Борис Абрамов
Светлините на Агни Йога (6)

Март

58. (2 март). Всичко живо се стреми и придвижва към власт над материята и природата. Орелът е овладял стихията на въздуха, рибата-на водата. Степента на това овладяване у различните представители на животинското и растителното царство е различна. Първичният импулс е заложен в тях от самото им възникване, а огненото начало-още по отрано. Всички форми на проявената материя, под една или друга форма, се стремят към изявяване на това свойство. Ще попитат: а как стои въпросът с огнената стихия? Отговорете: нито едно мускулно движение не става без участието на това огнено начало, защото нервният ток е също огън. Известни са ви светещите риби и електрофорните организми. Но кулминацията в овладяването на всичките четири стихии е съсредоточена в човека, достигнал висшата, в сравнение с животните, степен на това овладяване. Но орелът лети, а човекът още не. Това също не трябва да се забравя. Цветето излъчва благоухание, а каква миризма излъчва раздразненият и зъл човек?! Затова не трябва да се надуваме и превъзнасяме от гордост, тъй като и по-малките ни братя понякога преуспяват по линия на красотата и хармонията. Най-висшите качества на духа, приписвани от човека на Бога, а именно: всемогъщество, вездесъщност, всезнание и т.н. са свойства, заложени като потенциал в съществото на човека и все някога ще бъдат достигнати, в една или друга степен, от човека. Могъщество и знание той ще постигне непременно, но достигането на всемогъщество се намира в сферата на базпределността и най-високият му връх е също така недостижим, както е недостижима границата на пространството или времето. Така че, целта на човека на Земята и в световете е да познае могъществото на духа и целият му живот, независимо от това дали му е известно това или не, се свежда до тази единствена цел. Казано е, че човек трябва да изяви божествените свойства на своята природа, че човекът е син Божий, че той трябва да развива скритите сили в себе си, но работата не е в думите, а в това, че наистина му е дадена власт над всяка плът и преди всичко над своята собствена, и тази власт той трябва да утвърди по правото на еволюцията или по космическото право. Пътят към тази власт минава през самия него и се заключава в пълното овладяване на своя собствен микрокосмос, тъй като всички стихии се съдържат в самия него и, овладявайки ги, ще може по този начин да властва и заповяда и на стихиите извън себе си. И колкото и да е чудно, но самият живот, всекидневният живот на човека на тази земя представлява най-доброто стъпало и дава най-богати възможности за съзнателното му устремяване към тази велика цел и за нейното съзнателно достигане. Упражняването и развиването на всички качества на духа, водещи към овладяването на самия себе си, на своето тяло, чувства и мисли, може да става по всяко време, на всяко място, избирайки за това упражняване качеството, съзвучно на момента или въобще най-значителното за духа. Така например, придобитото качество да се изпълнява всяка работа по най-добрия начин и с интерес, ще бъде вече огромна победа над самия себе си. Може да се победи чувството на глад, студ, умора, недоволство, униние и т.н., с други думи да се упражняваш навсякъде и при всякакви условия на живота. Защото животът е, именно, тази огнена пещ за духа, където се изковава неговата огнена мощ. И когато човек пристъпва към това съзнателно, той взема своята карма в ръцете си. Умората, сънливостта и всички останали състояния на тялото могат да бъдат победени с огнеността на волята. Силата на психическата енергия е неизчерпаема, когато е призована. Огнената сила на духа е неизчерпаема. Трябва само да се призове към действие. И когато и най-скучната работа се изпълнява с радост и се съпровожда със светимост на организма, можем да се порадваме на победата. Няма нищо по-лошо от помръкналата и безжизнена работа. По значение тя се равнява на бавното самоубийство на духа. Но събирачът на огненото съкровище знае как да натрупва скъпоценната мощ и да увеличава запасите от кристали психическа енергия. Бодростта на духа е също огнено достижение. Унинието е несвойствено за духа. Огненият път към могъщество на духа се утвърждава в ежедневието и прилагащият усилия разбира скоро това.

59. (3 март). Сине Мой, приеми мисълта за упражняване на духа. Именно упражняване, а не измъчване. Той може да бъде упражняван доброволно, съзнателно, по своя воля. Иначе инициативата ще остане в ръцете на съдбата и кармата. Когато човек упражнява сам себе си съзнателно, тогава външните въздействия стават ненужни. Лодката на духа може да върви или под управлението на собствената воля, или да се намира под разпореждането на стихиите и тогава нейното движение изцяло зависи от тях. За това е по-добре духът сам да определя своите движения и това, което иска. Тогава стихията заема вече подчинено положение. Знаете от примери как може да се заповядва на стихиите, спирайки ветровете, отвеждайки облаците и потушавайки подземния огън или предизвиквайки пространствения от небето. Това, именно, е пътят на осъзнатото могъщество на духа. Волево може да се обуславя и определя предварително или да се променя вече изявеното състояние на духа и така нареченото настроение. Тогава волята настройва съзнанието. Цялото време, което съществува, е в разпореждане на човека и му предоставя безброй възможности да упражнява себе си и за тренировка. Няма по-увлекателна и по-трудна работа, отколкото работата над себе си.

61. Трябва да се наблюдават и уроците, давани за усвояване от живота. Усвояването по избор и усвояването по необходимост се различават по това, че когато животът е под ръководството на Учителя на Светлината, той дава това и учи на това, което е най-необходимо именно за дадения момент. Такива уроци се отпечатват здраво. И ако нещо върви не така, както би ни се искало или е необходимо, трябва да се вложи още повече огън в преодоляването. С Мен няма нищо недостижимо и непреодолимо.

64. (8 март). Сине, мой, нека свидетелство за Близостта Ми да бъде любовта. Каквото обичаме, то е в сърцето ни. Образът на Владиката се задържа с магнита на любовта, но съзнанието усилено се занимава и изпълва с всичко друго, с всякакви дреболии, но не и с най-нужното и най-главното. Не е добър признак, когато външните неуспехи или неблагополучия отслабват нишките на връзката и принуждават да се забрави за Владиката или от тях угасват огньовете на Служенето. От тук не е далеч и до дивакът, зачитащ или наказващ своя идол в зависимост от неуспеха или успеха на делата си. Нима служителите на общото благо не са срещали навсякъде и всякога яростната и тъпа съпротива на тъмата? И нима те са се спирали това? Основите остават непоколебими извън всякаква зависимост от това, което става навън. Под външно се има в предвид това, което тече пред съзнанието, т.е. потокът на живота, носещ се пред Гледащия. Само отделяйки и разчленявайки неговите, на живота, елементи от непреходното вътре, можеш да се освободиш от временното и да започнеш да утвърждаваш вечното. Висшата триада е безсмъртна. Тя събира от преходното и временното в себе си всичко, което й е нужно за безкрайното странстване към звездните светове. Нужни са всички чувства, обострени и задълбочени от опита на живота, нужно е чувствознанието, нужна е Йерархията на Светлината и е нужен Владиката, който води. Защото накъде можеш да тръгнеш без Владиката и как? Нужен е натрупаният земен опит за пространствено творчество и съзнателен живот в пространството. Придобивките са нужни, защото там пребиваваме въоръжени с това, което сме успели да придобием на Земята. Там може само да се продължи, но да се започне трябва тук, на Земята. Започване събирането на полезни действия през време на живота на Земята е важно поради това, че в Надземния свят то може да бъде продължено и задълбочено. Представете си един обикновен човек, изведнъж лишен от тялото си и намерил се в пространството. Току-що излюпилото се от яйцето пиле, наистина, е в по-изгодно положение. То има поне майка. А кого има отричащият възможността за живот извън тялото и с какво ще живее, щом като всичките му енергии са били съсредоточени само върху земното? Човек сам е ковач на условията на извънземното си съществуване след смъртта. И отрицателите на живота в Надземния свят сами се лишават от възможността за съзнателно съществуване там. Тези тъпо стоящи или седящи фигури, които могат да бъдат видяни в Тънкия план, представляват именно видът, в който се представя обикновения човек, не постигнал състоянието на съзнателно битие в Надземния план, там. Но притежаващите достатъчен запас огън и не отричащи живота след смъртта, имат възможност за активно пребиваване в предела на своята устременост. Устремилият се към дедите си с тях и ще пребъде. Добре е да нямаш дори свой земен дом или свое ъгълче, за да не се стреми съзнанието, привикнало към тях, да ги създаде и в отвъдното и да бъде свободно от привързаността към определени условия. Там жилища не са нужни, но ще бъде трудно да се възприеме тази мисъл, ако съзнанието е свикнало да бъде приковано към земния дом. Много от това, което се счита за нещастие на Земята, ще послужи на освобождаването в Надземния свят. Човекът, който е бил лишен от всичко в надвечерието на смъртта си и е бил изгонен като просяк на улицата, влиза свободен в този свят, ако съзнанието му е способно да се отрече вътрешно от чувството на загуба на собствеността. Така наречените нещастия са от голяма полза, ако се отнасят към тях с разбиране. Но работата не е в собствеността или вещите, а в отношението към тях, т.е. в състоянието на съзнанието. За това са дадени и мерките на безпределността, за да може да не се счита нищо за свое, а само като дадено временно за ползване. Всичко наистина свое е вътре и не може да бъде отнето нито тук, нито там. Някои смятат, че всичко, с което разполагат, е тяхно или че притежават достатъчно знания за света, но пред Твореца на безпределността са бедняци и невежи в познанието за живота на духа. В земния си живот ние не сме нищо друго освен събирачи и пазители на елементи на безсмъртието, т.е. на опит и знания, необходими за живота ни в трите свята и по-нагоре. Този така наречен земен живот, преминаващ неусетно като сън и в действителност е само един кратък и тежък за духа сън, но особено полезен, защото само в земния живот могат да бъдат събрани съкровищата, необходими на духа за живота му в Надземния свят.

65. (9 март). Авторът на статията за египетското изкуство е прав: египтяните действително са се опитвали да отпечатат върху изображението на умрелия независимостта от времето на човешката същност, затворена в смъртното тяло. От тук и отсъствието на отражение върху лицето и очите на всякакви временни и преходни чувства. Особеност на астрала е преходността на неговите прояви. Спокойствието издига съзнанието над калейдоскопичната смяна на състоянията на астрала и е израз на победата на непреходното над преходното. Потапянето в астралните емоции означава пълно отдаване на себе си във властта на преходното. Ние твърдим, че ценността на най-висшите качества на духа е в тяхната извън временна постоянност. Преданост само за днес, или мъжество, или любов, или устременост, или спокойствие-това звучи нелепо. Придобиването и утвърждаването на тези качества издига духа над преходността на земните условия и го приобщава към сферата на непреходното. Спокойствието на духа, изразено върху лицето на човека или безпокойството на мятащата се астрална обвивка, отразяващо се върху всяка черта и движение на лицевите мускули, показват степента, достигната от духа в овладяването на неговите обвивки. За виждащия картината е ясна във всичките й подробности. Погрешно е да се смята, че лицевата и външната угодливост или външното изразяване на което и да било чувство, нарушаващо величието и тържествеността на спокойствието на духа, могат да дадат на човека нещо положително или да му помогнат да постигне желаното от тези същите хора, в присъствието на които палячото си старае да направи впечатление, кривейки се и вибрирайки във всички гами, само за да угоди и да се хареса. По-лошо робство и зависимост от околните не може и да си представи човек. При това робство доброволно, самоналожено, предизвикано от нищожеството на помислите и представите. Само липсата на достойнство на духа и самоуважение може да допусне такава ограниченост на проявите на духа. Достигайки известно стъпало на развитие на съзнанието, всички маски на угодничество, ласкателство и желание да се направи впечатление падат от собствения лик. За предпочитане е да се показва затворена суровост и студена сдържаност, от които вредата ще е по малка. Астралният палячо се възползва от всеки случай, за да излезе на сцената и да се прояви. Към него в себе си е необходимо да се проявява и най-сурова и безпощадна жестокост, тъй като няма по-хитър, коварен, опитен и опасен враг за човека, способен да го лиши от всички достижения и придобивки, ако му е дадена власт над себе си. Повтарям: студената, сурова, мълчалива сдържаност, без жалките угоднически усмивки, е по-добра и полезна от всички гримаси на астрала, толкова яростно унищожаващи достойнството на духа. Няма нищо на света, заради което би си струвало да се отстъпи достойнството на духа, тъй като при отстъпката се изгубва и това, заради което тя е било извършена.

66. (10 март). Винаги потвърждаваме, но не отричаме, защото само чрез утвърждаване може да се постигне нещо. Осъждането и отричането не са Наши методи. Защо да се осъжда и с това да се предизвиква излишно и яростно противодействие или за какво да се отрича, когато с доброто утвърждаване могат да се постигнат далеч по-добри резултати. Утвърждаването ще закрие това, което подлежи на осъждане и което се отрича като негодно и ще издигне съзнанието на следващото стъпало на разбиране, когато недостатъците на едно или друго явление сами ще се осъдят с убедителна самоочевидност. За какво, например, да се осъжда нечие многословие и кражбата на чуждо време, след като може да се разкаже за кратката, изразителна, красива изваяност на речта, предаваща с ясни и точни думи излаганата мисъл. Никой не би се осмелил да възхвалява ползата от многословието и празнословието, но бъбривецът ще бъде стреснат и осъден с утвърждаващ мисълта пример. И така трябва да се постъпва винаги и във всичко. Дори дружеската критика понякога предизвиква нежелателни чувства. Утвърждаването, обаче, се приема обикновено спокойно. Да се даде подканваща формула, без да се осъжда нищо, ще бъде правилното решение във всички случаи. Вярно е, че понякога до пряко осъждане прибягват и служители на общото благо, но е известно колко много от тях са заплатили за това с живота си. А когато воинът е сам на бойното поле, целесъобразността изисква да се прилага методът на утвърждаването. Тук не става дума за утвърждаване или одобряване на отрицателните явления, а за тяхното неутрализиране с идеите на положителните явления, също критикуващи и осъждащи отрицателните по същество, но не по форма. По същия начин и Учителят, без да задълбава в недостатъците на ученика, поставя пред него най-доброто от това, което той може да постигне и му показва пътя към него. Добро има у всекиго: то може да се удвои, утрои, удесетори в мислите и да се даде на ученика за осъществяване и претворяване в живота. По този начин Ние намираме пътища там, където обикновения човек не може да мине без отрицание и осъждане. Затова Нашите беседи носят човека като на крила и го устремяват напред, без да пораждат в него безнадеждност, възникваща при изтъкване на собствените недостатъци. Добри са всички, които вървят след Нас, стремейки се да приличат на своя идеал.

67. (11 март). Приятелю Мой, възходите и паденията на духа, по закона за редуване на вълните, са неизбежни, но те не трябва да бъдат по-дълбоки от предшестващата пралайя на съзнанието, тъй като тогава няма да има спирала, а ще има само или плоска, или низходяща спирала. Трябва да махаме себе си от външното обкръжение, когато то стане тясно. Има много сфери извън него, където може да се устреми съзнанието. Не е затворен и Тънкия свят и трябва да помислим какво ще донесем тук, когато бъде премината последната граница. Това, с което живеем днес, което лелеем и обичаме и към което имаме склонност, ще го има и там, но много изострено. Така че е полезно да се помисли за това, къде е онзи тежък товар, замъгляващ съзнанието и пречещ на достиженията. Ако ударението е върху мисълта, то и вашето бъдеще в Надземния свят се обуславя от мисълта. А нивото, окраската и характера на мисълта, и особено нейната насока, се определят тук на Земята, в плътните условия. Необходим е контрол, защо да се прокопават канали, водещи в нисшите сфери. Ако се проследи мисленето през деня, лесно ще се види, какво, именно, не съответства на избрания път, водещ към Владиката. Защо е необходимо да се самоизмамваме и да си въобразяваме, че пътят на Тъмата води към Светлина. Пътеката, водеща към смърт или към живот е постлана с мислите на всеки ден. И може лесно да се определи на какво са били съзвучни мислите през отминалия ден и на къде са тласкали те духа. Значи, твърдението, че мисълта води човека остава неоспоримо и че това, което посееш, това и ще пожънеш на мислената нива в Надземния свят, където всичко се определя от мисълта.

68. (12 март). Седете до времето, което ще бъде нужно, всичко ще тръгне гладко. Условията показват, че вашето време още не е дошло и съдбата не е определена. Затова-спокойствие и доверие до край, когато ще ви понесе като на крила. Преди окончателното разрешение личните условия са особено сложни и противоречиви, но празникът идва и на вашата улица: всичко ще бъде добре. Вие сте в Моята загриженост. Нека хората през това време да проявят до край своето отношение към вас, това е необходимо за бъдещето, за да не се обременявате с излишен баласт. И вашата грижа за тях, и Моята изисква много сили и внимание. Защо да ги хабим напразно, но за верния приятел нека винаги има място и в сърцето, и в мислите. Ценете верния приятел, верните приятели са толкова малко.

69. (14 март). Не трябва да се прилагат към бъдещето мерките на днешния ден или да се съди за светлината на идващия ден по нощната тъмнина, освен като съпоставяне на противоположности. Мерките на бъдещето, обаче, все пак ще са други. Но и настоящето, и бъдещето ще бъдат еднакво безпросветни, ако са без Владиката, защото най-главното в живота е осъзнаването на Владиката в сърцето, когато и където да живее човек. Външната тъма ще напряга всички сили, за да убие това осъзнаване, но опитният пътник ще каже и тук: „Майя, отстъпи“. Висшата Светлина не се съчетава с еснафското ежедневие, освен ако съзнанието е способно да задържи искрите й, независимо от чудовищното противодействие и съпротива на околната среда. Възможно ли е да се забрави с какво неразбиране са били заобиколени служителите на Светлината във всички времена и народи. Твърде е далеч все още Огненият свят от човешкото съзнание. И за това не е толкова трудно да се достигне, колкото да се запази и задържи достигнатото под вълните на противодействието на средата. И в дните на особено тежките натоварвания нека водещата мисъл да бъде как да се устои.

(На сън) Още нищо не е свършено. Чуй, идват големи дела.

70. (16 март). Трябва да се изчакат антагонистичните токове, отиващи си завинаги. Те ще продължават да се завръщат, но със затихваща сила. Неправилно е да се смята, че на някого е лесно. Колкото повече е дадено, толкова е по-трудно. Всичко ще бъде както трябва и ще застане на мястото си, но със времето си. А ако някой се е изморил да чака ще му напомня, че Ние чакаме със столетия, а някога и повече. Половин година седене в топлата стая не могат да се сравнят с престоя на откритото планинско плато, когато конякът е замръзвал и не е имало къде да се стоплят. Половин година са стояли, но не са загубили доверие. Изпитанието за доверие е едно от най-трудните. Но и вечно изпитание не съществува.

71. (17 март). Сине Мой, шумът на суетата заглушава гласът на тънките енергии. А когато суетата тържествува, моят глас не се чува. Всяка суетна мисъл ще измести мисълта свише, пазарната шумотевица ще замести тишината. А именно в нея, в тишината, когато тя започне да звучи, се раждат висшите мисли и започват да изпълват съзнанието. Вътрешното неблагополучие прави човека глух и сляп. Но никакви обстоятелства не могат да послужат като оправдание за падението на духа.

72. (18 март). Самодисциплината е едно от най-необходимите условия. Само тя може да придаде на излъчванията на организма свойството светимост. Без самодисциплина всички достижения ще се превърнат в нищо. Няма такива обстоятелства, при които тя да не може да бъде утвърждавана. Често казват: „За напредъка ми е необходимо това и това, необходимо е животът ми да се измени и тогава ще се въздигам“. Това е напълно погрешно, да напредва човек може при всякакви условия, ако е утвърдена самодисциплината. А когато е най-тежко, тогава особено може да се свети, ако се забрави за себе си. За това е необходима самоотверженост. Значи от себе, т.е. от необходимостта да победиш себе си, не можеш никъде да избягаш. Акомпаниментът на външните условия няма никакво значение за основната мелодия на духа, ако духът е събуден. Само за спящите в пашкул са необходими някакви условия. Възходът на изправилият се дух е безусловно и се извършва при всякакви условия. И колкото е по-трудно, толкова по-мощно и огнено се разгаря енергията на преодоляването. Не с външните обстоятелства се бори победителят и не тях преодолява, а се бори със себе си и преодолява вехтия, предишния човек в себе си, стоящ като преграда по пътя на възхода на духа. Незнаещият пренася точката на приложение на своите сили вън, но знаещият разбира, че полето на борбата не е вън, а вътре. Израстването на духа е необходимо за преодоляването на всичко, вървящо насреща-и хора, и обстоятелства. Смятат, че е възможно да се обуздае злобния или раздразнен човек с външни мерки, но в действителност същността на победата се заключава в поляризацията на собственото съзнание. По същия начин се укротяват и стихиите, защото всичко е съсредоточено вътре в човека, а всички външни условия са необходими само за да протече поляризацията на съзнанието правилно. Само побеждавайки себе си може да прояви победителят. Без самодисциплина победа няма да има. Вън нека става каквото ще. Там всеки отговаря за себе си и носи своята карма или създава нова, но във вътрешния си свят, в собствения си микрокосмос, човек сам е господар. Излъчванията на неговата същност се контролират от съзнанието и волята и всеки е отговорен за това какви излъчвания внася в заобикалящият го външен свят: Светлина или тъмнина.

73. (19 март). Оприличаването с кораб е правилно, стига само капитанът да бъде винаги на пост и управлението на съда да бъде в надеждни ръце. Мнозина се носят из океана без кормило и без платна, по волята на стихията, без да знаят къде ще ги отнесе или в какво ще ги удари морската вълна. Има опасни мъгли и скали, и рифове, и особено подводни плитчини. Не трябва да се изпуска кормилото нито за миг и да се подържа постоянно посоката. Двигател в живота е Агни. Когато той е приведен в действие, значи ходът на кораба няма да бъде прекъснат. Главното е движението към целта, а стихиите са в услуга на капитана. Водата носи кораба по своята повърхност, а вятърът надува платната и води към целта. Но същият този кораб се превръща в безпомощна играчка на същите тези стихии, стига само управлението да отпадне от ръцете на капитана. Така човек или управлява своя микрокосмос и стихиите му служат, или самият той представлява тяхна безволна и безпомощна играчка. Господар е волята, а нейната същност е огънят. Когато целта на пътуването е известна и ръката държи твърдо кормилото, стихиите не противодействат, а помагат да се достигне местоназначението. Опитният мореплавател не изпуска никога кормилото на волята от ръцете си. Единствено от нея се определя посоката на кораба и възможността за борба със стихиите, както и използването им за достигането на целта. Човек сам решава дали да бъде играчка в ръцете на съдбата или да бъде неин ковач.

74. (21 март). Давам срок за привеждане на съзнанието в равновесие. Равновесието на духа се основава на нещо постоянно и неизменно. Йерарсите представляват огньове на постоянството, значи Те трябва да бъдат и опората.

75. (22 март). Приятелю, мой, ако кармата поставя при определени неизбежни условия, то няма ли да бъде по-доброто решение, вместо оплаквания и недоволство, да се извлече от тях всичко, което те могат да дадат. Ако Учителят допуска нещо, значи то е полезно и нещо дава или учи на нещо. Първото условие за това е да се извършва започнатата работа по най-добрия начин. На второ място-да се извършва тя без недоволство и огорчение, а радостно и бодро, с мисълта да се учим навсякъде и от всичко. Всяко ново обстоятелство трябва да се посреща с въпроса: какво може да ни даде то, в смисъл на нов опит и на какво може да ни научи. Животът е най-добрият учител. Защо да не се възползваме от безплатно даваните от него уроци. Тогава тегобите ще могат да се посрещат спокойно и чрез тях да се придобива устойчивост и сила, за да се противостои на вълните от вън. Всичко ставащо с нас е само учене и придобиване на опит. Човек често смята, че явленията на текущия живот са неговата цел и живее заради тях, а не заради опита и знанията, придобивани чрез тях. Това, обаче, е погрешно, защото всичко е временно, за определен срок и няма нищо, за което съзнанието би могло да се захване и да се утвърди върху него. Непоклатима и здрава е само стълбата на Йерархията, а всичко останало преминава като сън, където вчерашният ден или изминалата година със всичките им грижи и огорчения, радости и надежди-всичко си е отишло, за да не се върне никога. Владиката, обаче, е неизменен и е с вас винаги. На Него съграждайте своята твърдина на духа, извън шумотевицата на временните дела.

76. (23 март). Не трябва да се очаква еволюцията на света в обикновенните човешки мерки, оцветени със самолюбието на личния свят и еснафските представи за нещата. Пътят на духа е към звездите, включително и извън пределите на нашата слънчева система. Възможността за безкраен възход отрежда на малката земна личност, ограничена в дадената степен на разбиране на света, незначително място по този голям път. И бъдещето на планетата, и бъдещите ваши собствени въплъщения, и дори поредното ви въплъщение разрушават представите за този личен свят и това временно обкръжение, които си създава човек в даденото въплъщение. Но и бъдещето, заповядано от Владиците и вече отливащо се в земните форми, не се помества и не съответства на очакваното и на неговите мерки. Еволюцията е безлична, т.е. тя не се съобразява с личните интереси на човека и неговите представи за нещата. Всички служители на общото благо, служителите на еволюцията, са насочвали хората към бъдещето, но никой не е поставял като крайна цел личното благополучие и не е бил обкръжен от него. Всички са пострадали, всички са били измъчвани, преследвани и убивани и никой не е избегнал тежестта на кръста на живота. Формата страда и духът се измъчва, за да намери отново освобождението от обличащата го форма и да подчини тази форма на себе си. Еволюцията не се съобразява с формата, защото не формата, обречена на смърт, а духът, който я е облякъл, представлява непрекъснато еволюиращата същност на живота. Еволюира, разбира се и формата, но умирайки и отново възраждайки се в процеса на своето изтънчващо се развитие. Пътят на планетната еволюция на духа е необичайно сложен и да се предвиди целият негов рисунък с човешкия ум е невъзможно. От тук и пропуските в очаквания ход на събитията, тъй като личните мерки и личните съждения са неприложими. Всичко се извършва по Големия план, но кой може да каже, че е обхванал със своето съзнание всичките му детайли. Затова този, който приема основите на еволюцията, върви уповавайки се изцяло на Владиката и влагайки своите енергии не за себе си, а за света и бъдещето. Да се порадваме на това бъдеще, защото е неотменимо и неизбежно и пътят ни минава през него.

77. (24 март). Тъмната полоса ще бъде заменена от светла и ще продължава да се сменя, докато тъмнината не изчезне напълно. Редуването на заминаващите си и нарастващите токове при смяната на Югите е неизбежно. Утехата е в това, че заминаващите си текат в намаляваща прогресия и на това се основава изпълнението на Големия план. Картината на бъдещето се набелязва сега, като проекция на това, което подлежи да бъде. Съвършеното сякаш се вмества в настоящето несъвършенство, за да може, когато позволят това космичните условия, по-доброто да бъде утвърдено. То е отредено, то ще бъде, но не по-рано от времето, когато съзнанието и космичните условия позволят това.

78. (26 март). Да! Да! Да! Или обкръжаващата среда се преодолява със силата на духа, или пък духът се преодолява от нея. Така разделяме и хората-на победители и победени. И не от Нас, а от човека зависи да бъде или ветропоказател за чуждия вятър, или несломима и здрава гранитна скала, противопоставяща се на могъщия натиск на стихиите. Противопоставянето е в духа, победата е в духа и поражението е в духа. Външно може да не помръднеш и пръста си, но да се окажеш победител, а може и да извършиш множество външни действия, но, въпреки това, да се окажеш победен. Значи всичко се заключава в състоянието на духа, а не в това, което става вън. Оставете външния свят на мира, защото „достатъчно тежка е за деня злобата му“ и ще бъде тежка винаги, но е особено важно какво ще бъде състоянието на духа при това. Победеният външно, но вътрешно не сломен, всъщност е победител, докато сломеният духом винаги търпи поражение. Най-главната задача е да не се пада духом. Аз победих света при външната му победа над Мен. Така борбата с живота се пренася в сферата на духа, където господар е човекът, а не това и не тези, които са отвън. Достигаме отново да същия извод, че не на вълните от външни явления принадлежи решаващата роля, а на съзнанието, реагиращо на тях под знака на победата или на поражението, приети вътрешно от духа.

79. (27 март). Ако животът се основава върху външното, то с това се създава постоянна зависимост от външното и подчинение на външните условия. Известно е, че Великите духове са изразявали презрение към храната, облеклото, жилището и към всичко това, което е засягало тяхната личност, поставяйки начело на ъгъла мисълта и грижата за другите хора. И така, опората да е вътре и проявявайте грижа за хората.

80. (29 март). Ръцете, краката и тялото си човек осъзнава като нещо намиращо се при него и с него постоянно, макар че не винаги ги усеща или чувства, например ушите, носа, косите; точно така трябва да се осъзнава и постоянното Присъствие на Владиката в духа, макар и че да го усещаш и чувстваш постоянно е невъзможно, но осъзнаването на това е необходимо, тъй като само тогава формулата „Аз съм с вас винаги“ ще стане действително плодоносна. Отначало Изображението на Владиката може да е постоянно в джоба до сърцето, след това постоянно и в мислите, а след това постоянно и в третото око. Така в началото, макар и механично, може да се удържи подсъзнателно и съзнателно близостта на Владиката, поради което носенето на Изображението със себе си е полезно безусловно. Всяка мисъл за Него вече ще породи формата Му пред психическото око и човек с вътрешното си зрение Го вижда пред себе си. С това е благодатно и носенето на знаците на доверие от Учителя. Например пръстенът, даван от Учителя на ученика, служи като постоянно напомняне и представлява жива връзка между тях. Когато е много тъмно, всичко утвърждаващо трябва да е в близост, за укрепване на връзката. Целта на тъмните е да отделят от Йерархията на Светлината, за да могат след това да се разпореждат пълновластно с отделеното от Светлината съзнание, понеже духът, въоръжен с Владиката, е неуязвим. Когато образът на Учителя на Светлината сияе ярко вътре, тогава тъмните се стремят да се доближат. Те действат тихомълком, стараейки се особено да не попадат пред очите или в полето на съзнанието, защото съзнанието, въоръжено с Лика на Владиката, ги обгаря, ако е насочено към тях, затова е така важно във всяко противостоящо явление да се видят косматите ръце. Докато не са забелязани, те действат свободно и вредят, но открити или забелязани, тъмните машинатори веднага са принудени да отстъпят. Те не обичат да бъдат обгорени от насрещния лъч Светлина. Когато натискът на антагонистичните токове се усилва, тъмните упорито се стараят да се възползват от това, но главната им грижа е всяко противодействие да бъде приписвано на каквото и на когото и да било, но само не на тях, защото в това е тяхната сила. Силни са докато не бъдат разкрити. Ето защо така настойчиво се говори за постоянно бодърстване, за постоянна бдителност и за това да не се забравя нито за миг за страшната опасност от тъмните хитрини и злонамерености. Учителят защитава винаги, но ако крепостта не е защитена и вратата е отворена за врага, то ущърбът е неизбежен. Не трябва да се успокояваме и да забравяме за постоянната бдителност нито за миг, нито при благоприятни, нито при неблагоприятни обстоятелства. Приспаността на благополучието лесно допуска домогващите се тайно.

81. (30 март). Пътят към Светлината е един-чрез Владиката, тъй като Той е и пътят. Приелият в съзнанието си Образа на Владиката е стъпил на пътя. Но стъпвайки, трябва и да се задържиш на него. Да се задържиш е по-трудно, отколкото да стъпиш. Най-лесно е да се задържиш чрез любовта, която побеждава всичко. Наричаме я огнена победителка и нея препоръчваме.