Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звънтящите кедри на Русия (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Сотворение, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012)
Разпознаване, корекция и форматиране
devira (2018)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ЗВЪНТЯЩИТЕ КЕДРИ НА РУСИЯ: КН. 4. СЪТВОРЕНИЕ. 2003. Изд. Аливго, София. Превод: [от рус.] Зоя ПЕТРОВА-ТИМОВА [Сътворение, Владимир МЕГРЕ]. Формат: 20 см. Страници: 243. ISBN: 954-8454-01-7.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне
  3. — Ново цифровизиране

Ден първи

Интересно било всичко за Адам: тревичка всяка, всяка хитроумна буболечка, птиците в синевата и водата. Когато за първи път рекичката видял, той се любувал как подскача прозрачната вода, проблясвайки на слънчицето и виждал в нея на живота цялото многообразие. Докоснал я с ръка Адам и веднага течението й обгърнало ръката му, то всички гънчици по кожата му галело, към себе си го теглело. Той целият се потопил в реката и тялото олекнало веднага. Водата го поддържала и ромоляла, цялото му тяло приласкала. Нагоре с длани плискайки водата, той възхитил се как играели лъчите слънчеви във всяка капка, а после пак течението ги приемало обратно. Тогава с чувството на радост пил Адам водата от реката. До залез-слънце се любувал, размишлявал и пак се къпал.

— Чакай, Анастасия, ти каза, че той е пил вода, а дали е ял поне нещо през деня? С какво се хранел?

— Наоколо е имало разнообразие от плодове с различен вкус: ягоди, малини и годни за храна треви и билки. Но той не изпитвал чувството на глад в първите си дни. От въздуха все сит оставал.

— От въздуха ли? От въздуха не може да си сит. И даже такава поговорка има.

— С този въздух, който диша днес човекът, действително не бива да се храниш. Сега е мъртъв въздухът и често вреден е и за плътта, и за Душата. За поговорката ми казваш, че с въздуха не може да си сит, но има също друга: „Аз само с въздуха се хранех“, тя съответства на онова, което на човека изначално е било предоставено. Адам в градина най-прекрасна се родил, във въздуха, който го обгръщал, тогаз не се намирала дори една прашинка вредна. Във въздуха прашец разтворен имало и капчици от чистата роса.

— Прашец ли? Какъв?

— Прашецът от цветята, от тревите, от плодовете и дърветата, който в пространството излъчвал. От тези, що наоколо били, и от места отдалечени, които вятърът донасял. Тогава от великите дела човека не отвличали проблеми за храната. Чрез въздуха там всичко, що го обкръжавало, го хранело. Така Създателят е сторил всичко изначално, че всичко живо на Земята в порив на Любов да служи на човека. И въздухът, водата и ветрецът живителни били.

— За това си права: сега е толкоз вреден въздухът понякога, но е измислил климатик човекът. Той въздуха пречиства от частици вредни. И минералната вода продават в бутилки. Така че днес проблемите с въздуха, с водата, за тези, които не са бедни, са решени.

— Уви, Владимире, с климатик проблемите не се решават. Той задържа вредните частички, но въздуха напълно умъртвява. Водата, която в запушени бутилки се запазва, от туй, че е затворена, умира. Старите ни клетки на плътта тя само храни. За раждането ново, за новите ти клетчици в тялото, за обновяването им са нужни живи въздух и вода.