Джейн Ан Кренц
Маската (6)

Шеста глава

— Джейс — започна Ейми, докато го наблюдаваше как опитва ароматната риба, — всички на острова изглежда знаят къде съм спала снощи.

— На Сейнт Клер пазим в тайна миналото си, не настоящето. Тази риба е наистина фантастична, Ейми. Във вино ли си я мариновала?

— Да не би ти да си се похвалил със случилото се снощи? — настръхна тя.

— А ти как мислиш? — Той си сипа още салата, за трети път.

— Иска ми се да мисля, че не си постъпил като някой хлапак — обясни подразнена Ейми. Откакто бе получила бележката, бе станала доста раздразнителна и го съзнаваше. Реши, че има основателна причина. Събитията започваха да излизат от контрол.

— Всички момчета са хлапаци по душа — ухили се непринудено Джейс, но шеговитото му изражение се стопи веднага щом забеляза руменината по бузите й. — Мила, не ме гледай по този начин. Шегувах се. Разбира се, че не съм разказал на половината остров какво се е случило снощи. Успокой се, за Бога. Вече ти казах, че Сейнт Клер е много малък остров.

Тези думи не я успокоиха.

— Джейс, чувствам се много неловко. Задължена съм ти, че снощи се опита да ми помогнеш…

— Като жена би трябвало да знаеш, че не беше проява на алтруизъм — отвърна рязко той и присви очи. — Какво става, Ейми? Ставаш все по-нервна. След още пет минути ще трябва пак да спасявам чашите.

— Изобщо не е смешно!

— Знам, извинявай. Мила, кажи ми какво не е наред. Да не би да се притесняваш заради Хейли? Страхуваш се, че той няма да дойде и ще се окаже, че напразно си идвала ли?

Тя преглътна и посегна към виното, докато мислеше за смачканата салфетка, скрита в куфара й.

— И това също — измърмори Ейми.

Джейс кимна, сякаш това бе обяснението за лошото й настроение.

— Колко ще го чакаш? — попита той, доколкото бе възможно с небрежен глас.

— Не съм сигурна. — По дяволите, защо се чувстваше виновна, че го лъже? Все пак срещата с Дърк Хейли си беше нейна грижа. Беше дошла на Сейнт Клер по работа. Връзката й с Джейс нямаше нищо общо. Дали? Не му дължеше нищо, дори обяснение.

— Седмица? Две седмици? Колко?

— Вече ти казах, че не знам! Защо питаш, Джейс? Какво значение има?

Той я погледна.

— За съжаление има.

— Какво трябва да означава това „за съжаление“? Да не би да очакваш пристигането на друга туристка утре? Да не се окаже, че преча? — попита Ейми с горчивина.

— Разстроена си заради случилото се снощи, нали? — попита учуден Джейс.

— Именно. — Поне това бе истина. Всеки път, когато си спомнеше за предишната вечер, тя наистина се разстройваше. — Не съм дошла на Сейнт Клер, за да си търся любовник.

Той се наведе над чинията.

— Това ми е ясно. Също така не си дошла и да ми готвиш, нали?

— Не съм — въздъхна Ейми.

Джейс вдигна поглед и се усмихна предпазливо.

— Ейми, това е най-вкусната храна, която съм опитвал, откакто се помня. Ако обещая да не те нападам довечера, ще престанеш ли да ми се караш и ще ме оставиш ли да й се насладя на спокойствие?

Тя остана с отворена уста, след като чу тази необичайна молба. След това най-неочаквано усети как в нея напира смях. Той нахлу в морскосините й очи и Ейми изви изразителните си устни.

— Какво излиза, че мъжът предпочита храната пред секса! Май трябва да се обидя.

— Изборът беше труден — ухили се Джейс.

— Благодаря!

Поне настроението стана по-ведро. Въпреки кашата, в която се бе озовала, тя бе доволна, че разправията бе предотвратена. Наистина искаше Джейс да хареса ястието. Усети необичайно задоволство, докато го наблюдаваше как опитва домашно приготвената храна. Когато се навечеряха, той й благодари, сякаш току-що му бе поднесла безценно съкровище.

