Сюзън Джонсън
Грешница (22)

Глава двадесет и втора

Сезонът вече приключваше. Заради дългото им приятелство и настойчивите увещания на Касандра, Синджън се съгласи да изпълнява ролята на кавалер на домакинята в предстоящия бал по случай представянето в обществото на племенницата й Лавиния Роксли.

Съпругът й, херцог Бюкън предпочиташе да отиде на лов за сьомга, вместо да скучае на баловете, уреждани от жена му.

— Ти още не си бил роден, скъпи — пошегува се Касандра, в отговор на въпроса на Синджън защо се налага той да изпълнява ролята на домакин, откакто херцог Бюкън не бе удостоявал нито един бал с присъствието си.

Във висшето общество връзката между Синджън и Касандра не бе тайна за никого, така че херцог Сет можеше спокойно да се изправи до нея и да посреща гостите. От своя страна херцог Бюкън можеше спокойно да се посвети на любимата си сьомга. Дори щедро осигури за трапезата голямо количество пушена сьомга.

— Той не е ревнив — каза Касандра, докато сваляше пеньоара си.

— Това е чудесно — отвърна Синджън, успокоен от отсъствието на съпруга й.

— На неговата възраст може да си го позволи, скъпи — отбеляза тя и започна да сваля иглите от косата си. — Един мъж на седемдесет години не се интересува от жени, за разлика от теб.

— Все пак трябва да признаеш, че той е доста либерален към теб — отвърна Синджън, безгрижно изтегнат на леглото.

— За което мъжът ми получи щедро възнаграждение. — Страстните извивки в гласа й не оставиха място за съмнение относно вида на възнаграждението.

— Аха, разбрах… — промърмори Синджън — но все пак ми се струва, че херцог Бюкън трябва да бъде поздравен за необикновено широките си възгледи върху брака.

Любовници от години, двамата бяха свикнали да говорят с часове в кокетната спалня на херцогинята, ухаеща на парфюм и тънеща в полумрак.

— Нищо не разбираш, скъпи. Той всъщност е най-големият егоист на света.

— Какво обича съпруга ти? — учудено попита той.

Касандра отпусна тежката си черна коса, която се разпиля върху голите й рамене. Не й слагаше пудра, защото Синджън не харесваше напудрени коси.

— Няма да ти кажа — засмя се тя.

— Струва ми се, че между нас не би трябвало да има тайни, скъпа. Умирам от любопитство.

— Любопитен си за сексуалния му живот? Точно ти?

— Винаги съм се чудел — протегна се Синджън и в гласа му прозвучаха весели нотки, — каква цена си платила, за да сме двамата сега сами в тази къща?

Херцогинята се поколеба за миг.

— Трябва да ми обещаеш, че това ще остане между нас.

Синджън кимна и се усмихна.

— Целият съм в слух.

— Бюкън си има един млад слуга — започна тя и се настани в леглото до него.

— И какво?

В погледа му се четеше искрен интерес.

— И ние двамата се забавляваме пред него.

— И той ви наблюдава?

— Разбира се.

— А гледа ли още някой, освен него?

— Синджън!

Синджън подозираше, че е имало и други зрители, но навярно Касандра не знаеше.

— Как се казва този щастлив млад мъж?

Тя сви рамене.

— Не знам.

— А той доволен ли беше? — засмя се Синджън.

Касандра лежеше подпряна на лакътя си и бавно прокарваше пръсти по лицето му.

— Изглеждаше, че му харесва — усмихна се тя.

Той нежно хвана пръстите на ръката й и ги стисна в своите.

— Аз не съм млад и послушен лакей — промърмори той и се ухили. — Ти ненаситна любовница ли си?

— Ти наистина си голям негодник — закачливо промърмори Касандра и се опита да освободи ръката си.

— Май не съм достатъчно послушен любовник — отвърна той, без да пуска ръката й.

— Скъпи мой, ти едва ли знаеш значението на думата „послушен“.

Синджън подозираше, че лакеят на херцог Бюкън е старателно избран заради физическите си дадености.

— А онзи лакей послушен ли беше?

За пръв път той виждаше Касандра да се изчервява.

— Кажи ми какво ти правеше онзи млад мъж?

— Не мога да го кажа, Синджън…

Ала той забеляза, че зърната на гърдите й се втвърдиха от възбуда и тя задиша учестено.

