Дебра Диър
Сянката на бурята (4)

Глава 3

Корабът се движеше срещу тях като същество от светлина и огън, плъзгайки се по тъмните, кипящи води, вълните отразяваха блясъка му. „Бел Анджелин“ подаде сигнал на своя събрат и гласът й прозвуча високо като весела песен. Сабрина беше облегнала ръцете си върху дъбовия парапет. Повдигна лице, за да посрещне мразовития вечерен ветрец, и се заслуша в сигнала, който приближаващият кораб им изпрати в отговор. Ийън стоеше до нея и топлината му я обгръщаше.

Трите дни с него й се сториха по-кратки от три удара на сърцето. След първия ден баща й вече не се намеси. Може би собственият й опит в играта го бе убедил да се откаже от битката. Именно по време на първата им игра Дънкан загуби сто долара. Но Сабрина предпочиташе да мисли, че баща й мълчаливо й позволява да преследва мечтите си, въпреки че не ги одобрява.

— Когато бях малка, често сядахме на задната веранда и един след друг си разказвахме приказки, докато гледахме как корабите се плъзгат по реката — тя му се усмихна, под светлината на луната всяка черта на това любимо лице се запечата в паметта й. — Знаеш ли, че сирената на всеки кораб е неповторима, характерна единствено само за него?

Ийън се обърна и облягайки хълбок на перилата, й се усмихна на свой ред:

— За първи път го чувам.

От голямата зала се разнасяше валс, игривите му звуци се стелеха около тях като ярки сребърни вълни. Сабрина потисна желанието да се приближи до него, да почувства топлината на прегръдката му.

— Братята ми много се гордееха с това, че са способни да познаят кораба само по звука на сирената му.

— А ти? — попита я той и приглади една немирна къдрица, която бе паднала на бузата й.

— О, на мен това никога не ми се удаде напълно — искаше й се да извърне лице към ръката му, да притисне устните си в дланта му, да задържи допира на дългите му пръсти. Чувстваше се крехка и уязвима, сякаш бе направена от стъкло и само едно невнимателно движение бе достатъчно, за да я разбие на хиляди парченца.

Ийън погали лицето й точно там, където лунните лъчи го докосваха, и тя почувства топлината му.

— Потанцувай с мен, Сабрина.

Един последен валс. За последен път в прегръдките му. Тя тръгна към голямата зала.

— Не, тук, под луната — каза той и я хвана за ръката. Пое я в ръцете си и тя притвори очи. Притискаше я близо до себе си — по-близо, отколкото би трябвало. Но тук навън нямаше погледи, които да ги заклеймят. Топлите му ръце, които я държаха с такава нежна сила, сякаш искаха да я защитят от всяко зло, прогониха студа на вечерта. И все пак той си заминаваше. От утре щяха да я топлят само спомените.

Движенията му бяха смели и уверени като на човек, който отдавна е опознал тънкостите на танца. Изумруденото кадифе на роклята й се нагъваше на множество вълни, докато двамата се носеха по палубата, навеждаха се, въртяха се, навлизаха в тъмнината или пак се плъзваха под лунната светлина.

— Снощи си мислех за първата ни среща — забави танца дотолкова, че вече само се полюшваха по такта.

Всяко движение на тялото му разпалваше пламъка, който се разгаряше в нея.

— Изненадана съм, че изобщо си го запомнил.

— Това беше забележително начало. Никога досега не ми се беше случвало някое момиче да падне в прегръдките ми като от небето. Всъщност ти си единствената.

Луси беше й казала някои неща за подвизите на мистър Ийън Тримейн. Повечето от жените в Ню Йорк бяха готови да паднат в краката му. Това бяха красиви, млади жени с добро положение, които не се прехранваха чрез обири на богати янки.

— Не мисля, че можеш да се оплачеш от липса на компания.

— Ти каза, че трябва да изчакам най-подходящата жена. Дочаках я.

Сбъдваха ли се мечтите й? Погледът му я обнадеждаваше. Но с надеждата дойде и страхът. Ако разбереше истината за нея, би ли я гледал така? Понеже не можеше да издържи на изпитателния му поглед, тя загледа ръката, която бе облегнала на рамото му.

— Нещо лошо ли има? — спря насред палубата, като все още я държеше в прегръдките си.

