Владимир Василиев
Космически рицар (7)

Шеста глава
ДИВЕРСАНТ

Теди намери входа в същата пещера, където го беше замаскирал преди седем години. Отмести натрупаните камъни и се промъкна един по един в тясно, ниско и подгизнало коридорче, запали приготвените още преди половин век и скрити също тук факли и тръгна през плътен като желе влажен здрач.

След половинчасова тишина, нарушавана само от шума на стъпките, от дишането и от падащите капки, Теди разбра, че тунелът вече върви успоредно с мазетата на замъка. Той изтегли лазерния меч и направи по десетина крачки наляво и надясно. Ослепителният бледозелен лъч със свистене се вряза в древната зидария и скоро в стената зейна отвор с височината на тунела. Той пристъпи в тъмнината. Бледият, обрасъл човек, който седеше вътре, отскочи встрани. Теди се зае да прогори вратата с меча, като едновременно удари затворника, за да не вдига шум. Той падна на пода, но пилотът не го съжали, защото знаеше, че когато си свърши работата и напусне замъка, човекът ще се е събудил и ще избяга през дупката.

А Теди бързаше по коридора. Първият държеше в ръка лазерния меч, но вече без да го прибира, а останалите деветнадесет вървяха с извадени обикновени метални мечове.

До стълбата се сблъска с двама пазачи, обкръжи ги, реши да не ги убива, а просто ги върза и ги хвърли в отворената килия. Пътят нагоре му отне около минута. Ето и вратата за избата — ритник! Голяма стая, в дъното фигурите на Инци, Колайти, Арней и още двама по-нисшестоящи. Значи и Арней е зажаднял за бира! Кратка схватка и всички петима са вързани. Теди ги смъкна долу и едновременно продължи нагоре.

Първият етаж. Отряд от петима гвардейци на Гро — тези се наложи да заколи на място, защото бяха настроени твърде войнствено. По-скоро към дясното крило! Стълба нагоре; дявол да го вземе, кой е там на върха?

Две уплашени до смърт готвачета. Два удара и те са в безсъзнание. Нищо, ще се свестят до сутринта, няма време да се занимава с тях!

Така. Първата стая. Ритник във вратата и тя се отваря докрай. Някой подскочи в кревата. Карнеги! Удар; по-бързо да се върже!

А долу Теди сложи в килията с отвора Арней, Инци и Колайти и като остави две свои части с пленниците, побърза нагоре, на помощ на самия себе си. По пътя се видя да влачи Карнеги. Забавна работа са множеството възприятия! Струва ти се, че главата ти е по-голяма от астероид, като след пиянство.

Следващата врата след стаята на Карнеги. Ритник! Напразно, няма никой. Теди побърза към третата стая, но поостана и провери за всеки случай празната стая. Действително е празна, вероятно тук е бил Инци, преди да му се е припила бира.

Ритник! — третата врата излетя, въпреки че беше заключена.

Долу постави Карнеги на общата купчина до стената и остана.

В тази стая се намираха трима — Гро, гърбавият му слуга и офицерът Род Саура, когото също трябваше да похитят. Мълниеносна схватка — и Теди понесе Гро и Саура към стълбата, като захвърли гърбушкото на просторното легло, за да не се търкаля на студения под.

Отдолу се изкачваше патрулен отряд — десетина човека. Държейки Гро и Саура отзад, Теди се хвърли срещу тях. Лъчевият меч със свистене стопяваше мечовете на съперниците, а ръцете и краката ги размятаха, стараейки се да изключат съзнанието им. След половин минута пътят беше свободен, той понесе Гро и Саура надолу към изхода и тръгна да търси последните двама офицери — Клиф Кити и Мер Сурок. Точно когато поставиха Гро и Саура при Арней и останалите, Мер Сурок беше хванат в библиотеката на втория етаж. Той съвсем не се беше променил, макар че преди година се кълнеше, че е намерил знахарка, която умеела да бае и да премахва брадавици от лицето.

От него Теди научи, че Клиф Кити дежури отвън, ръководи охраната на стените. Днес Теди се чувстваше могъщ като никога — хвана Мер за ръката, напрегна се, сетне светът още малко се разшири, Мер изчезна, а той самият непроизволно опипа брадавиците на лицето си и тръгна да търси Клиф из замъка.