— Кажи ми — промърмори той, поднесе пръстите й към устата си и нежно ги захапа, — и аз ще се постарая да го направя…

И той го направи, и то не по-зле от прословутия с надареностите си лакей на херцог Бюкън. Касандра изпадна в захлас. Много по-късно, малко преди да се унесе в съня, херцогинята сънливо прошепна:

— Ти си възхитителен…

Полузаспал, Синджън лениво промълви:

— А ти си най-прелестната уличница, която някога съм срещал…

След два дни той стоеше до Касандра на най-горното стъпало на официалното стълбище в Бюкън Хаус, заедно с младата й племенница Лавиния и родителите й, пристигнали от своето имение.

Лейди Роксли, не одобряваше безбожието в средите на лондонското висше общество. По изключение се съгласи да приеме Синджън в ролята на кавалер на херцогиня Бюкън, тъй като без помощта на Касандра нямаше да успеят да въведат Лавиния в обществото. Протестът на майката се ограничи до хладни отговори на поздравленията и тайно оглеждане на прословутия херцог Сет.

Присъствието на Синджън, хванал Касандра под ръка, се оказа от първостепенна важност за събирането на най-елегантните представители на висшето общество.

Всички бяха единодушни, че Сейнт Джон беше безсрамен, дори нахален.

И същевременно неотразим, с този пронизващ и страстен поглед, който можеше да накара дори и ангел да се изчерви.

Неописуемо дързък, също като Касандра, която винаги бе в центъра на светските клюки.

Именно затова бяха дошли всички, за да видят как те двамата, арогантният херцог Сет и разпуснатата Касандра, разиграват за една вечер ролята на влюбени съпрузи.

Дебютът в обществото на младата Лавиния Роксли се оказа най-вълнуващото събитие през този сезон.

— Никога не съм очаквала, че ще доживея да видя Светеца толкова привързан към домашното огнище — саркастично коментираше един от приятелите му, докато изчакваше реда си да поднесе поздравленията си.

Синджън изискано повдигна вежди и благо се подсмихна.

— Касандра понякога може да бъде много убедителна.

— Синджън, скъпи, нима си решил да играеш ролята на идеалния джентълмен? — насмешливо попита една лейди от кръга на обожателките му след задължителния реверанс към домакина и домакинята на приема.

— Поне се опитвам — отвърна й той с усмивка.

— Джордж замина за Кент за една седмица — продължи дамата, без да си прави труда да завоалира поканата си под някакъв благовиден предлог.

Касандра се извърна към нея и се намръщи:

— Всъщност, Каролайн, не можеш ли да изчакаш реда си?

— Познавате ли се с мис Лавиния, Каро? — деликатно се намеси Синджън. — Изглежда очарователна девойка.

Каролайн Денфърд задържа върху Синджън втренчения си поглед малко повече от допустимото.

— Да, сигурна съм, че тя е очарователна. Но гледай да не забравиш… — и като погали с коприненото си ветрило бузата на Синджън, тя се отдалечи от него.

— За бога, Синджън — просъска Касандра, без да престане да посреща с усмивка прииждащите гости, — тази особа ми лази по нервите. Не можеше ли да ти напише дискретно писъмце утре сутринта?

Лицето на лейди Роксли се зачерви от смущение.

Името на херцог Сет се оказа пропуск за царството на порока. Дамите открито се надпреварваха да му се предлагат. Ако Касандра не бе похарчила цяло състояние, за да организира този грандиозен прием, който отваряше вратите на обществото пред нейната Лавиния, тя едва ли би се съгласила този прекалено красив млад благородник да стои до нея. Дори би му дала да разбере, че на този свят, за разлика от него, има и почтени люде. Но в следващата секунда челюстта й увисна и вече бе готова да прости всички грехове на Сейнт Джон, защото позна мъжа, който си пробиваше път сред навалицата от гости, струпани, за да поздравят херцог Сет.

— Добър вечер, Синджън — промърмори младият мъж, облечен по най-изисканата мода. — Изглежда тази нощ успя да събереш цял Лондон.

— Добър вечер, Прини — небрежно поздрави Синджън младия Уелски принц, с когото бяха пирували не една и не две нощи. — Е, сега, след като и ти се появи, вече може да се каже, че успехът на тазвечерното ни забавление е гарантиран.

