Борис Абрамов
Светлините на Агни Йога (9)

Юни

114. (11 юни). Висшето Ние даваме на най-добрите. Ти си Наш завинаги. В тези стени беше намерен отново пътят и неговото име е-народно благо.

115. (12 юни). Сине Мой, ти си прав, целта не е във външните условия, а в състоянието на духа, който се издига над тях и ги преодолява. Целта е да се съхрани огънят, без да се изгуби и да се приумножи. А всичко, което е отвън, е маловажно, защото външното не можем да вземем със себе си в дългия път към звездите. Нека наблизо да се носи потокът на живота, на брега на който стои Учителят и го съзерцава, а до него е ученикът. Навлизайки в потока и отъждествявайки се с него, влезлият губи способността си за разпознаване на Майя. В света ще има скръб, но Аз победих света издигайки се духом (в духа) над света. Външната тъмнина е в света, но Светлината на света е над нея. Животът на духа е вътре. Неговата орбита е безпределността. Външният свят служи само като стълба за изкачването, тъй като сам по себе си е лишен от значение поради преходността си. Той не е цел, а средство и не сам по себе си, а като подножие на духа (в устрема му към върховете). А всички дейности в него са изпитания за духа, носещи опит и знания и възможности да се върви и да се достигне по-високо, ако духът разрешава правилно техния смисъл. Призовавам духом да се издигнете над бездната на живота и да се изправите духом, защото е нерушим и неунищожим вашият дух, съществуващ във вековете. Не онези, живеещите единствено в Плътния и чрез Плътния свят, не! Не те са победителите на света, познали света. Слепи са те. А ти си зрящ. Тогава ще отдадеш ли първородството си за илюзиите на преходните сънища на земния живот, толкова кратки и смутни.

116. (13 юни). Пренасянето на битието в мислите ще бъде ново стъпало на разбиране на живота. Фактически съзнанието живее чрез мислите и в мислите, но Майя го отвежда към видимостта на външния свят и затъмнява обстоятелството, че без мисли то не може да живее. Ясноразбирането трябва да замени предишните представи за значението на мисълта и тя да застане начело на ъгъла, тъй като мисълта е основата.

117. (14 юни). Желаещият успех, не претендирай за нищо. Живеещият в мечти, помисли за мрака на низините. При отхвърляне на физическата обвивка човек изоставя всички земни вещи и се издига по-нагоре, същото става и при отхвърляне на менталното тяло, когато човек изоставя цялото си ментално обкръжение, за да се издигне още по-нагоре. Оставяйки земното, в своята цялост той не губи нищо, същото става и при отделянето на менталната му обвивка. Както човек не трябва да се отъждествява с това, което е около него на Земята, така и с менталния свят. Потокът от земни, астрални и ментални явления тече през съзнанието или съответните обвивки на човека, не представлявайки сам по себе си същността на самия човек, духът на когото е над трите. Дори и за десет години обикновено рязко се променя съдържанието на трите потока, течащи през съзнанието. Устременият дух трябва да се разграничи от тях, без да се отъждествява с нито един от тях. Този поток от течащи покрай него явления ще го посрещне и в Надземния свят. И трябва да се разбере скоротечността и преходната природа на всичко, през което преминава духът на човека. Всичко тече, само той е неизменен, Гледащият.

119. (16 юни). Ако навън всичко е прекрасно, но в сърцето не гори огън, това не е добре. Ако навън всичко е лошо, но сърцето пламти-това е победа. Само по тези признаци може да се съди, всички останали съждения ще бъдат погрешни. С никакви думи не може да се прикрие започналото разложение, ако сърцето е угаснало. Работата не е в това къде, какво и как става нещо вън, а в това какво е състоянието на вътрешните огньове. Угасването на храмовия огън някога се е наказвало със смърт, така наказва себе си с духовна смърт и човекът, угасил сърдечните си огньове. Светилниците на духа трябва да се държат запалени, независимо от всичко останало. Друго решение няма. Героите и подвижниците духом са тържествували винаги над външното и тяхната победа, геройство и подвиг са в това. Но помръкналият духом и сломеният от живота вече не е герой, вече не е подвижник и подвигът му е непознат. Да се опазят огньовете на духа от всичко и от всички и да не се позволи те да угаснат, ще бъде геройство. Те могат да угаснат в опиянението на благополучието или пък в студ и глад, но все пак в нужда и лишения е по-лесно да се съхрани огънят, отколкото в доволство и изобилие. От тук и задачата, стояща над всички останали-да не се позволи на огньовете да угаснат. И ако всичко друго е загубено, а сърцето пламти-това е победа, но ако то е угаснало-това означава край, разложение и смърт.

120. (17 юни). Неизбежното не може да бъде избегнато. Еволюцията на света е неизбежна. От тук са и нашите победи над стария, заминаващ си и обречен свят. Крайната победа е неминуема. Тя е отпечатана в свитъците на предстоящето. Светлината ще победи силите на разрушението и тъмнината.

123. (18 юни). Тягостното усещане е от осъзнаването на възможността за нечувана световна катастрофа. Основите са разклатени. Подземният огън е напрегнат. Маси от кафяв газ на вълни душат низините. Пробивът на подземния огън ще предизвика катаклизми. Предупреждение имаше — Чили. На света е нужен мир, за да се обуздаят силите на разрушението. Гълъбът носи спасението на света. Напрежението на сферите е необичайно. Изтънченото съзнание служи за барометър на планетното състояние-и все пак не тъмнината е напред. Даваме сигурна гаранция за победата, но трябва да се преживее преходното време. Вълните на заминаващата си Кали Юга се редуват с настъпващата Сатйа Юга и скоро ще започнат видимо да отстъпват и да намаляват. Всички успехи и победи на тъмата са привидни, временни и безплодни, защото са лишени от основа. Тяхната машина продължава усилено да работи, но на празен ход. Очаква ги поражение във всичко, по цялата планета. Знамето на победата се вее над света. Новият свят ще победи. Но е тежко на бедното сърце, носещо кръста си на Земята.

124. (19 юни). Съдията е в себе си, той е и изпитващият. Той също е и Гледащият. Той е и решаващият, как е преминало поредното изпитание. Животът е училище. И разумният ученик използва всяко изпитание, за да оцени безпогрешно своите сили, своите слаби места и за да има ясна е непредвзета представа за себе си и за това как напредва по пътя. Колко лъжливи представи за себе си, за своята преданост, за своята твърдост, целеустременост и възможности има в началото! Но животът безмилостно сваля розовите очила и пелената от възторженост и самоизмама и поставя лице в лице с невеселата очевидност и своята оголена същност без всякакви украси. Свалят се маските и от околните и той вижда, че е сам и изоставен от всички! И лъжливата дружба бледнее и вехне. И собствените недостатъци и слабости се трупат като планина и изглеждат сякаш растат. И ти се струва, че Учителят те е изоставил. И кармата стиска клещите. И изходът е затворен, но трябва да се премине и през това, помнейки, че всичко това са само вехи по пътя. Чудовищата пред прага яростно пазят входа и няма да пропуснат този, който се уплаши от тях и реши, че по-нататък не може да се премине или който отстъпи. Решението е едно: добър или лош, силен или слаб, болен или здрав, сит или гладен, успешен или не, млад или стар, с приятели или сам, но пътят не се прекъсва и не може да се прекъсне от никого и от никакви условия. „Вървя, вървя Учителю, независимо от всичко, към Тебе вървя, владико и нищо: нито тук, нито там, нито в този свят, нито в онзи няма да ме задържи“-така напредва ученикът, обръщайки се към Учителя на Светлината.

125. (24 юни). Да се пише може при всякакви условия и навсякъде (ако съсредоточването позволява), както и да се мисли и да се получава поток от мисли отгоре.

127. (26 юни). Попадналият в тресавище са засмуква неотвратимо и загива, ако няма за какво да се хване с ръка. По същия начин притегля съзнанието и Плътния свят, ако се изтърве спасителната нишка на Йерархията. Затова препоръчам да се захванете за Мен здраво и да се държите, както се държи удавник за подхвърления му спасителен пояс. Хиляди магнити на земните мисли като кукички са протегнати отвсякъде към съзнанието, за да го привържат към Земята и да го задържат при земното. Но е даден устремът нагоре, към Йерархията, към Светлината, към Владиците. Нека поне мисълта за неминуемата смърт помогне да се разбере, че всичко, което ни заобикаля, е нищо и няма краен смисъл, а е дадено на човека само временно. И тялото, толкова близко на духа, ще увехне, ще отслабне, ще остарее и ще умре, и всички вещи ще станат ненужни, и хората ще си отидат, както са си отишли от живота и тези, които са били по-рано. Духът усеща истината, но умът не иска да приеме неизбежната загуба на всичко и си създава от всичко наоколо илюзията за постоянство, устойчивост, както и идеята за призрачна собственост. Но ето че идва краят. С какво ще замине човек там, където освен знанията и опита, придобити в живота, друго нищо не може да вземе повече със себе си!

128. (28 юни). Трябва да се съумее да се преживее реакцията на съзнанието на напрегнатия устрем. Гребен и падина на вълната, действие и противодействие, манвантара и пралайя-всичко това е само ритъм на постъпателното движение. Пралайите на съзнанието са неизбежни. Опитният пътник мъдро ще изчака спадането, знаейки, че след него неминуемо следва подем. Неопитният сляпо ще реши, че всичко е свършено и че целият труд е напразен, и че напред няма нищо. Опасен момент, криещ много последици. Но трябва да се помни, че придобитото е неотнимаемо, че съзнанието се издига ритмично, че този ритъм на вълните се редува на принципа на пулсациите. Всичко ще се върне, но с нараснала сила. И нищо не е загубено, защото всичко е вътре и е погребано временно, както животът под снежната покривка, за да се събуди през пролетта отново. Мъдрецът прекарва времето на пралайя без да започва големи дела и без да изпада в отчаяние от усещането за свитите възможности. Всичко е напред. Ще пламнат отново огньовете на всички натрупвания, но трябва да се изчака. Насила не могат да се предизвикат огньовете. Нещо трябва да се укрепи вътре и да пусне корени. Дори зърното трябва да бъде погребано за известно време, за да покълне и даде плод. Законите са еднакви във всичко. Помнете това и вярвайте в победата.

(Днес видях в съня си Гуру — той се беше събудил след завръщане от Надземния свят и каза, че е видял там много интересни неща).

130. (29 юни). Окото вижда това, към което е насочено. Също и мисълта. Умът реализира тези мисли, към които е насочено съзнанието. Сферата и характера на мислите се определя от съзнанието и изборът зависи от него. Привходящите условия имат значение, но не решаващо. Този свят от мисли, в който живее човек, в значителна степен зависи от самия него. Знаете, че великите хора при най-невъзможни условия са създавали своя сфера от творчески мисли, често намиращи се в пълен разрез с мисленето на околните и често са запечатвали с кръвта си независимостта и свободата на своите мисли. Това, обаче, е съдба на великите духове или на тези, които са решили да наложат своето право на свобода на мислене. Всички позовавания на влиянието и на въздействието на средата се раждат от слабостта на духа. Няма нищо, което да не би могла да преодолее психическата енергия на човека, подържана от силната воля. Да не наложиш независимостта на мислите си от обкръжението означава да се отдадеш в неговата власт и да му се подчиниш. Или роб, или господар на своята мощ — средно положение няма. Властта е над себе си и опитът също се придобива върху себе си. Изправилият се дух няма да посегне на ничие съзнание и свобода. Всичко става в самия себе си, вътре: и борбата, и победата, и достигането на ново стъпало. Благославям ви да изправите волята си на борба за утвърждаване освобождението на съзнанието от властта на явленията на текущия ден и заобикалящите плътни сфери и да се издигнете духом над бездната на живота.