Колийн Фокнър
Дива любов (25)

Глава двадесет и пета

На другата сутрин Ураган стана рано и отиде на лов с по-младите мъже. Целуна силно Рейчъл по устата и я зави с още една кожа. Каза й, че ще се върне по обяд. Тя сънено му махна за довиждане, обърна се и се унесе отново в блажени сънища.

Рейчъл спа до късно и когато стана и отиде до реката, за да донесе прясна вода, разбра, че целият стан обсъжда живо новината, че шаманът и жена му отново са заедно. Рейчъл тъкмо се беше върнала във вигвама на Туубан, когато Дори се появи запъхтяна и я извика.

— Рейчъл, мила!

Рейчъл се обърна и й се усмихна.

— Сватбата беше прекрасна — засенчи очите си с ръка, защото сутрешното слънце блестеше ослепително върху белия сняг. — Извинявай, че не можах да ти честитя както трябва.

— Разбрах, че и ти си имала малко тържество — намигна й Дори.

Рейчъл се разсмя.

— Все едно, пожелавам ти да бъдеш много щастлива. Сигурна съм, че ще бъдеш.

— Да, да — тя махна с ръка. — Да не говорим за това. Искам да ти кажа нещо много важно.

Рейчъл се намръщи.

— Какво има? Какво е станало?

Дори кимна с глава към вигвама, който беше собственост на Танцуващия ураган и Рейчъл, но сега беше зает от Та-уа-ни.

— Става дума за оная кучка. Не я изпускай от очи. Малко след като ти и мъжът ти си тръгнахте, оня трапер, Малвин, се върна в лагера. Та-уа-ни го заведе в постелята си и остави детето да се мотае из племенната колиба.

— Ка-уе-рас добре ли е?

— Разбира се. Сложих го да спи с децата на Мъжа сянка и той спа дълбоко през цялата нощ, но на сутринта — тя вдигна пръст — майка му се развика къде й било детето.

— Защо не ме събуди? Какво направи?

Дори вдигна рамене.

— Какво мога да направя? Тя все още му е майка, а Танцуващия ураган вече беше тръгнал. Мъжа сянка ми каза да й го дам и така и направих.

Рейчъл хвана Дори за ръката.

— Къде е той сега?

— При майка си, но не ги изпускай и двамата от погледа си. Мъжа сянка снощи ми каза, че тя предложила да го продаде на Танцуващия ураган. Няколко души са го чули с ушите си! — тя тихо подсвирна. — Тая мръсница е напълно побъркана. Не се знае какво може да направи.

Рейчъл кимна и погледна към вигвама на Та-уа-ни. Наоколо нямаше никой, но видя, че кожената завеса на входа е завързана отвътре.

— Щом се върне Ураган, ще трябва нещо да се направи. Ако трябва ще свикаме племенния съвет. Щом живее при нас, тя е под властта на Звездна светлина.

Дори я потупа по ръката и се опита да успокои приятелката си.

— Хайде, не се ядосвай. Исках само да те предупредя какво се кани да направи оная, за да си нащрек за нея и за малкия. Това е работа на баща му, а не твоя. Нека той да се оправя с нея.

— Да, права си. Просто не искам да му се случи нещо лошо.

— Знам. Иди си върши работата, а аз също ще хвърлям по едно око. Мъжете ще се върнат скоро. Трябва вече да се връщам при дечурлигата.

След около половин час Рейчъл чу някаква жена да се дере с все сила. Веднага разбра, че това е Та-уа-ни.

Рейчъл излезе бързо навън, дори не си сложи кожуха. Трепереше от студ. Обви ръце около тялото си и изпъна глава, за да вади за какво крещи Та-уа-ни.

Траперът беше излязъл от вигвама на Та-уа-ни, облече като за път, в дълга шуба от меча кожа, а на гърба му имаше вързоп. Та-уа-ни му викаше на ирокезки, вървеше: подире му и влачеше Ка-уе-рас след себе си.

Траперът на два пъти се обърна и рязко й каза нещо.

Рейчъл не можеше да разбере всичко, което Та-уа-ни казваше, но очевидно искаше да замине с него, а той й каза да си наляга парцалите. Ка-уе-рас пищеше и плачеше, влачеше крака, докато майка му го дърпаше след себе си.

Без да се колебае, Рейчъл се затича през ливадата след Та-уа-ни и трапера, който очевидно си тръгваше. Ка-уе-рас беше полуоблечен. Нямаше ръкавици, а на краката имаше само един мокасин. Кожухчето от видра, което Рейчъл му направи, беше преметнато през едното му рамо и се влачеше в снега.

Рейчъл съзнаваше, че Та-уа-ни има право да иде, където си иска и че тя самата ще бъде безкрайно доволна, ако бившата съпруга на Ураган се махне, но нямаше право да застрашава живота на Ка-уе-рас. Ако смяташе да гони своя трапер в тоя февруарски студ, трябваше да остави детето на сигурно място.

Когато Ка-уе-рас видя Рейчъл, започна да плаче и да я вика по име. Протягаше към нея премръзналите си пухкави ръчички. Рейчъл застана пред Та-уа-ни, скръсти ръце и рязко й каза: .

— Върви с трапера, но остави детето.

— Махни се от пътя ми, бяла курво, дето отмъкна мъжа ми. Детето е мое. Мога да го заведа, където си искам!

— Той има и баща, великият и всемогъщ шаман. Той има същите права над него, още повече че ти си лоша майка! — тя вдигна заплашително пръст към красивото лице на Та-уа-ни. — Ти не искаш Ка-уе-рас. Той ти е нужен само за да изнудваш другите. Остави го тук, ще бъде на сигурно място.

Та-уа-ни присви злъчно черните си бадемови очи.

— Тази жена по-скоро ще го удави като кутре, отколкото да го остави на теб!

Тя злобно блъсна Рейчъл в снега. Преди Рейчъл да успее да се изправи, Та-уа-ни грабна Ка-уе-рас и хукна след трапера.

От околните вигвами бяха наизлезли жени и деца, за да разберат за какво е цялата олелия. Една от жените изтича да повика Звездна светлина. Та-уа-ни отново започна да вика на трапера да я почака. Говореше му, на смес от ирокезки и английски, колко много го обича и как ще му угажда във всичко, ако я вземе със себе си.

Рейчъл се изправи и се затича след тях. Бяха излезли от пределите на лагера и сега вървяха по пъртината, която водеше към реката.

— Та-уа-ни! — извика Рейчъл. — Пусни го!

— Ей-чъл! — хлипаше Ка-уе-рас. Кожухчето му беше паднало, а майка му го носеше преметнат през рамото й като чувал с царевица.

Сълзи на безсилие бликнаха в очите на Рейчъл, докато тичаше, за да ги догони. Най-сетне, точно когато Та-уа-ни приближи брега, тя ги настигна. Траперът вече вървеше по замръзналата река, на изток. Та-уа-ни стъпи върху леда.

— Моля те, Та-уа-ни — Рейчъл спря на брега. — Дай ми го, моля те. Баща му ще се грижи за него, кълна се.

— Малвин, Малвин! — викаше Та-уа-ни, без да обръща внимание на молбите на Рейчъл. — Чакай ме, любими! Чакай! Ще ти дам момчето! Ще го продадем! Ще спечелим добри пари!

Рейчъл погледна заснежения лед на реката. Обзе я ужас. Ураган я беше предупредил да не стъпва върху леда, но Та-уа-ни се измъкваше! Отнасяше сина му, единственото дете, което може би щяха да имат.

— Недей Рейчъл, мила! — Рейчъл чу, как Дори извика. — Рейчъл стъпи много предпазливо върху леда.

— Ще внимавам — извика тя през рамо. — Искам да взема Ка-уе-рас.

— Махни се от леда, мила! Опасно е!

Рейчъл бързо тръгна след Та-уа-ни, която беше се отдалечила на няколко метра от брега.

— Дай ми детето!

Та-уа-ни се обърна рязко.

— Щом искаш това безполезно дете — извика индианката, — вземи го! На мен само ми пречи!

Като каза това Та-уа-ни свали детето от рамото си и го метна във въздуха.

Рейчъл скочи, за да го хване, преди да падне върху леда и в този миг чу пропукване под краката си. Ка-уе-рас хлипаше и зъбите му тракаха от студ. Той се притисна към Рейчъл и през сълзи повтаряше името й.

— На ти момчето, на ти и това! — извика Та-уа-ни, рязко се обърна и удари Рейчъл по лицето, така че я зашемети. Когато индианката замахна втори път, Рейчъл приклекна и плъзна Ка-уе-рас по леда, към брега на реката.

— Върви при Дори — каза тя на детето, когато го пусна. — Върви!

— Ейчъл!

— Върви ти казах! — извика строго Рейчъл, за да не би детето да се върне отново при нея.

Ка-уе-рас продължи да хлипа името й, но скочи на крака и се затича към брега, където Дори чакаше с отворени ръце.

Точно когато Дори хвана момчето, Рейчъл усети удар по краката си. Ледът изпука, когато тупна върху него.

Жените, които стояха на брега, викаха на Рейчъл и Та-уа-ни да се връщат обратно.

Та-уа-ни издаде вик на ярост и се хвърли върху Рейчъл, но тя се претърколи и скочи, преди индианката да й връхлети. Щом Рейчъл се обърна с лице към нея, видя, че в ръцете й проблесна острието на нож.

Рейчъл вдигна помирително ръце.

— Стига. Достатъчно. Върви при твоя мъж.

Та-уа-ни замахна с ножа и се наведе заплашително.

— Ти ми отне мъжа!

— Ти сама го напусна!

— Взе ми детето!

Рейчъл се изсмя на нелепото й обвинение.

— Ти го подхвърли! Каза, че не го искаш! — тя сниши глас. — Та-уа-ни, не ти желая злото. Моят мъж ще се грижи добре за сина си. Тръгвай. Върви с трапера. Нали това искаше? Нали искаше да се освободиш от детето и от грижата за него?

Та-уа-ни отмести поглед от Рейчъл и видя, че траперът наистина се отдалечава в източна посока.

— Върви! — подкани я меко Рейчъл. — Ще кажа на Ураган, че си му оставила детето.

Та-уа-ни наведе ножа и се стегна. Рейчъл отстъпи и й направи път. Чуваше как леда стене под краката й, а наоколо се образуват пукнатини. Тя тръгна към безопасния бряг.

— Върви при него, но не се отдалечавай от брега предупреди тя индианката, като внимателно следеше движенията й. — Ледът е опасен, а течението е бързо. Може да се пропука.

— Чакай! — извика Та-уа-ни на трапера — Почакай ме! — тя тръгна към него.

Рейчъл вече й беше обърнала гръб, когато видя с ъгъла на окото си, че Та-уа-ни замахва с ръка. Усети пробождане като от нажежено желязо по ръката си, която вдигна, за да се защити. В миг тънката й муселинова риза се обагри в аленочервено. Без да се замисля Рейчъл, замахна с крак и ритна Та-уа-ни по ръката, за да се предпази от следващия й удар.

Та-уа-ни изстена от болка, когато ножът падна от ръката й и се плъзна по леда. Рейчъл погледна ръката си, която силно кървеше. След това погледна Та-уа-ни, извика гневно, сви ръка в юмрук и удари Та-уа-ни в корема.

Индианката изстена и падна.

— Ставай и се махай! — властно извика Рейчъл, без да обръща внимание на кръвта, която капеше върху белия сняг. — Махай се оттук и да не си посмяла да се върнеш, защото ще те разпоря и ще окача на едно дърво червата ти, да ги ядат гарваните!

Та-уа-ни се дръпна, обладана от суеверен ужас, и направи знак с ръка, за да се предпази от злите клетви, които другата жена може бе мълчаливо й отправяше. Като гледаше Рейчъл, индианката се изправи на крака и се затича към средата на реката. Викайки трапера по име, а той й подвикна през рамо да се връща.

Рейчъл видя, че Та-уа-ни настигна Малвин. Той се обърна и я удари по устата с юмрук. Тя падна върху леда и в този миг се чу ужасяващо изпращяване.

Дори извика на Рейчъл да тича към брега. Една голяма площ от заледената река започна да се пропуква. Рейчъл едва беше стигнала брега, когато чу първия плясък. Обърна се и видя, как реката повлече трапера и индианката.

— Та-уа-ни! — извика Рейчъл.

Въпреки че я ненавиждаше, не искаше да се удави в черните води. Без да се замисля, тя тръгна обратно към реката, защото се надяваше, че може да помогне на индианката да изплува. Виждаше тъмната й глава ту да се подава, ту отново да потъва в дупката, докато се опитваше да се измъкне от водата. Щом се хванеше за някой по-здрав леден къс и се опиташе да се изтегли върху него, той се напукваше и тя отново падаше във водата. Траперът беше изчезнал.

— О, не, недей! — извика Дори и стъпи върху леда, хвана Рейчъл за ръката и я задърпа към брега. — Не е нужно и ти да умираш.