— А къде е девицата, заради която се устройва целият този карнавал? — попита принцът и огледа тълпата с премрежени очи.

— Не мисли, че всичко е само заради някаква девица.

Прини отново се извърна към него и двамата приятели се разбраха само с един поглед.

— Хм, значи всичко е заради Касандра — промълви той, когато видя как херцогиня Бюкън се приближи към него и го поздрави с изящен реверанс. — О, скъпа, но ти изглеждаш тази вечер като осемнадесетгодишна. Как е възможно толкова млада дама като теб вече да има племенница?

В мига, в който лейди Роксли, едва осъзнала каква висока чест се оказва на дебюта на дъщеря й, се поклони дълбоко пред бъдещия крал на Англия. Синджън погледна крадешком към стенния часовник и прошепна на ухото на Касандра:

— Още колко ще продължи този маскарад?

След няколко часа, след хиляди язвителни коментари, след стотици каси с шампанско, след изчерпването на репертоара на маестро Лонджи и последвалите танци, след изпразването на претъпкания бюфет и след игрите на карти и изпиването на цели галони пунш, Синджън и Касандра можеха да се усамотят в будоара й.

— Страхотно забавление — подигравателно възкликва Синджън и уморено се отпусна в леглото на Касандра. Преди малко се бяха сбогували с последния гост.

Слънцето току-що бе надникнало иззад високата ограда, за да окъпе фасадната колонада на Бюкън Хаус в бледорозово.

— Страхотен успех — отвърна Касандра, — особено като се има предвид, че Тримейн младши и Джордж Сесил много харесаха Лавиния.

— Значи всичко е наред — спокойно обобщи Синджън резултата от току-що приключилия изтощителен прием. — Или Тримейн, или Сесил ще остане завинаги омагьосан от чара на твоята мила, но доста тъпа племенница. Прощавай за прекалената ми прямота, но истината не може да се крие до безкрайност, нали, скъпа? — Изу и запокити настрани обувките си с токи, украсени с диаманти, а после се зае с разкопчаването на жилетката си от кремав сатен. — А знаеш ли кое е най-лошото в цялата тази игра? Един от тях ще стори глупостта да се събуди един ден като зет на още по-тъпата и адски добродетелната й майка, достопочтената лейди Роксли.

— Стига, Синджън — сръга го Касандра, но без да свали самодоволната усмивка от лицето си. — Просто изпълних още едно от многото семейни задължения.

— Е, тогава душа да им е яка на Тримейн или на Сесил, искам да кажа, на когото от двамата глупаци му излезе късмета.

— Разбира се, скъпи. Ако те се окажат достатъчно…

— Глупави?

— Исках да кажа добродушни, лековерни…

— Всъщност искаш да кажеш: „Ако се хванат на въдицата“.

За миг младият херцог замълча. Припомни си богатия си опит в избягването на брачните капани, който го бе превърнал в циничен и язвителен присмехулник.

— Е сега, скъпи, не се вживявай толкова. — Привикнала да отгатва променливите настроения на любовника си, Касандра се гордееше с дарбата да поддържа интереса му към нея по-дълго от всяка своя съперница за ласките на красивия херцог Сет. Херцогинята никога не забравяше, че при най-лекия намек за обвързване или за ограничаване на свободата му Синджън Сейнт Джон веднага ще офейка от будоара й. — Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, какво пък, можеш да предупредиш Тримейн и Сесил. Осигурила съм такава внушителна зестра на Лавиния, че непременно ще си намери съпруг. Ако пък те огорчава мисълта, че ще изгубиш тази зестра, защо ти не си опиташ късмета — подметна тя с дяволита усмивка и развърза шарфа и шнура около деколтето на роклята си от холандски муселин. След още една минута на пода се свлече и белоснежната копринена фуста.

— Не познавам друга, която така съблазнително да умее да изтъква своите прелести — възбудено промърмори херцогът.

Касандра застана в средата на широкия бесарабски килим само с възкъсата копринена долна риза, която всъщност повече разкриваше, отколкото прикриваше голотата й. Синджън не бе виждал друга жена, чиято пищна гръд въобще да не се нуждае от корсет.

