърна той, ала личеше, че не бе никак убеден. — Много скоро ще разбере, че сме двама. Оставихме следи.

Пречупени клонки папрат и смачкани листа издаваха откъде бяха минали. Тя погледна отчаяно след себе си и се постара да запази енергията си. Едва си поемаше дъх. Тъкмо когато си мислеше, че няма да издържи нито крачка повече, доловиха приближаването на преследвача си.

— Птиците — измърмори Джейс и погледна през рамо в посоката, от която бяха дошли.

Птиците се разкрещяха с огромно възмущение, когато те двамата навлязоха в джунглата, а сега отново подеха шумния си протест. Очевидно Хейли бе забелязал, че плячката му се изплъзва към вътрешността на острова.

— Джейс — обади се Ейми и се обърна към него. — Мисля, че не мога повече. Не е ли по-добре да се скрия? Така ти ще продължиш сам… — Докато стоеше задъхана, тя усети как краката й треперят. — Само те бавя.

Вместо да започне да й се моли или да се съгласи с нея, той я погледна с присвити очи и й се стори изключително страшен.

— Ще тичаш, докато ти кажа, че можеш да спреш. Ясно ли ти е? Беше достатъчно глупава, за да се забъркаш в тази каша, така че, предполагам, няма да проявиш достатъчно ум, за да се измъкнеш сама. Затова ще правиш каквото ти кажа. Тичай, Ейми, или ще ти нашаря задника, когато това приключи, кълна се, че ще го направя.

Тя откри, че страхът и срамът могат да те тласнат напред с нови сили. Сама се удиви на неподозираната енергия, която нахлу в нея, когато Джейс я дръпна напред в джунглата. Предполагаше, че скоро ще падне от изтощение, но, кой знае как, краката й продължаваха да се движат. Единственото, което я теглеше напред, бе мисълта, че растителността бе много гъста и не се налагаше да тичат. Няколко пъти забавяха крачка, защото попадаха сред почти непроходими гъсталаци.

— Имаме ли посока, или просто вървим напред? — изрече задъхано тя най-сетне. Все още не беше простила на Джейс заплахата, въпреки че се бе оказала полезна.

Той я погледна развеселен.

— Отиваме някъде. Само че трябва да стигнем колкото е възможно по-бързо, за да ни остане време. Хайде, мърдай.

— Господи! — изпъшка Ейми, ала отново пое след него. Шумовете, които долитаха от преследвача, отново й дадоха сили. — Този тип няма ли да се откаже? — измърмори тя. — Защо просто не избяга?

— Защото знае какво ще направя, когато го намеря — отвърна Джейс. — Знае, че няма да е в безопасност, докато не ме види мъртъв.

— Ясно. — Ейми прецени, че няма нужда да пита какво смята любимият й да направи с Дърк Хейли.

Джунглата отново стана гъста. Огромна папрат, колкото малко дърво, се издигаше над главите им, а от време на време някой гигантски цвят удряше Ейми през лицето. Ако не бяха толкова отчаяни, тя щеше с удоволствие да се порадва на зеленината.

— Остава още малко, Ейми.

Тя не отговори. Не й достигаше дъх, за да отговори. Най-сетне долови шума от течаща вода. След миг Джейс я издърпа през папратта и се озоваха на забележително място, сякаш създадено от ръката на райски художник. Но това място наистина бе претворено от художник. Това бе райското кътче от последната картина на Рей.

Джейс спря и Ейми си пое дъх, докато оглеждаше заобикалящото ги великолепие. В далечния край на долината се виждаше водна стена, която закриваше входа към тъмна пещера. Огромно езеро поемаше водите на водопада. Наоколо растителността бе изумително красива.

— Джейс, това е истинска фантазия — прошепна задъхана тя.

— Освен това няма изход — добави той. — Хейли ще се усети веднага след като влезе. Ще реши, че няма накъде да мърдаме.

— Какво правим тук тогава? — попита Ейми и го погледна.

— Ще се опитаме да му заложим капан. Това е единственият ни шанс, Ейми. — Джейс пусна ръката й и нави крачолите на мокрите си панталони. Тя го гледаше удивена, докато той развиваше тънкото найлоново въже, прикрепено към подбедрицата му. Там бе и огромен нож.

