Кевин Андерсън
Пепел от светове (133)

132.
Джес Тамблин

Джес и Ческа поведоха Слънчевия флот и корабите на Конфедерацията към Харибда, за да направят там последните приготовления. Обгърнати от блещукаща прозрачна мъгла от енергия, двамата стояха в командното ядро на флагманския кораб на мага-император.

Това, което някога бе първичен океан, населяван от безброй водни същества, сега приличаше на изгорена пустиня. Но Джес и Ческа бяха проникнали през кората до подземните пластове, които бълбукаха от горещи води. Няколко от преданите водоносци на Джес бяха върнали жива вода и тук като част от мисията си. И тази вода се беше умножила. Сега хиляди дървета-мехурчета се изливаха през открития космос от Терок, придружавани от корабите на водоносците.

Битката на Голген бе нанесла тежки щети на много от корабите на Слънчевия флот: по корпусите им имаше следи от обгаряния, слънчевите им платна се бяха превърнали в дрипи, но въпреки това бойните лайнери все още представляваха впечатляващ флот, особено с всички конфедерационни кораби, които се бяха присъединили към тях.

Многобройните кораби се спуснаха към планетата. Адар Зан’нх гореше от желание да се изправи срещу фероуите и Джес го увери, че процесът ще е съвсем кратък.

— Венталите знаят какво да правят.

Зан’нх стисна и отпусна юмруци.

— Прибързаното втурване в битка често е план за сигурно поражение. — Говореше така, сякаш го напомняше сам на себе си.

— Дайте шанс на новата идея на Кото Окая — каза Съливан Голд. — Звучи ми като нещо, което би могло да хрумне на Табита Хък.

Адарът го погледна, усмихна се и кимна.

Венталите се вълнуваха и ликуваха. Корабите закръжиха ниско над блестящите езера и възобновените вентали в тях забълбукаха.

Венталска вода се издигнаха във въздуха като фонтани и се разпръснаха във фина пяна. Живата мъгла обгърна всеки боен лайнер и всеки скитнически кораб в пашкул от влага, който заблестя на слънчевата светлина.

Чрез своите вентали Джес и Ческа инструктираха водните същества да следват формите, които бе създал Кото, и да се превърнат в замръзнали снаряди. Корабите събраха още венталска вода в товарните си помещения и екипажите заредиха ледените снаряди.

Към редовете им се присъединиха и стотици блестящи като перли дървесни мехури, които бяха долетели от Терок. Приличаха на капчици от пяната на някакъв космически прилив и в сърцевината на всеки имаше по една малка, но жизнеспособна фиданка. Нико Чан Тайлар и останалите доброволци от водоносаческия екип на Джес ги следваха със своите кораби.

Джес чувстваше как могъщите вентали пулсират в тялото му, готови да предизвикат враговете си.

— Превъплътеният фероуи може да бъде унищожен, а другите фероуи — контролирани, точно като хидрогите. Но няма да е лесно.

Ческа го хвана за ръка и той почувства как между двамата изпращява енергия. Ческа се обърна към мага-император:

— Ние ще поведем нападението. Превъплътеният фероуи е толкова наш враг, колкото и ваш.

Излязоха през въздушния шлюз и се стрелнаха в космоса, в пласта влага, който обкръжаваше бойния лайнер. Привлякоха капчиците около себе си и си създадоха нов венталски кораб.

Всички кораби бяха забулени в мъгливи щитове.

Яркото кълбо-мехур летеше пред тях и сияеше като Пътеводна звезда.

Водеше ги към Илдира.