— Това ще ти бъде за спомен от Щатите — заяви сухо тя, докато миеха чиниите и се приготвяха да отидат в „Змията“.

Джейс изви недоволно устни.

— Точно така.

Ейми се намръщи, докато плакнеше последната чиния.

— Не е нужно това да се превръща в събитие, което се случва веднъж на десет години — обясни тя. — Ако се преместиш да живееш в Щатите, сигурна съм, че ще се храниш така редовно.

Той се поколеба, след това отвърна тихо.

— Отдавна реших, че в Щатите не ме задържа нищо. Хайде, мила, да вървим. Рей има да се чуди какво ни се е случило.

— Ще му занеса парче кокосов пай.

— Ще ти бъде вечен роб — обясни Джейс.

— Може и да ми бъде от полза — отвърна весело Ейми и се опита да не мисли, че той бе категоричен по въпроса за връщането в Щатите. Този въпрос не трябваше да има значение за нея.

— Не ти трябва още един роб — намекна Джейс и притисна лицето й между дланите си. — Имаш мен.

— В теб има нещо, което никога няма да ти позволи да се превърнеш в роб — прошепна тя. Физическото привличане помежду им я тласкаше към него, ала Ейми знаеше, че не бива да се оставя.

— Поне се старая — прошепна на свой ред той и докосна устните й със своите.

— Нали каза, че няма да ми се нахвърляш тази вечер. — Клепките й трепнаха, докато го наблюдаваше. Какво точно искаше от него тази вечер?

— Когато един мъж е гладен, дава какви ли не прибързани обещания. — Джейс я целуна по върха на носа. — Ейми!

— Трябва да вървим, Джейс — настоя тя. Не можеше да му каже, че няма смисъл да ходи в „Змията“ тази вечер, че връзката вече бе осъществена. Но пък в момента „Змията“ й се струваше истински рай, място, където щеше да вземе решение как да прекара нощта.

Той потисна стона си и я пусна.

— Добре, мила. Да вървим. Рей ще се зарадва на това парче пай много повече, отколкото на викторианските еротични книжки.

Вечерта премина без впечатляващи събития, ала Ейми знаеше, че ще бъде така. Непрекъснато се оглеждаше с надеждата да забележи високия неугледен рус мъж, но никой, който дори бегло да отговаря на описанието, не се появи в „Змията“ Защо бе нужна тази тайнственост, чудеше се тя. Какво толкова имаше на тази маска? И какво щеше да прави утре сутринта?

Само че преди да настъпи утрото, трябваше да вземе решение по друг въпрос.

— Да се прибираме, мила — подкани я Джейс малко след полунощ и й протегна ръка със самоувереността на мъж, който има намерение да се прибере у дома и да си легне с жена си. — Стана късно и е очевидно, че Хейли няма да се появи.

Той побутна недопитата чаша ром и Ейми забеляза, че почти не бе пил тази вечер. Веднага одобри, защото не й се искаше Джейс Ласитър да стане жертва на горещината и рома, докато бе на Сейнт Клер. От друга страна беше малко вероятно Джейс да стане жертва на някой или нещо, каза си тя, докато се изправяше. Той нямаше нужда от нейната загриженост!

— Джейс — започна решително Ейми. — Мислех си, че тази вечер мога да се върна в „Марина“. Който е претършувал стаята ми, едва ли ще се върне. Може да е бил някой пиян моряк, който е искал да пипне малко пари.

— Стига, Ейми. — Джейс я притисна до себе си, прегърнал я през раменете.

— По дяволите, Джейс, не ми казвай да мълча! Опитвам се да обясня, че няма причина да се прибирам у вас! — Тя се почувства в капан и всичките й страхове и притеснения се събудиха отново.

— Ейми, желая те — каза й той, спря и я стисна за раменете. Грубото му лице бе много сериозно, докато я наблюдаваше. На приглушената светлина в бара тя забеляза блясъка в тюркоазените му очи. — Имам нужда от теб — прошепна Джейс. — Моля те, не ме отблъсквай тази вечер.

— Джейс, не е достатъчно да желаеш някого — опита се да обясни тя, ала се почувства безпомощна, когато усети силата на собственото си желание. — Всичко снощи се случи прекалено бързо. Така и не помислих.

— Днес имаше достатъчно време да мислиш, нали? Мила, аз говорех сериозно одеве. Няма да те насилвам да дойдеш в леглото ми. Желанието ми е огромно, но въпреки това няма да те насилвам.

— О, Джейс — изпъшка Ейми, защото нейното желание бе не по-малко. — Една връзка не се гради само на желание.

— Ако в нашата имаше нещо повече, значи и двамата щяхме да загазим — отвърна мрачно той. — Ние сме от два различни свята. Най-доброто, на което можем да се надяваме, е връзка, в която основното е взаимното желание.

Тези груби думи я отрезвиха. Тя се отдръпна разтреперана и ужасена от истината. Отчаяно й се искаше да измисли нещо разумно.

— Да, да, май си прав. Мога само да ти кажа, че единствената връзка, която е възможно да съществува между нас, просто не е за мен. — Обърна се и тръгна по улицата към дома му. — Ще си приготвя куфара и ще се върна в „Марина“.

— Недей, Ейми! — Думите прозвучаха зад нея, а след миг Джейс я настигна и стисна за китката. Тя усети, че той полага огромни усилия, за да се овладее, преди за заговори отново. — Добре, Ейми. Печелиш. Готов съм да ти дам всичко, което притежавам, стига да дойдеш в леглото ми, ала няма да настоявам. Обаче настоявам да останеш в дома ми. Моля те, разбери, че ще бъда безкрайно нервен, ако те изпратя отново в хотела. Ако не приемаш, че имам нужда от теб и че те желая тази вечер, поне приеми факта, че ще полудея от тревога по теб, ако се върнеш там.

Тя разбра, че не може да си тръгне. Нямаше сили да му откаже.

— Добре, Джейс, ще остана.

Час по-късно, докато лежеше сама в леглото си и слушаше шума на палмовите листа пред прозореца, Ейми усети, че бе попаднала в подвижни пясъци и нямаше да е никак лесно да се измъкне.

Какво, по дяволите, я накара да сготви вечеря на Джейс? Можеше спокойно да издържи още някой и друг ден на мазна храна. Желанието да нахрани този мъж сега й се струваше точно толкова необичайно, колкото и желанието, с което се озова в леглото му предишната вечер. Имаше нещо примитивно и същевременно чисто женско в постъпките й.

Истината бе, че първичните й постъпки бяха само част от дългия списък необясними чувства, които я бяха завладели, а те бяха много опасни. Тя се размърда неспокойно на леглото и отметна завивките. Стана и приближи до прозореца. Тази вечер нямаше да излиза на верандата. Джейс може и да не бе заспал и ако усетеше, че е навън, щеше веднага да отиде при нея. А Ейми отлично знаеше какво ще последва.

Полъхът на вятъра откъм океана имаше приятен вкус и мирис, каза си тя, докато развяваше винената й нощница. Някои страни от рая бяха прекрасни, но под тях се криеха опасности. Бяха толкова прекрасни, че лесно разбуждаха мъжките амбиции и желания. Дори мъж като Джейс не можеше да устои.

Замисли се над философията на Маги за мъжете и жените. Какво ли щеше да се случи с Джейс, ако преди десет години някоя жена бе успяла да го приласкае и да създаде дом с него? Ако бившата му съпруга бе разбрала, че дом без деца също можеше да бъде прекрасен с мъж като Джейс?

Ейми знаеше, че бе пълна глупачка, след като се измъчваше с подобни мисли. Джейс вече не се интересуваше от бъдещето си. Живееше за момента и се възползваше от това, което се предлагаше на Сейнт Клер, без да иска нищо повече. Ако поискаше нещо повече, щеше да е истински ад.

Нима той не разбираше, че с молбата си да сподели леглото му я поставяше в сходно положение? Ако отидеше в стаята му сега, рискуваше да се влюби в мъж, който сам й бе казал, че връзката им е невъзможна.

Бе попаднала на неподходящо място в неподходящ момент. Да не говорим, че са бяха намесили и неподходящи хора.

Само че желанието да даде на този мъж онова, което той искаше от нея, ставаше неустоимо. Знаеше какво прави, когато излезе на верандата. Утре сутринта нямаше да може да каже, че не знае какво я бе прихванало.

Тя спря край отворения прозорец на стаята му и се опита да различи очертанията вътре. Джейс се бе покрил с чаршаф до кръста и голотата му сякаш я прикани да се приближи. Загорелите му мускули се виждаха ясно, докато Ейми пристъпваше напред. Дали беше буден? Не помръдна, когато тя приближи.

— Джейс? — Прошепна името му и направи още една крачка до леглото. Той не помръдна. Беше се отпуснал напълно спокоен, разрошената му коса изпъкваше на бялата възглавница. Лежеше по корем, извърнал лице на другата страна. На Ейми й се прииска да посегне и да прокара пръсти през гъстата му махагонова коса.

Тя предпазливо седна на края на леглото, без да знае как да издаде присъствието си. Постави ръка на широкото му рамо.

— Крайно време беше — измърмори с надебелял глас Джейс. — Вече започвах да се притеснявам. — Обърна се към нея подозрително бързо и Ейми разбра, че изобщо не е бил заспал. Плъзна ръка около кръста й и я привлече до себе си, притискайки краката й със своите, докато се навеждаше да я целуне.

— Джейс, ти си един ненаситен арогантен мъжкар, а аз не трябваше да идвам — въздъхна тя, докато го прегръщаше, а той лакомо откри твърдото й зърно.

— Знам, знам. Не искай от мен да те пусна. Ти сама дойде. Не мога да те пусна! — Прекъсна следващите й думи, като притисна устните й така настойчиво, сякаш бе зажаднял за тях.

Ейми усети как тежкото му тяло я притиска и сатенената нощница сякаш сама се повдигна.

Стегнатото му тяло я притискаше, а думите, които шепнеше до устните и до ухото й, бяха заредени с желание и жажда, каквито не бе усещала досега.

Знаеше, че тази вечер Джейс се опитваше да се владее. Опитваше се да я люби бавно и ненаситно. Напрягаше се, за да я дари с удоволствие и тя остана очарована. Ейми усети, че и тя се чувства ненаситна също като него. Искаше той да бъде омагьосан от нея, да копнее за нея, да мисли само за нея. Изпитваше някакво примитивно удоволствие, когато усещаше, че му въздейства по този начин. Едно от най-важните неща, с които я дари Джейс, бе усещането, че може да му въздейства по този начин.

Силни, невероятно чувствителни ръце пълзяха по тялото й и смъкваха красивата дреха с много внимание. Когато Ейми се освободи от нея, той се надигна на лакът, за да я погледне. Тя бе притисната в него, косата й се бе разстлала по ръката му, присвила в коляното единия си крак. Ейми прокара пръсти по гърдите му и с наслада усети тялото му.

След това Джейс се размърда, а очите му проблеснаха в тъмнината и той коленичи между краката й.

— Джейс?

— Искам да опозная всеки сантиметър от тялото ти, мила. — Наведе се напред и започна да обсипва стомаха й с горещи целувки. Тя въздъхна, когато усети, че желанието й става неудържимо. Устните му разпалваха страстта й и се движеха все по-надолу, докато Ейми не усети, че ще полудее от желание. Времето спря и нощта заискри.

Пръстите на Джейс откриха чувствителното място между краката й, а след това тя проплака името му. В този момент той дръпна пръсти и пристисна на тяхно място устни.