Трябваше да му каже сега, преди нещата да са отишли твърде далеч. Но в момента, когато срещна очите му, думите заседнаха в гърлото й. Та нима можеше да понесе да види как любовта в тези очи се превръща в отвращение?

— Някой друг ли има? — запита той и черните му, извити като крила вежди се сбърчиха.

— Няма. И никога не е имало.

Той отново се усмихна. Щеше да го запомни така завинаги.

— Това звучи насърчаващо.

Въздухът внезапно й се стори прекалено тежък. Едва дишаше.

— Наистина ли?

— Съвсем — ръцете му се плъзнаха надолу от раменете й по нейните ръце — едно напомняне за любовта му, от която я делеше само крачка. Искаше й се да облегне глава на гърдите му, да почувства прегръдката му, да забрави миналото и настоящето и да живее само за бъдещето с него.

— Сабрина, струва ми се, че съм те познавал цял живот. Дори повече. Караш ме да усещам, че… съм жив, чувствам се пълноценен само когато съм до теб. Единствено само до теб — той спря и постави ръце на раменете й, повдигна горещите си пръсти, за да погали шията малко над обточената й с дантела яка. — Обичам те.

Думите, които хиляди пъти бе чувала в съня си, сега бяха произнесени тихо и спокойно. Първоначално й бе трудно да повярва, че наистина ги е казал.

— Ще ми направиш ли честта да станеш моя жена? Сабрина прехапа долната си устна, за да задържи думите, които напираха да излязат. Как можеше да приеме, без да му каже? А как да му каже?

Понеже тя продължаваше да мълчи, Ийън докосна нослето й с върха на пръста си.

— Държиш ме в страхотно напрежение, дяволче. През гравираното стъкло на кабинковите люкове се процеди светлина и позлати лицето му. Сабрина затвори очи, за да отпъди неотразимия му чар. Той беше толкова добър и почтен, а тя… тя беше една крадла. Имаше ли право да се омъжи за този човек, когото бе обичала и щеше да обича цял живот?

Той плъзна ръце по нея, притисна я до гърдите си и зарови лице в косите й. Сетивата му се възбудиха от аромата на колосано бельо, който се смеси с парфюма му. Тя усещаше как сърцето му се блъска в гърдите й. Ако само… О, колко пъти досега се бе молила отчаяно! Но това нищо не променяше.

— Смятах, че ще се зарадваш на предложението ми — каза той и докосна с устни косите над слепоочието й.

От звука на гласа му уязвимото й, изпълнено с любов сърце се сви.

— Да, разбира се. Разбира се.

— Тогава стани моя жена, Сабрина. Ще те направя щастлива — той погали рамото й с топлата си длан. — Искам да те разглезя от нежности, да ти дам дом, деца и семейство.

Сълзи бликнаха от очите й, търкулнаха се и попиха в бялата му ленена риза. Не можеше да го остави да си отиде от живота й просто така. Не можеше да позволи тези няколко месеца, изживени в омраза, да провалят бъдещето й. Ако я обичаше достатъчно, той трябваше да я разбере. Щеше да успее някак да му покаже колко голяма е любовта й.

— Да — прошепна. — Да, ще ти стана жена.

Прегръдката му се стегна и само след миг вече я носеше на ръце, въртеше се в кръг, докато смехът й не прокънтя във въздуха и веселите му тонове се сляха в хармония със собствения му дълбок глас. Отнесе я под лунната светлина, шепнейки името й. С устни изпи сълзите й и когато ги притисна о нейните, тя усети соления им вкус.

Тих, подобен на стон звук, се изтръгна от гърлото й, щом ръцете й обвиха шията му, и крехкото й тяло потърси нарастващото напрежение на неговата мъжественост. Той я обгърна, придърпа я към себе си и любовта му я погълна изцяло. Тя продължи да се притиска, кринолинът й се наклони и допирът й позволи да се отдаде на предизвикателни догадки за мъжките атрибути под кадифето. Но близостта им все още не беше достатъчна.

С ръце, сключени около шията му, Сабрина се бореше да превъзмогне ужаса от мисълта, че може да го загуби. Тревогата беше тук, дебнеше я в тъмното като хищен звяр, готов да се нахвърли върху нея и да я унищожи. Единственото, което можеше да направи, бе да го накара да я обикне дотолкова, че да я разбере и да й прости.