— По дяволите и Тримейн, и Сесил. Ела при мен! — заповяда й той.

Когато слънцето се издигна високо на каменната ограда, Касандра и Синджън заспаха щастливи, прегърнати и задоволени.

 

 

Събудиха се сред сънливата следобедна жега от някакъв шумен спор под отворените прозорци на будоара.

Изскърца вратата на градината… или се затръшна яростно… звукът бе неясен. В просъница Синджън долови няколко думи на шотландски. Но само след миг гневните гласове затихнаха и в пролетния следобед се възцари ленивото спокойствие.

Касандра целуна Синджън по врата и се отмести от него в широкото легло. Той само промърмори нещо неясно и отново зарови лице във възглавницата.

Но след няколко минути се пробуди и разбра, че гневните гласове приближават към прозореца, макар и да ги чуваше приглушено. Надигна се в леглото и се облегна на лакът. Погледна мимоходом към спящата до него Касандра и се обърна към вратата.

Сега отвън се чуваха отчетливи стъпки, тежки, недвусмислено насочващи се по коридора към будоара на Касандра, те бяха придружени от металното подрънкване на ножница на сабя по плочките на пода в коридора, не, не една, а няколко ножници!

Скочи от леглото и вече почти бе закопчал копчетата на сатенените си панталони, когато вратата със замах се разтвори.

На прага се изправи граф Фергюсън, заобиколен от двамата си сина. И тримата бяха въоръжени със саби, пистолети и кинжали, затъкнати в кортиците на коланите им.

Дори и да имаше някакво оръжие — а той нямаше, бързо съобрази Синджън — шансовете категорично не бяха на негова страна.

— Дошли сме за теб! — изрева граф Фергюсън. Крясъкът му стресна Касандра, събудена от рязкото отваряне на вратата.

— С каква цел? — дрезгаво попита Синджън, настръхнал от нечуваното предизвикателство.

— Ако искаш, можеш да се облечеш — в гнева си графът заговори на шотландски, — или пък ако щеш, стой си така, бос и полугол. За мен това няма някакво значение.

Отговор не последва, обаче Синджън трябваше дълго да търси къде бе запратил обувките си през нощта. Заслепен от ярост, дори не се досети, че Челси може да е замесена в този скандал.

— Мога ли с нещо да помогна? — плахо се намеси Касандра, сетне се изправи, вече напълно будна. Притисна завивката към голите си гърди, но с този панически жест всъщност повече се разголи. Въоръженият и разгневен баща, както и двамата му сина, бяха дошли да грабнат Синджън от постелята й, но не пропуснаха възможността да огледат съблазнителната сцена. Тя познаваше Дънкан. Но коя бе жената в дъното на тази отвратителна история?

— Повикай Сенека — задъхано й нареди херцог Сет докато пъхаше ръцете си в усуканите ръкави на ризата си, вече нахлузена през врата му. — Не забравяй да се обадиш и на Сахар.

— Може да им предадете, че лорд Сейнт Джон е заминал на сватбено пътешествие — изръмжа графът. — И че няма надежда скоро да се прибере.

Синджън потръпна при думата „сватбено“ и застина вцепенен с жилетката, заплетена в лакътя му.

— Ти си полудял! — Гласът на Синджън прозвуча толкова студено, че Касандра потръпна от страх, въпреки знойния следобед.

— Да, Сейнт Джон, тук позна. Напълно съм полудял! — изкрещя граф Фергюсън. — А сега се сбогувай с лейди Бюкън, защото никога няма да се върнеш и да топлиш леглото й.

— Колко старомодно… — Думите се отрониха неволно от устата на Касандра, но всички ги чуха в настръхналата тишина.

Графът ядосано смръщи вежди.

— Това може да е старомодно и превзето за висшето общество в Лондон, обаче в рода Фергюсън е задължително, милейди. Затова ви съветвам да си търсите нов любовник, който да ви забавлява.

Тя не допускаше, че е възможно някой да обуздае неутолимата страст на Синджън към порочни забавления, независимо дали ще го оженят или не. Непреклонният вид на граф Фергюсън изключваше възможността да изкаже гласно мнението си.

— С това нахлуване прекрачихте всички граници на благоприличието, Фергюсън — троснато заяви Синджън и набързо закопча последните си копчета. — Освен това ще се окажете пълен глупак, ако си въобразявате, че можете да ме ожените насила.

