Мария Семьонова
Право на двубой (3)

Аз съм меч, с любов закален

от ръцете на славен ковач.

Творящият огън е моят баща,

а майка — нашата древна Земя.

 

Разпарям ризница, сякаш листо,

умело чертая свистяща дъга.

Докосне ли птиче перо острието —

разполовява го бързо и с лекота.

 

Но силата моя не е в това,

гордея се аз със друга съдба,

с божествена правда съм надарен —

и неподвластен на всякакъв тлен.

 

Щом всичките думи се свършат

и всяка надежда угасне,

попитай ме — кой е виновен и прав,

и всичко това ще ти кажа аз ясно.

 

Сурова и кратка е мойта присъда:

на този свят всичко си има цена!

И с огън прогаря стоманата

редица свещени слова.

 

Законът небесен и земен

навеки са вплетени в моя зъл нрав,

затуй несломим ще остане

господарят ми, само додето е прав!