Николай Носов
Незнайко на Луната (14)

Тринадесета глава
Основаване на акционерното дружество за гигантски растения

На следващото утро във всички вестници се появи съобщение за пристигането на космическия пътешественик в лунния град Давилон. Снимките на Незнайко в скафандър се печатаха на най-видните места. Имаше снимки, на които Незнайко беше фотографиран в момента, в който излизаше от колата, когато беше вече слязъл и когато влезе в хотела.

Най-голям интерес предизвика снимката с рекламния плакат, който приканваше лунните зрители да купуват медени питки от бонбонената фабрика „Зора“. През този ден в сладкарниците бяха продадени толкова медени питки, колкото преди това не се продаваха за цял месец. Търговците се отърваха от най-застоялата си стока, тъй като купувачите не искаха да ядат нищо друго освен тези медени питки, а собственикът на фабриката за захарни изделия увеличи няколко пъти производството на тези медени питки и спечели много пари. Във вестниците беше поместена също така и снимката на д-р: Шприц, направена точно в момента, когато той преглеждаше Незнайко. Под снимката беше напечатано не само името на д-р Шприц, но и адресът му. В резултат на това болните, които още имаха достатъчно сили да се движат самостоятелно, побързаха да отидат при него, а онези, които не можеха да излизат от къщите си, започнаха да му телефонират. Всеки искаше да се лекува само при доктор Шприц. Пред къщата му имаше опашка, дълга колкото цялата улица Холерна. Д-р Шприц не отказваше на никого медицинска помощ, но веднага увеличи хонорара си. Парите потекоха като река към джоба му.

Какво да се прави, такива са нравите на лунните жители! Жител на Луната за нищо на света няма да вземе да яде бонбони, медени питки, хляб, салам или сладолед от фабрика, която не печата обявления във вестниците; той няма да отиде да се лекува при лекар, който не е измислил някаква сложна реклама за привличане на пациенти. Обикновено лунният жител купува само онези неща, за които е чел във вестника, и ако види някъде на стената умело написана реклама, той може да купи дори съвсем непотребна вещ.

През тези дни град Давилон се беше раздвижил като разтревожен пчелен кошер. Всеки от неговите жители грабваше вестника веднага щом се събуди сутрин, за да научи някакви новини за Незнайко. Мнозина отиваха към хотел „Изумруд“ и обикаляха наоколо по цели дни с надежда, че ще зърнат поне с крайчеца на окото си дребосъчето, което беше долетяло от глъбините на космоса. Пристигналите от други градове не искаха да отсядат другаде освен в хотел „Изумруд“, защото там можеха съвсем непринудено да се срещнат с космонавта и да го разгледат отблизо. Доходите на господин Грабс изведнаж се удвоиха, тъй като той веднага увеличи цените на хотелските стаи, а пътници не липсваха.

Мигача и Шмекерленд също успяха да извлекат полза от създалото се положение: те заплашиха господин Грабс, че ще се преместят заедно с Незнайко в друг хотел, и тогава господин Грабс им разреши да живеят съвсем безплатно в неговия хотел.

Мнозина лунни жители седяха от сутрин до вечер пред телевизорите си и гледаха от край до край цялата програма от страх да не изпуснат предаване за Незнайко. За тяхно учудване такова предаване все нямаше. Обяснението на това беше, че Мигача и Шмекерленд не се съгласяваха да показват Незнайко безплатно, а собственикът на телевизионното студио, макар да не отказваше по принцип да заплати, предлагаше такава смешно малка сума, че Мигача дори кипна. Той каза, че собственикът на студиото сигурно ги смята за малоумни, но те всъщност са напълно с ума си и за такава нищожна сума няма да се съгласят да показват по телевизията не само космонавта, но дори и едно обикновено куче.

В края на краищата недоволните зрители започнаха да телефонират на собственика на телевизионното студио и да го заплашват, че ще прекратят да изплащат таксите за ползуване на телевизорите си. Тези заплахи подействуваха и собственикът беше принуден да се съгласи на условията, които Мигача му предложи.

В резултат на успешно завършените преговори се състоя телевизионно предаване на тъй наречената космическа конференция. Участници в нея бяха представители на вестниците и списанията, а също така и многобройни учени: математици, физици, химици, астрономи, лунолози. Всички бяха събрани в огромната зала на телевизионното студио и на подиума пред тях имаше маса, до която седяха Незнайко, Мигача, Козлето и Шмекерленд.

