Хедвиг Курт Малер
Тайната на замъка Тройенфелз (21)

Двадесет и първа глава

На другата сутрин Гризелдис се събуди с усещането, че е празник; чувстваше се толкова щастлива! Днес ще дойде барон Далхайм, ще подаде ръка на своя приятел и ще му каже, че вярва в неговата невинност.

Гризелдис облече светла рокля. Само така можеше да даде израз на своето празнично настроение. Траурното й облекло не подхождаше. Все пак отдаде дължимото на скръбта, като си върза черно шалче. Погледна се в огледалото и остана доволна от себе си.

Гилда още спеше, когато възпитателката влезе в стаята й.

— Сънливке! Слънцето вече те целуна, а ти още спиш.

Детето разтърка очи.

— Днес си с бяла рокля! Чудесно!

Гризелдис взе детето и го отнесе в банята. После го облече, среса косите му и отидоха на закуска. Граф Харо и контесата вече бяха на масата. Графът четеше вестника си. Беше в костюм за езда, току-що се бе върнал от обиколка из полето.

Настроението на Гризелдис се пресече, когато срещна осъждащия поглед на Беата. Закусваха мълчаливо.

— Ще дойдеш ли в междучасието при нас, татко? — попита Гилда на излизане от трапезарията.

— Ако ми остане малко свободно време, ще дойда — отвърна й графът.

— Пак ли ще обикаляте полето, господин граф? — Гризелдис съобрази, че барон Далхайм може да дойде, когато го няма.

„Тя се държи като равна с него, не като слугиня на дъщеря му“ — помисли си Беата и стрелна с поглед момичето.

Гризелдис не забеляза този поглед, но графът го улови. Той се учуди: имаше нетърпение във въпроса й, а инак беше сдържана и тактична. „Сигурно желае да ме види отново в павилиона“ — помисли той, изтръпнал от радост.

Вчера горе, на покрива на кулата, той много се изплаши, когато разбра, че Гризелдис е усетила тайната на сърцето му. Боеше се, че ще срещне студена резервираност, може би ще му загатне, че не бива да се надява на взаимност. За негово щастие, това не стана. Тя го поглъщаше с дълбокия си поглед, долавяше скритата й нежност.

— Днес няма да излизам повече, имам работа тук — рече графът.

Този ден не беше доволна от преподаването си. Погледът й постоянно бе отправен към замъка. Очакваше да види колата на барон Далхайм.

Колко мъчителна бе тази утрин! Ами ако баронът се е отказал? Гризелдис едва сдържаше тревогата си.

Приключи вторият урок, когато граф Харо излезе от замъка. Гризелдис първа го видя и обърна внимание на Гилда, която хукна да го посрещне. Той я вдигна на ръце. Тя го повлече след себе си в павилиона и той трябваше да седне.

— Ела, татко, Гризелдис ми разказва такава приказка! Искам и ти да я чуеш — каза Гилда и се настани на коленете му.

Гризелдис не искаше да започне с приказката, но той я замоли да стори това, а Гилда най-енергично предяви своите права, тъй като през часовете бе проявила голяма прилежност. И възпитателката започна приказката, която граф Харо слушаше по-внимателно от Гилда.

Когато тя свърши, той въздъхна шумно.

— Човек може да се вдетини, госпожице Фон Ронах. Разказвате чудесно. Вашите приказки пленяват. В едно обаче не съм съгласен с вас.

Тя го погледна въпросително.

— В какво не сте съгласен, господин граф?

— Вашата принцеса имала черна коса като абанос. Това не ми харесва. Принцесите винаги имат златни коси — като вашите. Когато идвах в павилиона и ви видях в тази бяла рокля, наистина ми заприличахте на принцеса. Аз съм готов да стана принцът, който освобождава принцесата. Досега мислех, че никой друг цвят не би ви приличал както черният. Но сега виждам, че бялото ви отива повече. Вие изглеждате превъзходно. Но аз съм само един отвратителен цар — жаба, който няма право да се домогва до красотата. Трябва да чака деня, когато ще хвърли своята грозна кожа, от която се плашат хората.

Гризелдис наведе пламнало лице и промълви:

— Бедният цар — жаба скоро ще бъде освободен.

— Не вярвам.

— О, татко, царят — жаба ще бъде освободен от царската дъщеря. Тя го запратила към стената и викнала: „Ах, че противна жаба!“ И хоп — пред нея се изправил красив принц. И те се оженили и веселбата продължава.

Той взе Гилда в обятията си.

— Този празник продължава цял живот, дъще. За принца и неговата принцеса.