Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Конклав на сенки (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Exile’s Return, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 51 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
crecre (2009)
Допълнителна корекция
moosehead (2013)

Издание:

Реймънд Фийст. Завръщането на изгнаника

ИК „Бард“, 2008

Оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ISBN 978-954-585-918-2

Редактор: Иван Тотоманов

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на слепени параграфи

Глава 22
Нападение

Допреди минута Пъг, Томас, Каспар и талноят стояха в Елвандар, а после изведнъж се озоваха отново на Острова на чародея и Каспар веднага усети, че и тук нещо ужасно не е наред. Долови миризма на пушек във въздуха — не смътния мирис на горящи дърва в огнища или кухни, а гъсти облаци кълбест дим, лютив и заслепяващ също като допреди няколко мига в Елвандар. Отвори очи.

Във вилата бушуваше огнен ад.

Телата на ученици и воини в черна броня лежаха разпръснати навсякъде. Пъг изруга, погледна един от падналите воини и изръмжа:

— Черни убийци!

Томас хукна нанякъде и Каспар чак сега чу грохота на битката. Сложи си пръстена, докосна талноя и извика:

— След мен!

— Миранда! — изрева Пъг и изчезна.

Каспар догони Томас. Облеченият в бяло и златно воин вече връхлиташе върху групата Черни убийци, задържани на място от отчаяните заклинания на неколцина ученици, които трескаво хвърляха прегради и нападателни магии, но те бързо губеха силата си. Каспар връхлетя с цялата си сила върху един от Убийците и го посече между врата и рамото. Облечената в черна броня фигура рухна на земята и той с облекчение разбра, че тези същества все пак умират. Обърна се към талноя и заповяда:

— Избий тези Черни убийци!

Талноят скочи до Томас, раздвижи се и за по-малко от минута двамата покосиха Черните убийци. Томас се огледа и извика:

— Има ли и други?

Един от учениците, със зацапано от сълзи, прах и кръв лице, отвърна:

— Те са навсякъде!

Каспар и Томас се обърнаха и Каспар изрева на талноя:

— След мен!

Затичаха и се натъкнаха на още Убийци, които вилнееха из библиотеката и хвърляха в огъня всичко, което можеше да гори.

Томас изрева в дивашка ярост и се втурна напред. Каспар понечи да заповяда на талноя да влезе в битката, но Томас вече бе обезглавил един Убиец, разсече втори от мишницата до слабините и посичаше трети. Четвъртият и петият издъхнаха, преди Каспар да успее да отвори уста.

Томас се огледа и затича към звука от друга битка. Каспар заповяда на талноя да го последва и да избие всички Убийци, които срещне. Талноят се обърна и затича след Томас. Каспар се опита да ги догони, но след секунди двамата се скриха от погледа му.

Тогава заваля дъждът.

 

 

Каспар осъзна, че някой е призовал дъжда, също както го бяха сторили Заклинателите в Елвандар.

Дробовете го боляха от пушека, който беше вдишал в Елвандар, а кашлицата буквално раздираше гърдите му. „Ако преживея всичко това — помисли той, — дано да имат лечител, който да ме изцери“.

Отново закашля, изплю и се втурна напред.

Няколко ученици тичаха към дърветата оттатък пасището с надеждата да се скрият.

Един Черен убиец се появи от прага, само на десет стъпки встрани от Каспар, видя ги и хукна след тях. Така и не погледна към Каспар. Бившият херцог на Оласко извади меча си и го хвърли след него с всичка сила, осъзнал, че не може да настигне облечения в черна броня воин.

Мечът удари убиеца в гърба и го събори на колене. Каспар скочи зад падналия воин и сграбчи меча си, преди на убиеца да му остане време да се съвземе. С точността на майстор готвач, режещ опечено месо, Каспар заби върха на меча под мишницата на Убиеца, натисна и завъртя. Мъжът вътре изрева от болка съвсем по човешки и Каспар изведнъж разбра, че това не са свръхестествени същества, а просто фанатици с лъскава черна броня.

