Грег Беър
Преместването на Марс (20)

* * *

Получих съобщение от Чарлз.

Скъпа Касея, поздравявам те с влизането ти в голямата наука. Колко мило, че си се ориентирала към вкаменелости. На теб и на Иля желая всичко най-хубаво. Аз се възхищавам от работата му, но това вече…

Има толкова много случайни открития.

Не получих второ съобщение след краткия и любезен отговор. Прекалено бях заета, за да мисля за това. В новия си живот намирах много повече удовлетворение отпреди, а главна роля в него играеше Иля, който съвсем разумно се справяше с нашето положение на знаменитости. Самият той не можеше да бъде впечатлен от онова, което направи.

Отговаряше първо на учениците, а после на учените. Помагах му да съчини писмата.

До госпожица Ан Канми

Подготвителен технически институт „Дарвин“

Дарвин, Австралия

 

Скъпа Ан, спомням си колко се развълнувахме, когато намерихме откъснатата циста и видяхме, че оживява. Но и двамата с Касея знаехме, че предстои още много работа, която ние не можем да свършим.

Амбицията ти да дойдеш да работиш върху цистите на Марс е прекрасна. Може би ти ще успееш да решиш загадката, която наистина е доста сложна. С Касея се надяваме, че някой ден ще дойдем в твоята част от системата. Може да се срещнем и да сравним записките си. (Приложени бяха „ЛитВид“ разрешителни и поздрави към студентите и ръководството на подготвителния технически институт „Дарвин“.)

Славата ни на знаменитости отшумя. Отказвахме предложенията за симулации и проекции „ЛитВид“, защото знаехме, че малко от тях щяха да бъдат сполучливи, а не се нуждаехме от парите, които ни предлагаха. Ом „Ерзул“ работеше успешно и понеже мен отново ме поканиха в управлението, скоро щяхме да разполагаме с малко време един за друг.

Докосването до смъртта освободи нещо дълбоко в мен. Минаха седмици, докато си дам сметка какво точно. Занизаха се поредица от кошмари — ту сънувах, че се задушавам, ту, че летя в екстаз и после с ужас падам в червената почва и не ми достига въздух. Понякога се събуждах омотана в чаршафите до Иля и той се чудеше дали не ми е необходима някаква терапия. Причината за моите кошмари не беше уплахата от преживяното.

Казвах си, че искам професията ми да ми позволява да бъда максимално близко до Иля, за да водя емоционално наситения живот на обвързана от закона жена и винаги, когато е възможно, да избягвам „ЛитВид“ шумотевицата (нещо, което все не успявах да постигна). Но когато се вглеждах в себе си, разбирах, че повърхностните ми желания не отговаряха на дълбоките ми копнежи. Затишието след преживяната от нас криза на Земята не беше постоянно състояние, а просто отлагане, което никой не знаеше колко ще трае. Ако се наложеше Марс да се изправи срещу Майката Земя, никой способен марсианец не можеше да стои настрани и да живее неангажирано сам за себе си.

Ти Сандра продължаваше да ми намеква за грандиозните си планове. На Земята бях разбрала, че имам някои от качествата на политика. Кошмарите ми се дължаха на растящото в мен чувство на отговорност. То определено се подхранваше от Ти Сандра, но не беше посято от нея.

Иля щеше да бъде щастлив, ако до края на дните ни го следвах в пътешествията и проучванията му, но аз вече му бях отказала. Не защото ме отегчаваше. Понякога се страхувах от това колко много го обичам. Как щях да живея, ако го загубех? Спомних си баща ми след смъртта на майка ми, когато си отиде и половината от неговия живот и той изпадаше в дълги периоди на замечтаност и дори когато го посещавахме със Стан и съпругата му Джейн, разговорите винаги се връщаха към мама.

В любовта имаше ужасен риск, но Иля не го разбираше. Той толкова дълбоко се съсредоточаваше в работата си, че дори и дълго пътуване през непроходим терен не го притесняваше, ако знаеше, че ще стигне до ценна находка или вкаменелост. Не можех спокойно да се справям с периодите, когато той беше на такова пътуване, а аз оставах сама, и затова започнах да помагам в ръководенето на бизнеса на „Ерзул“. През повечето време отвличах вниманието си, работейки като консултант извън станция Олимп, срещах се със синдици й мениджъри на други ОМ и бегло разменяхме мнения за бъдещето на марсианската икономика и политика. За пореден път членовете на Съвета се мъчеха да накарат синдиците да заговорят за обединение. Носеха се какви ли не слухове.

Иля не се притесняваше за мен, когато отсъствах. Като го обвиних, че не се интересува от мен, той ми отговори:

— Радвам се на отсъствията ти. Срещите ни след това са толкова бурни — добави, след като аз направих мелодраматична сцена.

Наистина бяха такива.

 

Сега за много от тези хора се носят легенди, но те най-много подхождаха на Ти Сандра, дори и в онези дни.

Виждах я често на срещите, на които се вземаха решения за фамилния бизнес. Двете работехме добре, а със съпруга й Пол и с Иля често вечеряхме заедно. Пол и Иля можеха с часове да разговарят за древния Марс. Пол правеше невероятни, с нищо необосновани твърдения — за разумен живот, погребани пирамиди и подземни градове, а Иля се смееше и поддържаше по-умерена линия.

С Ти Сандра разговаряхме за бъдещето на Марс.

 

Ти Сандра ме предложи за свой асистент, нещо, което много ме притесни, а после — и за посланик на „Ерзул“ към петте най-големи ОМ.

— Ти си известна — каза ми тя на чаша силен жасминов чай в офиса си на станция Олимп. — И олицетворяваш нещо специално за нас, нещо, което е общо за всички. Имаш добри връзки, защото си от Мейджъмдар, а имаш и роднини, прехвърлени на „Кайлетет“. Имаш умения в мениджмънта и политиката. Била си на Земята, а аз — не.

— Това пътуване беше пълен провал — припомних й аз.

— То е било първата стъпка от един дълъг процес — поправи ме тя.

Говореше кратко и ясно, внимателно подбираше думите си и не сваляше поглед от мен. Никога не е била толкова сериозна.

— Явно си щастливо омъжена.

— Да — отговорих.

— И имаш възможност да прекарваш известно време далеч от Иля и да работиш самостоятелно.

— Той ми липсва.

