Франсоа Вийон
Баладично послание до приятелите ^[0]

Смилете се, смилете се над мен,

приятели — бъдете тъй добри!

Във гроб без цвете и чемшир зелен

изгнаник съм — Съдбата ме затри,

че Бог за мен не дава пет пари.

Девойки със чираци в любовта,

танцьори и смешници — трън в пета! —

и вие, с глас камбанен дали тон

за пир и песен (златни ви уста!),

дотук ли беше клетият Вийон?

 

Певци, в душата бръкнали с ръжен,

та весел огън да се разгори,

пройдохи, проиграли своя ден

за някой грош (и за фалшив дори!),

далеч е той от вашите игри.

Чевръсти стихоплетци, пред смъртта

като гаргара всяка суета

е тъй ненужна — в сетния подслон

е тежък мрак и пълна слепота.

Дотук ли беше клетият Вийон?

 

Елате и го вижте унижен,

мъже, които никой крал дори

(свидетел ви е Бог и нощ, и ден!)

с десятък не успя да покори,

как пости той не ден, не два, не три

(озъбен преди туй от сладостта)

на хлебец сух и блудкава вода —

червата куркат в празния салон,

че теглена е черната черта…

Дотук ли беше клетият Вийон?

 

Със Ваша милост имах участта

към вас да се обръщам — милостта

я чакам, както си е по закон,

че знам: разчита даже на сганта

тоз, който моли с пяна на уста.

Дотук ли беше клетият Вийон?