— Ще се ожениш дори и ако ти остава само една капка кръв във вените!

Граф Фергюсън измъкна пистолета си и го насочи към гърдите на Сейнт Джон. Ръката му не трепна, само очите му се присвиха зловещо.

— Вържете го! — заповяда той на синовете си.

— По дяволите, да не съм пред средновековната инквизиция? — изкрещя Синджън, когато Дънкан и Нейл се нахвърлиха върху него. Нищо не разбираше. Откъде знаят толкова много подробности? Да не би Челси да е признала всичко… Знаят ли за Оукъм или за нощта в Йорк? Тогава не би могъл да се закълне в честа си, че е не е съблазнил сестрата на Дънкан. Но, за бога, да го завлекат насила пред олтара?

— Може да ти напомня за средновековието — процеди Дънкан и злобно изруга. — Трябва ли да ти напомням, че Челси е моя сестра?

Семейната чест изискваше справедливо наказание.

Нейл измъкна едно въже от колана си и Синджън яростно си каза, че няма да позволи да го овържат като агне на заколение. Замахна силно, заби юмрука си в смаяното лице на младежа, блъсна Дънкан, който се просна на килима и се хвърли към отворения прозорец.

Можеха да продължат да разискват въпросите за честта на рода Дъмфри, но при други обстоятелства. Когато няма да бъде изправен сам срещу трима разбеснели се шотландци.

В мига, в който се канеше да прескочи през рамката на прозореца, се разнесе изстрел и куршумът едва не отнесе лицето му.

— Следващият ще е за любовницата ти — студено рече графът.

Покривът на портала бе само на няколко метра под него и за секунда Синджън се поколеба. Свободата бе толкова близо, ала той нямаше избор. Не можеше да остави беззащитната Касандра в ръцете на тези побеснели мъже.

Свали крака си от прозореца и погледна към свитата от ужас Касандра.

— Май защитаването на жените се отнася само до тези от вашето семейство — презрително сви устни херцогът.

— Такива се обстоятелствата — изръмжа графът. — Трябва да те отведа пред олтара и това е по-важно за мен, отколкото грижата за доброто здраве на херцогиня Бюкън.

— Явно кавалерството ти има определена цена.

— И явно ти не знаеш цената му, щом си си позволил да опозориш дъщеря ми!

Неговата дъщеря! Кое беше това момиче? От мига, в който разбра, че вече не се намира в опасност, Касандра трескаво се питаше кое от младите неомъжени момичета от север се е забъркало със Синджън. Защо не бе чувала нищо за дъщерята на граф Дъмфри? Вероятно любовникът й бе открил някоя млада красавица, която никой не бе виждал. И сега бе попаднал в безизходно положение. Щяха да го заставят да се ожени сякаш бе някой прост селянин.

— Дъщеря ти никога не ми е споменавала, че честта й има цена — безочливо заяви той. Сам не разбираше защо предпочете да не споменава за петдесетте хиляди, които бе дал на Челси.

— Е, ще имаме време да обсъдим цената, докато пътуваме на север.

— Наистина ли вярваш, че ще успееш?

— Разбира се. Погледни през прозореца. Дори и да беше избягал, нямаше да стигнеш далече.

Синджън се наведе и огледа градината. Видя цял взвод шотландци. Поличките им бяха в зелено и синьо, цветовете на клана Фергюсън. Всички бяха въоръжени и пазеха градинската врата.

— Значи нямаше да застреляте Касандра? — обърна се той към нападателите си.

— Вероятно не — несигурно отвърна графът. — Ала не си въобразявай, че моето благоволение се отнася и до теб. Дори се чудя как още не съм те застрелял.

— Тогава дъщеря ти ще остане без съпруг.

— Не съм казал, че ще те убия.

Синджън разбра, че трябва да се примири. Отново огледа градината. Мъжете бяха повече от двадесетина и нямаше никакъв шанс да се измъкне.

— Дъщеря ти жестоко ще се разкайва за тази твоя постъпка — тихо изрече Синджън и сините му очи се втренчиха в графа. — Не си ли помислил за това?

— Непрекъснато мисля — рязко отвърна Фергюсън, без да трепне пред заплашителния поглед на херцога. — Вържете го.