— Ще говоря направо — заяви Ти Сандра. — Заради славата си можеш да помогнеш на мен и на… „Ерзул“. Сигурно си забелязала, че съм амбициозна жена.

— Сигурно си забелязала, че аз не съм — пошегувах се в отговор.

— Ти си способна, но не познаваш добре себе си. В теб живее някой, който иска да излезе и да върши важни неща. Но не си попадала в подходяща ситуация и на подходящи колеги, нали?

Извърнах глава, защото се притесних от този анализ.

— Четох докладите на Мейджъмдар за пътуването до Земята. Добре си се справила. Битрас също до известна степен, но неговите слабости са го препънали и така е завършило всичко. Ако Земята е искала да сключи споразумението с него, не биха се съобразявали с нищо. Така че не се обвинявай за това, което се е случило.

Ти Сандра кимна замислено и продължи:

— „Ерзул“ е готов да свърши своята работа, защото обстоятелствата изглеждат благоприятни, а времето не чака страхливците. Ние сме консервативни и уважавани от всички марсианци. Районните губернатори са се съгласили на компромиси с различните ОМ и сега всички се тревожат от първите послания на Земята към „Кайлетет“ и другите ОМ.

— Искаш да ускориш обединението?

— Точно сега можем да го направим — усмихна се широко тя. — Няма да има задкулисни сделки, а само адвокати, които ще спорят един с друг. Трябва да има конституционно събрание и всички жители да участват… чрез делегатите си.

— Звучи много земно. В ОМ не са свикнали на публични диспути.

— Тогава ще трябва да свикнем.

Запозна ме с новите ми задължения. Най-важното беше да направя неофициални посещения на всички синдици, да изслушам тяхната позиция и да формулирам основите на по-добра и широкопопулярна конституция.

„Ерзул“ нямаше да загуби нищо от организирането на конституционно събрание, като покани всички ОМ, дори и онези, здраво свързани със Земята. Тя беше сигурна, че Земята ще изчаква, докато ние работим и ще оказва натиск, когато е необходимо, за да може конституцията да е приемлива за нея.

— Но ние ще се справим с тях — увери ме тя, широко усмихната. — Две силни жени, една упорита и своенравна планета и много непосилна работа. С мен ли си?

Как можех да откажа!?

— Ние сигурно сме полудели — казах.

— Най-лудите от всички — отговори Ти Сандра.

Засмяхме се и си стиснахме ръцете.

 

Не можехме да бъдем толкова глупави и да вярваме, че само „Ерзул“ е в играта по организирането на конституционно събрание. И други работеха за това от известно време. И както винаги в политиката между човешки същества, някои попаднаха в капана на старите идеи, теории и закостенели доктрини. Политическите одежди, които Земята беше създала, се пренасяха и пробваха на Марс.

Годината, когато работехме за конституционното събрание, беше опасно време. Някои от елитаристите възраждаха политическата линия на централистите, а други се ограждаха дори и с по-сложни теории и искрено вярваха, че привилегиите на различните фракции, получени без предварителен план по исторически или органически път, трябва да бъдат написани на плочи, а плочите смъкнати от планината и показани на всички. Популистите вярваха, че хората трябва да диктуват нуждите си на всеки, който се е издигнал над тяхното ниво и който отново трябва да се върне при тях, с изключение, разбира се, на лидерите на което и да е популистко правителство на власт, които като политически месии щяха сами да извоюват специални привилегии.

Религиите започнаха да излизат на преден план, защото християнските, мюсюлманските и хиндуистките фракции, които от дълго време бяха на заден план в живота на Марс, та дори и в Мейджъмдар, видяха историческата възможност и се устремиха към политическите висини.

Ние, разбира се, работехме за премахването на бизнес фамилиите като земевладелци и експлоататори на естествените богатства чрез правото на заселничеството. Началото на този процес беше поставено с данъците на районните губернатори и слабия Съвет, но завършването му бе много трудно. Всяка институция като един жив организъм не иска да загине.

Шест дълги и напрегнати седмици Ти Сандра, аз и още шестима колеги-съмишленици от свободния съюз между Ерзул, Мейджъмдар и Ямагучи обикаляхме Марс, присъствахме на срещи със синдици, убеждавахме всички да се откажат от прекалени изисквания, някои — да забравят наранената политическа и фамилна гордост, а други уверявахме, че всички ще понесат еднакви загуби и ще имат огромни печалби.

Някои ОМ — и най-вече „Кайлетет“ — направиха много повече от това да не се съгласят с нас.

„Кайлетет“ от години беше измамникът сред марсианските ОМ. Първоначално бил създаден на Луната, но в началото на двайсет и втори век открил клон на Марс, който започнал да поддържа тесни връзки със Земята и Луната. „Кайлетет“ се развивал много по-бързо от останалите заради външната финансова подкрепа. Земята погълнала Луната и „Кайлетет“ започнал да защитава земните интереси. В определен период от време значителна сума пари, която имала подозрителен земен мирис, преминали от Тройката към „Кайлетет“. След като се обявил за изследователска корпорация, той започнал да поддържа Олимпийците и им предложил най-доброто оборудване на Марс. Но всичко това изведнъж престанало.

Явно сега Земята искаше да приключи сътрудничеството си с „Кайлетет Марс“. Парите, които пристигаха оттам или от Луната, бяха нищожни, а инвестиционните планове и плановете за развитие — отложени. „Кайлетет“ беше изпълнил задачата си и бе отхвърлен. Съвсем разбираемо неговите синдици и адвокати бяха зле настроени. Те трябваше да изграждат наново своето благосъстояние, а Марс беше единствената икономическа и политическа територия, която можеха да превземат.

Синдикът на „Кайлетет Марс“ почина през 2180 г., точно когато започна мисията ни с Ти Сандра, и на негово място дойде мъж, когото почти не познавах, но мразех. Беше се върнал от заточение на Земята и бързо бе установил контакти с адвокатите на „Кайлетет“, които защитаваха земните интереси. Месец след смъртта на предшественика му, те го издигнаха на поста синдик. Гласуването било тайно, но всички членове на „Кайлетет“ реагирали положително на първоначалните постъпки за възвръщане на властта и влиянието.

Казваше се Ахмед Краун Найджър. Последно го бях срещала преди години в университета „Синай“, когато се влачеше по петите на губернатор Фрийчайлд Добъл. Добъл го беше назначила да отговаря за университета по време на бунтовете и на практика му бе дала повече власт от тази на ректора Конър. След провала на движението на централистите, той последва Конър и Добъл на Земята, възвърна доверието в себе си чрез служба на ВИЗА и ВАЮП и се върна на Марс, женен за лунна дъщеря на „Кайлетет“. Най-сетне за кратко време Краун Найджър достигна върха в кариерата си.

Беше много по-умен от всички централисти и за разлика от тях в него нямаше и помен от идеализъм, нямаше дори и зрънце емоция. Дни преди срещата изпитвах опасения, но не можех да я избегна. „Кайлетет“ можеше да бъде от голяма полза за провеждането на конституционно събрание.

Когато го посетих в офиса му на станцията Кипини в безлюдните земи на южна Асидалия Планития, той не ме позна, което беше обяснимо. Бях една от многото студенти, арестувани и затворени в МУС.

Краун Найджър ме посрещна на вратата, стиснахме си ръцете и той се усмихна разбиращо. Лицето му беше бледо, а черната коса — късо подстригана над високото чело. За момент си помислих, че ме позна, но докато ми предлагаше стол и чаша чай разбрах, че не е така.

— „Ерзул“ става център на събитията, нали? „Кайлетет“ се интересува от вашите постижения. Разкажете ми повече.

Той говореше гладко и малко носово, и имаше по-силен земен акцент, отколкото при последната ни среща. Беше уравновесен, държанието му показваше хладна изтънченост и спокойна увереност. Нищо не можеше да го изненада или разтревожи, защото бе виждал много неща.

Преглътнах, усмихнах се изкуствено и седнах. Гледах го в очите само толкова, колкото беше необходимо, а през останалото време, докато говорех, разглеждах офиса. Помещението беше спретнато подредено, без излишни мебели. Имаше едно голо стоманено бюро, сив метаболичен килим и нашарени с геометрични фигури стени. Обстановката говореше единствено, че луксът и украшенията бяха без значение за Ахмед Краун Найджър. Накрая казах:

— Имаме съгласието на четири от петте големи ОМ и на дванайсет от по-малките, и бихме искали да определим датата. Само „Кайлетет“ отхвърля предложението.

— „Кайлетет“ не иска да се обвързва — ми отговори той, докато почукваше с показалец по бюрото. Предложи ми още чай и аз приех. — За нас е по-приемлив плана на ОМ „Персоф“ за участие на по-малък брой ОМ, което ще ни предпази от разбъркване в организацията. Също така ще има и централизирана финансова власт, която ще разпределя ресурсите и ще поддържа пряк контакт със Земята и Тройката. Това е много по-приемливо. И не е кой знае колко по-различно от позицията на „Мейджъмдар“ преди посещението ви на Земята.

Той искаше да види каква ще е моята реакция. Усмихнах се криво и отговорих:

— Този подход няма да гарантира индивидуалните права, след като изчезнат Обединените множества. Някои райони ще останат почти без право на глас.

— Бихме могли да направим известни отстъпки, но ще очакваме такива и от вас.

— Ние създаваме нов процес, а не правим конкретни предложения.

Краун Найджър почти със съжаление поклати глава.

— Това са преходни неща, госпожице Мейджъмдар. Стремежът за създаване на конституция по модела на старите земни демокрации вече е конкретно предложение.

— Надяваме се да не допуснем злоупотреба с властта на правителство, на което не се държи сметка.

— Идея на федералист. Аз лично се доверявам на по-могъщите институции на Марс. Те нямат нужда да тракат с подковани обуща и да избиват хора.

— Ние предпочитаме пряката отговорност.

— Вие сте за радикални промени. Чудя се защо толкова много ОМ са съгласни със собственото си обезглавяване.

Неговото грубо държание ме подразни.

— Защото им е писнало от нашата нерешителност и слабост — отговорих.

— Съгласен съм. Марс се нуждае от централизирана власт и стратегия и ние предлагаме точно това.

— Не се и съмнявам, но…

— Така можем да си говорим с часове, госпожице Мейджъмдар. Но аз не мога да вземам решения без моите адвокати. Мога да ви уговоря срещи с всеки един от тях.

— С удоволствие ще се възползвам — отговорих.

— Нашият мислител ще уреди подробностите.

— Добре. А сега бих искала да говорим неофициално.

— В моя офис не провеждам неофициални разговори — заяви невъзмутимо Краун Найджър. — Дължа това на фамилия „Кайлетет“.

— В някои случаи може би не бихте искали те да знаят всичко.

— Те знаят всичко, което знам аз — постави ме той на мястото ми.

— Някои от по-малките ОМ говорят, че „Кайлетет“ е анулирал договорите си с тях, веднага след като са се съгласили да пратят адвокати на нашето събрание.

— Възможно е. Ние сме сключили много договори.

— Интересна е цифрата — продължих. — Сто процента.

— Скъсване на отношенията след споразумението? — попита Найджър заинтригувано и учудено поклати глава.

— Можете ли да обясните тази цифра?

— Не веднага — каза той, сякаш не го интересуваше.

Излязох от офиса с празна глава и изстинали ръце.

 

До края на зимата на 57-а марсианска година седемдесет и девет от общо деветдесет ОМ се съгласиха да изпратят представители на конституционното събрание. Дванайсет от общо четиринайсет районни губернатори щяха да участват лично, а останалите двама — да изпратят съветници. Времето работеше за нас. Убеждението на населението се разрастваше като огромна амеба. Със или без „Кайлетет“ Марс беше готов.

Аз бях в центъра на бурните събития.

 

Конституционното събрание беше свикано в университета на Марс „Синай“ на двайсет и третия ден от Овен, тринайсетия месец от марсианската година. Щяхме да използваме марсианския календар, като с това официално въвеждахме единайсет допълнителни месеца, носещи имена на съзвездия.

Заседателната зала беше като огромен амфитеатър и събираше хиляда човека. Кръглата сгъваема маса на подиума побираше почти стотина души.

Навсякъде се публикуваха подробни материали за събранието. Клетвата не ми позволява да кажа повече подробности, но мога само да призная, че беше трудно. Въпреки че съзнаваха необходимостта, ОМ не искаха да се откажат от властта си. Напредвахме с мъка, като ту запазвахме нечии привилегии, ту отнемахме други, търпеливо изслушвахме разгневени апели, правехме компромис след компромис, но никога не се съгласявахме да променим същността на демократичната конституция.

Родилните викове на новото време бяха гласовете на десетки мъже и жени, които говореха, докато прегракнат късно вечер и рано сутрин, спореха, шегуваха се, убеждаваха, заемаха безстрастни позиции, за да се откажат после от тях и да заговорят друго, изтощаваха се един друг, викаха, почти стигаха до бой, млъкваха, за да се нахранят и да починат на рамото на този, който само преди минути беше техен заклет враг, взираха се в гробната тишина, докато се преброяваха гласовете, усмихваха се и си стискаха ръцете при победа, стояха неподвижни от изтощение… И това продължи седмици.

Делегатите постоянно информираха членовете на своите ОМ за напредъка на работата, като понякога вземаха мнението им по важните въпроси. Ти Сандра ме изпрати в Арджайр и Хелас, за да водя обществени срещи и да отговарям на въпроси за събранието. И от всички страни на Марс към нас се посипаха предложения, документи и видеодоклади, някои лични, някои — от всякакви видове комитети. От някогашния политически замрял Марс нямаше и следа.

Земята постоянно ни караше да мислим, че трябва да бързаме. Знаехме, че някои от събранието докладваха всичко на Земята и дори им бяха задължени. Не си правехме илюзии, че сме извън нейната власт. Тя нямаше да има полза, ако събранието се провалеше, а ние нямаше да приемем правителство, което да не защитава интересите на Марс.

Надявахме се да успеем да постигнем най-добрия вариант.

 

Два дни делегатите изучаваха конституционните модели, анализирани от учени и мислители през 50-те години на двайсет и първи век. Земната Общност на социалните и политическите модели беше разработила език, наречен Законова логика, който съдържаше три хиляди основни идеи от международните и междупланетните закони. Езикът беше специално разработен за точни Анализи и тълкуването ставаше повече наука и по-малко изкуство.

Като използваха Законовата логика, делегатите изучаваха една седмица огромния поток информация за историята на нациите, запознаваха се с триизмерни отрязъци от нея, като използваха пет– и шестизмерни графики, за да намерят най-гъвкавата и перспективна правителствена структура. Отрязъците напомняха за сканиране на тялото, но показваха историята, а не анатомията. Съвсем естествено двете най-високо оценени системи бяха парламентарната демокрация на Обединеното кралство, което сега беше част от Еврокон и федерацията като в Канада, Австралия, Съединените щати и Швейцария. Проследихме историята на тези страни и търсехме големите отклонения от законовите принципи, които Законовата логика предаваше като сложни изявления, и последвалите ги кризи и промени в системите.

После очертахме контурите на бъдещата марсианска конституция. От примерите, които имахме, най-гъвкав беше този на Съединените американски щати. Но повечето от делегатите бяха на мнение, че ще са необходими големи промени заради специфичните особености на Марс.

След шест дни събранието определи клоновете на централизираното марсианско правителство. Те бяха четири — изпълнителен, законодателен, съдебен и външнопланетарен. Последните два бяха помощни на законодателния, който щеше да прилага законите в повечето случаи. В сравнение с моделите от осемнайсети век, задълженията на изпълнителния клон бяха много ограничени. Той щеше да взема решения по основните въпроси. Президентът се подпомагаше от вицепрезидент, който ставаше и говорител на Камарата на народа.

Законодателното тяло или Конгресът се състоеше от Камарата на народа и Камарата на губернаторите. В Камарата на народа се изпращаха представители на районите в зависимост от броя на населението. Губернаторите, по двама от всеки район, заседаваха отделно. Заедно двете камари създаваха законите на Марс.

Външнопланетарният клон представляваше Марс пред Тройката и се отчиташе пред изпълнителния клон, но се назначаваше от Конгреса (последното се оказа неефективно и по-късно беше значително променено, но това не е част от моя разказ).

Съдебният клон се разделяше на Административен съд, който ръководеше съдебните действия като цяло, Гражданско-здравен съд, който вземаше отношение по личното и обществено поведение, Икономически съд, който се занимаваше с граждански договори, бизнес и парични дела и Правителствен съд, който заседаваше само по въпроси от политически характер.

Защитата на планетата се организираше и координираше от изпълнителния и законодателния клон. Имаше спорове дали Марс се нуждаеше и можеше да си позволи постоянни отбранителни сили. Този въпрос се отложи до ратифициране на Конституцията. Отложи се също и въпроса за разузнаването и вътрешната сигурност, която включваше защита на съдебни заседатели, конгресмени и членове на изпълнителната власт.

Федералното правителство и районните губернатори получаваха право да налагат данъци на граждани и корпоративни общности. Губернаторите отговаряха за изграждането, подобряването и поддържането на градовете, но от федералното правителство можеха да получат само заеми.

Всички икономически сделки с Тройката преминаваха през централизирана планетарна банка, която се контролираше от Конгреса и имаше пълномощия да регулира паричния поток на Марс. Въвеждаше се единен марсиански паричен знак и всички ОМ се лишаваха от собствените си кредитни системи. Финансовите ОМ можеха да кандидатстват и да станат клонове на Федералната планетарна банка, но по реда, определен от Конгреса.

Никой район нямаше право да издава закони, които противоречаха на федералните. Тези, които подпишеха Конституцията, нямаха право след това да напускат федерацията. (Спомням си Ричмънд и статуите на мъртвите Генерали, които бяха навсякъде.) За тези райони и ОМ, които не подпишеха конституцията, важаха старите закони и норми.

Закон за правата гарантираше, че свободата на словото на човешките същества и мислителите не може да бъде ограничавана или отнемана от никое правителствено тяло. Тук имаше разгорещени спорове, но Ти Сандра ръководеше с твърда ръка събранието.

Всички закони, заедно с Конституцията, щяха да бъдат записани на езика Законова логика, който щеше да бъде преведен от специални граждански мислители. Всеки клон щеше да има свои мислители — един за изпълнителния, два за законодателния, един за външнопланетарния и три за съдебния. Клоновете трябваше да взимат под внимание мнението на мислителя и да го оповестяват публично.

В този период на Марс не се правеха мислители от първи клас, въпреки че не малко ОМ бързаха да променят това. Докато не станеше възможно да се създават и инсталират мощни и изчистени мислители на Марс, не можехме да им се доверяваме без подходящ надзор при вземането на важни решения. Все още съществуваха подозрения, че мислителите бяха заразени от Земята.

