Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Вуду (72)

72.

Полицейският патрулен катер с Пендъргаст на румпела пореше водите на река Харлем с петдесет възела, като зави покрай северния край на остров Манхатън и се насочи на юг. Той профуча през поредицата от мостове: мостът на Западна 207-а; мостът Уошингтън; мостът Алигзандър Хамилтън; мостът Хай; мостът на 145-та улица; и най-накрая мостът на Уилис авеню. Тук река Харлем се разширяваше в залив, близо до мястото, където се пресичаше с Ийст ривър. Но вместо да тръгне към Ийст ривър, Пендъргаст обърна кораба с рязък завой и го насочи към Бронкс Кил: тясна, мръсна рекичка, разделяща Бронкс от Рандалс Айлънд.

Като намали скоростта до трийсет възела, той се спусна по Бронкс Кил — наподобяващ повече клоака и бунище, отколкото воден канал — корабът оставяше кафява диря, миризма на блатен газ и канализация се виеше като миазма. Напред се издигаше тъмна железопътна линия и той мина под нея, шумът от дизеловия двигател отекна странно, докато преминаваше през късия тунел. Нощта бе обвила безрадостния пейзаж и Пендъргаст стисна ръкохватката на корабния прожектор, насочвайки лъча към различните препятствия напред, докато корабът криволичеше между стърчащи останки от стари кораби, прогнили стълбове на отдавна изчезнали мостове и потънали скелети на влакчета, използвани някога в метрото.

Съвсем неочаквано Бронкс Кил се разшири отново до широк залив, отваряйки се към горен Хел Гейт и северния край на Ийст ривър. Големият затворнически комплекс на Рикърс Айлънд се показа право насреща, покритите с позорна слава циментови кули, оформени като „Х“, окъпани в безмилостна жълта светлина, се издигаха срещу черното небе.

Пендъргаст увеличи скоростта и катерът бързо остави Манхатън зад себе си; силуетът на Мидтаун се оттегли, когато той пое по Ийст ривър към началото на Лонг Айлънд Саунд. След като мина между фара Степинг Стоунс Лайт и Сити Айлънд, Пендъргаст сви към Саунд и даде пълна газ. Вятърът бучеше, летяха пръски във всички посоки, мощният воден съд разсичаше с плясък водите, люшкайки се от една страна на друга, когато се стрелна към Саунд. Отражението на пълната луна се набръчка, деформира се и се разля в блестяща жълта маса, за да се възстанови след малко отново. Беше тиха вечер, виждаха се само няколко кораба. Маркиращите шамандури блестяха меко на лунната светлина.

Всяка минута бе от значение. Може би дори вече бе твърде закъснял.

Когато Сендс Пойнт Лайт се показа, агентът зави към брега, пресече широкото устие на Глен Коув, и се насочи право към сушата на отсрещната страна, като оглеждаше едно след друго разположените непосредствено до бреговата линия имения, минавайки покрай тях. Скоро в зрителното му поле се появи дълъг кей и той пое натам. Отвъд се простираше широка тъмна морава, която се изкачваше към кулите и покритите с дървена облицовка стени с фронтони на голямо имение на Голд Коуст.

Пендъргаст стигна до кея с ужасяваща скорост, като превключи двигателите в последния момент и завъртя катера така, че да сочи обратно към Саунд. Още преди водният съд да е спрял, той застопори протектора между щурвала и дросела, скочи от носа на корабчето върху кея и затича към тъмната притихнала къща. Останалият без управление кораб, пуснат на малък ход напред, изпухтя от кея и скоро изчезна в широтата на Лонг Айлънд Саунд, червените му и зелени кърмови светлини постепенно се сляха с мрака.