Осъзнаването на този факт повдигна духа му. Поне си имаше работа с врагове, които можеше да убие.

Нов пристъп на кашлица преви тялото му на две и той спря, за да си поеме дъх. Заслуша се за звуци от битка и долови дрънчене на оръжия, което му се стори близо.

Нахълта в някаква стая в една от постройките до кухнята и завари двама Убийци, посечени на две. Нямаше представа талноят ли ги е убил, или Томас, но реши, че въпросът е теоретичен.

Чу женски писък и забърза натам по дълъг коридор, който свързваше пристройката с главната къща. Видя някаква фигура в син халат да изчезва зад ъгъла, а след няколко стъпки се натъкна на тялото на жена.

Коленичи до нея. Беше Алисандра, лежеше сред локва кръв. Стомахът му се сви. За миг се зачуди защо е толкова отчаян. Бяха любовници някога, но това бе връзка на привличане, не на любов. Тя беше агент на Пъг и щеше да го убие без угризение, ако й бяха заповядали. При все това го жегна тъга, щом видя трупа й, лицето й, замръзнало в маска на изумление и объркване. Нежно затвори очите й и се изправи.

После затича към ъгъла, след мъжа в синьо.

Каспар стоеше, плувнал в пот, след като се беше сразил с двама Черни убийци, които явно бягаха, било от Томас или от талноя.

И двамата бяха тежко ранени, което му позволи да се справи бързо с тях, макар че все пак беше рисковано. Димът беше опърлил дробовете му и едва можеше да си поеме дъх. Знаеше, че от твърде много вдишан дим се умира, и вече се чудеше дали неговата смърт ще е точно от това.

Изхрачи кръв и погледна двете мъртви фигури в черно. Убийците изглеждаха страховито и бяха добри бойци, но и Каспар бе добър. Тъкмо охотата им да умрат в служба на своя господар ги правеше толкова опасни. Разбира се, това, че бяха побягнали, доказваше, че не са съвсем лишени от разум.

Талноят се появи пред очите му и Каспар извика:

— Ела тук!

Съществото се отзова на гласа му и едва сега Каспар осъзна, че трябваше да го докосне само веднъж — когато надене пръстена, — за да го постави под своя команда. Беше логично: щеше да е невъзможно командир да тича из цялото бойно поле и да пипа един по един всеки талной под командата му.

— Последвай ме — заповяда Каспар и двамата тръгнаха да търсят още нашественици.

 

 

Каспар се мъчеше да намери изход от дългия коридор на вилата — пушеците бяха смалили видимостта до няколко стъпки. Съвзе се и каза на талноя:

— Ако падна, вдигни ме и ме отнеси някъде на безопасно.

Най-сетне видя изход и забърза натам. Мислеше си, че ще се озове на склона, водещ към ливадата, но вместо това гледаше централната градина.

Дворът изпъкваше в рязък контраст с обкръжаващите го овъглени сгради. Пламъците по някакъв начин не бяха засегнали зеленината, нито малките езерца, но валмата пушек и тук бяха гъсти.

Каспар спря да реши кой път изглежда най-обещаващ за безопасен изход от горящата сграда. За миг се почувства освободен от вълните горещина, които го бяха обливали вътре. Помисли да остане в средата на градината, да се потопи в някое от езерата и да изчака огъня да догори, но изведнъж го обзе паника и той осъзна, че пръстенът започва да му въздейства. Тъкмо се канеше да го свали, когато посоката на вятъра се промени и го лъхна лютив дим. Докато обмисляше накъде да тръгне, от облака спокойно пристъпи фигура.

В първия миг Каспар си помисли, че е Томас, защото мъжът бе много висок, но щом се приближи, Каспар видя, че не е толкова широкоплещест като приятеля на Пъг. Косата му беше руса и падаше свободно на раменете. Очите му бяха яркозелени и блестяха от сълзите, причинени от пушека. Не изглеждаше на повече от двадесет и пет години. Беше облечен в светлосин халат. Каспар осъзна, че това е същият мъж, който бе изчезнал зад ъгъла няколко мига преди той да намери тялото на Алисандра.