— Джейс, о, Джейс!

Изви се под него и страстта й се разпали още повече. Отчаяно се притисна към раменете му и се опита да го привлече върху себе си. Той се остави на настойчивите й ръце и Ейми усети мъжката му твърдост и разбра, че бе напълно готова да го приеме.

Бавните му тласъци я изпълниха с невероятно удоволствие. Когато изви нагоре бедра и се опита да ускори ритъма, Джейс пъхна ръка между тях и я задържа.

— Тази вечер няма да стане по твоя начин — заяви настойчиво той.

— Ти си звяр — прошепна тя и впи нокти в загорялата кожа на раменете му.

— А ти, красавице, накрая ще ме опитомиш.

Влажната й топлина го приемаше с готовност, въпреки че Джейс я изпълваше изцяло. Бе готова за него, ала тялото му я изненада, също както предишната вечер. Винаги ли щеше да бъде така? Не, невинаги. Той нямаше да е до нея завинаги. Ейми отпъди неприятната мисъл и го притисна до себе си.

След това всички мисли за бъдещето отлетяха, прогонени от постоянния му еротичен ритъм. Тя му се отдаде напълно, кръстоса крака на гърба му и го прегърна през врата.

— Ейми, сладката ми Ейми! Господи, жено, ти ме омагьосваш!

Когато най-сетне дойде моментът на пулсиращата кулминация, тя едва успя да си поеме дъх заради силата й. Усети как Джейс я притиска до себе си и разбра, че той също се наслаждава на удоволствието й. След това забърза ритъма и усети края.

Дълго след това Джейс се размърда до нея, а тюркоазените му очи заблестяха весело.

— Няма да те питам защо дойде тук тази вечер, Ейми. Благодаря ти. Имах нужда от теб.

Тя остана да лежи тихо в прегръдките му, а той се унесе. Не биваше да идва. Изобщо не биваше да тръгва за Сейнт Клер. Господ да й е на помощ, защото бе влюбена в този мъж, а това не биваше да се случва. Джейс Ласитър се бе отказал от всички отговорности, от цивилизацията и всичко, което Ейми ценеше.

Тя усещаше как бавно минава времето. Нощните сенки се изместиха. Ейми задрямваше, после се будеше, докато мъжът до нея спеше непробудно.

Когато забеляза първата смътна светлина на зората, тя си спомни за бележката.

Това бе причината да дойде на Сейнт Клер, предстоеше й важна среща, спомни си неочаквано Ейми. А Джейс не биваше да става част от това.

Бавно и внимателно, обзета от тъга, тя се измъкна от леглото. Когато застана на прозореца се обърна и погледна отново заспалия мъж, който я бе любил така страстно през нощта. Скоро щеше да се сбогува с него. След като приключеше със задачата си на острова, нямаше да има причина да остава. Споменът за Джейс щеше да е всичко, което да отнесе от Сейнт Клер. Тази мисъл я прободе.

Взе си нощницата и мина през верандата към собствената си стая. Облече се бързо, обу джинси и тениска. След това грабна обемистата чанта, която обикновено носеше, и излезе от къщата.

Зората на Сейнт Клер беше най-приятното и хладно време. Въздухът все още не бе толкова влажен, както щеше да стане по-късно. Небето бе невероятно — блестящо, бистро. И океанът бе по-спокоен в този час, а по доковете се мяркаха малцина. По някое време през нощта военният кораб бе отплавал.

Тя забърза по кея, стиснала кожената дръжка на огромната чанта. Никой не й обърна внимание, докато отиваше към уреченото място. Малката сграда представляваше неугледна дървена постройка, може би складово помещение. Ейми се огледа за високия рус мъж.

За пръв път изхвърли мислите за прекараната нощ от главата си и усети как нахлуват притесненията. Наистина не знаеше нищо за Дърк Хейли, освен твърденията му, че бил приятел на Тай. Нямаше причина да се съмнява в доказателствата, които бе споменал в двете телеграми.

