Франсоа Вийон
Баладична молба до бурбонския владетел ^[0]

Най-милостиви господарю мой,

достоен син на кралската корона,

днес Франсоа Вийон, пребит от бой

така, че са му смачкали фасона,

на вас се моли като на икона —

кълне се в името на всеки съд,

че ако пак сте щедър, този път

ще върне в срок това, което вземе;

нещастия не ще ви сполетят —

на загуба ще бъдете до време.

 

Длъжник на друг владетел не е той —

признава само вашата персона.

Взел шест екю^[1] навремето във брой

(похарчил ги за хляба и подслона!)

и тях ще ви ги върне по закона.

Понеже покрай всеки горски път

и кестени, и жълъди растат,

той няма намерение да дреме:

ще гледа някак да се осребрят —

на загуба ще бъдете до време.

 

Да можех при лихваря, плащащ в брой,

бих си заложил даже и нагона,

за да опитам тъй късмета свой,

че нямам пукнат грош във панталона

и дето седна, все се чупи клона.

Пред мене сребърници не блестят —

да чукна на дърво, но всеки път

на камък удрям, дявол да ме вземе! —

ако рекат към мен да потекат,

на загуба ще бъдете до време.

 

Без Ваша милост лош би бил светът,

че няма как да се осъществят

добрите помисли без грош за семе —

помогнете ли ми и този път,

на загуба ще бъдете до време.

На път, о, мое писъмце,

макар безгласно и безного,

че без пари е тежко много —

спаси злочестото сърце!