Читателски коментари (за „Ана Каренина “ от Лев Толстой)

Трудно прочетох книгата, защото начинът на мислене на героите и техните терзания са много далеч от моя вътрешен свят. Но именно това ме провокира да потърся повече информация и да се задълбая в контекста на написването ѝ.

Най-силно ме впечатли осъзнаването, че по онова време жената няма идентичност извън брака или някоя мъжка фигура. „В този свят жената не съществува сама по себе си. Тя съществува като «чия» е — жена на…, майка на…, любовница на…“ И това е толкова тъжно — да живееш чрез другите, чрез мъжете в живота си.

Дори умна, интелигентна и образована жена като Анна няма израз или приложение на своите способности — тя може да бъде съпруга, майка, партньор в разговорите и в танците, но не може да съзижда, да се развива, да има собствени цели. Именно затова, според мен, Анна не е централна фигура в романа в класическия смисъл — нейният образ се разгръща и допълва чрез мъжете в живота ѝ и чрез съпоставянето с другите женски образи: Кити — жената, която израства; и Доли — „невидимата“ жена, която търпи.

Трагедията на Анна не е просто в това, че не може да избере между дълга и любовта, нито в нещастната ѝ връзка с Вронски. Трагедията ѝ е в това, че какъвто и избор да направи, животът ѝ остава празен и лишен от смисъл. Да остане при Каренин, водена от дълг (както прави Доли), или да избере любовта с Вронски — и в двата случая тя няма достъп до възможност за развитие, за съзидание, за самостоятелно съществуване. Анна е поставена в капана на едно празно и лицемерно общество, още преди да е направила какъвто и да е избор. За разлика от Кити, която израства чрез връзката си с Левин, Анна избира за спътник Вронски — повърхностен, вятърничав и слабохарактерен мъж, който я лишава дори от илюзията за спасение.

И на фона на всичко това изпъква образът на Левин — човек, който чрез труд, свързаност с природата и простите радости на живота, успява да открие единствения смислен път за съществуване. Но този път остава затворен за жените в романа — дотолкова ограничаваща е социалната рамка, в която са принудени да живеят.