Айрис Йохансен
Среднощен бродник (16)

Епилог

6 май 1068

Гуинтал

— Не зная къде да сложа масата за съвещания — каза намръщено Брин. — Като внесем леглото, за нея няма да остане място.

— Изхвърли я в обора — каза Гейдж. — Това е просто купчина боклук.

— Хийвалд не мисли така. — Тя се намръщи. — Нито аз. Не бъди непочтителен.

Той се поклони ухилено.

— Моите извинения на теб и на Хийвалд.

— Ще ти простя, когато намериш място на масата.

Той въздъхна.

— Какво ще кажеш за онази спалня в края на коридора? Дали няма да е прекалено отдалечена за твоя Хийвалд?

— Мисля, че ще е добре.

— Ти знаеш, разбира се, че това е безсмислено. В този замък има много спални. Защо искаш да родиш точно в тази стая?

— Защото е удобна. — Тя се обърна към двамата войници, които чакаха търпеливо до вратата. — Занесете онези парчета в спалнята в края на коридора. — Тя ги погледа как изнасят масата и застана пред гоблена на Хийвалд. — И защото искам да родя сина ти тук, в тази стая.

— Може да е дъщеря. — Гейдж мина през стаята и застана зад нея. Ръцете му погалиха нежно издутия й корем. — Още два месеца няма да знаем.

— Момче ще е. Чувствам го. — Тя му се усмихна през рамо. — Но ще се разочароваш ли, ако е момиче?

Той се засмя.

— Опасен въпрос. Бих бил глупак да ти отговоря.

— Ще се разочароваш ли?

— Ще я обичам както обичам майка й.

— Кажи ми.

Той се престори, че мисли.

— Не, ако ми позволиш да я уча на фехтовка и на стрелба с лък и…

— Няма да ти позволя!

— Боя се, че ще се наложи — подразни я той. — Човек се нуждае от силен съюзник, когато влиза в бой.

Смехът на Брин угасна.

— Ще се наложи ли да влизаш в бой? Да не би Уилям да се кани да отнеме Редфърн на Малик и Адуин?

— Такава възможност съществува винаги. Не му стана приятно, когато дадох Редфърн на Малик. Самата идея един арабин да държи толкова тлъст кокал, изобщо не се хареса на неговите барони.

— Ти не се нуждаеше от него, след като се сдоби с Гуинтал и с Белрийв. Уилям го даде на теб, а ти можеш да се разпореждаш със собствеността си както намериш за добре.

— Докато е мой.

— Адуин беше съпруга на саксонеца, който донесе титлата на замъка. Това сигурно значи нещо.

— Нищо не значи. — Гейдж се намръщи. — Бих се чувствал по-добре, ако Малик и Адуин дойдат от изток и влязат във владение. Присъствието на Льофон там е сериозна пречка, но въпросът трябва да бъде решен. Щом конфронтацията свърши, няма да имаме повече грижи.

— Той казва, че на изток лекарите знаят много неща, които ние не знаем — каза Брин. — Той търси чудо за Адуин.

— Моля се на Бога да го намери.

— Мисля, че ще успее. Щастието само по себе си е мощно лекарство. Никога не съм виждала Адуин толкова щастлива. — Почти колкото мен, помисли си Брин. Не, никой не може да се доближи до този блясък. — Искам да отида при тях, след като се роди нашето дете. Искам да бъда до Адуин, когато има нужда от мен.

— Мисля, че започваш да харесваш движението от едно място на друго.

— Възможно е. — Дворът на Уилям се бе оказал интересен за нея, но не бе могла да го понесе задълго. От друга страна, Белрийв беше красив почти колкото Гуинтал, но толкова отдаден на светския живот, че щеше постоянно да има работа като лечителка. — Ако мога да се връщам в Гуинтал.

— Но нали сме тук? — Устните му погалиха ухото й. — Аз изпълнявам обещанията си, Брин.

— Да, изпълняваш ги. — Тя погледна гоблена. На нея ли се усмихваше Хийвалд? Може би това бе игра на въображението или на светлината, тези дни целият свят й се усмихваше. — Мислих дълго и считам, че трябва да кръстим нашия син на него.

— Ако е син.

— Казах ти, че ще бъде. Повярвай ми. Съгласен ли си да му дадем неговото име?

— Хийвалд? Щом искаш.

— Не, не Хийвалд. Много тежко име. Никога не съм го харесвала истински. Мислех, че можем да го кръстим Артър.

— Но аз мислех, че искаш да го кръстим на Хийвалд.

— Докато е бил воин, той е бил известен като Артър. Казах ти, че той и неговите воини захвърлили всички атрибути на дотогавашния си живот, когато дошли тук.

— И имената си в това число?

Тя кимна.

— Животът тук трябвало да започне отново.

Той се намръщи замислено.

— Мисля, че съм чувал за този Артър.

— Разбира се, че си чувал. Казах ти, че той е бил много известен.

— Но Британия не е света. Какво ще кажеш за твоя прародител, неговия главен съветник — Бентар? И той ли си е сменил името?

Тя го погледна изненадана.

— Да, разбира се. Той е бил много лоялен и е направил, както Хийвалд е пожелал.

— И как се е казвал, преди да дойде в Гуинтал?

Тя се сгуши в него със замечтан поглед, отправен към гоблена. Съзерцаваше онези отминали дни и усещаше движението на новия живот в себе си.

— Ами, казвал се е Мерлин.