Фред Саберхаген
Брат Берсеркер (30)

…

Подкрепян от двамата силни мъже, Мат се придвижваше сравнително лесно по неравния път, който водеше обратно към Бланиум. Не че имаше някаква причина за бързане. Номис и хората му със сигурност нямаше да ги преследват. Ако Номис изобщо бе оцелял, то влиянието му навярно сериозно бе пострадало.

А драконът?

Той беше направил всичко възможно да го залови жив, тихо и кротко, без да нарушава другите линии на живот. Мат потръпна. Сигурно още се крие в морето. И май ако самият той не отидеше до прибоя да му помаха с ръка, драконът едва ли щеше да тръгне да го гони. Всъщност, той би могъл да излезе на сушата и да го убие когато си поиска и нито селяните, нито армията, нито стените на Бланиум биха го спрели.

Не, ако берсеркерът искаше той да умре, Мат отдавна вече щеше да е мъртъв и дори магическият му меч не би могъл да го отърве.

— Как успяхте да се измъкнете, господарю?

— Ще ви кажа по-късно. Сега искам да помисля.

„Принуди дракона да те преследва“ — му бяха казали служителите от „Операции“. „Ние ще те измъкнем навреме“. Но не го сториха. „Един крал трябва да бъде готов да даде живота си“ — бе заявил Планетарният Командир, като считаше тази мисъл за най-важния момент в изказването си. Прекрасна мисъл наистина, само дето беше произнесена в защитеното от ракети подземно укритие.

Новите се бореха да спасят Племето на всички хора и за тях Мат, или който и да било друг конкретен човек беше просто инструмент, средство за спечелване на битката. Първо му спасяват живота, после го хвърлят отново напред — да привлече светкавицата от окото на каменния лъв върху себе си…

В хода на разсъжденията си Мат прозря и осмисли по нов начин много факти и всичко дойде на мястото си. Всевъзможните откъслечни знания, които бе събрал в света на Новите за това как се води войната с разните му там екрани и ракети, линии на живота и „ключалки“, изведнъж чудесно се допълниха от всичко онова, което се бе случило с него в света на Ай.

Той отдавна трябваше да се досети! Новите искаха берсеркерът да го убие. А берсеркерът, знаейки това, искаше да хване жив този лъже-Ай.

Мат все още разсъждаваше, когато комуникаторът на шлема се обади в ухото му с тънкия си глас, който никой друг не можеше да чуе. В обзелия го гняв той не обърна внимание на това, което му говореха, дори понечи да свали и захвърли шлема с всичките му лъжливи гласове. Ще го захвърли, реши той, когато стигне до морето… Не, сега и в бъдеще трябва да избягва брега. Тогава — ще го запокити в някоя бездънна пропаст.

Вместо това обаче той хвана за раменете своите придружители и ги застави да спрат.

— Добри приятели, трябва да остана за малко насаме със себе си. Да помисля… и да се помоля.

Добрите приятели размениха погледи — необичайна беше молбата му, изказана точно в такъв момент. Но техният крал беше прекарал ден, след който всеки би се държал странно.

Харл се намръщи:

— Но вие не сте въоръжен.

— Няма врагове наоколо. И все пак ми дай кинжала си. Трябва ми съвсем малко време за усамотение.

Те го оставиха седнал върху една скала под лунната светлина, като се обръщаха и поглеждаха често назад. Вече беше техен крал и го обичаха. А той се усмихна подир тях, доволен, че ще може да разчита на тях в бъдеще, че ще бъдат винаги до него до края на дните му. Можеше и щеше да разчита. Нямаше как Новите да го накажат, ако вземеше решение да не ходи никога на лов за дракони. Мат беше единственото препятствие, което разделяше Новите от хаоса и те не биха посмели да го изтеглят обратно, поне додето играеше ролята на крал Ай. От време на време можеше да изпортва плановете им и да им създава проблеми, но все пак неговата дейност тук беше за предпочитане пред отсъствието му.

Той свали блестящия шлем и мързеливо се почеса. После, държейки го пред себе си, завъртя дясното крило, с което позволи на тънкия глас от „Операции“ да надвика шума на прибоя.

— … Мат, отговори, спешно е!

— Тук съм. Какво има?

— Къде си? Какво става?

— На път съм. Към годеницата и кралството си.

Последва пауза. И после:

— Мат, може да се окаже недостатъчно това, че ти се нае да играеш ролята на Ай.

— Така ли? Мисля, че на мен ми е достатъчно. Вече ходих на лов за демони и използвах вашия меч. Нямам никакво желание да преследвам повече този дракон. Струва ми се, че и той би бил доволен, ако аз остана жив.

— На лов за демони ли? Какво?

Мат им обясни. Той усети смайването и чу изумените им възклицания — явно те не бяха помислили, че врагът може да се опита да го хване жив.

След малко Началникът на „Операции“ заговори отново. В умоляващия тон на гласа му се долавяше яростна настойчивост, която беше съвсем неочаквана за Мат.

— Мат, каквото и да става, не бива да позволиш онова нещо да те залови жив.

— Така ли? Но нали вече ми заповядахте да го заставя да ме подгони.

— Забрави това! Не, чакай! Няма да те залови. Само че измъкването от клопката му и продължаването на играта ти в ролята на Ай на този етап вече няма да бъдат достатъчни. Ти се справи толкова успешно, колкото можехме само да мечтаем, но заместването на Ай сега просто няма да свърши работа.

— Тогава защо врагът всячески се стреми да ме спре?

— Защото ти ни осигуряваш време за контрадействия. Те искат да отстранят всеки наш шанс за протакане, всяка възможност за защита, за извършване на чудо. Искат да се справят леко и безопасно и после бързо да ни довършат. Всичко, което мога да сторя, е да те помоля да идеш долу до брега, където се крие онова изчадие, да го изкушиш да излезе и да те преследва и така да предизвика някакви промени в околната среда.

— А ако то ме залови?

Последва пауза, отсреща се размениха реплики и после се включи един познат глас:

— Мат, обажда се Дерън. Тук всички се опитват да намерят най-подходящите думи, за да ти кажат да умреш. Ти трябва да накараш берсеркера да те убие. Ако те залови жив, тогава ще се наложи сам да се убиеш. Самоубий се, ЗАЩОТО те е хванал. Разбираш ли? УМРИ по един или друг начин и то така, че драконът да е отговорен за смъртта ти. В общи линии това е, което „Операции“ искат да ти внушат. Съжалявам. Не знаех как стоят нещата, преди да те спуснат.