Мъжът се усмихна и каза:

— Каспар! Каква неочаквана изненада.

Каспар се стъписа — никога досега не беше виждал този човек.

После очите на мъжа се спряха върху талноя и той каза:

— Чудесно! Къде ли не го търсих това нещо. — Пристъпи напред. — Ще те облекча от него веднага.

Едва сега Каспар осъзна кой е това.

— Варен!

Чародеят се ухили.

— Харесваш ли новото ми аз? Онази развратница, която се опита да ме убие — лейди Роуена, — ми напомни за удоволствия, които не бях изпитвал от години. — Усмивката му се разшири. — Затова реших, че едно по-младо тяло ще е идеално, за да ме приведе в по-добро настроение. Умирането често е болезнено! — Посочи над рамото му. — Странно обаче, натъкнах се преди няколко минути на нея и трябва да кажа, че изглеждаше доста по-добре, отколкото последния път, когато я видях да виси на стената ми — е, твоята стена беше, строго казано; цитаделата беше все пак. Много объркана изглеждаше защо я убивам. Не можех да реша дали е по-забавно да я оставя да умре, без да разбере, или да й го кажа. Тъжно ми е да го кажа, но докато го реша, тя вече беше умряла.

— Защо?

— Защото ми беше забавно да видя как умира — отвърна магьосникът. — Но това е проблемът със смъртта: умрат ли, забавлението спира! Изтезаването на труп не е забавно. Има заклинания, които могат да връщат хора, но… ами, съживените не са толкова възприемчиви на болка като живите. Можеш да ги накараш да правят какви ли не забавни неща, но страданието просто май е извън възможностите им. — Изгледа меча в ръката на Каспар и добави: — Ти май си сменил съюзниците.

— Дълга история — отвърна Каспар.

— Е, с удоволствие бих седнал да си побъбрим, защото съм сигурен, че разказът ще е интересен, но времето ме притиска, а наоколо има хора, които много искат да ми навредят, тъй че трябва да си тръгвам. Трябва да призная обаче, имах съвсем смътна представа какво точно търся — аурата му е много чужда, — но още щом го подуших разбрах, че е нещо специално. Нещо забавно, гарантиращо, че ще предизвика хаос и общо взето ще притесни противниците ми. Леко съм разочарован обаче. То просто не изглежда… достатъчно голямо.

Каспар отпусна меча в десницата си.

— Може да се позатрудниш малко с налагането на контрол върху него. Би могъл да използваш помощта ми.

— Предлагаш ми сделка? — ухили се Варен. — Какво пък, приятно ми е да видя, че оценяваш трудността на ситуацията. Не се притеснявай, все ще успея някак да наложа контрол над това същество. В края на краищата след като ти си му намерил цаката, едва ли ще ми отнеме много време. Е, стари ми домакине, време е да си кажем сбогом.

Изведнъж Каспар осъзна, че Варен се кани да го убие. Магьосникът вдигна ръка и около нея започна да се оформя странна светлина.

— Съжалявам, Каспар, но щом си минал на другата страна, не мога да те оставя да им помагаш. — Очите му се разшириха и Каспар разбра, че какъвто и да е новият му облик, Варен си е също толкова луд, колкото навремето. — Ще боли, и то много — каза магьосникът с усмивка.

Ръката на Варен се стрелна напред, а Каспар падна настрани и пръстите на мага го подминаха само на педя.

— Убий го! — извика Каспар.

И очите на Варен се изцъклиха. Той погледна надолу и видя черния меч, показал се от корема му. Кръв бликна от носа и устата му. Магьосникът погледна Каспар и успя да изпъшка:

— Трябваше да се сетя…

И рухна.

Каспар бавно се изправи. Спомни си какво му беше казала Хилди за хлебарките. Варен изглеждаше мъртъв, но като нищо можеше вече да се е преселил в ново тяло.

Виеше му се свят, но знаеше, че неизбежната лудост от пръстена не е единственият проблем, пред който е изправен. Сигурно щеше да умре от вдишания дим.

— Намери най-безопасния изход оттук — заповяда Каспар на талноя и съществото моментално се обърна и тръгна към една врата, от която бълваше пушек. Може и да беше най-безопасният изход, помисли си Каспар, ала това не значеше, че не е гибелен.

Последва талноя през изпълнения с дим коридор, излязоха през друга врата и той с облекчение видя, че са от другата страна на къщата. Понечи отново да тръгне след съществото, но нов пристъп на кашлица го накара да се присвие на две.

Не можеше да диша. Падна на колене, после по очи сякаш върху влажна пръст, а не паваж. Опита се да се изправи, но рухна.

 

 

Събуди се и се закашля. Дробовете го боляха, но изненадващо по-слабо, отколкото бе готов да си помисли, след като се бе почувствал толкова ужасно в пламъците. Амафи седеше в ъгъла.

— Ваше великолепие! Вие сте буден.

— Благодаря, че ми го каза.

— Изненадан съм, нищо повече. Смешният дребосък снощи ви даде да пиете нещо и каза, че ще се оправите, но бяхте на ръба на смъртта, когато ви донесоха тук.

Каспар се надигна и се огледа.

— Къде сме?

— В една от незасегнатите от пожара сгради — каза Амафи. — Много ученици бяха избити, господарю, и още повече са ранени. Повечето сгради пострадаха сериозно, но тези хора са удивителни. Както може би подозирате, неколцина от магьосниците използват изкуството си, за да възстановят това място. До месец ще е като ново, така ми казаха.

— Къде са ми дрехите? — попита Каспар.

Амафи бръкна под леглото му и му подаде мек вързоп.

— Чисти и готови за обличане, ваше великолепие.

Каспар стана. Беше съвсем леко замаян.

— Колко време съм спал?

— Три дни, господарю. Талноят ви вдигна и ви изнесе, иначе сградата щеше да се срути там, където бяхте паднали. Онзи дребният, Накор, ви приготви отвара, която оправи дишането ви за няколко минути, след като ви я сипахме в гърлото.

— А ти как успя да оцелееш в цялата тази касапница? — попита Каспар, след като седна и нахлузи ботушите си.

— Крих се, когато можех, биех се, когато трябваше, и извадих късмет, господарю.

Каспар се изправи.

— Ах, колко сме кратки. Добре, Амафи. Как са Пъг и семейството му?

— Съвсем добре — отвърна Амафи и поклати тъжно глава. — Но са съкрушени. Много от загиналите бяха млади. Нашествениците бяха безскрупулни — мисията им беше да избиват.

— Видя ли русия магьосник, който ги водеше? — попита Каспар и тръгна към вратата.

— Да.

— Това беше старият ни приятел Лесо Варен.

Амафи кимна.

— Така каза и Пъг, господарю. Каза, че усетил кой е въпреки променената му външност. Всъщност Варен изглеждаше много добре, преди талноят да го изкорми.

Излязоха от стаята и Каспар попита:

— Къде мога да намеря Пъг?

— Ще ви покажа, господарю.

Амафи го поведе навън. Само част от едното крило бе останала непокътната, но градината като по чудо бе пощадена. Работници вече възстановяваха щетите и Каспар спря за миг, за да им се възхити.

Девойка на не повече от четиринайсет години стоеше до купчина дървен материал. Беше изпънала ръка и със силата на ума си отпращаше греда върху две овъглени, но здрави още подпори. Когато гредата се озова на мястото си, двама младежи набиха с чукове пирони в дървото и й извикаха отгоре да им качи нова.

По други места използваха по-обичайни прийоми, чукане на чукове и стържене на триони изпълваше въздуха.

— А мъртвите? — попита Каспар.

— Извършиха ритуалите снощи, господарю. Момчето, Маликаи, беше един от убитите.

Каспар не отвърна нищо, но вестта го натъжи.

Влязоха в една постройка, използвана доскоро за склад на земеделски сечива, ако се съдеше по дървеното рало, сбруята и други вещи, струпани пред вратата.

