Читателски коментари (за „Ана Каренина “ от Лев Толстой)

има много качествени исторически романи — включителон и от онази епоха — който се четата значително по-леко от този роман, без да са „псевдофентйзийни съвременни логорейки“

като начало — цялото творчество на Сенкевич и най вече Аве Цезар и Стас и Нели, но също и трилогията Кръстоносци са по-добри. също така Мъртви души на Гогол е в пъти по — разбираема от този роман. Хариет Бичър Стоу — Чичо Томоваат Колиба. Илф и Петров — Клуб двадесетте стола и Златният телец. Оноре Дьо Балзак — Евгения Гранде. Дори Творчеството на Зола — сериягта Ругон — Макарови.

пак казвам, романите на Толстой са с тежък език, ужажсна натовареност на линиите, няма централен образ. и това е само част от проблема. Толстой не може да пише за днешния съвременник така както днес много хора могат да смелят Йовков, Талев или АНтон Дончев, но не и Вазов — изказа и стила са много далеч от нас.

Давам прост пример — Толстой не ни обяснава нито как може един танц с годеника на сестрата на твоята снаха на равносилон не негова изневяра, нито пък че в тези общества има „брачен сезон“ и какво представлява той, или при какви условия теиз правила могат да бъдат нарушени — той предполага че ние трябав да знаем тези неща. Толстой е писал за хора от НЕГОВАТА епоха, но не е мислил занапред. затова уважвам Сенкевич например, който е аналог на нашия Талев и винаги е изучавал максимално историческите факти и книгите му, са разбираеми и четивни векове по-късно.

П.С. на мен лично Юго ми е интересен, но въпреки че описателен той съумява да да наложи едно добор съотоношение между действие и описание в романите си, а централните образи никога не са над 5–6 и има максимум 2 сюжетни линии. хора като Достоевски и Толстой се заливат в описания. В Записки от Подземието на практика няма пряка реч!!! (общо 13 страници малък формат от 280), ПРи Толстой също са основни животоописания и над 30–40 образа. И нито един не е завършен изцяло, всичките стоят като къща без покрив…..