Конференцията започна с това, че Незнайко разказа на събралите се всичко, което знаеше за устройството и управлението на ракетата, с която беше извършил полета. След това учените и журналистите му задаваха въпроси.

Журналистите се интересуваха най-вече какво е ял и пил Незнайко, когато се е намирал в ракетата, какви сънища е сънувал и дали му харесват жителите на Давилон. Въпросите на учените носеха малко по-друг характер и засягаха най-вече това какво е видял Незнайко по време на своя космически полет, какво е наблюдавал на лунната повърхност и как изглежда планетата Голямата Земя.

Известно е, че лунните астрономи наричат нашата планета Голямата Земя за разлика от своята собствена планета, която наричат Малката Земя или просто Земята. Лунните астрономи се интересуваха много има ли около Голямата Земя твърда обвивка и бяха крайно учудени, когато Незнайко им каза, че около нашата Земя няма никаква твърда обвивка и че земните обитатели живеят, тъй да се каже, под открито небе. Космическата конференция завърши доста късно, а на следващия ден беше организирано телевизионно предаване на беседата на Незнайко с двама учени, единият от които беше астроном и се наричаше Алфа, а другият — лунолог, и се наричаше Мемега. Алфа и Мемега разпитаха най-подробно Незнайко как изглежда нощното небе, ако се погледне от Голямата Земя, какви отделни звезди, какви съзвездия и планети се виждат по него и какъв вид имат Слънцето и самата Луна. След като изслушаха отговорите на Незнайко, Алфа и Мемега се обърнаха към телевизионните зрители и направиха официално изявление, че получените от Незнайко сведения могат да окажат огромна услуга на лунната астрономия и изобщо на науката.

Незнайко на свой ред зададе на Алфа и Мемега въпроса откъде лунните учени знаят за съществованието на Голямата Земя и на другите планети, както и за съществованието на Слънцето и звездите, щом никога не са ги виждали.

Алфа отговори, че макар и да не виждат нито Слънцето, нито Голямата Земя, учените могат да се досетят за тяхното съществование, наблюдавайки редица явления. Приливите и отливите, които стават в моретата на Малката Земя, свидетелствуват безспорно за съществованието на някакви масивни тела, намиращи се на известно разстояние от лунната повърхност. Масите морска вода се привличат както от Слънцето, така и от Голямата Земя и по степента на това притегляне може да се изчисли размерът на тези тела и дори разстоянието до тях. Освен това съществуват свръх-чувствителни прибори, които откриват притеглянето на такива отдалечени планети като Меркури, Венера, Марс или дори Сатурн и това дава възможност доста точно да се определи тяхното местоположение на небосвода. И това не е още всичко, разбира се. Астрономите имат на свое разположение радиотелескопи, гравитоноскопи и неутроновизори, за които външната покривка на Луната не представлява препятствие и които приемат сигнали не само от Слънцето и от планетите, но дори и от далечните звезди. Това е позволило на лунните астрономи да съставят доста подробна и точна карта на звездното небе.

Незнайко се интересуваше още защо на Луната или, по-точно казано, на Малката Земя има ден и нощ. Та нали външната обвивка на Луната не позволява достъпа на слънчеви лъчи и щом действително това е така, на Малката Земя трябва да е винаги тъмно. Лунологът Мемега обясни на Незнайко, че Слънцето наред с видимите лъчи изпуща и множество невидими лъчи, които притежават обаче огромна проникваща сила. Тези невидими лъчи проникват през твърдата лунна покривка и правят вътрешната й повърхност да свети, тоест на свой ред да изпуща светлинни и топлинни животворни лъчи. От само себе си се разбира, че това светене ще се наблюдава само на онази половина от лунната обвивка, която е обърната към Слънцето. Ето защо светло ще бъде само в едното полукълбо на Малката Земя. В другото полукълбо по същото това време ще бъде тъмно или, с други думи казано, там ще бъде нощ. Редуването пък на деня и нощта е следствие на това, че планетата Малката Земя не стои неподвижно вътре в Луната, а непрекъснато се върти.

