Сюзън Джонсън
Грешница (3)

Глава трета

Едва бе отворил вратата на каретата, когато забеляза в дъното й някаква фигура.

— Всички говорят, че… не подбирате жените в леглото си — се чу женски глас от вътрешността.

Заинтригуван, той леко се усмихна и влезе в луксозната, лакирана в черно карета. Затвори вратата след себе си и се отпусна върху меките възглавници на мястото срещу нея. Кочияшът веднага подкара конете.

Той винаги се беше гордял с изискания си вкус и разбира се, не лягаше с всяка жена. Същевременно не можеше да пренебрегне факта, че в Лондон отдавна се носеше сливата му на страстен любител на чувствените забавления. Очите му постепенно привикнаха с полумрака в каретата и едва тогава забеляза, че жената на отсрещната седалка е много млада и изумително красива.

— Е, и? — тихо попита младият херцог в отговор на неочакваните, дори провокиращи го думи на непознатата.

— Искам да ме обладаете!

Сигурно така трябва да се разговаря с херцог Сет, за когото мълвата твърди, че е склонен да развратничи със случайно срещнати жени, при това едва ли не всяка нощ.

Каретата премина покрай една от уличните лампи и мънистените нанизи по жакета му просветнаха от отразената светлина.

Досега той не помнеше да е получавал толкова неприкрита покана. Дамите, които ухажваше, обикновено бяха доста изтънчени. Или може би само по-добре възпитани, помисли си херцога, като си припомни не малкия брой свои любовници, които далеч не принадлежаха на аристократичните кръгове.

— Несъмнено вашата покана ме ласкае — развеселено отвърна Синджън. — Но вече закъснявам за приема в дома ми по случай победата на моите коне в днешните конни надбягвания. — Отново на лицето му се появи неотразимата усмивка, с която се опитваше да смекчи огорчението на прекалено агресивната си събеседничка.

— Няма да ви отнеме много време.

Лазурносините му очи се присвиха и в тях проблесна искрица на любопитство. Огледа я от горе до долу. Явно непознатата беше нащрек, макар че ръцете й лежаха отпуснати в скута. Нямаше вид на жена, която отчаяно се нуждае от него, въпреки това тя се опитваше добре да изиграе ролята на умела съблазнителка. Погледът му се плъзна по чудесно оформените й гърди. Ако не закъсняваше за приема и ако домът му вече не бе изпълнен с момичета, готови да забавляват него и гостите му, може би щеше да се замисли върху това смело предложение.

Независимо от факта, че в този момент скованата й поза не предразполагаше към флирт, по някакъв свой, оригинален, дори забавен начин, тя бе доста съблазнителна. Очевидно репутацията му на сладострастен поклонник на нежния пол отново му бе изиграла лоша шега. Особено го привлякоха заоблените й устни и огромните й черни очи. Външността й му напомняше за най-добрите творби на прочутия портретист Ромни. Непознатата девойка бе надарена със същата женска чувственост, въпреки невинното очарование на младостта си.

— Съжалявам, скъпа, но трябва да ви откажа — едва чуто каза той. В същия миг сякаш някакъв дълбоко спотаен вътрешен глас му прошепна, че може би прави сериозна грешка.

— Не можете да го направите!

Рязко изречените думи увиснаха в напрегнатата тишина, изпълваща полумрака между двамата.

Синджън бе уморен до смърт след дългия ден, прекаран край конете. Петте манша на хиподрума… двата часа, през които трябваше да помага на жокеите и конярите го бяха изтощили. При това един от конете му се прибра накуцващ, с наранен глезен и трябваше веднага да му наложат гореща лапа, след което да го превържат. За щастие не откриха счупени кости, но изминаха два мъчителни часа, докато се убедят в благоприятната диагноза.

— Познаваме ли се отнякъде? — попита той и замислено потърка леко наболата си брада като се мъчеше да си отговори на какво ли може да се дължи необичайната настойчивост на тази непозната красавица?

— Официално не сме представяни един на друг, но аз съм слушала много за вас.

Наистина Сейнт Джон е смешна фамилия за мъж, чието лично име е Синджън^[1], личност известна в цяла Англия с порочните си склонности. Именно затова Челси бе решила, че той трябва да бъде първият мъж в живота й. Навсякъде се носеше славата му на безгрижен и сладострастен любовник — според злите езици Синджън засенчвал дори скандално прочутия Прини. Освен това да го срещне именно тук, в Нюмаркет беше много удобно за нея.

— Името ми е Челси Еймити Фергюсън.

— Вие сте сестра на Дънкан!? — Гъстите му черни вежди учудено се повдигнаха. Нима наистина тя бе почтена млада дама, макар и от шотландски благороден род? Нима бе възможно едно благопристойно момиче да се реши на такава шокираща постъпка… Искрящо сините му очи се присвиха още повече, за да я огледа по-внимателно. Независимо от двадесет и осемте си години, досега Синджън безброй пъти бе успявал да избегне капаните на брачния живот. Той ставаше доста подозрителен, щом се заговореше за женитба.

— Да. Но брат ми нищо не знае.

Естествено, че не знае, помисли си Синджън. В този миг не му се искаше да мисли как би реагирал Дънкан, ако разбере за нечувано дръзката постъпка на сестра си. Младата жена изглеждаше напълно искрена.

— Трябва да се приберете у дома — сърдито започна Синджън и се излегна по-удобно на облегалката. Главата му се плъзна по тапицерията от яркочервено кадифе и черният кичур се измъкна от копринената панделка на врата му.

Добре познатият му вътрешен глас ехидно му напомни, че не е произнесъл последните думи достатъчно убедително и настойчиво. Нима всъщност не желаеше да се разделя с непозната посетителка?

— Да, трябва веднага да си отидете у дома — тръсна глава и повтори с още по-силно изразено недоволство.

— Но може би преди това ще ви е любопитно да узнаете причината ми за странната ми молба, милорд? — Гласът на девойката прозвуча някак сухо, все едно че говореше за времето и за лошите пътища, а не за събитие, което би променило съдбата й. В този миг Синджън зърна очите й. Наситено сини, загадъчни и същевременно екзотични, те го гледаха прямо, без страх или задна умисъл.

Естествената мъжка реакция не закъсня. Но не, не, не трябваше да я гледа повече. Не можеше да си позволи да я харесва. Не. Не биваше да се впуска в нова авантюра със сестрата на Дънкан. Но очите му не се подчиниха на разума. С погледа на опитен мъж мигновено прецени женствения чар на непознатата девойка, нейните възхитителни гърди, умопомрачително тясната й талия, възбуждащите извивки на дългите й бедра, очертаващи се под скромния костюм за езда от кафяв шевиот, ослепителната красота на косата й с цвят на старо злато, едва прикрита под шапчицата, увенчана с кокетно перо, съблазнителните сочни като череши, ярки устни…

— Е, да чуем — с любопитство попита Синджън, усетил как умората започва да напуска тялото му. Погледът му не можеше да се откъсне от лицето на мис Фергюсън. Нима у него отново се надигаше сладостната тръпка на блажените първи мигове на всеки нов и многообещаващ флирт?

— Искат насила да ме омъжат за епископ Хетфийлд. А той е такъв подлец, че е позор за църквата. Дори и за такава безбожна църква като англиканската. — Тя заговори бързо, вероятно за да прикрие смущението си. — Всички, всички са против мен, и баща ми, и братята ми. Но най-вече проклетият ми баща! — гневно добави тя, щом видя, че херцогът я гледа напрегнато и леко озадачено. — Но ако се окаже, че вече не съм девствена, никога няма да ме накарат да се омъжа насила за онзи надут и превзет епископ. Лицемерно копеле! — Последните две думи разярената девойка изрече с такава злоба, че Синджън я изгледа с недоумение.