— Дори, не можем да ги оставим да се удавят — възрази Рейчъл, като се опитваше да се отскубне от нея.

— Късно е — извика Дори. Опитваше се да вразуми Рейчъл. — Ледът се е пропукал навсякъде.

Точно в този момент една голяма пукнатина запълзя към тях. Рейчъл и Дори хукнаха към брега.

Ледената вода намокри върха на мокасината й, точно когато една от жените я изтегли на брега. Рейчъл се свлече на снежния бряг изтощена и замаяна от загубата на кръв. Ка-уе-рас успя да се промъкне до нея и се мушна в ръцете й. Рейчъл го прегърна силно и заплака, успокоена, че синът на Ураган е спасен. Плачеше и за смъртта на Та-уа-ни и трапера. Дори се приближи и застана на колене до нея, за да види раната й.

— Много е дълбока — чу я да казва на една от жените. — Но няколко шева ще я оправят.

През следващите няколко часа съзнанието на Рейчъл беше замъглено. Жените я занесоха във вигвама на Туубан и й дадоха да пие някаква ужасна смес. След това почистиха раната й и я зашиха. Билковата напитка помогна на Рейчъл да не усети нищо. После я съблякоха гола и я завиха с кожи в постелята на Танцуващия ураган. Рейчъл си спомни, че искаше да стане и да оправи Ка-уе-рас, но й беше толкова студено, че не можеше да мисли добре и едва говореше… а кожите бяха толкова топли. Дори я увери, че детето е добре и не след дълго Рейчъл се отпусна и заспа.

Когато отвори очи, видя, че е късно следобед, а Танцуващия ураган беше коленичил до нея и внимателно сменяше превръзката й.

— Ураган?

Той се усмихна.

— Виждам, че моята тигрица пак се е сражавала.

Тя се опита да седне, но той нежно я накара отново да легне.

— Ураган, тя се удави. И двамата загинаха. Не можехме да ги спасим.

— Разбира се. Цялата река се пропука — той я целуна. — Но ти спаси Ка-уе-рас.

Тя затвори очи, навлажни пресъхналите си устни и пак отвори очи.

— Казах й да не ходи по леда. Предупредих я…

— Шшт — успокои я той. — Всеки сам си избира съдбата, Рейчъл, любима. Та-уа-ни сама направи своя избор.

— Но…

Той притисна устните й с пръст.

— Моят син е жив и това е най-важното — той взе ръцете й. — А сега ме слушай внимателно, Рейчъл. Трябва да разбера нещо и след това ще те оставя да поспиш — той притисна ръцете й в своите и почака, докато тя го погледна с небесносините си очи. — Кажи ми, съпруго моя, сигурна ли си, че искаш да приемеш сина ми в нашия вигвам. Защото ако не искаш, има кой да се погрижи за него.

Тя поклати глава. Опитваше се да се съсредоточи и да говори смислено.

— Аз съм задължена да се грижа за детето на мъжа си. Стига сме обсъждали това. Той ще живее с нас.

Той мушна ръцете й под кожите.

— Добре, моя смела Рейчъл. А сега спи.

Тя затвори очи и се сгуши между топлите завивки.

— Ураган?

— Да, любов моя. Тук съм.

— Мислех си за конете и за провизиите, които ще ни трябват, когато тръгнем за река Охайо.

— Сега си почивай — той приглади тъмната й коса. — Ще говорим за това, когато се възстановиш.

— Хрумна ми една добра идея — тя отвори очи, за да го погледне, измъкна ръката си изпод завивките и го докосна. — Обещай ми, че няма да се ядосаш и ще ме разбереш.

Гарвановочерната му коса докосна раменете му, когато той кимна с глава.

— Как може сърцето ми да ти се сърди днес, когато рискува живота си, за да спасиш моя син.

Почувства, че главата й се замая и притвори очи.

— Можем да отидем във Филаделфия. Знам, че не е далече — тя отвори очи, за да види изражението му. Видя, че я слуша внимателно, но без страх или гняв. — Имам пари, Урагане. Пари, който щяха да ми бъдат зестра, когато се оженя за Гифърд. Не са много, но ще свършат добра работа на лени ленапи.

— Не ми трябват парите ти, моя скъпа съпруго.

— Но те са мои, Урагане, и мога да правя с тях каквото реша. Искам с тях да купим конете и провизиите, които ще ни трябват в пътуването ни на запад — като каза това, тя отново затвора очи. Усети пулсираща болка в ръката си.