— Разбира се, лунните жители имат голямо щастие, че веществото на лунната обвивка притежава свойството да свети под въздействието на Слънцето. Ако не беше това, на Малката Земя щеше да цари вечен, непрогледен мрак и всякакъв живот на дребосъчета върху нея щеше да бъде съвсем немислим — добави Мемега.

В заключение Незнайко попита защо лунните астрономи или лунолози не са построили досега летателен апарат, способен да стигне до външната обвивка на Луната. Мемега отговори, че построяването на такъв апарат би струвало прекалено скъпо, а пък лунните учени нямат пари. Пари имат само богаташите, но никой от тях няма да се съгласи да похарчи средства за нещо, което не му обещава голяма печалба.

— Лунните богаташи не се интересуват от звездите — обади се Алфа. — Както и свинете, богаташите не обичат да вдигат глави, за да поглеждат нагоре. Тях ги интересуват единствено парите!

— Да, да — потвърди Мемега. — Богаташите казват: „Звездите не са пари; не можеш да ги сложиш в джоба си, нито да свариш каша от тях!“ Виждате ли какво невежество! За тях е ценно само онова, което може да се изяде и да се сложи в джоба. Впрочем да не говорим за тях!

Цялата тази беседа, както казахме вече, се предаваше по телевизията. Зрителите останаха много доволни, защото не само видяха космонавта, но и научиха твърде интересни неща.

Освен с телевизионното студио Мигача и Шмекерленд сключиха договор и с кинематографията за снимане на филм, в който да се покаже пристигането на космонавта. Облякоха отново Незнайко в скафандъра, вдигнаха го на малък въртолет във въздуха и го пуснаха долу. Кинооператорите заснеха как той се спуска надолу с парашута. След това снимаха как Мигача и Шмекерленд дотичват до падналия Незнайко, помагат му да стане, качват го на автомобила и го закарват в хотела. Как Незнайко пристига в хотела, как го посрещат там жителите на Давилон и как го преглежда доктор Шприц — всичко това вече беше снето по-рано, затова на кинооператорите им оставаше само да запечатат на лентата как Незнайко се освобождава от скафандъра и застава пред лунните зрители в своя естествен вид, тоест в обикновените си дрехи.

От всички тези киноснимки беше монтиран цял филм, който се прожектираше в много кинотеатри и дори по телевизията.

Едновременно с това във вестниците започнаха да се появяват статии за гигантските зеленчуци и различните плодове, които растат на Голямата Земя. Тези статии обикновено се придружаваха от интересни илюстрации: веднаж това биваше картинка с дребосъчета, които вадят огромна ряпа, цвекло или морков; друг път биваше нарисувана зеленчукова леха, където растат краставици, големи колкото дребосъче; трети път — чудовищен пъпеш, тиква или диня колкото двуетажен дом. Една от рисунките дори показваше брането на различни плодове. Всяка кайсия, праскова, слива или смокиня едва се побираше в цял камион.

След като поразиха въображението на читателите с подобни статии и илюстрации, Мигача и Шмекерленд публикуваха съобщение, че останалият на лунната повърхност междупланетен кораб е натоварен със семена от тези гигантски растения, които щяха да бъдат твърде ценна придобивка в случай, че имаше възможност да се приберат оттам. Заедно с това беше напечатано и съобщението, че се основава акционерно дружество за построяване на летателен апарат, който да стигне до външната обвивка на Луната и да донесе семената на гигантските растения. В края на съобщението беше даден адресът на кантората, където можеха да се купят акции: „улица Фертинг, дом № 3, кантора № 373“.

Трябва да споменем, че сега вече не се знае точно защо улица Фертинг носи това название. Едни давилонски жители предполагат, че на тази улица е живяло някога дребосъче на име Фертинг. На негово име е била наречена и улицата. Други обясняват, че улицата се нарича така, защото там някога са живели само най-богатите дребосъчета, които са притежавали много фертинги или, просто казано, пари. Наистина в това време, когато Незнайко пристигна на Луната, богаташите не живееха вече на улица Фертинг, защото се бяха преместили в най-хубавите райони на града, където имаше повече светлина и чист въздух. На улица Фертинг бяха построени големи здания, в които се даваха под наем помещения за различни търговски кантори. Собствениците на тези кантори бяха тъй наречените делови дребосъчета, цялата дейност на които се свеждаше до това да измъкват фертинги от джобовете на другите дребосъчета. Тъй като във всички кантори се занимаваха само с печеленето на пари, това название до немай-къде подхождаше на улицата.

