Кевин Андерсън
Пепел от светове (24)

23.
Генерал Кърт Ланиан

Генерал Ланиан беше доволен. Бе поставил всички небесни мини на Голген на мястото им и бе показал на клановете, че за доброто на цялата човешка раса трябва да сътрудничат на Ханзата. Войниците му бяха взели достатъчно екти, за да стигнат за целия флот за половин година, че и повече. Днес определено бяха свършили добра работа. Докато отпиваше от чашата черно кафе на мостика на „Голиат“, Ланиан си мислеше колко високо ще оцени постиженията му председателят — поне веднъж.

Години наред действията на ЗВС бяха възпрепятствани от постоянния недостиг на екти. Кой космически флот би могъл да върши работата си като хората, ако трябваше да дава отчет за всяко изпарение, за всяка капка гориво, отпусната за патрул? Сега, когато корабите му преследваха един от „избягалите“ товарни съдове, Ланиан бе сигурен, че скоро усилията му ще се увенчаят с още успехи. Да, наистина се гордееше със себе си и с екипажа си.

— Операцията на Голген не беше почтена, генерале.

Конрад Бриндъл се бе прехвърлил от своята манта на флагманския кораб за консултация и инструктаж. В гласа му нямаше и капка ентусиазъм.

— Непочтена ли? Операцията представляваше абсолютен успех.

— Това беше цивилна цел, сър. Нямахме законно основание да заграбим собствеността им без съответния процес…

— Те бяха симпатизанти на врага, ако не преки врагове. — Искаше му се Бриндъл да бе огласил съмненията си насаме в стаята за инструктаж, вместо на мостика, където всеки от екипажа можеше да ги чуе.

Бриндъл обаче държеше на своето.

— В Академията обучавах студентите на етика, на хартата на Ханзата и на добрите страни от правилника на ЗВС. По време на мисията си на Голген не спазихме нито една от съответните процедури. Това, което направихме, беше равносилно на пиратство.

Ланиан го сряза, разярен от дързостта му да се опитва да затъмни ликуването му. Преди години самият Ланиан бе преследвал и екзекутирал скитническия пират Ранд Соренгард; двата случая бяха съвсем различни.

— Господин Бриндъл, направихте правилния избор, когато отказахте да се присъедините към бунта на Уилис. Демонстрирахте удивителна сила на характера, като оставихте собствения си син и неговата „приятелка“ скитничка на Терок и останахте верен на Земните въоръжени сили. Не се проваляйте сега, когато нещата се развиват толкова добре.

В този момент двамата бяха прекъснати от тактическия офицер.

— Сър, сигналът се загуби! Товарният кораб просто изчезна от системата ни.

Ланиан остави чашата с кафе; надяваше се, че Бриндъл няма да настоява да продължат разговора си.

— Какво засича системата?

— Нищо, сър. Скали, богати на метал, се движат в хаотични орбити — не си струва изобщо да се отбелязват на звездна карта. Единственото име, което намерих в записите, е Глупостта на нападателя. Не знам дали се отнася до някой конкретен астероид.

Ланиан кимна и се усмихна.

— Грозно, безполезно и далеч от всички пътища — точно такива места предпочитат скитниците. — Прегледа звездните карти, където мрежа от елипси показваше орбиталните пътеки на многобройните планетоиди, движещи се около едно малко мътно слънце.

— Действайте предпазливо. Вероятно ще намерим скривалището на някой друг клан.

Операторът на сензорите разгледа внимателно скалата.

— Наличието на обработени метали и геометрични форми определено показва изкуствени конструкции.

— Щурмувайте, но не откривайте огън, преди да ви наредя. Не искаме да загубим товарите с екти, които може да имат, или да повредим фабрики, които могат да продължат да са продуктивни.

— Освен това трябва да избегнем ненужни жертви — добави Бриндъл така, че всеки на мостика да го чуе.

Най-после сензорният оператор намери доклад за астероида от сканирането на най-далечните обекти.

— Няма енергийни сигнатури, комуникационен трафик или топлинни източници. Само товарният кораб. Изпраща съобщения, но не получава отговор.

Ланиан се наведе напред, опрял лакти на коленете си. Корабите на ЗВС се движеха с такава скорост, че се приближиха към базата след броени минути.

Веднага видяха, че някога астероидът е бил покрит с куполи и резервоари, но сега всичко бе унищожено. Набраздената с кратери скала бе надупчена от експлозии. Почернели дупки и разтопени краища показваха къде се е намирала изравнената със земята фабрика.

— Било е извършено с язери на ЗВС, сър — съобщи сензорният оператор.

— Язери ли? Не съм заповядвал на никого да атакува това място. По дяволите, дори не знаех, че съществува!

Търговският кораб зави и по комуникациите потече съобщение, изпълнено с ругатни. Скитническият пилот имаше дълга тънка брада и плитка, преметната през рамото. Лицето му бе зачервено от гняв, очите — налети с кръв.

— Вие, зевесета скапани! Избили сте всички. Защо? Пиратството не ви ли стига? Защо ви трябваше да се забърквате и в масово клане?

Ланиан погледна Бриндъл, сякаш заместникът му имаше отговор.

— Сигурен ли сте, че няма запис на военна операция, проведена тук?

— Няма, сър.

— Отворете канал към скитническия пилот. Кажете му, че не ние сме причинили това клане.

— Не ни вярва, генерале — минута по-късно се обади свързочният офицер. — Точният му отговор гласи, ъъъ, цитирам, „Простотии!“

Двигателите на товарния кораб светнаха по-силно — скитникът набираше скорост. Ланиан въздъхна.

— И къде отива сега? Да не би да си въобразява, че наистина може да ни избяга? — Но скитническият кораб се обърна и полетя с пълна скорост към дреднаута. — Какво е намислил този, по дяволите? Та той се опитва да ни разбие! Това е смешно!

— Бронята на „Голиат“ ще понесе удара без проблеми — обади се Бриндъл.

— Не ми пука. Огън! — И побърза да добави: — Целете се само в двигателите… ако е възможно.

Товарният кораб се приближаваше като снаряд. В последния миг обаче пилотът освободи товара си от дванадесет варела екти и ги пусна като мини право на пътя на бойната група, после се отклони и заописва сложна пътека между скупчените кораби на ЗВС, понеже язерите им разсичаха космоса. Два въртящи се цилиндъра се забиха в предната част на дреднаута на Ланиан и последвалите експлозии разклатиха мостика.

— Няма значителни повреди, сър, нито жертви — докладва Бриндъл. — Една от мантите ни е ударена от експлодирал варел. Ремонтните екипи са на път.

Ланиан обаче се интересуваше не от мантата, а от бягащия кораб.

— Мамка му, къде отиде?

— Все още хващаме следата му, сър. Излиза от системата.

Скитническият пилот активира звездното гориво и отлетя надалеч, преди Ланиан да успее да обърне своите много по-големи бойни кораби и да го последва. Генералът стана от командното място и направи крачка към главния екран.

— Все още ли го следим? Кажете ми, че не сме загубили сигнала му.

— Намерих го, генерале.

— Тогава тръгваме след него. Това преследване няма да свърши, докато аз не кажа, че е свършило.