— Утре ще говорим за това.

— Утре — прошепна тя унесено.

 

На следващата сутрин откриха телата на Та-уа-ни и трапера изхвърлени на брега, няколко мили по-надолу от стана, по течението на реката. Воините донесоха телата, за да ги приготвят и погребат както се полага. Рейчъл искаше да помогне на другите жени да ги изкъпят, но Танцуващия ураган я задържа във вигвама. Доведе й Ка-уе-рас и ги остави да се занимават, а той отиде да подготви достойно погребение.

Двамата тъкмо се бяха настанили да играят на глинени топчета, когато Танцуващия ураган, се върна при тях. Беше пребледнял, с присвити устни.

— Ка-уе-рас — извика той от вратата.

Детето вдигна глава и като видя баща си, скочи на крака и се затича към него с все сила.

— Нукуа! Татко!

Ураган го вдигна във въздуха и детето изпищя от удоволствие. Очевидно то не страдаше, че майка му си беше отишла завинаги. Беше щастливо, че е с баща си.

Ураган го погъделичка по топчестото коремче. След това полека го остави на пода, обърна го с гръб и му вдигна ризката. — Какво правиш? — попита Рейчъл. — Какво има, Ураган?

Той бавно вдигна кожената ризка на детето.

— Ураган?

Наведе се към Ка-уе-рас.

— Сложи си кожухчето и ръкавиците и иди при Дори, в нейния вигвам. Ще направиш ли така, Ка-уе-рас? — той вече беше взел кожухчето и му помагаше да го облече.

Ка-уе-рас кимна.

— Това момче може намери Дори — отговори той на чист алгонк.

Ураган го препаса здраво, мушна му ръкавиците и го пусна през вратата. Остана там докато видя, че детето стигна вигвама на Дори и тя му помаха с ръка.

Ураган пусна завесата и се обърна към Рейчъл.

— Какво става! — тя се надигна, изплашена от изражението му. — Моля те, Ураган, кажи ми. Да не би Ка-уе-рас да е болен?

Той поклати глава и я взе в прегръдката си.

— Той не е мое дете — каза той с явно съжаление в гласа.

Рейчъл се отдръпна.

— Какво?

— Детето не е от мен. Та-уа-ни ме излъга. Ка-уе-рас е дете на трапера.

— Как разбра? — тя го докосна по бузата. — Откъде знаеш, че е така?

— Родилното петно на гърба на Ка-уе-рас…

— Да? — Рейчъл се намръщи. — И какво?

— То е същото, като това на гърба на трапера Малвин. Дори го откри.

Рейчъл извърна глава.

— О! — долната й устна затрепери. Всъщност Ураган току-що й каза, че няма дете от собствената си кръв. Та-уа-ни не го беше дарила с дете, а може би и Рейчъл нямаше да може да стори това. Сълзи бликнаха в очите й.

— Съжалявам, Ураган. Толкова съжалявам.

Той свъси вежди и когато видя сълзите й, я придърпа към себе си.

— Защо плачеш, любима? — той избърса с ръка сълзите, които се стичаха по страните й.

— Защото не мога да те даря с дете. А ти толкова много искаш.

Той се замисли над думите й за миг, леко объркан.

— Не разбираш ли, че ти казвам това не като обвинение, а за да ти обясня, че не трябва да се чувстваш задължена към момчето. Той може да отиде другаде. Щом не е мой, не е нужно да се грижиш за него.

— Не е нужно! — тя се разсмя. — Но аз обичам Ка-уе-рас! Просто си мислех, че ще искаш да имаш дете от собствената си кръв. С радост бих приела Ка-уе-рас, стига ти да го искаш.

Танцуващия ураган силно я притисна към себе си.

— Разбира се, че го искам. Няма никакво значение чие е. Аз също го обичам така, както бих обичал родния си син — той леко се отдръпна, за да се вгледа в светлосивите й очи. — Значи е решено? Момчето е наше.

— Ка-уе-рас, син на Танцуващия ураган и Рейчъл. Ще го осиновим, както е обичая при лени ленапи — тя замълча. — А когато дойде пролетта, ще тръгнем за Филаделфия. Ще вземем парите ми и ще купим коне и провизии за пътуването на запад.

Той я гледа дълго, след това се наведе, за да я целуне.

— Добре любима — прошепна той, докосвайки устните й. — Добре, умнице моя.