Кантората, която Мигача и Шмекерленд бяха наели, се помещаваше на третия етаж в едно осемнадесететажно здание и се състоеше от две стаи. В първата стая се намираше голяма писалищна маса с гладко полиран капак, няколко меки, кожени кресла и също такова меко канапе, над което в разкошна позлатена рамка беше закачена картина, изобразяваща някакви непонятни цветни кривулици и заврънкулки. В единия ъгъл на стаята имаше шкаф с прозрачна, стъклена врата, вътре в който се съхраняваше скафандърът на Незнайко. Всеки посетител на кантората: можеше свободно да се приближи до шкафа и да се полюбува на скафандъра, с който беше извършен този единствен по рода си космически полет.

Втората стая беше малко по-малка от първата. В нея се намираха пет големи огнеупорни сандъка и голяма огнеупорна каса. В огнеупорните сандъци се пазеха акциите на дружеството на сума пет милиона фертинга, значи във всеки сандък — за по един милион.

Щом всички акции бяха получени от печатницата и заключени в сандъците, Мигача и Шмекерленд свикаха първото заседание на акционерното дружество. На това събрание Мигача внесе предложение да се пуснат в продажба акции за два милиона фертинга, а останалите акции да поделят помежду си. По този начин всеки от тях щеше да има акции за цял милион. Когато семената на гигантските растения бъдат доставени, ще ги разделят на пет равни части. Две части ще трябва да дадат на акционерите, а останалите три части Незнайко, Мигача и Шмекерленд ще поделят помежду си.

— А за какво ни са на нас семена? — попита Незнайко.

— Ще ги продадем — отговори Мигача. — Та нали и ние трябва да спечелим от тази работа? Пък и за тебе няма да е зле да си имаш парички.

Незнайко каза, че ще бъде напълно доволен, ако успеят да донесат семената на лунните жители и да спасят останалия на повърхността на Луната Шишко.

— Е, щом на тебе не ти трябват пари, ще ги вземем ние — каза Шмекерленд.

С това се тури край на този въпрос. После преминаха към разпределяне на задълженията си. С общо съгласие Незнайко беше назначен за касиер, Мигача — за ковчежник, а Шмекерленд — за председател. Задължението на касиера беше да седи в кантората и да продава акции; задължението на ковчежника — да пази получените от продажбата пари, а председателят беше длъжен да свиква заседанията на акционерното дружество, когато предстоеше да се решават неотложни въпроси.

След като приключиха с това, Незнайко си спомни за Козлето и каза, че ще бъде добре да измислят и за него някаква длъжност. Мигача предложи да го назначат за портиер, но Шмекерленд възрази, че не е задължително да имат портиер при кантората и по-добре е да назначат Козлето за куриер. Мигача не се съгласи с това и каза, че кантората не се нуждае от куриер, тъй като няма къде да го изпращат, докато портиерът е нужен за престиж, тоест за по-голяма тежест: изведнаж ще се види, че кантората е солидна и няма намерение да мами никого. Шмекерленд рече, че куриерът също така е нужен за престиж, а освен това някой може да телефонира в кантората и да поиска да му изпратят акции в къщи; ако пък никой не телефонира, могат да изпращат Козлето за вестници, за лимонада или за други някакви покупки.

Спорът се разгорещяваше все повече и повече. Шмекерленд удряше с юмрук по масата и викаше, че председателят е той и неговото мнение трябва да се зачита. Мигача крещеше, че е ковчежник, че няма намерение да хвърля парите на вятъра и да плаща за излишна длъжност, а пък ако не са съгласни с него, той ще излезе от акционерното дружество и ще си прибере акциите. Незнайко се опитваше да ги успокои, но не излизаше нищо. Акционерното дружество беше сериозно заплашено от разтуряне. Не се знае как щеше да свърши всичко това, ако не беше се намесил сам Козлето.

— Братлета! — извика той. — Не бива да се карате заради мене. Да направим следното: аз ще изпълнявам и двете длъжности — и на куриер, и на портиер.

По този начин спорът се прекрати. Всички бързо дойдоха до споразумение и с това първото заседание на акционерното дружество завърши.