Той прокара език по пълната й долна устна, подканвайки я да се отвори към него. И тя го стори, разтвори уста и пое стъписващото нахлуване на езика му. Чувстваше, че тялото му се напряга и мускулите, до които се опираха гърдите й, се стегнаха като камък. Той потъваше във влагата на устата й на приливи и отливи, чийто ритъм тя подхвана естествено. Кръвта й запулсира във вените. Усещаше биенето на сърцето с върховете на гърдите си и пулсиране в онази съкровена дълбока потайност, която я повлече по пътеки, зърнати за миг само насън.

Внезапно той се отдръпна и топлият му дъх заизлиза като кълбовидни облачета в студения нощен въздух.

— Имай милост, дяволче. Ако продължим още малко, ще загубя и последната възможност да се държа като джентълмен.

— И толкова ли е лошо това? — прошепна тя.

Той стисна раменете й.

— Сабрина, не съм сигурен, че ме разбираш.

— Мечтах за теб девет години, Ийън Тримейн — тя прокара длани по ръцете му и през палтото запритиска с пръсти напрегнатите мускули. — Да разбирам ли, че искаш да ме заставиш да чакам още един ден, за да се сбъднат мечтите ми?

Той опря челото си о нейното, затвори очи, дъхът му се блъскаше като топла мъгла в лицето й.

— Сигурна ли си?

— Сигурна съм, че те обичам — и тя вплете пръстите си в неговите. — Остави ме да ти покажа колко много.

Каютата на Ийън — един от двата апартамента на борда — беше разположена на тексаската палуба откъм кърмата. Той запали газената лампа до вратата и малката приемна се превърна в златен оазис, в чийто тъмни ъгли се простряха ивици светлина като трепкащи пръсти. Докато се движеше наоколо, Сабрина го докосваше с полите си, обтягайки нервите му до крайност. Цялото му същество тръпнеше от напрежение.

Той се опря на вратата и резето изщрака зад гърба му. При звука Сабрина се обърна към него и сведе поглед към земята. Светлината помилва гладкия контур на бузите й и се плъзна в гъстите къдри, които падаха по врата й. Леглото, чиито месингови пречки улавяха блясъка и го отразяваха като дискретна покана, беше в далечния ъгъл на стаята.

За да се сдържи да не я докосне, Ийън се облегна още по-плътно до вратата и опря ръце до гладкото дъбово дърво. Наблюдаваше я, искаше я, изпитваше страхотно напрежение, пулсът на кръвта му бучеше от лудото желание да я притежава. А трябваше да пристъпи към това постепенно, нежно и внимателно. И все пак една част от него желаеше да я повали на леглото, да навлезе в нея и да се пречисти от красотата на девството й. Но той ненавиждаше самата мисъл да я изплаши, да я удави в порива си, и правеше всичко възможно да го потисне.

— Каютата ти е много хубава — каза тя и погали с пръсти високата, тапицирана в синьо кадифе облегалка на един стол. — И толкова просторна.

Отдалечи се на няколко крачки от него, докосвайки с пръсти бюрото, бръснача, гребена, докато накрая се спря върху палисандровата дръжка на четката му. За момент постоя така в профил, с наведена глава и блесналите решетки на леглото заприличаха на рамка на портрет на женската красота и непорочност.

Ийън почувства, че нещо я безпокои, и гърдите му се свиха. Криеше ли нещо от него? Искаше ли да си тръгне?

— Ийън — каза тя и обърна очи към него. — Не знам… Аз никога досега… Не съм съвсем сигурна… — тя прехапа долната си устна и потокът на обърканите й думи секна.

Ето, сега ще му каже… нервно ще го помоли да почака, докато се оженят. Той умееше да се справя с такива молби. Знаеше как да докосне една жена, как да превърне неохотата й в сладко, чувствено желание. Но със Сабрина няма да прибегне до тези изпробвани номера. С нея — никога. Щеше да се съобрази с желанията й. Поне веднъж в скапания си живот трябваше да се държи като почтен човек. Господи, не беше сигурен дали изобщо иска да я пусне да излезе от стаята му!

— Не зная как започва… това — тя се усмихна притеснено. — Но много ще ми хареса, ако… ако отново ме целунеш.