От вълнението красотата й бе станала още по-ярка. Високите й гърди се надигаха така буйно, като че ли в следващия миг щяха да изскочат от тесния й корсаж. Херцогът си помисли, че епископ Хетфийлд никога и за нищо на света не би се отказал от нея. Дори и той, преситеният ценител на женската красота, никога не бе виждал по-красива жена.

Синджън беше чувал какви ли не слухове за Джордж Прайн, третия виконт Рътлидж, епископ Хетфийлд. Накратко всичките се свеждаха до извода, че е долнопробен негодяй, извратен и отблъскващ.

— Къде, по дяволите, се запознахте с този Джордж Прайн?

— В дома на баща ми.

„Щом един толкова посредствен тип като Джордж Прайн се е опитал да я съблазни, нима не мога и аз да се опитам?“ — помисли си Синджън, като продължи с въпросите си.

— И какво стана след това?

— Ами… онази жаба… епископ Хетфийлд, искам да кажа… започна да ме оглежда като стока за продан.

— Хм! Не бих казал, че вече сте попаднала в тази категория.

„Навярно още не бе представена в обществото и затова досега не я бе срещал. Прелестната мис Фергюсън не би могла да остане незабелязана…“ — не спираше потока на мислите му.

— Ще бъда представена в обществото след една година.

За бога, та тя бе само седемнадесетгодишна! Но защо трябваше да се притеснява? Да не би слугините и провинциалистките, с които често лягаше, да бяха по-възрастни?

— Моля ви, помогнете ми! Не искам да остана девствена! — тихо го помоли тя. — Ще ви бъда много благодарна.

Когато някоя девойка е надарена с красота като нейната, каза си Синджън, не е необходимо да моли мъжете да й обърнат внимание. Усещаше как кръвта в слабините му запулсира по-бързо.

Въпреки че бе чула за необикновената красота, страстния темперамент и скандалната слава на херцог Сет, девойката се изненада от загадъчното му очарование. В клюките, разпространявани шепнешком от ухо на ухо, нищо не се споменаваше за магнетичен поглед, за внушителната осанка и мускулесто тяло, за дълги фини пръсти, с грижливо поддържани нокти. Нито дума за изкусителните извивки на веждите му над предизвикателните очи, за острите скули, аристократичния нос, който му придаваше леко пренебрежителен вид. Да не говорим за тъй нежните очертания на устните му. Прииска й се да ги докосне с пръсти. Или с устни… Какъв ли вкус имаха те?

Непринудената й усмивка го порази с топлотата и обаянието си. Синджън си помисли, че му напомня за съблазнителните сирени от древните легенди.

— Хм, значи вие сте сестрата на Дънкан — замислено повтори обърканият херцог, — а той ми е приятел. — С тези думи се опитваше да постави непреодолима преграда между себе си и нея. Но не успя да спре възбуждащото въздействие на парфюма й. Наоколо ухаеше на розово масло и нищо не можеше да ограничи плътния, чувствен и сладък аромат.

— Той не бива да научи за срещата ни! Разчитам на вашия опит с жените, милорд. Навярно няма да ви отнеме много време… Аз ще ви помогна — и тя започна да развързва панделките на корсажа си.

— Не! — Синджън рязко се надигна от седалката и хвана ръцете й. Лицето му почти се допря до нейното, в опасна близост до предизвикателно искрящите й теменужни очи.

— Нима не съм достатъчно привлекателна за вашия вкус, милорд? — смутено промълви девойката, пламнала от срам. — Може би предпочитате красиви брюнетки, като херцогиня Бюкън например?

