Пиер Луис
На един заблуден

Любовта на жените е най-хубавото нещо, което смъртните са изпитвали; и ти би мислил така, Клеон, ако душата ти познаваше истинското сладострастие. Но ти мислиш само за суетата си.

Губиш си нощите да обсипваш с ласки юношите, които отвръщат поглед от нас. Но погледни ги само! Колко са грозни. Сравни косите ни, бухнали и разпилени, с техните топчести глави; опитай се да откриеш белите ни гърди върху тяхната гръд.

На мястото на тесните им бедра ще видиш ли нашите пищни ханшове и просторното вдлъбнато лоно, което мами любовниците? И накрая — кои ли човешки устни, ако не тия, които те биха желали да имат, разпалват сластта?

Болен си, о, Клеант, но една жена може да те излекува. Иди при младата Сатира, дъщерята на моята съседка Горго. Нейната задница е като роза под слънцето и няма да ти откаже удоволствието, за което жадува и тя.