Докато делегатите и народът на Марс подпишеха Конституцията, управляваше временно правителство от президент и вицепрезидент, избрани от делегатите. Районните губернатори и представителите на ОМ щяха да бъдат законодатели, а съдебната система оставаше същата. Това правителство не можеше да остане на власт повече от двайсет и три месеца.

Ако дотогава не се подпишеше Конституция на мнозинството, щеше да се свика ново събрание и всичко да започне отначало.

През последната седмица бяха номинирани кандидати за временното правителство. Ти Сандра Ерзул получи най-силна подкрепа за президент. За вицепрезидент тя избра мен.

 

Едно от последните неща, които решихме, беше името на новия планетарен съюз. Имаше предложения за Обединен Марс, но на него се противопоставиха противниците на централистите. Никоя фраза, съдържаща „обединение“ или „обединен“ не беше приемлива за мнозинството. Накрая събранието се съгласи името да бъде Федерална република Марс.

Бяха отхвърлени три предложения за знаме, за четвъртото бе постигнато съгласие и след като беше ушито на ръка, ни го предоставиха за последно одобрение. Знамето представляваше червен Марс и две луни на син фон, който разделяше знамето по диагонал. Бялото поле под него символизираше растежа, който ни предстоеше.

 

Един по един делегатите — синдици, адвокати и губернатори, асистенти и съветници, частни лица — се събираха в заседателната зала, за да сложат подписите си под федерацията и да премахнат Съвета на ОМ, с което се отказваха от стогодишната си независимост. Ти Сандра стоеше до мен, сложила ръка на рамото ми и широко се усмихваше.

Докато всички подписваха документите, започнах да вярвам. Първата съдбоносна крачка беше направена, повечето ОМ ни подкрепиха и нямаше драстична намеса в работата ни.

Чухме, че „Кайлетет“ се опитва да свика алтернативно събрание, но без резултат. В часовете преди подписването плъзна слух, че Ахмед Краун Найджър ще изпрати адвокат за преговори с временното правителство, но не го направи.

Когато церемонията приключи, съпругът на Ти Сандра Пол придружи Иля в залата и ние се ръкувахме, след което се прегърнахме. Репортерите на „ЛитВид“ от Тройката записаха подписването и нашата прегръдка.

— Вкаменелия Марс се пробужда за живот — прошепна ми Иля.

Последвахме множеството за вечерята, която щеше да бъде в същото помещение, където някога бях затворена от охраната на централистите.

— Гордея се с теб — добави той и ми стисна ръката.

— Говориш така, сякаш всичко е свършило — казах тъжно.

— О, не — поклати глава Иля. — Знам какво ще стане сега. Вече нямам съпруга. Ще се виждаме един път месечно след уговорена среща.

— Надявам се, че няма да е толкова лошо.

Седяхме в средата на дългата маса в трапезарията, заедно с районните губернатори и приемахме поздравленията на делегати и синдици. Ти Сандра държа кратка прочувствена реч, в която се усещаше подходяща доза патриотизъм, и ние започнахме да се храним.

Огледах делегатите, синдиците и губернаторите с уморени, но спокойни лица как разговарят и кимат, и осъзнах нещо, което до този момент не осъзнавах или поне не толкова ясно.

Времето сякаш забави своя ход и цялото ми внимание се съсредоточи върху миговете, когато ръцете поднасят вилицата към изгладнелите уста, а блестящите очи виждат лицата на положилите клетва. Чувах смехове, протести срещу някое открито обвинение, недоволство от прекалено либерално отпуснат кредит, чувах как една сериозна жена разказва за вълнението си при подписването и леко се мръщи, докато намери точните думи. За всички колеги беше дошъл звездния миг, тяхното време в историята, а политическият поток се беше отприщил и ги отнасяше със себе си.

В момента, в който времето спря, ги почувствах близки колкото съпруга си и семейството си. А за тези, които не се бяха присъединили към нас и се противопоставяха, бях като птица, на която змия е откраднала яйцата. Чувствах и обичта, и опасенията от раздвоението между удоволствието от постигнатото и тревогата от предстоящото.

Обърнах се към тази част от трапезарията, където преди години стоях с Чарлз, Шон и Гретъл, и се заклех, че такава несправедливост няма да се повтори.

Делегатите тръгнаха в различни посоки на Марс, за да информират хората за предложената Конституция. На районните събрания марсианците внимателно изучаваха документа, проектите и анализите на Законовата логика. Имаше и неприятни инциденти. Един делегат беше нападнат от тълпа подводни миньори дисиденти от Лоуъл Крейтър в Аония. Трима съветници бяха изгонени от фамилиите си. Бяха заведени дела според старите закони на съдебната система на Съвета. През цялото време „Кайлетет“ окопаваше собствеността си, събираше под свое покровителство дисидентски корпорации и правеше опити за преговори със Земята, които засега не даваха резултат.

Земята търпеливо изчакваше.

 

Виждах Иля веднъж на пет дни, а когато беше на експедиция — и по-рядко. Той бе извикан да ръководи наблюдението на размножаването на цистите на Олимп и щеше да работи с проф. Джордан Ерзул и д-р Шовински. През един запомнящ се мой почивен ден той ме заведе до огромен каньон, в Сайан Сълси, избран за важен опит с циста-„майка“. Най-добрите проби щяха да бъдат изложени на марсианските атмосферни условия, поръсени с лед и минерален прах, затоплени с инфрачервена светлина, после щяха да ги покрият и да ги подложат на налягане равно на една десета от бара. Биолозите от Рубикон Сити бяха оптимисти, че след няколко месеца подготовка, щяха да успеят.

Виждахме се винаги извън къщи — в хотели и странноприемници — и бяхме свидетели на изобретателността на местните кулинари. Това продължи през месеците, когато посещавах районните събрания, сновях от станция на станция, за да убеждавам, лаская, заплашвам и да обяснявам структурата на бъдещото правителство.

 

В ранната пролет на 58-а марсианска година Конституцията беше гласувана от всички на Марс. Търпеливата ни подготовка и работа бяха дали резултати — Конституцията бе приета с шейсет и шест процента „за“, трийсет процента „против“ и четири процента „въздържали се“.

Седем ОМ, включително „Кайлетет“, не участваха, което постави три големи района в несигурна позиция и за момента извън историческия процес. Временното правителство щеше да работи още пет месеца, докато се номинираха и изберяха кандидати за новите постове. Предстоеше да изберем столица или тепърва да строим нов град. Трябваше официално да се преброи населението във всеки район, да се справим с наплива желаещи да заемат новите постове, да направим планове за предаване на властта на бъдещото правителство и да премахнем противоречащите си закони от различните райони.

Икономическите групировки от Земята изпратиха своите поздравления и обещаха да изберат посланици за новата Федерална република. Същото направиха Луната и Пояса.

За известно време можехме да си позволим да пренебрегнем „Кайлетет“ и другите дисиденти.

 

Една седмица след подписването в Университета на Марс имаше тържествена вечеря. Всички губернатори, бивши делегати, синдици, адвокати и асистенти, а също така и новоиздигнатите кандидати и посланици, се събраха в трапезарията на МУС, за да отпразнуват победата.

Иля търпеливо стоеше до мен, докато показваха една след друга поздравителните картини. Държах ръката му, а той скришом ми подаде компютъра с резултатите от последните опити с цисти, изписани на нея. Прегледах снимките и химичните резултати. „Змийска слюнка“? — попитах само с устни. Той се усмихна. „Все още се развива“, написа в отговор на компютъра. Ти Сандра ме погледна, когато новият посланик на Земята започна речта си и аз съсредоточих вниманието си върху него или поне се преструвах, че го слушам. Иля погали бедрото ми. С нетърпение очаквах дългата нощ след вечерята, когато щяхме да сме сами в поредната хотелска стая.

След вечеря адвокат от „Ямагучи“ дръпна Ти Сандра настрани и в коридора извън трапезарията й прошепна нещо. Ти Сандра кимна и ми поръча тихо:

— Кажи на Иля да не заспива. Ще се върнеш след няколко часа. Казаха ми, че е важно.

Целунах Иля. Той стисна ръката ми, разтревожен, че става нещо нередно. Ти Сандра прегърна Пол и двамата си размениха многострадални гримаси. Районният губернатор на Сирия-Синай, адвокатът от „Ямагучи“ и двама въоръжени мъже за охрана придружиха Ти Сандра и мен в научния комплекс на МУС.

Охраната носеше униформата на синайската Обществена отбрана с набързо пришити емблеми със знамето на федерацията. Ти Сандра не им обръщаше внимание. По пътя ни запознаха с някакъв мъж, Айра Уинкълман, за който се сетих, че е адвокат от „Кайлетет“. Нито Ти Сандра, нито аз знаехме къде ни водят. През главата ми набързо минаваха мисли за заговор или демонстрация на сила от страна на „Кайлетет“. След обилната вечеря и вълненията от тази мистерия започваше да ми се гади.

— Отдалечихме се от главните университетски лаборатории — каза Уинкълман с несигурна усмивка. — И аз за пръв път идвам тук.

Лицето му беше изопнато от тревога и изглеждаше така, сякаш не е спал няколко дни.

Стигнахме до тежка, плъзгаща се стоманена врата.

— Приятели, нататък продължаваме само аз, президентът и вицепрезидентът — каза той. — Извинете ме, но сигурността е от първостепенно значение.

Губернаторът и адвокатът поклатиха глави, но не протестираха. Дръпнаха се встрани, за да се идентифицира Уинкълман пред заключващия механизъм.

— Моля, нека президентът и вицепрезидентът поставят дланите си за кодиране на сигурността — изиска вратата. — След тях Айра Уинкълман отново ще постави длан върху механизма, за да се потвърди идентификацията.

Последвахме нарежданията и вратата се отвори. Охраната също остана отвън. Преминахме през малък коридор и влязохме в една висока лаборатория, пълна с изследователски и тестови банки, тежки тръби, снопове електрически кабели, фибростъкла и цилиндри за втечнени газове. Явно по-голямата част от оборудването не се използваше, защото бе опаковано и запечатано в антиоксидант. Само в един малък ъгъл личеше, че скоро нещо е правено.

— Този проект се развива от около три години — каза Уинкълман, — Може и да сте чували за него, госпожице Мейджъмдар. Знам, че поне част от него ви е известна. Включените в него учени и поддържащи групи преди около шест месеца единодушно се съгласиха да скъсат отношенията си с „Кайлетет“. Аз също ги подкрепих и заминах с тях за Университета за изследвания „Тарсис“. Постигнахме споразумение с МУС и прехвърлихме тук част от работата си.

— Какво означава това? — попита Ти Сандра нетърпеливо.

Уинкълман се мъчеше да се държи авторитетно. Беше много нервен и не успяваше.

— Ние, Олимпийците, преценихме, че „Кайлетет“ е под силен натиск от Земята. Искахме да закрием проекта под претекст, че сме се провалили — поклати глава и затвори очи, за да покаже безизходицата, в която беше. — Не искаме Ахмед Краун Найджър да получи такава власт.

Заведе ни до другия край на лабораторията, в който беше работено. Зад сгъваем екран видяхме трима мъже и две жени, седнали около една маса да пият кафе. Когато се появихме, те станаха, изчистиха трохите от дрехите си и ни поздравиха с уважение.

Чарлз Франклин беше отслабнал. Очите му гледаха неспокойно и напрегнато и явно бе придобил зрялост и чувство за собствено достойнство. Колегите му бяха нервни в наше присъствие, но не и той.

Уинкълман ни представи. Чарлз се усмихна, докато се ръкувахме и промърмори:

— Познаваме се.

— Това ли са прочутите Олимпийци? — попита Ти Сандра.

— В Тарсис има още четирима. Пък и ние вече не сме толкова известни — каза Чарлз. — Никога не съм харесвал това име. Повече подхожда на отдел за връзки с обществеността, отколкото…

— Засекретен проект — довърши Чинджа Парк Амой.

Тя беше дребна мургава жена с големи очи. Чудех се дали е любовница на Чарлз и къде е съпругата му.

Адвокатите донесоха столове от лабораторията и ние седнахме около масата. Само Чарлз остана прав, а Уинкълман с удоволствие му отстъпи правото да ни обясни и седна в полумрака далеч от масата.

