всъщност за съжаление голяма част от писателите през онази епоха — епохата на романтизма (17--нач на 19 век) Карл май, Толстой, Достоевски, Виктор Юго в своите произведения се впускат в едни дълги разсъждения върху морала. Подобне неща има и при Жул Верн.
Чели сте Винету.? Във всяка от трите части се обсняма колок е хубаво да си християнин. подбни размишления има и във Стейтман и следващите части. Там добрият Кара бен Мензи (олд шетърхенд) почти никога не убива прлотивнициет си, защото не е християнско, а само ги понабива малко. Ами Юго? какви размишления за формата на обществения строй! То не са Клетниците, То не е човека който се смее.
И ето ви сега тук — в Каренина — близо половината от романа сме заети със социалистическите възгледи на Левин за земята. На нас ни е безинетересно, но за тогавшните писатели тези неща — представителството на масите — живо са ги вълнували.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.