Мария Семьонова
Право на двубой (27)

Спи, дете, склопи ресници,

свърши страшната делба

ще затворим тез страници,

друг живот тече сега.

 

Дремят сумрачни елите,

пътят пуст е покрай тях.

Туй, в което не успяхме,

веч остана подир нас.

 

Повече не ще проблесне

слънце върху острие,

в залеза гръдта планинска

гасне бледа надалеч.

 

Но ще станем в утро ясно,

пътя си ще продължим,

злото вече не е властно

над човешките души.

 

Сторихме едно, но в друго

не успяхме пак докрай.

Спи, мой малък, спи, че

утре ще те чака твоят рай.