Мили боже, нима любовните му похождения са известни на цяла Англия? Сигурно е така, щом това непорочно момиче от северните графства е чувало за връзката му с Касандра. „Не! — Синджън би искал да изкрещи в отговор на лукавото й подмятане. — Аз винаги съм предпочитал скромни момичета от провинцията, със свежи и румени лица, толкова сладки, че ти идва да ги хруснеш. Да, тъкмо такива като теб!“ Но вместо това неуверено промърмори:

— Вие сте прелестна, мис Фергюсън, но още сте прекалено млада. — С тези сдържани думи той отдаваше почитта си към нейното целомъдрие и очарование. Отдръпна ръце от нея и пак се отпусна на седалката, твърдо решен да не нарушава дистанцията помежду им.

— Само след три месеца ще бъда на осемнадесет. На тази възраст майка ми вече е била омъжена — запротестира Челси, без да обръща внимание на опита му да демонстрира галантността си.

Думата „омъжена“ моментално изплаши херцога и пресече желанието му да пофлиртува с непознатата.

— Ще ви отведа до прага на вашия дом — сърдито рече той. — Къде живеете?

— В една скромна къща, близо до параклиса в имението на херцог Съдърленд, но не искам да се връщам у дома! — Още не изрекла последните думи, младото момиче се хвърли в обятията на смаяния благородник с такъв устрем, че той политна върху тапицираната седалка в каретата.

Можеше, разбира се, да я отмести, при това само с една ръка, но за миг застина под нея, за да се наслади на ухаещата й коса, мека като китайска коприна, галеща лицето му, подсказвайки колко близо до него са прелестните й устни. Ала след секунда се опомни, разтърсен от мисълта, че ако посегне към корсажа й, ще погуби завинаги приятелството си с брат й Дънкан.

Никога не бе изпадал в такава безизходица.

Тогава Челси, изгубила търпение, побърза да го целуне леко, неловко, неопитно. Сякаш криле на пеперуди докоснаха устните му. Но в затаения й дъх се долавяше неукротимо желание. Опитният любовник веднага почувства непогрешимите признаци на страстта и на незадоволеното женско любопитство. В следващия миг си припомни, че в Лондон има поне дузина жени, които веднага биха откликнали на повика му и биха задоволили глада му за женска плът. Очевидно Челси Фергюсън му предлагаше нещо съвсем друго — своята невинност, толкова изкусителна, колкото можеше да бъде само забраненият плод.

Тялото му безпогрешно реагира на женствените й форми. Нима бе възможно мъж като него, с гореща кръв и вихрено въображение, да остане безучастен и хладен, когато към него се притискаше едно тъй прелестно и свежо създание? Това не остана незабелязано за младата лейди и тя поднови атаката си.

— Ето, не се ли убедихте, че дълбоко в душата си не желаете да ме отблъснете? — предизвикателно прошепна Челси и топлият й дъх погали като зефир устните му. Почервеняла от първия си успех, девойката побърза още веднъж да изпробва силата на своя чар и притисна бедрото си към слабините му.

Мъжествеността му моментално и безпогрешно реагира на предизвикателното й притискане.

— Обещавам ви, милорд… Няма да крещя… колкото и да ме боли, каквото и да сторите с мен. Кълна се, дори няма да се разплача…

Възбудата му нарасна неимоверно след тази открито похотлива покана. Но щом малката й ръка се спусна между усуканите ресни на жакета от еленова кожа и после към колана на панталона, силната му китка здраво се впи в нейната.

— Не! Не! — извика Синджън. Пръстите им се вплетоха. В каретата се чуваше само накъсаното му дишане. Едва не се задави от вълнение, омаломощен от противоречивите чувства в гърдите си. Инстинктивно усещаше, че тази невинна девственица ще му навлече някаква беда… пред замъгления му поглед се заредиха мрачни сцени на сив брачен живот, тъй потискащи, че сексуалният му апетит мигновено секна. — Не, не… не — задъхано прошепна херцогът, — не трябва…

Отблъсна я рязко от себе си, надигна се запотен, после я хвана с две ръце и я положи на отсрещната седалка. Господи, колко усилия му струваше да се откаже от Челси Еймити Фергюсън, така неочаквано нахлула в живота му! Та тя може би бе най-съблазнителното създание, изпречвало се някога пред погледа му!