Неуверената й молба подейства като огън в барута. Само с две крачки вече беше до нея и тя отново се озова в прегръдката му, ръцете й обвиха врата му и топлите й, стегнати гърди се притиснаха в тялото му. Ийън почувства нежността на целувката й, отдаде се на любовта, бликнала от нея като вино. Ненаситно, като човек, който дълго време се е лутал из пустиня, се опиваше от устните й. Любовта й се изливаше в него като искрящ поток, който кипеше и го превземаше, докато цялото му същество се изпълни със светлината й и сенките изчезнаха.

— С нито една жена не съм се чувствал така — промълви, докато галеше бузата й с обратната страна на дланта си. — Ти си моят ангел с огнени коси.

— Люби ме — в очите й блестяха сълзи. — Моля те, Ийън, люби ме — шептеше тя и впиваше устни в неговите.

Усети я, че трепери и се притиска така, сякаш искаше да бъде още по-близо до него или той можеше внезапно да изчезне. Като я целуваше, Ийън се опитваше да й вдъхне увереност. Нищо не беше в състояние да го отдели от нея. Поне докато в тялото му все още трепкаше живот.

Извади гребените и фибите и косата, дълга над три фута, се разпиля по гърба й като водопад от коприна с цвят на бургундско.

— Красиво е — промълви и зарови ръцете си в гъстите, хладни къдри, подхвана главата й в шепите си и потъна в тъмната, бляскава дълбочина на очите й.

Разкопча облечените в кадифе копчета на гърба, под косата й, и се зае да преодолява останалите препятствия, които предпазват женската плът от мъжко посегателство. Само с едно леко докосване по атлазените рамене, роклята й се свлече на пода и сякаш изпусна лека въздишка. Докато целуваше шията й, пръстите му разхлабваха връзките на корсета, панделката и илиците, които придържаха фустата.

Ийън познаваше доста добре цялата сложност на женското облекло. Безброй жени бяха споделяли постелята му и всички до една имаха опит и бяха обиграни. Но тази жена не беше като другите. Мъжът, който я срещна в началото, беше закоравял, преситен, цинично настроен, а мъжът, който сега я събличаше, можеше да умре в ръцете й тази нощ.

Още четири перлени копчета се разкопчаха под пръстите му. Изхлузи ризата от раменете й и овалните й гърди се оголиха — сякаш блестяха на светлината, кожата й беше толкова светла, че под нея се забелязваха слабите очертания на вените, където препускаше жизнената й сила, зърната й бяха тъмни като узрели ягоди, които се изпълваха пред самия му поглед и го мамеха. Той погали с буза топлото, стегнато тяло, докосна я с език, сякаш я опитваше на вкус, почувства я как рязко си поема дъх, преди да простене.

Не можеше да се наслади на гърдите й, близна леко малката узряла ягодка върху всяка от тях, пое я в устата си и се впи в нея, докато не усети как пръстите й се вкопчиха в раменете му и бедрата й започнаха да се движат в такт с неговите.

Когато свали меките памучни бермуди от краката й, леко се усмихна на декоративните розови сърчица върху белите жартиери, които придържаха чорапите точно над коляното й. Невинна. Предизвикателна. За миг му хрумна да я остави така по жартиери, но реши да го отложи за друг път. Тази вечер искаше да се докосне до всеки сантиметър от нежната й плът.

Коленичи на един крак върху постелята на кадифено — атлазените дрехи. След като свали обувките и изхлузи копринените чорапи от дългите й крака, се вгледа внимателно в тази жена, която бе откраднала душата му.

Когато тя опита да се прикрие, той я хвана за китките и разтвори ръцете й настрани, така че светлината да падне върху бледите очертания на гърдите й, рязката извивка на ханша и плавния овал на хълбоците й — беше като снежно — бял атлаз, който очакваше докосването му.

— Никога не се крий от мен, ангелче — каза той и притисна устни към корема й. — Показвай ми винаги красотата и любовта си.

Ръцете му докосваха копринените й коси, докато милваше извития гръб, стегнатите, закръглени половини на седалището, целуваше корема й и бавно продължаваше по-надолу. Тя издаде дълбок гърлен звук, когато той разрови с носа си твърдите къдрици, които увенчаваха бедрата й, и вдъхвайки мириса й, опияняващ като мускус, опита с език ароматния й вкус. Ръцете й се впиха в раменете му и пръстите се вкопчиха в дрехата в знак на безмълвен протест.

Но той не можеше да спре. Трябваше да й покаже колко му е скъпа.

