Сюзън Джонсън
Грешница (25)

Глава двадесет и пета

Когато Сенека и хората му пристигнаха в Холибоу в конюшните почти нямаше коне, а в къщата светеха само няколко стаи. Огледаха входовете и скоро разбраха, че в масивния шотландски замък са останали само Челси и един пазач.

Да оставят сама една младоженка? При това охранявана? Очевидно тя не се погажда с роднините си, досети се Сенека. Налагаше се да изчакат слугите да се приберат в спалните помещения, а пазачът да си легне в стаята до спалнята на Челси.

Сенека реши да се промъкне в къщата заедно с двама от хората си. Северноамериканските индианци бяха ненадминати, когато се наложи да проникнат безшумно във вражески лагер. Един от похитителите успя да обезвреди пазача, а Сенека и двама от бедуините на Синджън се покатериха по гранитната стена на къщата с помощта на въже. Стъпвайки по-тихо от лисица, индианецът се запъти към прозореца на Челси. Тя не чу нищо подозрително, само усети как проникна струя въздух. Лятната нощ бе топла и примамлива. Меките мокасини на Сенека не издаваха стъпките му. Кинжалите на тримата бяха затъкнати в поясите им. В мига, в който една силна мъжка длан запуши устата й, Челси едва не припадна от страх. Щом отвори очи, видя познатото лице на червенокожия приятел на Синджън и дишането й се успокои.

Не можеше да гъкне, затова му махна с ръка в знак, че няма да се развика. Когато той отдръпна дланта от устните й, тя тихо прошепна:

— Зная къде го отвлякоха.

— Къде? — предпазливо попита Сенека.

— Ще ви заведа.

— Не, само ми кажи къде са го скрили. Ще ни забавиш, ако тръгнеш с нас. — После си спомни как смелата девойка едва не спечели лудешкото надбягване срещу Фордхем в Нюмаркет и продължи с по-снизходителен тон: — Моите хора не са свикнали да пътуват с жени.

— Тогава им кажи — усмихна се Челси, — че не можете сами да намерите скривалището на баща ми. Няма да ви кажа къде е, ако не ме вземете.

Сенека се поколеба, колкото да обмисли предложението й. Двамата му спътници останаха смълчани, в изчакване на решението. Сенека се досети, че пред него стои съпругата на Синджън — обстоятелство, което решително променяше обстановката в нейна полза.

— Синджън ожени ли се за теб? — недоверчиво попита той.

— Да.

— Доброволно? — Макар че знаеше какъв ще бъде отговорът й, искаше да се убеди в предположението си.

— Не, разбира се.

— А ти? — Въпросът му прозвуча доста неучтиво, но той трябваше да е наясно как да се държи с нея, преди да реши дали да я вземе в групата си.

— Заведоха ме пред олтара с вързани ръце.

Думите й не оставяха място за съмнение. Смелата дъщеря на граф Фергюсън очевидно е в сериозен конфликт с баща си. Но все пак си остава негова дъщеря… Дали да рискува и да я вземе със себе си? Сенека въздъхна примирено.

— Ще дойдеш с нас, но ще те следим зорко през целия път!

— Добре. Но знай, че няма да ме уплашиш — усмихна се Челси.

В този миг Сенека разбра с какво тази жена бе пленила сърцето на Синджън, независимо от това, че херцогът отдавна бе преситен от женски ласки.

— Облечи си най-удобните за езда дрехи — заговори индианецът с по-отстъпчив тон. — Няма да спираме никъде.

Преди да заговори, Челси вече бе успяла да прибере завивките на леглото си. От лицето й не слизаше тържествуващата усмивка.

— Почакай само пет минути — рече тя и рязко смъкна нощната си риза. Толкова се развълнува, че дори не се сети да прикрие разголените си бедра. — Няма друга врата към стаята за преобличане, така че бъди сигурен — няма да се опитам да избягам. — Захвърли долната риза на пода и отиде в малката стая до спалнята. — А освен това можеш да бъдеш сигурен, че за нищо на света няма да посегна на живота си щом отново ще бъда свободна.

Сенека се засмя. Не се съмняваше, че новата херцогиня Сет няма да се укроти и ще язди наравно с тях, за да ги заведе до скривалището на Синджън. За пръв път се успокои след отвличането на приятеля му. Не можеше да отгатне плановете на граф Фергюсън, но поне дъщеря му нямаше да му създава пречки. Тя се оказа млада лейди с горд и непокорен дух, много по-привлекателна от превзетите красавици на лондонското висше общество.

След десетина минути Челси излезе от стаичката обута и облечена за дълъг път, с кожена торба, провесена през рамото й.

— Вече няма да стъпя в тази къща — прошепна тя в отговор на учудения поглед на Сенека. — Може би Синджън няма да желае съпругата му да се мотае пред него, затова съм взела най-необходимото. Мога да преживея и без него…

Сенека не допускаше херцог Сет да се съгласи младата му жена да се свре в някоя дупка и да преживява в оскъдица като последна просякиня. Но всичко щеше да се изясни, след като поговори с приятеля си.

Челси поведе тримата мъже към задното стълбище, прекоси зимната градина и излезе в парка на замъка. Поеха към гората, където бяха скрили конете. Качиха я на седлото на един от арабските жребци. Сенека възседна своя кон и тръгна пръв. Безмълвно се измъкнаха от гората и поеха на север.

Яздеше без усилие, без да изостава от мъжете, въпреки бясното темпо, налагано от бедуините. Благодари мислено на Бога, че всяка сутрин и вечер бе тренирала да язди на дълги разстояния с най-добрите бегачи от конюшнята на баща й. Само понякога наместваше ремъка на кожената торба, в която бе скрита кесията със златни монети. Предвидливо бе скътала хиляда гвинеи от парите, получени от Синджън, за да помогне на семейството си. Ето че сега тя бе изпаднала в беда.

С тези пари ще трябва да се грижи за себе си и за детето си. За пръв път не изпита мъка, че носи дете под сърцето си.

Отново бе свободна или ще бъде, след като освободят Синджън и се завърнат в Лондон. Нито тя, нито той желаеха този натрапен брак. Синджън никога няма да поиска повече да я види. А и бъдещата й рожба няма да го интересува, след като имаше син от първия си брак.

„Ще те науча да яздиш, а ти ще ме научиш как се отглеждат бебета“ — тази неочаквана мисъл я принуди да се усмихне. Ще намери някоя скромна къщурка, недалеч от Нюмаркет, за да не се откъсва от единствената си любов — конете.