Компютрите ни съдържаха кратка информация за всеки от тях и докато я преглеждахме, се опитвах да запомня важните подробности. Бяха математици и теоретични физици, специалисти по континуума на Бел и дескрипторната теория. Най-главен беше Стивън Леандър — мъж с посребрена коса и приятни маниери. Чинджа Парк Амой беше емигрирала на Марс от Пояса. Като всички свои сънародници имаше дълги ръце и крака и елегантен торс. Тамара Куанг беше най-млада, с големи черни очи и няколко външни подобрения, обвили врата и предната част на ръцете й като древни украшения. Неемия Ройс от ОМ „Щайнберг-Лешке“ беше висок, с воднисти очи и хубава кестенява коса, покрита с копринен воал.

Погледнах към масата. В единия край имаше няколко правоъгълни черни кутии, високи от двайсет сантиметра до един метър. В другия край имаше лъскава бяла кутия, свързана с другите с дебел оптичен кабел. Бялата кутия явно беше мислител, но на него нямаше нито знаци за произход, нито за принадлежност.

Леандър даде знак на Куанг и Ройс да ни донесат столове. Седнахме и Ти Сандра се облегна назад с дълбока въздишка.

— Мисля, че това няма да ми хареса — заяви тя.

— Напротив — възрази Леандър, който седеше на ръба на масата, — ще имате възможност да видите може би най-странното нещо в цялата история на Марс.

Ти Сандра поклати глава.

— Звучи ми опасно — каза колебливо тя. — Такива възможности са на една крачка от катастрофата. — После прехапа устни. — Ако не се лъжа, това ще е нещо повече от разговор.

Леандър кимна и се обърна към мен.

— Чарлз казва, че може би госпожица Мейджъмдар има представа какво сме открили.

— Не напълно — отвърнах. — Откъсване, предполагам.

Чарлз се усмихваше и не отделяше поглед от мен. За тези години бе постигнал нещо, което никога не съм смятала, че може да постигне — не просто достойнство, не просто самоувереност, а непреодолимо обаяние.

— Веднъж Чарлз каза… — започнах и спрях, защото усетих как лицето ми почервенява.

Леандър погледна Чарлз.

— Веднъж казах на вицепрезидента, че се надявам да разчупя съществуващите теории и да открия тайната на вселената.

— Не си бил далеч от истината — засмя се Леандър. — Теориите са подложени на съмнение. След нанотехнологиите няма друго по-революционно откритие, а ако ги сравним, това е по-значимо. Чарлз е нашия основен теоретик и явно има дарба да обяснява просто. Искаш ли да информираш ръководителите на нашата нова република какво сме направили?

С нетипично за нея намръщено лице Ти Сандра демонстративно обърна едрата си фигура към Чарлз.

— Открихме как да влизаме в континуума на Бел, как да изменяме същността на енергията и материята и заедно с това разработихме и теория за тях. Знаем как да проникнем в дескрипторното ядро на частиците и да го променяме.

— Дескрипторното ядро? — попита Ти Сандра.

— Всяка частица съществува в информационна форма. Тя носи описание на всички свои приложими характеристики. Всъщност пълното описание е самата частица. Тя предава информация за себе си на другите частици чрез фотоните например, или чрез континуума на Бел. Този континуум е един вид събирателна система, която балансира някои качества на вселената.

— За каква форма споменахте? — попита Ти Сандра.

— За информационна — отвърна Чарлз. — Не може да се даде точно определение!

— Като компютърната памет ли?

— Това в случая е добра метафора — кимна Леандър.

— Не даваме дефиниция на формата — настояваше Чарлз.

— Като компютъра на Господ ли? — попита още по-намръщено Ти Сандра.

Чарлз извинително се усмихваше.

— Тук няма нужда от Господ.

— Жалко — каза Ти Сандра. — Моля, продължете.

— Повечето материални частици съдържат в себе си 231 бита информация, включително маса, заряд, въртене, квантов статус, частици с кинетична и потенциална енергия, и положение във времето и пространството спрямо другите частици.

— Тяхната папка с книжа — поясни Леандър.

— Рейтинг за важността — предложи Ройс, но шегата беше неуместна.

— Много добре — усмихна се Ти Сандра, — но защо не ми изпратите доклад с резултатите?

— Това е просто основата — отговори Леандър сериозно. — Част от тази теория се приема от висшата физика.

— Някои кръгове я отхвърлят — допълни Чарлз и потри ръце.

— Идиоти — обади се Ройс и със съжаление поклати глава.

— Но ние сме единствените, които са променяли информацията на частиците чрез достъп до континуума на Бел — заяви Чарлз. — Можем да ги превръщаме в античастици.

— Само ако запазваме заряда — добави Ройс.

— Точно така. Можем да превръщаме материята в антиматерия или огледална материя.

Той ни остави да осмислим казаното. Ти Сандра все още се колебаеше и критично ги изгледа.

— Това ще бъде ли енергиен източник? — попита тя.

— Става дума за огромно количество енергия — обясни Леандър. — Все още не сме построили достатъчно голям реактор, но теоретично няма ограниченията количеството освободена енергия.

— А можете ли да превръщате оловото в злато? — попита Уинкълман.

— Не можем да създаваме маса — отговори Чарлз. — Все още.

Ти Сандра изглеждаше искрено удивена.

— Все още? — повтори тя. — А в близко бъдеще?

— Не знам — отговори Чарлз. — Мисля, че не е невъзможно, но не всички са на това мнение.

Ройс и Куанг вдигнаха глави.

— Аз съм склонен да повярвам, че може — каза Леандър.

— Важно е, че сме в състояние да правим превръщането от разстояние — продължи Чарлз. — Можем да набележим район и да превърнем цялата материя в огледална материя от разстояние до девет или десет милиарда километра. Всъщност навсякъде в Слънчевата система.

Групата замълча. Олимпийците ни гледаха неспокойно като деца, направили пакост. Не свалях поглед от Чарлз, обзета от ужас и страхопочитание.

— Земята знае ли, че сте направили такова откритие, такъв пробив? — попитах.

Олимпийците поклатиха глави.

— Може и да подозират — призна Чарлз, — но ние го пазехме в тайна. Само ние деветимата и Айра знаем докъде сме стигнали. А тези последните най-важни открития са отпреди шест месеца.

— А „Кайлетет“?

— Те повярваха, че след като сме ги напуснали, сме направили незначителен пробив в комуникациите. Нищо повече.

— Колко незначителен? — настоявах аз.

— Казахме им, че можем да излъчваме паралелен сигнал, т.е. да изчистваме разпространената информация.

— А можете ли? — попитах.

— Разбира се.

Чарлз ме караше да се чувствам неудобно, защото настойчиво ме гледаше с любопитен, но непроницаем поглед.