— Остави ме — шепнеше и милваше с лице къдрите, прикрили женските й тайни.

Сабрина не можеше да му откаже нищо. Искаше единствено да му достави удоволствие, да му се отдаде изцяло.

Порочна. Необуздана. Чудна. Чувстваше всичко това и дори нещо повече, когато му позволи да я докосва така, както не бе и сънувала. С устни, език и пръсти, той разкриваше тайните й, плъзваше се навътре, откриваше, дразнеше една скрита и чувствителна цветна пъпчица, докато тя се разпукна от докосването му. Дъхът й секна, обзе я първична страст. Тя се сведе над него, смаяна и екзалтирана от настойчивите си молби за нещо, което още не проумяваше, за което тялото й копнееше и само той можеше да й даде.

И тогава го получи — божествения дар на мъжкото му докосване. Тялото й се разтърси от шокови вълни. Ако ръцете му не бяха на хълбоците й, щеше да се строполи, да се свлече долу, сякаш мускулите и костите й се бяха стопили. С едно ловко движение той се изправи и оставяйки зад себе си купчина кадифени и атлазени дрехи, пое отпуснатото й тяло в ръцете си. Допирът до облеклото му от вълна и лен приятно подразни чувствителната й кожа.

Усети хладината на памучните чаршафи по гърба си, щом я положи на леглото.

— Не ме оставяй — пошепна и се вкопчи в ризата му, когато той се отдръпна.

Целуна я — беше само едно леко докосване на устните му до нейните, едно мило топло дихание.

— Никъде няма да отида, миличко — в противоречие с думите си нежно я отблъсна от себе си. — Но съм облечен малко повече, отколкото трябва.

Сабрина се обърна на една страна и обхвана гърдите си в прегръдка, за да се опита да облекчи болката, която усещаше. Не изпусна нито едно движение, докато Ийън сваляше от себе си дрехите и ги слагаше на един стол, сякаш отхвърляше атрибутите на цивилизацията — смокинг, жилетка, папионка.

Сабрина опъна крака върху изгладените бели чаршафи, нетърпелива да се докосне до горещата му кожа. Под дългите пръсти перлените му бутанели се разтвориха и разкриха гъсто черно окосмяване. Когато ризата падна от раменете му, златистата светлина от лампата се посипа върху плътните им овални очертания. Той метна ризата на стола и един златен пръстен, окачен на ланеца на врата му, проблесна няколко пъти, преди да застане върху черното валмо на гърдите му като жив въглен.

Сабрина не сваляше очи от него. Необуздана сила пулсираше в напрегнатите му гръдни мускули, в раменете и ръцете. Тънък светъл белег прорязваше по диагонал широкия му гръден кош, като започваше от пръстена, пресичаше тъмното окосмяване и потъваше под колана на панталона, който той тъкмо разкопчаваше.

Устата й пресъхна. Не можеше да поеме дъх през свитото си гърло.

Понеже беше обърнат с гръб, докато сваляше панталона и бельото си, Сабрина проследи с поглед всяка от формите, които така копнееше да докосне — силните рамене, мишците и гърба, чийто мускули се очертаваха при движението.

Дрехите от черна вълна и бял лен се смъкнаха от стегнатия овал на хълбоците му по дългите крака, чийто бедра бяха засенчени от черни кичури. Само като го гледаше, я обзе топло чувство на замайване, което препусна по вените й, обтегна всеки нерв и запулсира като горещо, влажно желание в онова чувствително място, до което само той се бе докосвал. Поколеба се за миг, преди да се обърне с лице към нея.

Светлината трепна по кожата му и разкри едно езическо божество. Зъбите на Сабрина се впиха в устните. Никой не й беше казвал какво да очаква. Беше гледала, когато загонваха конете, и сега имаше само бегла представа какво ще последва. Тялото й потръпна. И все пак не беше уплашена, а само нетърпелива именно този мъж да я посвети в тайните на близостта.

Огледа го от глава до пети, опитвайки се да проумее силата, която се надигаше във възбудения му член. Високо върху десния му крак видя още един белег — плътен и с много бръчици. Но белезите не можеха да помрачат мъжествената му красота. Беше красив така, както можеше да е красив извисилият се в небето ястреб. Искаше да го докосне, да почувства силата му, да го опознае така, както не бе познала нито едно друго човешко същество.

