Кевин Андерсън
Разпръснати слънца (99)

97.
ДД

Докато навлизаха в системата, където се намираше последната група хиберниращи кликиски роботи, Сирикс продължаваше да разказва на ДД ужасяващи истории за тяхната раса-създателка. Приятелското компи обаче почти не го слушаше — тревожеше се, че всеки миг ще стартира планът за пълното изтребване на човешката раса.

Доближиха планетоида, на който се намираха последните спящи роботи, и Сирикс установи, че там цари трескава активност.

— Тези роботи все още не биваше да са във функционално състояние — отбеляза той. — Нещо не е наред.

Корабът се снижи към малкия заледен свят и озарения от светлини лагер. Сирикс прехвърли картината на централния екран.

— Това са следи от човешка технология. Твоите създатели са идвали тук.

— Човешко селище? Да не би случайно да са пробудили роботите?

— Не е изключено. Но за щастие роботите, изглежда, сами са се справили със задачата си. Сдобили са се с материали и части от човешката база.

„Сдобили са се“. ДД не се съмняваше, че хората са били избити, а базата им — напълно разрушена. Също като на Корибус.

Сирикс изпрати съобщение, за да оповести приближаването си, и се насочи към базата.

— Засичам аномалия в енергийното ниво и необичайно високо равнище на радиоактивно излъчване. Роботите на повърхността го потвърждават в разговорите си.

— Изглежда, са уплашени. — ДД забеляза кратко проблясване на кораб, който се издигаше от планетоида. Въпреки неясния образ позна по силуета, че е човешки. Някой долу бе успял да се спаси.

От уредбата прокънтя накъсан човешки глас:

— До приближаващия се кораб! Спасявайте се! След няколко секунди Йон 12 ще гръмне. Не се шегувам… — Гласът спря; изглежда, пилотът бе осъзнал, че корабът срещу него не е човешки.

Сирикс завъртя глава към ДД.

— Тези хора са открили нашата тайна крипта. Не бива да им позволим да се измъкнат живи. Това може да попречи на плановете ни.

Промени курса и се насочи към човешкия кораб.

— До този момент, ДД, не ти бях казвал за оръжейните системи, с които разполагаме.

— Не е нужно да ги убиваш — отвърна компито.

— Напротив — налага се.

Без да губи време, Сирикс изстреля два тежки снаряда към човешкия кораб. Щом видя това, пилотът му рязко промени курса, но въпреки това единият снаряд попадна право в двигателя. Експлозията запрати човешкия кораб в неконтролируем полет надолу, право към заледената повърхност. Той падна близо до хоризонта и се удари в една замръзнала издатина далече от завладяната от роботи база.

— Вече мога да се съсредоточа върху това, което е обезпокоило роботите — заяви Сирикс. — Човешкият пилот спомена, че назрява бедствие.

ДД отчаяно жадуваше да сканира повърхността за оцелели, да им помогне, но знаеше, че Сирикс няма да допусне това.

— Не бива да се тревожиш за тях, ДД — рече кликиският робот. — Ще пратя роботи да огледат мястото на катастрофата и да довършат оцелелите, ако има такива.

Докато се спускаха към центъра на базата, Сирикс поиска да получи допълнителна информация. На повърхността десетина робота бяха заобиколили нагорещения до червено реактор. Нивото на произвежданата енергия бе застрашително високо.

ДД превключи сензорите си в инфрачервения спектър и установи, че реакторът е ослепително ярък. Неконтролираното топлинно излъчване нарастваше с всяка секунда. В същия момент роботите на повърхността обработиха сигнала на Сирикс и започнаха да му предават исканата информация.

ДД прехвана съобщенията и веднага заключи, че няма никакъв начин свръхкритичният процес на реактора да бъде спрян. Сирикс стигна до същото заключение и веднага промени курса.

— Преустановявам кацането. Трябва да бягаме.

Поне веднъж ДД бе готов да се съгласи с робота. Корабът започна да се отдалечава от планетоида. Според изчисленията на ДД им оставаха броени секунди…

С внезапен изблик на светлина и енергия нагорещеният реактор избухна. Ударната вълна помете струпаните около него кликиски роботи, разруши строените от тях кораби и опустоши всичко наоколо.

Набирайки скорост, вълната се понесе след кораба на Сирикс. Ускорени протони разкъсаха обшивката му и продължиха навътре. ДД разбираше, че няма никакъв начин разрушителният импулс да бъде спрян.

Ядреният взрив ги удари отзад. Корпусът хлътна навътре и един от двигателите избухна. Сирикс измъкна от тялото си още четири ръце, за да си помогне при управлението на полуразрушения кораб.

Далеч под тях базата на Йон 12 се бе превърнала в нажежено до бяло езеро, над което се издигаха разрастващи се пламъци — разтопяваха замръзналия водород и метан и образуваха под себе си гигантски кратер.

Корабът на Сирикс изгуби контрол и полетя към пустия космос.