Едгар Алън По
Елена

Твойта прелест, която печали не знай,

като лека трирема от старите дни,

приютила изгнаника в чужди страни,

все по-нежно ме носеше в родния край

        над моря — благовонни вълни.

 

На изгнаника морен — във знак на пощада —

от съдбата изпратена в бури и дим —

с хиацинтови къдри и мраморен лик на Найада

ти разкри ми античния чар на Елада

        и старинния блясък на Рим!

 

Аз те помня и виждам все тъй и сега,

като статуя мраморна в нощната тма,

със ахатов светилник, издигнат в ръка…

— О, Психея от друга земя без тъга,

        наречена Свята Земя!