Когато повдигна очи към неговите, видя предпазливостта в техните тъмни зелени дълбини — сякаш очакваше, че може да я уплаши, и се страхуваше да не го отблъсне. Тогава протегна ръцете си и го призова.

Докато се приближи до нея, сенките, хвърлени от рамката на леглото, се плъзнаха по тялото му. Леглото се огъна под тежестта му, когато той легна и я придърпа до себе си.

— Прегърни ме — каза Сабрина и обви ръце около раменете му. — Моля те, прегърни ме.

— Завинаги — обеща и я обгърна, целуна я и я притисна до себе си.

Тя се сгуши още по-близо, като притискаше гърди и триеше бедра в неговите. Коляното й се плъзна между краката му. Усещаше как горещият допир на тялото му я пари навсякъде. Гъстото валмо, опряло гладките й бедра, твърдият натиск на неподправена мъжественост, който усещаше на корема си — тежък, пулсиращ от напираща страст… Непознат, изкусителен.

— Ийън — шептеше с любов и докосваше устните му. Не спираше да го гали и опознаваше интригуващите подробности на тялото му, запомняше всяка извивка и очертание, поглъщаше мекотата и топлината и се питаше дали някога е изживявала нещо толкова прекрасно. Дланите й се плъзнаха по раменете му като топъл сатен върху масивен дъб. Големите гладки мускули на гърба му се раздвижиха от допира. Тръпка премина по тялото му, когато пръстите й пробягаха по гръбнака му.

— Гъдел ли имаш? — попита тя и го щипна по брадичката. Усмихна й се.

— Започваш да разкриваш тайните ми.

Погледна го в очите, потъмнели като изумруди от желание: беше толкова хубав, като рицар, излязъл от сънищата на някоя девойка, раняван в битки и най-сетне дошъл да я спаси от самотата.

— Искам да науча всичките ти тайни — и пръстите й се плъзнаха по врата му. — Позволи ми!

— Сабрина — прошепна и затвори очи.

Устните, езикът и ръцете му я милваха, целуваше всяко местенце по тялото й, галеше я, говореше й нежно, а тя се чувстваше красива и много обичана. Пръстите му погалиха като пера вътрешната страна на бедрата й, преди да се вплетат в махагоновите къдрици. Сабрина се изви към него.

— Не искам да ти причиня болка — каза тихо и целуна рамото й. — Господи, изобщо не искам.

И въпреки това щеше да й причини болка. Гласът му го издаваше, но това нямаше значение за нея.

— Моля те — каза тя и го погали по гърба. — Люби ме.

— Сабрина — прошепна и я придърпа под себе си. Черните му къдри подразниха гърдите й. Тежестта му я притисна към мекия дюшек, кожата му я прорязваше, топлината му се просмукваше през порите й.

Когато застана между разделените й бедра, тя се повдигна инстинктивно, за да се отвори към него, сякаш се опитваше да го улови. Той се отдръпна леко, насочен към скритата й женственост. Целуваше шията, раменете, ръцете й, милваше нежно хълбоците. Желанието й вече граничеше с лудост.

— Моля те — прошепна и ноктите й се впиха в раменете му.

През зъби, на пресекулки, той си пое дълбоко дъх. Подхвана бедрата й и я повдигна, притисна своята кадифена горещина към влажната й плът и навлезе в нея. Просто се плъзна вътре.

И това сякаш предизвика чудо. Беше като вятър, повял над спокойно езеро, в чийто води сега се надигаха пръски и вълни от удоволствие. Той я притискаше, раздираше плътта й, която оказваше съпротива, разтягаше я, изпълваше я бавно, сантиметър по сантиметър.

Златният пръстен на верижката му се полюшваше и галеше топло гърдите й. Желаеше го все повече и повече. Опита да се превие, за да го поеме напълно, но той я държеше здраво, водеше я, превземаше я и се отдръпваше, като всеки път й даваше все по-голяма част от силата си, притискаше я, докато тя не усети лека, пареща болка, после се изплъзваше и това още повече увеличаваше желанието й да усети раздиращия допир на мъжествеността му.

Тя погледна очите му и видя там всички думи, които бе казал някога, всяка ласка, всяка целувка, с която я бе дарил в безбройните й сънища. Почувства, че раменете му леко треперят, и разбра, че само вниманието към нея го възпира да й даде онова, което искаше до полуда.

— Сега — каза тя и погали рамото му с пръсти. — Искам те целия сега.

Той затвори очи, сякаш се молеше тихо, после сведе поглед към нея.

— Любов моя — прошепна, преди да й се отдаде изцяло. Чистата радост от единението им я накара да извика.

Болката изчезна. За миг горещината я проряза и припламна, после замря и пак се надигна от пепелищата като древно удоволствие. Отново бяха заедно, както беше ставало през всички векове досега, две тела, които се сливат в едно и воюват за любовта, която им е отредена от съдбата.

— Ийън — повтаряше името му отново и отново, надигна се, за да посрещне влажните му пориви, последва дивата грация на силното му тяло и откри собствената си власт в удоволствието, с което можеше да го дари, като отвърне на първичните му желания. Знаеше, че му доставя удоволствие, разбираше го по премрежения му поглед, по рязкото, учестено дишане, усещаше го в напрежението на мускулите, които сякаш се разкъсваха под дланите й.

Скоро всяка мисъл бе погълната от водовъртежа на удоволствието, който се извиваше в нея като спирала. С всяка ласка той я завърташе все по-бързо и по-бързо, издигаше я все по-нагоре. Притисна устните си до нейните, улавяйки тихите хлипове, които се изтръгваха от гърлото й, и я увлече в още по-бързо темпо.

Ръцете й галеха раменете му, плъзгаха се по бляскавата му кожа. Опитваше се да го придърпа към себе си, докато той я водеше към висините. Един рязък тласък — и тя се издигна в небитието, най-сетне се откъсна от пъпната връв на земята и полетя към рая. Чувстваше, че той се издигна с нея, изпълнил я с горещина и мощ, а телата им се стегнаха и извиха в порива да останат неразделни.

Тя го държеше с ръцете си, краката й го бяха обхванали, ликуваше при всяко потръпване на тялото му. Мускулите му постепенно се отпускаха. Той положи лице върху влажното й рамо. Дъхът му се сливаше с нейния, сърцето му биеше в същия ритъм и тя чуваше как пулсът му постепенно се забавя, докато накрая се успокои и затихна.

— Добре ли си? — попита я той, повдигна глава и потри нос в нейния.

— Не — лицето му се смръщи загрижено и тя се усмихна. — Чувствам се повече от добре. Чувствам се чудесно. Чудесно!

Тя подхвана косата на тила му и го придърпа надолу, за да го целуне. Любовта, съхранена през деветте години чакане, подсилена от тежките загуби, избликна дълбоко в нея, надигна се, изпълни я и препусна във вените й.

С чистотата на чувствата си тя го усмиряваше и едновременно го изпълваше с невероятна гордост.

— Сабрина — прошепна и докосвайки устните й, се обърна по гръб, като я повлече след себе си.

Докато прегръщаше крехкото й тяло и я премяташе, тя се изкикоти. Никога досега Ийън не се бе чувствал така и знаеше, че никога няма да бъде същото с друга жена. Но знаеше, че никога няма да опита с друга, не и след като бе докоснал рая. Чувстваше се обновен, пречистен, изпълнен с надежда. Беше влюбен за първи и за последен път.

— Може ли пак да го направим? — тя потриваше гърдите му с ръка.

Ийън не можа да се сдържи и се разсмя на невинността й. Беше като дете, което току-що е опитало шоколад. Тя смръщи лице и започна да увива малките къдрици около пръстите си.

— Не разбирам защо ти е толкова смешно?

— Защото смятам да го правим отново и отново — каза той и плъзна ръка в косите й. Копринените кичури се омотаха около пръстите му. — Само ми дай малко време да се възстановя.

Усмихна се, очевидно доволна от отговора му. Той погали с пръст гърдите й и малките ягодки се изпълниха от докосването. Откликваше на повика му толкова спонтанно. Караше го да се чувства така, сякаш можеше да победи дракони с голи ръце, да завладее нови светове.

— Щастлив ли си, че ме дочака?

— Ммм, много.

Тя повдигна пръстена от гърдите му, превъртя го между пръстите си и светлината се улови в златните плетеници на ювелира.

— А това? — попита го и му се усмихна. — Спомен от някоя друга любов ли е?

— Това е пръстенът, който дядо ми Макклеърън е подарил на баба ми в деня на сватбата им — целуна връхчето на носа й. — Утре ти ще го носиш, любов моя.