— Нали каза на Хейли, че не си въоръжен — заяде се Ейми.

— Излъгах го.

— Странно — усмихна се немощно тя, все още задъхана. — А пък аз ти повярвах сляпо.

Джейс я погледна, стисна въжето в ръка и спусна крачола.

— Ти можеш да ми вярваш, ала не и Хейли. Сигурен съм обаче, че той не ми вярва.

— Правилно. Сега какво ще правим?

— Ще му заложим капан и ще се надяваме да е толкова нетърпелив, че да попадне в него. — Джейс вече навиваше въжето по много странен начин, за да направи възел и огромна примка в единия край.

— Да не би да си решил да го уловиш с ласо като теле? — попита Ейми, неспособна да повярва на очите си.

— Не съвсем. Никога не съм бил каубой. Сигурно ще пропусна! — отвърна той и постави въжето в началото на поляната. — Някои от островитяните си имат методи за впримчване на двукрак дивеч.

— Да не би да мислиш, че ще изскочи от същото място като нас? — попита тя, обзета от съмнения.

— Няма голям избор. Няма друго място, откъдето да се влезе, а щом забележи входа на пещерата зад водопада, надявам се да реши, че сме хукнали да се скрием вътре. — Последните му думи бяха изречени с едва доловим шепот, докато прикриваше примката сред папратта и я връзваше към ствола на една палма. След това премина през обраслия с мъх вход и завърза другия край на въжето.

— А ти къде ще бъдеш, Джейс? — попита Ейми, когато разбра, че той смяташе да бъде живата примамка, благодарение на която капанът щеше да се задейства.

— Тук, зад тези папрати. Ще използвам скалата, за да не ме види. Ти ще се пъхнеш в горичката до водопада. Не искам да се криеш в самата пещера, защото ще бъде прекалено очевидно. Първото място, където ще отиде Хейли, ако нещо се обърка, е пещерата.

— Джейс, ти ще бъдеш на крачка от него, когато той излезе. Ако те види, веднага ще те застреля.

— Да се надяваме, че ще се слея със зеленината — изръмжа Джейс. — Слушай ме внимателно, Ейми. Ако не го спипам тук, той ще се насочи направо към пещерата. Щом мине зад водопада, тичай. Не спирай да тичаш. Пещерата е доста дълга и ако имаме късмет, Хейли ще изгуби време, докато те търси.

— Няма да те оставя — настоя тя, побесняла, че Джейс предлага подобно нещо.

— Защо не? Нали точно това направи сутринта? — сопна се ядосан той. Ейми пребледня, обидена, че Джейс изопачаваше нещата по този начин. Погледна го нещастно. — По дяволите, не исках да прозвучи така — изпъшка той. — Върви да се скриеш в горичката. Скрий се добре. — Недоволството на птиците долиташе от все по-близо. — Все едно. Цялата тази работа ще приключи бързо. Давай, Ейми. — Нямаше смисъл да продължава да спори. Обърна се и затича към гъстия листак до входа на пещерата. — Мини през водата, за да види той стъпките ти — извика тихо Джейс.

Тя послушно мина през кипящото езеро и изгази към горичката. Придържаше се близо до брега. Забеляза, че водата в центъра бе доста дълбока. Беше близо до зеленината, когато се обърна към Джейс. Той вече не се виждаше. За момент се замисли дали да не се върне, за да рискува с него. Единственото, което я спря, бе, че Джейс щеше да се разбеснее. Въздъхна и се пъхна сред горичката, която приличаше на стена. Щом пристъпи напред, разбра, че отзад наистина имаше скална стена. Джейс бе прав. От това ждрело не можеше да се излезе. Каменните стени от двете страни на водопада се простираха чак до мястото, където бе той.

Грохотът на водопада бе почти оглушителен. Ейми зърна отвора на пещерата и остана доволна, че Джейс бе решил да не се скрият вътре. Там изглеждаше тъмно и призрачно. Предпочиташе да е на открито.

Възмутените писъци на птиците се чуваха приглушено толкова близо до водата, че тя се изненада, когато Дърк Хейли неочаквано изскочи от тропическия каньон. Ейми се присви и се опита да види какво става, но в следващия момент пред очите й бе крачола му. Забеляза, че бе далече от примката, поставена от Джейс.