— Намерете някой друг, който да ви отнеме девствеността — сухо отсече той. — Не проявявам интерес към предложението ви, лейди, нито се вълнувам дали Джордж Прайн ще бъде изправен пред свършения факт. — Не успя да се сдържи. Издаде го напрежението в гласа, последица от трудно сдържаното му желание да я сграбчи в обятията си.

— Съжалявам… — унило прошепна Челси и блесналите й теменужни очи помръкнаха от първите сълзи. — Не е честно да постъпвате така с мен… — Отново се изправи, зачервена като малко момиче, нахокано след поредната лудория. Два реда сълзи се спуснаха по пламналите й страни.

— Ох, за бога… само не плачете — промърмори Синджън. Чувстваше се крайно неловко, и странно защо, недоволен от себе си. Къде се дяна прословутата му находчивост в отношенията с нежния пол? Отдавна не бе преживявал такова необяснимо смущение. Може би неприкритото й желание или очароващата й невинност бяха докоснали най-нежните струни в душата му… Или, което бе много по-вероятно, трогателната й миловидност бе успяла да покори сърцето му, макар под нея да избуяваше напъпилата й женственост?

Бързо измъкна батистената кърпичка от джоба си, пресегна се към нея и нежно попи сълзите от красивото й лице.

— Не могат насила да ви омъжат за Джордж, нали? — Но в душата си трябваше да признае, че прелестната непозната няма да бъде нито първата, нито последната девойка, която ще се омъжи според строгата бащина воля. — Ако въпросът опира само до парите… — неуверено започна лордът, затруднен да измисли подходящи изрази, с които да й предложи щедрата си помощ. Херцог Сет бе един от най-богатите благородници в Англия. — Може би ще успея да убедя баща ви да… — Нима от неговите уста излизаха тези думи? Нима се забъркваше, досущ като лекомислен хлапак, в проблемите на някакво непознато семейство? През целия си живот бе бранил независимостта си не само от опитите на най-близките роднини да се намесят в личния му живот, но и от всеки друг. Преди да навърши пълнолетие Синджън бе прекарал години в пътешествия. А сега, когато имаше право сам да се разпорежда с богатството си, не желаеше нищо да наруши безгрижното му съществуване.

Дори и след смъртта на баща си, когато Синджън наследи титлата му, той продължи странстванията си в далечни страни, уверен, че по-малкият му брат ще се справи с управлението на многобройните имения на херцозите Сет. Всъщност на Деймиън повече подхождаше ролята на херцог. Брат му се отличаваше с почтеността си и твърдия си нрав. Вече бе женен, имаше двама сина, които един ден можеха с достойнство да носят благороднически титли пред имената си. Понякога Синджън действително обмисляше възможността да отстъпи титлата на брат си и така да се отърве от досадните задължения, съпътстващи живота на всеки херцог. И в този миг отново пожела да не беше принуден да се ограничава от изискванията, налагани му от знатния произход. Как, по дяволите, да се измъкне от тази деликатна и безизходна ситуация? От един херцог винаги се очакваше да постъпва мъдро и разсъдливо.

А той, Синджън, явно вече си бе спечелил славата на необуздан и ненаситен любовник. И това, за жалост, бе неумолимата истина.

— Не, Ваша Светлост, няма да приема този щедър дар от вас — смутено измънка Челси. — Вие не сте член на семейството ми.

Неволна въздишка на облекчение се изтръгна от гърдите му. Доста прибързано бе обещал да се притече на помощ на непознатото момиче.

— Уверен съм, че ако успеете да убедите баща си колко силно ненавиждате този Джордж Прайн, може би граф Фергюсън ще бъде принуден още веднъж да обмисли решението си… — И за двамата бе ясно, че това пожелание никога няма да се сбъдне.