Защо трябваше срещата им да е толкова тайна? Защо настояваше тя да дойде сама? Беше доволна, че не взе маската. Дърк Хейли трябваше първо да й каже истината, а след това Ейми щеше сама да реши дали да му я даде.

Той се появи иззад ъгъла на постройката така тихо и неочаквано, че тя се стресна. За секунда двамата останаха загледани един в друг. Ейми усети как пулсът й тупти, докато оглеждаше русата коса, строгите сиви очи и високото тяло на мъжа пред нея. Беше в джинси и старо протрито кожено яке. Кой знае защо, якето привлече вниманието й. Сутрин бе приятно хладно и нямаше нужда от кожено яке. Щеше да бъде хубав, по момчешки начин, ако не бе студенината в сивите му очи. Устата му бе извита недоволно, но щом се усмихна, стана много по-приятен. Напомни й за Тай.

— Ейми Шанън? — повика я той и по акцента му разбра, че бе някъде от Юга. Сивите му очи се спряха на огромната чанта.

— Точно така. Вие ли сте Дърк Хейли? — Прииска й се да отстъпи назад, ала потисна желанието си. Трябваше да запази самообладание и да не показва колко бе притеснена. Беше дошла тук, за да се пазари.

— На вашите услуги. Носите ли маската?

— Първо да поговорим — напомни му тя и стисна здраво чантата. Мъжът забеляза жеста й и кимна. — Маската принадлежи на сина на Тай. Искам да знам защо за вас е толкова важна и къде е Тай.

Дърк Хейли се облегна на стената на стария склад и я погледна хладно.

— Защо не дойде жена му?

— Това не е важно. Аз дойдох вместо нея.

Той кимна отново.

— Разбрах коя си, преди още да дочуя клюките в бара. Май си доста палаво котенце. От един ден си на острова, а вече забърса един от местните. При това добре си го подбрала. С Ласитър се съобразяват всички на Сейнт Клер. Поне така разправят. Не че има значение — изсмя се Хейли. — Едра риба в малко езерце. Да не говорим, че тук няма кой знае какво значение, че си толкова важен и уважаван. Трябват ти малко пари и да ти се носи славата на опасен човек. И аз ще си намеря такова местенце и ще стана клечка, но май ще трябва да си избера някой друг остров. Нещо ми подсказва, че Сейнт Клер не е достатъчно голям и за двамата с Ласитър. Нищо. Остават още много острови.

Ейми бе обзета от истински страх, докато наблюдаваше лицето му. Не обърна внимание на обидата и попита тихо:

— Маската ли ще ви купи това положение, господин Хейли?

— Да, госпожице Шанън — отвърна той с подигравателно любезен тон. — Маската ще ми го осигури. Ще ми осигури и ново име, нов паспорт и пари за нов живот. Боя се, че не мога да ви позволя да я занесете обратно на хлапето на Тай.

— Какво толкова важно съдържа тази маска? — настоя тя и пръстите й побеляха, докато стискаше дръжките на чантата. Господи, в какво се бе забъркала? Джейс щеше да побеснее. Колкото и да бе смешно, това бе мисълта, която не й даваше мира.

Какво правеше сама тук на пустия док? Защо се разправяше с мъж, който се оказа значително по-опасен, отколкото й се бе сторило? Чу как Джейс й задава същия въпрос. Добре че не донесе маската със себе си. Тя щеше да бъде билетът й към спасението.

— Според мен, ще сте много по-щастлива, ако не знаете защо ми трябва проклетата маска — отвърна лениво Хейли. — Нещо ми подсказва, че няма да одобрите.

— Искам да ми кажете за Тай! — Ейми успя да говори спокойно, дори с известна надменност и арогантност.

— Мърдок е мъртъв — отвърна небрежно той.

Тя си пое дълбоко дъх.

— Сигурен ли сте?

Бавната му усмивка се оказа страшна.

— И още как.

Нещо прещрака в главата на Ейми и тя го погледна ококорена.