Господи, каза си безпомощно тя, ако Хейли видеше първо Джейс, мъжът, когото обичаше, нямаше да има никакъв шанс. Щеше да бъде истинска мишена. Очевидно преследвачът се колебаеше и се опитваше да прецени положението.

— Хайде, Хейли — прошепна Ейми и се опита да му внуши какво да прави. — Още две крачки. Само две.

Крачолът се скри от погледа й. Тя реши, че той претърсва каньона, защото бе усетил, че има капан. Разбра, че му трябва малък тласък. Нещо трябваше да го убеди да влезе в пещерата. Защо ли стана изведнъж толкова предпазлив? Сигурно бе заподозрял нещо. Да не го изпуснат в последния момент?

Ако Хейли преценеше, че са в пещерата, може би щеше да остане да ги чака отвън. Колко дълго можеха двамата с Джейс да останат скрити?

— Ласитър! — Птиците отново подеха сърдитата си песен, когато Хейли ги стресна. — Ласитър, двамата с жената нямате никакъв шанс. — Хейли не направи крачка към капана. По дяволите, помисли си отчаяна Ейми. Аз съм виновна. Хейли щеше да реши да чака отвън, можеше дори да забележи къде се бе скрил Джейс, а той бе съвсем близо! Ако подухнеше вятър или някоя птица кацнеше на издайнически клон, тогава бе свършено.

Тя реши да действа единствено за да не се излага Джейс на опасност. Без дори да помисли, скочи напред и се втурна през водопада към отвора на пещерата. В тези няколко секунди даде възможност на Хейли да се прицели. Преследвачът стреля веднъж, след това само по навик и хукна напред право в капана, заложен от Джейс.

Непохватността на Ейми спаси живота й. Кракът й се закачи на камък, скрит от падащата водна стена, и в следващия момент тя се строполи по корем, а куршумът на Хейли бръмна над главата й и се удари в стената на пещерата. Остана да лежи там, където бе паднала, благодарна за пръв път в живота си за недостатъка си.

Ядосаният вик на Хейли се чу над грохота на водата и Ейми отново скочи на крака. Задържа се с една ръка за хлъзгавата стена и надникна навън. Не успя да види нищо през водата, затова пристъпи към входа.

Борбата в каньона бе най-жестокото зрелище, което бе виждала. Бе много по-различно от свадата на моряците в „Змията“. Този път бе на живот и смърт.

Очевидно Джейс бе успял да омотае глезените на Хейли със скритото въже и го бе повалил. След това бе изскочил от скривалището си, за да се възползва от единствения си шанс.

Двамата замахваха ожесточено един срещу друг, докато се търкаляха по земята. Пулсът на Ейми се ускори и устата й пресъхна от напрежение, докато тичаше към двамата мъже. Не биваше да забравя, че единият имаше пистолет.

Забеляза оръжието на сантиметри от ръката на Хейли, която отчаяно се опитваше да го достигне. Блясъкът на ножа в ръката на Джейс й подсказа какво ще стане. Хейли бе силен и успяваше да задържи противника си, докато опипваше земята за пистолета.

Тя се наведе и стисна студения метал, а сетне отстъпи назад. Когато Хейли разбра, че вече няма шанс, той стрелна ръце към гърлото на Джейс.

Джейс бе наполовина притиснат под него и се опитваше да се измъкне на една страна. Докато противникът му се гърчеше, за да се намести, преди да действа отново, Джейс се превъртя върху него и го притисна. След секунда бе опрял ножа в гърлото на Хейли.

— Само смей да мръднеш, и ще ти прережа гърлото — изръмжа Джейс.

Хейли лежеше неподвижен, а гърдите му се повдигаха от усилието. Наблюдаваше мъжа с ножа, обзет от безсилна ярост. Очевидно бе повярвал на заплахата.

Ейми не смееше да помръдне, шокирана от насилието, на което бе станала свидетелка. Това са те мъжете, каза си истерично тя. Това са диваци, нищо повече от примитивни диваци.

И ето че в тази тропическа гора цивилизацията й се стори далечна химера.