— Да, Ваша Светлост.

В този миг херцогът не си зададе въпроса дали тя е така искрена с него, както и той с нея. Сега за него нямаше нищо по-важно от облекчението, че ще избегне нежеланите усложнения с тази натрапчива непозната девойка.

Ако знаеше, че Челси Еймити Фергюсън въобще не възнамерява да се отказва от плана си, в този миг Синджън Сейнт Джон не би бил толкова спокоен. Упоритата девойка твърдо бе решила да пожертва своята девственост — скъпоценния дар на моминската си невинност, която би трябвало да поднесе на своя избраник в първата брачна нощ. Тя беше готова да го направи само и само, за да се спаси от похотливите домогвания на онова богаташко синче, проклетия Джордж Прайн. А сега, след като бе срещнала прославения херцог Сет, вече никаква сила не можеше да я застави да мисли с благосклонност за сър Прайн. И ако ще трябва да пожертва девствеността си, за да откупи свободата си, какво по-прекрасно от това да го извърши с такъв очарователен и галантен благородник?

Можеше ли да намери по-възхитителен изпълнител на страстното си желание от Синджън Сейнт Джон, красив като Аполон?

— При моята… хм… репутация — подметна той, но внезапно се спря и се вслуша в тропота на каретата по самотния път към Оутлендс, имението на херцог Съдърленд недалеч от Нюмаркет. — Може би за вас ще бъде по-добре да не ви виждат с мен. Затова ще наредя на кочияша да спре каретата пред външната врата на имението.

— А може би ще бъде достатъчно само да видят, че двамата сме били сами във вашата карета? — радостно възкликна девойката, зарадвана от внезапното хрумване, че може да постигне целта си, без да стига до крайност. — Само ще подхвърля небрежно на баща си и на епископа, че целия следобед съм прекарала насаме с Ваша Светлост.

— Веднага ще го отрека! — ядосано тръсна глава младият херцог, твърдо решен да не става изкупителна жертва на тази лекомислена хлапачка. — Пък и вашата девственост е недокосната, нали?

— Хм… — замислено промърмори Челси, но предишният решителен израз отново се появи на лицето й. Явно обмисляше как да преодолее и това препятствие.

Нервите на Синджън не издържаха.

— Не искам да участвам в тази игра! Нима никой на този свят не може да се справи с малка хитруша като теб?

— Разбира се, че не, Ваша Светлост, вие сте абсолютно прав! — отвърна тя и го дари с най-сладката си усмивка, която накара младия херцог мигом да настръхне.

— Е, поне започнахме да се разбираме — отговори Синджън, очарован от невинното изражение, което веднага замени дяволитата й усмивка. Никога досега не се бе интересувал от млади момичета. Те не можеха да му предложат това, което винаги бе търсил в жените — достъпност и сексуален опит.

— Много ви благодаря, че ме доведохте у дома — весело изчурулика Челси, щом зърна внушителната порта на имението Оутлендс.

Искаше му се да направи още нещо за нея, да задоволи както нейното, така и своето желание. Въпреки че най-лекомислено й бе позволил да го увлече в тази хлапашка авантюра, въпреки очарователното възнаграждение, което го очакваше… Не… наистина си бе спечелил подигравателния си прякор Светецът заради необуздания сексуален живот, но много отдавна бе взел решение никога да не се докосва до девственица от благородно потекло. Нямаше намерение да се обвързва, затова трябваше да бяга като подгонен от чума щом се сблъска с подобна персона!

Почука на прозорчето на каретата и даде знак на Джъд да спре конете.

Разделиха се вежливо и благовъзпитано.

— Този път краят бе щастлив за мен… — въздъхна Синджън и се облегна на кадифената тапицерия на седалката докато имението Оутлендс бързо изчезваше зад хоризонта. — Слава богу.