Сабрина стисна пръстена и дълго време гледа ръката си.

— Люби ме, Ийън — прошепна и го погледна в очите. — Моля те, люби ме.

Отчаяната молба го бодна в сърцето. В очите й се четеше страх да не го изгуби, както беше изгубила майка си и братята си. Беше се измъчила през войната. Нямаше нужда да му го казва, той го знаеше. Досещаше се по радостта й от дребните неща — изпитваше особено удоволствие да пие подсладено кафе с гъст каймак или пък да яде сладкиш, покрит с шоколад и напълнен с бита сметана. Беше изживяла месеци на лишения, може би и години. Искаше да й помогне да си навакса изгубеното. Щеше да я разглези, да я обожава до края на живота си.

— Аз наистина те обичам — каза Ийън и легна под нея. — Повече от всичко на света.

Влажните къдрици подразниха кожата му, докато откриваше отново пътя към рая. Тя се обви около него, обгради го със сладостна тръпнеща топлина. Обладаваше я отново и отново, кълнеше се в любовта си, любеше я така, сякаш му е за последен път.

Всеки път, когато бяха заедно, се чувстваше просветлен, удоволствието, което изпитваха, ги връхлиташе с почти неудържима мощ, достигайки една по-висша степен на изтънченост в сравнение с предишния път. Накрая, когато и двамата бяха изтощени до смърт, се отпуснаха тихо в прегръдките си. За Ийън и това беше просветление — просто да бъде до нея, просто да я прегръща — нещо по-значимо от целия му досегашен живот.

— Тръгнал съм по работа от Сейнт Луис към Калифорния — каза Ийън, когато дишането им се успокои и тя лежеше сгушена до него, положила бледото си като слонова кост бедро върху неговите бронзови мускули, отпуснала глава на рамото му. — Искаш ли това да бъде сватбеното ни пътешествие? Или може би предпочиташ някое друго място?

— Леглото — тя потри носа си о влажното му рамо.

— Май съм пуснал на свобода една тигрица.

— И то ненаситна — каза тя и лекичко го захапа.

Ийън повдигна вежди и я загледа:

— Още ли си гладна?

— Не — тя се усмихна. — Чувствам се дебела и щастлива. Доволна съм.

И той споделяше това чувство — невероятно доволство, което не бе познал досега — усещането, че обича и че е обичан. Но дълбоко в себе си изпитваше страх, че всичко може да изчезне, сякаш това му се случваше насън и ще се стопи от светлината на утрото. Пръстите му започнаха да рисуват фигурки по врата й и от устните й се изтръгна лека въздишка.

— Имаш ли нещо против да живееш в Ню Йорк?

— С теб бих живяла навсякъде.

Притисна я още по-силно, целуна косите й, вдъхна аромата й.

— Ще посещаваме баща ти в Роузбрайър, когато пожелаеш.

Действителността нахлу в мечтите й като ледените капки на дъжд, който се процежда през стряхата на уютна стая. Сабрина потръпна. Вкопчи се в гърдите му и затвори очи, за да прогони неприятното чувство. Все още не искаше да мисли за реалния свят.

— Какво има? — попита я и погали бузата й с топлата си длан, сякаш за да я накара да вдигне очи.

Сабрина положи усилия да се усмихне.

— Нищо. Просто си мислех, че вече е твърде късно. Еджи ще се чуди какво ми се е случило.

— Утре ще те направя моя съпруга при първия срещнат свещеник — сграбчи я в силните си ръце и я целуна пламенно. — Искам да те прегръщам цяла нощ, да гледам как зората осветява лицето ти, да те любя през целия ден.

Като тежка речна мъгла в сърцето й пропълзя ужас, предчувствие за надвиснало нещастие — толкова силно, че завладя цялото й същество. Ако узнаеше истината, Ийън можеше да накара да арестуват както нея, така и баща й. Тя лежеше на рамото му и гледаше пръстена, положен като в гнездо между черните къдри.

Утре сутринта, щом пристигат в Сейнт Луис, Сабрина ще каже на баща си за плановете им, а след като напуснат кораба и се отдалечат достатъчно от опустошителния му гняв, тя ще каже истината на Ийън.

Убеждаваше се, че Ийън я обича и ще я разбере. Трябваше да я разбере. Нямаше смисъл да се притеснява, мислеше си тя и се опитваше да пропъди страховете си.