— Ние всъщност можем много повече от това. Можем мигновено да предаваме сигнали в цялата Слънчева система.

— Опитвали ли сте? — поинтересувах се аз.

— Не. Само на Марс. Трябват ни две съоръжения. Такива няма нито на Земята, нито някъде другаде в Слънчевата система.

— Какво очаквате от нас? — включи се Ти Сандра.

Леандър и Чарлз започнаха да говорят в един глас, но Чарлз му отстъпи правото. Ясно беше, че ръководител на групата е Чарлз, но той бе избрал Леандър да ги представя, защото имаше по-достолепен вид.

— Госпожо президент, вие сте начело на първото ефективно правителство в марсианската история. От години се тревожим, че плодовете на нашата работа ще бъдат обрани от нездрава политическа сила и ще бъдат използвани за други цели или в полза на Земята, а не на Марс. След няколко години, а може и по-рано, земните учени ще знаят това, което знаем ние, и ще стане опасно.

— Опасно е дори, че ние го знаем — отбелязах аз. — Ако Земята научи за тази сила…

— Съгласен съм — кимна Чарлз. — Но ние не можем да оставим така нещата.

Ти Сандра разтри масивните си рамене.

— Нашето правителство е временно. Ще ръководим само няколко месеца.

— Ние преценихме, че повече не можем да чакаме — каза Леандър.

Чарлз наклони глава на една страна и отново се взря в мен.

— Извинете ни, че не ви дадохме време да се подготвите. Касея, не знам как да ти обясня колко важно е това. Аз не съм егоист и ти го знаеш.

— О! — възкликна младият Ройс с усмивка, но Леандър сложи ръка на рамото му, за да го накара да замълчи.

— Когато беше на Земята, ме попита нещо, на което не можех да отговоря. Извини ме за това. Сега сигурно разбираш защо.

— „Кайлетет“ не може да ви подкрепи и вие се обръщате към нас — заключих аз. В думите имаше повече обвинение, отколкото исках да вложа. — Защото искате пари.

— Всъщност ние сме в подготвителната фаза за приложение — обясни Леандър. — Със стипендията от Тарсис разработваме двигатели за кораби за дълги космически преходи, за стандартни совалки или за преоборудване на лайнери. На теория с няколко тона ракетно гориво можем удобно за няколко седмици да пропътуваме през цялата Слънчева система.

Чарлз умолително вдигна ръка.

— Това е само началото. Приложенията на нещата, които знаем, са безкрайни — каза той, като продължаваше да гледа само мен. — Може би не знаем всичко…

— Сигурно е, че не знаем всичко — прекъсна го Леандър.

— Но сме направили първата крачка. Не ви казвам това, за да ни осигурите финансиране. Мой дълг като марсианец е да информирам лидерите на първото ни истинско правителство. Оттук нататък вие решавате в каква насока да продължим.

— Добре, млади човече — втренчи се в него Ти Сандра. Тя не беше много по-възрастна от Чарлз или мен, но обръщението й не звучеше странно. — Вие ни поднасяте вселената на тепсия. Правилно ли се изразявам?

Леандър започна да говори, но Чарлз отново го прекъсна и остави сивокосия учен да се усмихва накриво и да размахва ръце от вълнение.

— Можем да направим демонстрация. Нещо малко, но убедително. Можем да направим така, че изпаренията в орбита да избухнат като големи фойерверки. Няма да има щети или отделяне на много радиация, но…

— Земята може да помисли, че става нещо необичайно — предпазливо добави Леандър.

Ти Сандра отпусна ръце в скута си.

— Не ни е необходима голяма и биеща на очи демонстрация — заяви тя. — Искам само някои учени да прегледат работата ви. Ние ще ги изберем и после ще решим какво да правим.

— Смятам, че сигурността стои на първо място — възрази Чарлз и колегите му кимнаха в знак на съгласие.

— О, да! — възкликна Чинджа Парк Амой.

— Част от нашите открития са твърде неочаквани и ние просто имахме късмет — продължи Чарлз. — Но останалата част се знае от земните учени. Ако имат някакъв ключ, няма да им отнеме много време.

— Няма ли да бъде по-добре, ако всички знаят? — попита Ти Сандра.

— Не смятам така — заговори Уинкълман и излезе напред. — Земята ще го използва, за да подчини останалите от Тройката.

— Няма ли да можем да се защитаваме?

— Все още не сме разработили защита — поклати глава Чарлз. — Ще трябва да се запознаете с подробностите, за да разберете защо. Превръщането на материята в огледална материя от разстояние… За това няма защита.

— Откъде се получава тази енергия? — попита Ти Сандра внезапно, сякаш това ново съмнение й даваше надежда, че всичко беше измислица. — Казвате, че можете да нарушите основни физични закони, така ли?

— Не — отговори Леандър, — просто променяме учебниците. Прибавяме по нещо оттук, изваждаме по нещо оттам. Всичко си е на мястото.

— Господин Леандър, какви са вашите контакти? — поинтересува се Ти Сандра.

— Аз също работех за „Кайлетет“.

— Всички вие ли сте прекъснали всякакви връзки с „Кайлетет“?

Те кимнаха.

— Никой от нас не се доверява на Ахмед Краун Найджър — отговори Уинкълман.

— Трябват ли ви още пари? — попитах аз.

— Това зависи от правителството — отговори Чарлз. — От вас.

— Не е така. Нямаме понятие от какво имате нужда или какво…

Гласът ми започна да ме издава. Ти Сандра хвана ръката ми и я стисна.

— Трябва ни време, за да помислим и документи, които да разучим. Смятам, че се налага да се посъветваме и с други учени. Засега не е необходима демонстрация. Сигурна съм, че вицепрезидентът е съгласен с мен, че вие трябва да помислите върху практичните приложения на вашето откритие и да подготвите нов доклад.

— Имаме такъв доклад с подробен план — заяви Леандър.

Ти Сандра твърдо поклати глава.

— Не сега, моля. Довечера сигурно ще сънувам кошмари. Ние се връщаме към нашите задължения и съпрузи… и към нашите мисли. А също и молитви.

Чарлз и останалите протегнаха ръце за довиждане.

— Няма да предприемем нищо, без съгласието на правителството — увери ни Уинкълман, докато ни изпращаше до вратата.

— Да — отговори Ти Сандра, — със сигурност няма.