— Вие ли го убихте?

Хейли се оттласна от стената и Ейми веднага се отдръпна назад. Страхът й стана по-силен.

— Не съм го убил, но и не мога да твърдя, че ми е мъчно за смъртта му. Беше се превърнал в проблем.

— Какъв проблем?

— Госпожице Шанън, нямат ли край въпросите ви?

— Искам да разбера какво се е случило с Тай Мърдок.

— Вече ви казах, че е мъртъв! Доказателство ли искате? — Ейми се отдръпна, когато той бръкна в якето си. Извади американски паспорт. Изви едната си вежда и й го подаде.

Ейми посегна с разтреперана ръка и го отвори. Беше на Тай. Красивото му лице й се усмихваше, а познатите тъмни очи бяха пълни с подигравка. Той бе просто момче, което никога не бе пораснало и не бе станало мъж, което искаше да го оставят на мира, за да се отдаде на игрите си. Само че една от тези игри бе предизвикала смъртта му. Не можа да си представи как по друг начин можеше Дърк Хейли да се е сдобил с паспорта на Тай. Ейми не усети нищо, докато се вглеждаше в бащата на племенника си, усети само тъга за детето, което в момента бе в Калифорния. Сестра й се оказа права. Най-добре бе да кажат на Крейг, че баща му е имал намерение да се върне, ала е бил убит по време на едно от многобройните си приключения. Кой знае, каза си Ейми, може да се бе оказало точно така.

Бавно върна паспорта на Хейли.

— Можеш да го задържиш — каза й той. — Донесох го, защото той е единственото доказателство за смъртта му. Можех да донеса и отрязаната му глава.

— Вие сте ужасен човек, господин Хейли — отбеляза тя.

— Аз съм от хората, които оцеляват, за разлика от Мърдок. А сега давай маската. — Посегна към чантата на рамото й, но Ейми отстъпи назад и отново събра смелост.

— Не е в мен.

— Къде е? — изръмжа той.

— Скрита е. Говоря напълно сериозно. Маската е единственият спомен на племенника ми от баща му. Искам да знам защо е толкова ценна и чак тогава ще реша какво да направя с нея.

— Изобщо не си имала намерение да ми я предадеш, нали? — изсъска Хейли с толкова злоба, че тя се стресна. — Малка лъжлива мръсница! Срещна се с мен, за да разбереш защо е толкова важна маската!

— Ако докажете, че имате право да вземете маската, ще ви я дам — опита се да обясни Ейми, обзета от паника. — В противен случай остава за Крейг.

В ръката му се появи пистолет. В първия миг дланта му беше празна, а в следващия смъртоносното дуло бе насочено към нея.

Тя не знаеше какво да направи. Остана неподвижно на мястото си, а след това, без да мисли, се завъртя, готова да побегне. Беше напълно безсмислено да се бяга от куршум, каза си Ейми, ала нямаше какво друго да направи. Може би той нямаше намерение да я убие, докато не се добере до маската!

Не успя да направи дори две крачки. Ръката на Хейли я стисна през устата и пистолетът се оказа допрян зад ухото й.

— Да не би да си въобразяваш, че ще позволя на някаква гнусна лъжкиня да ме измами? — дърпаше я той. — Маската е моя и ще я получа без повече тапи игри! Качвай се на лодката!

Ейми се отпусна, но Хейли лесно я повдигна и я подхвърли в моторницата, завързана на кея. Тя отвори уста да изпищи, когато той я пусна, ала в същия миг Хейли насочи пистолета към нея.

— Все още няма да те убия — измърмори той, — но ще го използвам, за да те накажа, ако не мълчиш. Ако не искаш да прекараш следващите няколко часа в безсъзнание, най-добре се дръж прилично.

Хейли не я изпусна от поглед, докато развързваше моторницата. След това я натика в кабината и заключи вратата от външната страна. Ейми наблюдаваше безпомощно как пали двигателя и безопасният остров Сейнт Клер се отдалечава.