Пъг седеше на трикрако столче в средата на стаята. За писалище му служеше обгоряла кухненска маса, пред него бяха струпани листове хартия. Той вдигна глава.

— А, Каспар, оцеля значи.

— Да, Пъг — каза бившият херцог. — Благодаря ти за това.

— На Накор трябва да благодариш — каза Пъг и се изправи.

— В онази негова бездънна торба имаше отвара, с която изцери дробовете ти от дима. Използва я много пъти първата нощ.

Пъг се подпря на масата.

— Намерихме те в краката на талноя, а облечения в синьо магьосник го намерихме в градината.

— Талноят го уби и ме спаси.

— Варен беше, нали? — каза Пъг.

— Наистина беше Варен и отново е мъртъв… ако това означава нещо. — Каспар вдигна очи към Пъг. — Ти беше прав. Той търсеше талноя. И талноят го уби.

Миранда влезе — беше ясно, че е чула последните им думи — и заяви без предисловия:

— Това нещо трябва да бъде махнато оттук. Те не знаеха точно къде е по време на атаката, но знаеха, че трябва да е или тук, или в Елвандар.

— Иначе нямаше да раздвои силите си — каза глас отвън. Каспар се обърна и видя, че Томас е застанал на прага.

— И можеше да хвърли върху нас танцьорите на смърт и Черните убийци заедно и да ни срази напълно.

Пъг кимна.

— Варен ще се върне. Докато не намерим съсъда, който пази душата му, ще се връща непрекъснато.

— Значи точно това трябва да направим — каза Каспар.

Пъг се усмихна.

— Ние?

Каспар сви рамене.

— При последния ни разговор останах с впечатлението, че възможностите ми тук са ограничени.

Пъг кимна.

— Така е. Ела да се поразходим.

Миранда и Томас се отдръпнаха, за да ги пуснат да излязат, и Пъг каза:

— Ей сега ще се върна. — Спря и се обърна към Миранда. — Накарай Магнус да се приготви да отнесе талноя на Келеуан. Ще се наложи да принудим най-добрите умове на Академията да обърнат внимание на проблема.

Тя кимна.

— След случилото се тук помощта им ще ни трябва.

Пъг се усмихна и я докосна по ръката.

— А после извикай Калеб. Искам двамата с Каспар да действат по проследяването на Варен.

— Ще се погрижа за това — отвърна тя. Пъг се обърна към Томас.

— Защо не се върнеш малко при семейството си? Мисля, че Варен изтощи ресурсите си в тези две атаки.

— Съгласен. Но дойде ли моментът да се справим с това чудовище, ще съм с вас.

— Да — каза Пъг. — Накор ще се погрижи да те върне в Елвандар. Освен ако не държиш да призовеш дракон?

Томас се ухили.

— Бих могъл, но те обикновено се дразнят, когато пътят не включва нещо опасно. Ще намеря Накор. — Обърна се към Каспар. — Довиждане, Каспар. Сигурен съм, че ще се срещнем отново.

Стиснаха си ръцете.

— За мен беше чест, Томас — каза Каспар.

Пъг му даде знак да го последва и когато останаха сами, каза:

— Хубаво е, че реши да се присъединиш към нас.

Каспар се засмя.

— Всъщност нямам избор!

— Винаги има избор, но в този случай алтернативата за теб не беше особено привлекателна. Ти си смел мъж, умен и схватлив, и притежаваш известна безскрупулност, която определено ще ни е нужна, преди всичко това да свърши. А засега далеч не е приключило. Тази нова борба току-що започна. Научихме горчив урок: станали сме самодоволни в защитата на собствения си дом. Никога повече не бива да допускаме тази грешка.

— Кога започваме? — попита Каспар.

— Веднага — отвърна Пъг. — Ела да съставим плановете.

Бившият херцог, вече агент на Конклава на сенките, и бившето кухненско ратайче, а сега най-могъщият чародей на Мидкемия, заслизаха по хълма към ливадата и започнаха да кроят планове.