Клиф седеше в караулното помещение и хвърляше зарове с лейтенант Бей. Теди го повика със заекващ глас и бързо се втурна към замъка. Клиф, както трябваше и да се очаква, скокна и се затича след него, но до вратата го пресрещна рязък удар между очите. Теди го подхвана и го свали надолу, като едновременно се запъти към лявото крило, където в кабинета на Арней, в масивен шкаф на средната полица вляво се мъдреха предавателят, аптечката, аварийният комплект и пакетът с хранителни таблетки. Всичко това Теди беше видял буквално онзи ден, когато попита Арней, дали не може с помощта на тези дяволски неща да премахне брадавиците си, макар и само от лицето.

Долу Теди прибави Клиф към останалите пленници.

Четиримата войници, охраняващи коридора на лявото крило, Теди върза и ги хвърли в кабинета, който успя да отвори по време на схватката си с тях. Притиснал към гърдите си предавателя и останалите вещи, още неопомнил се от щастието, Теди се втурна надолу. Времето изтичаше, съзнанието му започна да се размътва, а и шумът в замъка вече привличаше вниманието.

Като обезвреди по пътя още седмина, Теди подхвана пленниците и се скри в тъмнината на подземния проход. След половинчасов сумрак, разсейван от колебливите пламъчета на факлите, той се измъкна на свобода на половин миля от Таулект, стовари пленниците на земята и се хвана за ръцете, защото повече не можеше да издържа налягането на двадесетте интелекта.

Светът, плиснал пламъци, се разби на части и те отлетяха някъде далече, далече; веригата от хора, държащи се за ръце, се олюля и се разпадна.

Теди, чиято глава бучеше, изхриптя:

— Вържете Мер!

Енди го върза.

Замаяни и съвсем опустошени, воините вдигнаха пленниците и закрачиха към мястото, където ги чакаха конете и охраната от табора на Енди.

Харвей в едната си ръка продължаваше да стиска голия меч, с другата придържаше принцесата и леко залитайки, гледаше уморения Теди с благоговение и с мъничко страх. Енди и Фил, дишайки тежко, стояха до него. Принцесата държеше аптечката, а Енди — жилетката от аварийния комплект. У Фил беше пакетът с таблетките, а предавателя Теди не изпускаше от лявата си ръка от момента, когато го докосна за пръв път в кабинета на Арней. В дясната си ръка откри ръкохватката на лазерния меч, макар да си мислеше, че отдавна вече го е закачил на комбинезона.

— Какво беше това, Теди? — глухо попита принцът.

Теди се чувстваше съвсем разсипан, но предполагаше, че до лагера все пак ще стигне без чужда помощ. Той се усмихна:

— Това е един стар трик. Нарича се Юнайтед Майндс. Но благодарете на Дик Нехранимайкото, без него нямаше да мога.

Пилотът взе жилетката от Енди, смъкна наметалото и облече обвивката от пластмаса, с която беше свикнал. Аптечката мушна в специален джоб, притегна меча на ръкава на комбинезона, таблетките спусна в малкия отвор на гърдите. Фиксира предавателя на комплекта и вече се канеше да щракне сенсора за включване.

Останалите наблюдаваха тези манипулации с потресаващо уважение.

— Теди… — обърна се принцесата към него с нещо непознато в погледа си, — отдавна исках да те попитам… Откъде си? Къде е твоята родина? Отвъд океана ли се намира?

Теди едва забележимо се усмихна.

— Принцесо… ако ви кажа истината, или няма да ми повярвате, или няма да разберете…

Воините отидоха напред; в пещерата останаха петимата — Фил Тензи, Енди Дребосъка, Харвей-Тауншенд, принцесата и Теди.

— Но ние ще се постараем! — тихо каза Харвей.

Теди още веднъж се усмихна, намери на светлеещото предутринно небе слабата искрица на Хобарт и я посочи.

— Ето го моя дом!

Операция „Таулект“ завърши, ако не се смятат двадесет и шестте минути за преминаване през тунела. А до входа на известния само на неколцина подземен проход стояха пет човека с вдигнати глави и гледаха прострелия се с цялата си вселенска шир бляскав купол на звездното небе.