Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ballade de la grosse Margot, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010)

Издание:

Антология на френската любовна лирика

Подбор и превод от френски: Кирил Кадийски

Издателство „Нов Златорог“, 2004

ISBN: 9544921923

История

  1. — Добавяне (сканиране, разпознаване и редакция: NomaD)

Ако обичам тая дебелана,

нима съм тук последният глупак?

За нея ви прерязвам и гръкляна!

Чудесно сме си в нашия бардак,

щом дойдат гости — тичам с пълна кана,

че хляб, че сирене, вода; в мазата

търча за вино, не подвивам крак;

а щом платят добре, им викам: — Ей,

елате ни отново на софрата —

в дома ни, в нашия прочут бордей.

 

Но ако вечер някой път пияна

Марго без пукнат грош ми дойде пак,

за гушата ми иде да я хвана;

готов съм да продам и за петак

едничката й хубава премяна.

А тя врещи, надува ми главата,

кълне Христа, нарича ме тъпак,

и Антихрист ми вика, и злодей,

дорде не я зашлевя през устата

в дома ни, в нашия прочут бордей.

 

След туй мирясва мойта повлекана,

пръдня ми пуска, ама по мерак.

Го-го ми гука, хваща ми кочана

и борим се на стария матрак,

а после спи до мен като заклана.

 

И сутрин, както куркат й червата,

макар и трудна, с ей такъв тумбак,

ме яхва изведнъж и току глей

ме смазала — потрошва ми ребрата

в дома ни, в нашия прочут бордей.

Послание

Вън вятър да фучи, да бръска сняг —

И аз съм сит, и тя — на завет свряна.

Йерархия ли? Равни сме в кревата.

Отлична двойка — котка и котак;

Не, чест не му е нужна на плебей

и кретаме, доволни от съдбата,

в дома ни, в нашия прочут бордей.

Край
Читателите на „Балада за дебелата Марго“ са прочели и: