Васил Райков
Предговор (към романа „Улеят на времето“)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
Mandor (2010)

Издание:

Асен Милчев. Улеят на времето

Научнофантастичен роман

Първо издание

Рецензенти: д-р Светослав Славчев, Васил Райков

Редактор: Елена Коларова

Художник: Николай Тодоров

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Петър Балавесов

Коректор: Ирина Кьосева

Индекс 11 9373/6257–18–84

Българска. Предадена за печат на 20.11.1984. Подписана за печат на 25.У1.1984. Излязла от печат на 26.УИ.1984. Формат 1/32/70/100. Тираж 45 115. Изд.коли 9.72. Печатни коли 15. УИК 9.51 Цена 0.63 лв.

Държавно издателство „Отечество“, София

ДП „Балкан“, бул. „Ленин“ 113, София

История

  1. — Добавяне

Само за половин век — по-малко от един човешки живот — съвременната научнотехническа революция сътвори хиляди реални чудеса, по-фантастични от вълшебствата на приказките. Добри и лоши, малки и големи; чудеса, които разкриват почти неограничени възможности пред човека, но и заплашват крехкия му живот с различни видове ужасна смърт. Изкуствени торове, хербициди и биотехнологии за получаване на все недостигащите храни, модерни технологии за невиждани тъкани и материали за обувната промишленост, чудодейни лекарства, строителни материали, битова електротехника и електроника, способни да превърнат домакинския труд в приятна и забавна игра. Но също така химизация на природата, индустриален смог, нарушаване на екологичния баланс, алергии и сърдечносъдови заболявания, демографски взрив и сивите панелни мравуняци на многомилионните градове. Атомни електроцентрали, комуникативни спътници и космически кораби, но и неутронни бомби или крилати ракети със самонасочващи се ядрени заряди.

По експоненциална крива сякаш расте и човешкото любопитство. Какво ще бъде утре, какво е близкото и по-далечното бъдеще на света? Никога досега интересът към тази литература не е бил толкова голям. Малки и големи с еднакво усърдие четат и научно-популярните книги, и чистата научна фантастика, и онези прогностични творби, които са повече „фантастична наука“, отколкото художествена литература.

Асен Милчев идва във фантастиката от популяризацията на науката за най-малките читатели — започва журналистическата си дейност като редактор във в. „Септемврийче“. Завършил е електроинженерство във ВМЕИ „Ленин“ — далекосъобщителна техника. Но популяризаторските му интереси далече надхвърлят неговата тясна техническа специалност. Вълнуват го живо проблемите на биологията („Ловци на пеперуди“, научно-художествена книга за деца), „изследва“ свойствата на „Магнитната вода“, възхищава се от възможностите на едно модерно направление в науката, „Архитектурна бионика“ (сценарии за научнопопулярни филми). Пише също така и разкази за периодичния печат — както фантастични, така и реалистични.

С първия си фантастичен роман, „Улеят на времето“, Асен Милчев се приобщава към една отдавна утвърдена тенденция на добрата фантастика, още от времето на Жул Верн и Хърбърт Уелз — връзка със земното, със съвременните проблеми на хората, днес и утре. Има, разбира се, вълнуващи приключения на деца и възрастни, има пътешествия из цялата Слънчева система, вече завоювана от хората в едно далечно бъдеще, има неочаквани обрати в действието, причинени от престъпна небрежност или просто от грешките на хората. Но контурите на това далечно бъдеще имат реални основи в действителната наука, изградени са върху надеждния фундамент на природните закони. А очарователното „какво би било, ако…“ на фантастите, което така живо буди юношеското въображение, му дава възможност да нарисува една зрима, осезателна, но и научно достоверна картина на това бъдеще, независимо дали героите му се намират в отвлечен космически кораб, във вивариум за мутантни форми на невиждани животни или на самотен астероид, звено от комуникативната линия „Земя-Юпитер“. Със своите постъпки, мотиви на поведение, избор на позиция героите на Асен Милчев докрай остават верни на това човешко „приземяване“.

Доколко авторът е успял в своите творчески намерения? Оценката е право на читателите. А времето ще прибави към нея и самооценката на автора. Първата крачка рядко е най-добрата, но тя в никакъв случай не трябва да бъде единствена, ако авторът смята да се отправи по трудния път на фантастиката.

Васил Райков

Край
Читателите на „Предговор“ са прочели и: