158. (2 август). Приятелю Мой, вникни в появилото се щастие от Общуването в духа с Мен. На колко други е достъпно то? Помисли също за това с какъв труд е постигнато то и колко века устременост, борби и усилия са били необходими за това. И ето че възможността е придобита. Но ти правилно каза, че е по-лесно да се постигне, отколкото да се задържи достижението. Много са нещата и доста много са тези, които съзнателно и несъзнателно ще пречат. Трябва по-често да се проявява загриженост за това как да се съхрани и опази наличието на Сребърната нишка. Тя може да се укрепва с постоянно ежечасно спомняне за нея. Може да си я представяш като прорязваща видимо пространството, излизаща от сърцето ти към Мен и свързваща с Моето Сърце. Ти имаш място в Моето Сърце и звукът на твоето сърце веднага предизвиква отзвук в Моето Сърце и тогава Аз ти отговарям чрез сърцето. Така наличието на сърдечни огньове побеждава пространството и далечните вести звучат по сърдечната нишка, при което отдалечеността става близка. Така, утвърждавайки Моята близост в сърцето си, твориш велико дело — внасяне светлина в Плътния свят.

159. (3 август). Сине Мой, ще положим началото на нова степен. Основен неин тон ще бъде утвърждаването на несъмненото пред лицето на ярката очевидност. Ще утвърждаваме Моя свят през твоите дни на земен живот. Но той не е от този свят и в това е цялата трудност. По-точно ще бъде да се каже, че обичайното разбиране на обкръжаващия ни свят е дотолкова далеч от действителността, че Моят свят, т.е. светът на Моето разбиране на битието, се нуждае от ново предизвестие. Всички истински Учения, давани където и да било и когато и да било на човечеството, са имали за цел да устремят съзнанието на хората към разбирането на съществуващото, в обем съответстващ на стъпалото на еволюция, достигнато от дадения народ. Но всички те в една или друга степен са отразявали действителността. Многообразен е светът, в който живее човек и безкрайно дълбок. Непоклатими са и основите, на които се основава той. Те представляват един вид канава, върху която се тъкат шарките на живота по законите на мерките, на числата и на хармонията. Да се усвоят основите и да се разберат тайните на числата, значи да се разбере действителността и явленията, ставащи около човека. Ученията, дадени до сега, са засягали различни страни, тъй като са съответствали винаги на изискванията на момента. Но кулминация на всички учения е синтезът, обединяващ в едно стройно цяло разпокъсаните и разхвърляни навсякъде трохички от Космическото знание. Синтетичното разбиране вижда под външната форма на Учението, от който и да било период от време, това единно основно знание за същността и съединява в едно разсеяните по света части на убития от невежеството Озирис. Не външната форма, а същността на явлението се разкрива пред носителя на синтеза. И често в антагонистичните и противоположни явления той разкрива различните страни на единната вещ. Затова е и казано, че „няма нито елин, нито юдей, нито роб, нито свободен“, защото духо — монада имат всички и големият път към Светлината за цялото човечество е един и същ. Този пот е, именно, пътят на живота. Него сочат и по него водят всички Учения на Светлината. И ако дадена наука доведе човека до вратата на Космичното знание, значи тя е истинска и е част от Учението на Светлината. Днес на науката се дават възможностите на космичните пътища за изучаване на Света и отговорността й е голяма. Тя трябва да служи на човека не за разрушение, а за съзидание, тъй като предназначението й е стане светилник на живота. Потвърждавам, че синтетичното научно разбиране на същността на жизнените явления ще доведе човечеството до обединяването в съзнанието на двата разделени от невежеството и отричането големи Свята — Невидимия и Видимия светове. И отричането на несъмненото ще бъде тогава толкова младенческо и нелепо, колкото отричането на гама– и алфа-лъчите и всички други открития на съвременната наука.

160. Нито едно голямо начинание никога не е навлязло в живота без яростното противодействие от страна на невежите двуноги. Така и сега утвърждаването на Новия свят става при чудовищното противоборство от страна на тъмнината и привържениците на стария свят. Водещата страна строи новите стъпала на еволюцията, върви по нов път и в тази еволюционност на нейните стъпки е заложена гаранцията за победата над всички противодействия, спънки, трудности и съпротива на противниците на бъдещето. Именно бъдещето, което изгражда тя, представлява водещ магнит и цялата Наша помощ и енергия се изпращат от Нас в поддръжка на голямото дело. Да! Да! Велико дело по строителството и утвърждаването на бъдещето, за щастието на целия свят, се извършва на просторите на Великата страна.

161. (4 август). И тъй, утвърждавайки Моя свят във вашите дни, ще достигнете до Моя ден. Напълно вярно е казаното, че „те замениха Небето със Земята“. Заменя го всеки, който позволява на земния свят да звучи по-силно и гръмко в съзнанието му, отколкото Небесния свят. Под Небесен свят разбираме светът на действително съществуващото. Това, което хората все още не са постигнали и което предстои да бъде постигнато и познато от тях, е безкрайно по-широко и по-голямо от това, което те вече знаят, защото постиганото от човека се нарича Безпределност. Моят Свят е част от океана на безпределната космическа мисъл. Докосвайки се в хода на Общуването мислено до Мен, устремената към Мен мисъл са докосва до Океана. „Да живееш във вечното“ означава да живееш в океана на Космичната мисъл, която вече е съществувала преди началото на времето. Но между съзнанието на човека и действително съществуващото стои Майя, която отвлича съзнанието от единствената реалност. Илюзиите на Майя трябва да се преодолеят. Тя облича своите форми в много облекла, само за да отклони духа от тясната пътека, водеща в живота. А когато човек намери тази пътека и стъпи на нея, съблазните на Майя се усилват особено силно. Наричаме Драконите на прага чудовищата, пазещи входа на Пътеката към живота. Тези фантоми представляват творения на човешкия ум, подържани, усилвани и раздувани от всички съобщници и изчадия на тъмата, яростно охраняват подстъпите към Вратата на Светлината. Цялата тъма се стоварва върху дръзновения, осмелил се да се приближи към нея. Тя не оставя дори преодолелият тъмата и стъпил на пътеката на живота. Тя дебне отстрани покрай пътеката и стига само да свърнеш дори и на една крачка встрани от нея, където са разпънати тънко и хитро заплетените й мрежи, съзнанието веднага се омотава в тях. Затова има толкова отстъпващи и отстъпили и не достигнали. Аз съм Пътя, Истината и Живота — да се върви може само с Мене. Признавайки Мен и приемайки ме в сърцето, може смело да се върви по тясната пътека на живота. Разбира се, изпитанията няма да закъснеят, разбира се, пътят на живота не е лек, но давам гаранция за победата, ако сте с Мен. И както и да се изострят тъмата и нейните служители в своите хитрини, дерзаещият духом въпреки всичко върви с Мен, макар и понякога да му се струва, че е оставен сам, че са напразни борбата и усилията и че тъмата побеждава. Но този, който е определил окончателно своя път докрай, казва на Майя: „Отстъпи“ — и отново побеждава, разсейвайки временния мрак и разгонвайки чудовищните фантоми на сгъстилата се тъма. Да се върви докрай независимо от всичко — такова е мотото на преодолелия вехтия човек в себе си. Правилно е било казано, че по пътя не трябва да се върви, а трябва човек да стане пътя. Ставането такъв път се заключава в сливането на съзнанията — Моето и на вървящия след Мен. Така и ще вървим, слети в сърцата си, към огнената си цел. Ето защо най-важното по този път е ще бъде осъзнаване на Учителя в сърцето и изпълването на сърцето с Владиката. Защото когато сме заедно, никакви чудовища на мрака не са страшни и нищо не може да спре. Малодушието не е характерно за вървящите с Мен — малодушният винаги отстъпва. Никакви уловки на съзнанието, никакви думи и обстоятелства не могат да оправдаят отстъпника, напуснал пътя на живота. Отвърналият се от Мен отвръща тъпо себе си от Светлината и прекъсва своя път. Когато здраво и силно си с Мен, отстъпление няма. Пралайите на съзнанието не трябва да се приемат за оттегляне. Те са неизбежни и се дължат на ритъма. Запомнете добре думите: „Ето, аз Съм с вас през всичките дни, до свършека на века“ — тези думи на Владиката са неизменни за всички времена.

162. (5 август). Утвърждаването на вечното ще бъде утвърждаване на Космичното съзнание в себе си, когато то се издига като с крила над обикновения живот, разширявайки в зависимост от изкачването своя хоризонт. От високо се вижда по-надалеч и взаимното разположение на частите на заобикалящия човека свят. Кръгът на обикновеното съзнание не обхваща това. Много неща се тълпят в близост, нарушавайки перспективата и пречейки да се види зад близкостоящето. Характерно за Тънкия свят е че там няма горе и долу, далечно и близко: близко е това, което е осветено от лъча на мисълта, защото там мисълта твори обкръжението на човека. Достатъчно е да се помисли за далечен предмет или човек и те веднага са пред очите, наблизо. Магнетизмът на мисълта е голям. Всичко е същото, като и тук, но усилено хилядократно и лишено от пречещите на мисълта условия на Плътния свят. Натрапчивите идеи дават някаква представа за властта на мисълта над съзнанието в Надземния свят. Тук действат с ръцете и краката, там — с мисълта. И тънкото тяло се привежда в движение от мисълта. Вярно е, че под въздействието на мисълта и волята се вдига и тук ръката на човека, но съпротивлението на материята е толкова силно, че значението на мисълта като двигателна сила се изплъзва от анализа. Там мисълта представлява израз на действието и става действие. Летящи килимчета, шапки невидимки, само вдигащи се покривки и всички останали принадлежности на народните приказки представляват точно символично описание на особеностите на Тънкия свят и възможностите на човека, действащ в него съзнателно. Формулата „сега всичко е възможно“ е приложима преди всичко към областта на Тънкия свят. Но за тази цел се изисква да се познават законите му и умение да се действа с мисълта. Именно там битието се пренася в мисълта. По основните канали на мисленето на всеки човек, живеещ в тяло, може безпогрешно да се определи сферата на неговото пребиваване в Невидимия свят след освобождаването от тялото. Освободена от ограничаващите условия на Плътния свят, там мисълта твори и царства безразделно. Ето защо е нужен контрол над мислите, ето защо е така важно за какво мисли човек. Утвърждаването на красотата освобождава от безобразието и мисленето от низък порядък. Красотата е надежден спътник, водещ към висините на сияйната мисъл. Тя може да бъде утвърждавана в целия ежедневен живот и особено в мислите. Да се мисли красиво е достижение от висока степен. Красотата се съчетава с хармонията, съгласуваността, равновесието. Аурата на пълното равновесие или пълната съгласуваност е прекрасна. Мисълта за прекрасното сътворява прекрасни форми в Надземния свят и обкръжава твореца със своето сияние от светлина. Много устремени души са прегрешили срещу красотата в предишните дни и поради това се е затъмнил техния път. Фанатизмът, верската нетърпимост и другите тъмни качества на духа са несъвместими с красотата, тъй като красотата е добро, благост и светлина. И днес красотата се утвърждава като водещ принцип. С нея Новият свят ще дойде да замени отживелия Свят.

163. (6 август). Указвам да бъдете на пост през тези тежки, тъмни дни. Облаците се сгъстяват, съдбата на човечеството се колебае върху острието на меча. Безумстващата тъма го тласка към бездната. Но Ние сме на стража и не ще позволим на леопарда да скочи. Указвам голямо Бдение, защото тъмните не дремят. Моите Лъчи охраняват Родината в тези трудни дни. Нейните врагове ще търпят поражение след поражение във всичко, към което са насочени техните сили. Всички техни привидни успехи са временни. Тъмнината е осъдена и ще си отиде, и ще освободи планетата от своето присъствие. Много неща се вършат сега срещу Светлината. Но тъмната полоса трябва да се изчака, събирайки енергиите на духа вътре и наподобявайки в равновесието кълбо, на което косматата ръка няма да има за какво да се захване. С Мен можете да устоите, но при пълно равновесие.

164. (7 август). Сдържаността във всичко прилича на бент, натрупващ вода за полезна работа. Дори неудържимите духовни пламвания преждевременно прегарят телесната обвивка. Именно огънят, обуздан и сдържан, и подчинен на волята, ще бъде енергията, можеща да бъде използвана по усмотрение и желание на притежателя му. Енергиите на мислите, чувствата и емоциите на човека, ако не са контролирани и управлявани от неговата воля, изчерпват силата си сами по себе си — безцелно и безполезно, разрушавайки често нервната система и здравето на човека. Определяме сдържаността като събирач на Агни. Отшелниците, даващи обет за мълчание, са познавали чудодейната сила на сдържаността. В усмивката, думите, жестовете, движенията, мислите, емоциите, чувствата — във всичко се проявява сдържаността на йога. Сдържаността на емоциите е дотолкова необичайна, че хората започват да усещат в присъствието на владеещият своите чувства човек някакво безпокойство, неловкост и дори страх. Те чувстват събраната сила на огъня и тази необикновеност ги тревожи. Обикновените хора не си дават сметка за това доколко е необходима тази сдържаност и умение да се владееш. Несдържаният човек е подобен на парна машина с отворени клапани, през които безполезно изтича парата. Такава машина не може да върши полезна работа. Загубата на енергия е много голяма. Не може да се донесе вода в пробит съд. Натрупването и кондензирането на Агни изисква особени мерки. Можем само да се радваме на това, че резултатите от труда, положен за утвърждаване кристалите коагулиран огън в себе си, не са временни и преходни. В този смисъл значението на сдържаността, приложена в живота, е огромно, защото позволява да се увеличава запасът от Агни и да се събират елементи на безсмъртието в микрокосмоса на човека.

Сдържаността и спокойствието са качества близки едно до друго по природа. Венецът на тяхната кулминация е равновесието. През сдържаността и спокойствието достигат до равновесието, това висше качество на духа. Всяко усилие в това направление е плодоносно. Дори мислите за тях са полезни, защото все някога и някъде равновесието на духа ще бъде постигнато от стремящия се към Светлината. Хората трупат пари и събират вещи, за да се разделят рано или късно с тях, както, впрочем и с всичко останало, което притежават. Но събирачът на огнени кристали и натрупващият Агни събират нетленни ценности на духа, които са неотнимаеми и вечни, и са нужни във всички светове. Постъпвайки така, той прокарва мъдро по дълга линия, която намалява и ограничава значението на ограничените линии на земния живот. Завинаги са необходими тези натрупвания, тъй като те остават навеки със своя притежател.

165. (8 август). Приятелю Мой, пред духовното Общуването с Владиката какво ще предпочетем? Каквото е на сърцето ни преди всичко, с него и ще пребъдем. Не е толкова трудно по време на Общуването да се изпълни съзнанието с Мен. Пълнотата на общуването зависи от пълнотата на устременост към избрания фокус на Светлина. Трябва твърдо да се запомни, че с Мен всичко е достижимо и всичко е възможно. Малкото съзнание ще мисли, че става дума за земни неща. Но Аз говоря за възможностите на духа. Всекидневно изпращам някаква възможност за нови достижения, подсилена от Лъча. Получава се стълба от триста шестдесет и пет стъпала, без да броим нощните, на всяко от които трябва да се задържиш през деня, за да можеш сутринта да стъпиш на следващото. Какво ще ви донесе днешният ден като храна на духа? Възможно е непоколебимост към Мен при всички обстоятелства на живота. Тази твърдост се характеризира с несломима преданост, ненамаляваща любов и единение, нераздробявано от впечатленията на текущия ден. Защо ги считате за толкова важни и значителни, че сме готови да забравим за Владиката, когато те си отиват след много кратко време и се забравят изцяло? Става някакво необяснимо самозаблуждение, когато житейските дреболии или суетата заслоняват най-необходимото. Не се ли опитва пак Майя да замъгли и омаловажи поредната стъпало? За колко ще стигне импулсът от сутринта? А нали трябва да стигне за 24 часа. Трябва да се пренесе неразплискана чашата с дареното от Владиката през плътната очевидност на деня и всичките земни дела. Те са толкова много и така силно замърсяват съзнанието, че за най-главното вече не остава място. Трябва да се сложи предел на проявленията на Майя и на всичките й опити да затъмни Светлината и да я замени със суета.

166. (9 август). Това, което остава у човека когато му бъде отнето всичко, представлява и неговото истинско достояние. При това отнимаеми са не само материалните вещи, но могат да бъдат отнети и духовните богатства, ако не са закрепени с приложение на практика в живота. Всичко, не утвърдено с прилагане, отлита от човека като есенни листа при поривите на вятъра. Зданието, построено на пясък, няма да устои срещу урагана, ако камъните на основите не са скрепени с цимента на прилагането на Учението не на думи, а на дело. С това са добри изпитанията, че отпада всичко неутвърдено и човек остава само с това, което му принадлежи по право и което да му се отнеме е вече невъзможно. Така един може да си остане бедняк, а друг — богаташ. Често приемаме външната словесна шумотевица или случайните временни полети за истински достижения и тогава проснатото падане е неизбежно. Опитният пътник се радва на условията, освобождаващи го от въображаемите качества и достижения и приветства изпитанията. Нека по-добре да остане немногото неотнимаемо, отколкото купчини отломки от въображаеми натрупвания или чуждото преуспяване, прието за свое, което също често се случва. Пламъкът на горящото сърце често запалва временни ответни огньове в сърцата на околните и дори случайно преминаващите, огньове, които горят докато запалилото ги сърце се намира наблизо. Но стига то се отдалечи и огньовете угасват, ако не е имало собствени натрупвания. Затова е по-добре да се върви сам, утвърждавайки дори и малкото, но свое собствено, отколкото да се пътува с конете на чуждите преуспявания. Колко случаи знаем, когато човекът си въобразява, че нещо е достигнал, че нещо знае, че върви по пътя. Но стига светилникът, разбудил неговото спящо съзнание, да се отдалечи и то угасва, потопявайки се в мрака на разочарованието, отрицанието и хуленето и оставайки с разбитото корито. Трябва да се оценява своя бисер на съзнанието с прилагане на Учението в живота. Всичко може да бъде отнето, но не и неотнимаемото, утвърдено здраво. Великите духове са преминавали през живота преследвани, лишени от всичко, отхвърлени от всички и осъждани от всички, често отдавайки е тялото си за разкъсване от надигналата се тъма. Лишен от всичко, не притежаващ нищо и изоставен от всички си отива от Земята Посланикът на Светлината, отнасяйки сияещото с всички огньове Съкровище на Камъка. Затова в дните на особено трудни изпитания трябва да се затвориш в себе си, събирайки в себе си и държейки в близост своето неотнимаемо достояние, като нещо единствено ценно, принадлежащо на духа по право. Какво от това, че някой се е отдалечил изцяло и е изоставил Учението на Живота, че някой се е разочаровал от него, че не са се осъществили мечтите и надеждите на първите стъпала, че е тежко и трудно — всичко това са илюзии на Майя и само кристалите на Камъка в гърдите са неотнимаеми в живота и смъртта. На Земята и в световете, в огньовете на изпитанията всичко утаено ще отлети, но съкровището на Камъка със своя държател ще пребъде, затова възлагайте своите надежди и упования не на нещо или на някого, а на това, което е вътре, защото Владиката ще утвърди Своя трон само в сърцето на Държателя на Камъка.

167. (10 август). И тъй, решаващо условие за приближаване към Светлината представляват собствените натрупвания, донесени от дерзаещият към Светлината от миналото. Разбира се, носителят на Светлина може да запали почти всеки приближил се, но това ще бъде временно явление. Изисква се голямо чувство за разпознаване, за да се различат сред приближаващите самоходците от тези, които ще се наложи да се влачат след себе си, изразходвайки безцелно и прекомерно своите сили за тях. Затова Приемаме само почукалите. Именно дошлите случайно лягат като тежък товар върху плещите на този, който ги е поканил. Опитът в това отношение, макар и горчив, но е много полезен. С това се обяснява и малкия брой ученици при Великите Учители. Когато минувачът се допре до носителя на Светлина и се запали незаконно от чуждия огън, на него му се струва, че този огън е негов собствен. Не трябва да се вини неопитния пътник, че приема чуждите огньове за свои, защото на него му е топло, и светло, и радостно от тях. Но всичко това е до първите изпитания. Когато празникът от срещата свърши, и настъпи делник, и трябва да се върви със собствените огньове, които ги няма, настъпва реакция. Имаше всичко, а сега нищо не остана; угаснаха надеждите и стана тъмно, няма го наблизо Носителят на Светлина. Трябва да върви сам, а няма с какво да върви, тъй като собствения Агни не е се разпалил, а натрупан от по-рано няма. От тук и големия брой ненамерили, разочаровани и отдалечили се. Най-трудното изпитание за тези хора е самотата. Духовете без натрупвания не я издържат. Те са като пеперуди, мушици, летящи към Светлината и обгарящи своите крила, докосвайки се до нея. Но ако има натрупвания от миналото, нищо не може да спре възхода на духа и ако се е състояла среща с носител на Светлина, от допира със Светлината ярко и мощно пламват собствените огньове, за да не угаснат никога повече. Пралайите на съзнанието са неизбежни, но това не е отстъпление, а само събиране на сили вътре и кондензация на огньовете за нов мощен подем. Така и разделяме доближилите се на самоходци и на не можещи да вървят със собствените си крака. За първите са Нашите постоянни грижи и внимание, а за вторите — временно светлина, според изискванията на целесъобразността и момента. Нужни са и вторите, но сред тях няма утвърдили се в Светлината: добри са докато горят. Угасвайки, често започват да противодействат и преминават в редиците на противниците на Светлината. Те са, които отначало са викали „Осанна“, а после — „Разпни го“.

168. Правилно постъпвате, оценявайки своя бисер на съзнанието. Кристалите от предишни натрупвания, събирани с векове упорит труд и усилия, дават право на това осъзнаване на съкровищата на духа в себе си. Ценят го и го усещат и другите хора, но всеки по своему, и приятели, и врагове, но без разбиране същността на явлението. Само служителите на тъмнината правилно ще разберат явлението на Светлината и ще се опълчат яростно срещу него. Признанието на тъмните е факт от немаловажно значение. Те няма да отбележат нищожеството и няма да започнат да му досаждат, и за него няма да си разпънат мрежите, и няма да се опитат да го овладеят. Но всеки носител на Огъня е подложен на тъмните нападки и на всякакви злонамерени хитрости. Тяхната сила е свидетелство за силата на Светлината, срещу която с цялата си рат се борят. Да се порадваме на тъмната активност, защото това е признание за Светлината, която е в нас. Ако приятелите не са я признали или я омаловажават, или са готови да я забравят, то тъмата няма да забрави и яростно ще послужи за това цветето на духа да разцъфти.

169. (11 август). Можеш да се изкачиш и на най-стръмния връх, но ако оставиш всичко, пречещо на изкачването, долу. Общуването прилича на изкачването на планина. Трябва да оставиш долу своето малко „аз“ с всичките му обикновени мисли и преживявания, отричайки се напълно от тях. Не трябва да се носи безполезен товар, защото тежестта му ще попречи на изкачването. Съзнанието трябва да прилича на чист лист хартия с избрания Образ върху него. И тогава ще могат да се отпечатват върху него мислите, изпратени от Мен. Но саможивостта силно пречи да се прояви отречението от себе си. Мислите отгоре се примесват с мислите отдолу и възприемането става невъзможно. Отдавна е било казано: „Отвърни се от себе си и Ме последвай“, но да се преодолее саможивостта не е лесно. Трябва поне в минутите на общуване да се отречете от личните стремежи. Това и ще бъде краченето по върховете, за което се разказва в древното сказание на Уйгурите. Друг път до Мене няма. Когато съзнанието е изцяло изпълнено с Владиката и личното е изключено, Общуването е пълноценно. Тогава устремената мисъл издига съзнанието над суетата и близостта на Владиката става явна. Тогава може да се забрави за пространството, което разделя, както и за всичко останало, което създава (усещането за) раздялата. Тогава плътната Майя отстъпва и законите на невидимия свят се проявяват. Аз съм с вас винаги — тази формула служи като могъщо оръжие на единението в духа. Утвърждавайки нея, утвърждаваме Светлината в себе си. Колко такива, забравили за Мен, влачат жалкото си и мрачно съществуване на Земята. Но е чудесно, макар и понякога трудно, за вървящия твърдо след Мен. А колко яростно се стараят всички и всичко да отнемат Светлината от вървящия. Не Светлина, а тъмнина излиза от тези, които са Ме забравили. Макар че ме знаеха и помнеха, и смятаха, че Ме обичат, а сега са ме забравили. Но на помнещите твърдо ще кажа: не отслабвайте в напрягането на духа си към Учителя на Светлината, защото това е пътят на живота. Тясна е пътеката: от едната страна е бездна, а от другата заплашват срутвания и не може да се отстъпи, защото пътеката е затрупана от лавина. Наоколо е пълно с опасности и само полагайки ръката си в ръката на Владиката може да се върви. Така заедно ще преминем опасната пътека, водеща към Светлата Обител.

170. (13 август). Когато човек умира и започне решителната, напрегната борба между висшата и нисшата дуада, нисшата събира всички тъмни натрупвания на човека и борави с тях, стремейки се да увлече духа на своя страна. Налага се в буквалния смисъл да се дава отчет за всяка мисъл. Мисли, някога си помислени, а главното прочувствани, изплуват от миналото и заемайки целия хоризонт на съзнанието изискват от него утвърждаване или санкция, за да пребивават в него. Ако това са мисли на похот или въжделение, които не са изживяни и намират отзвук в съзнанието, те се притеглят към него, привличайки към себе си и други родствени на тях, и тогава съзнанието, обкръжено и победено от тези мисли, се потопява в безпросветното. Ако такава мисъл срещне отблъскване и твърдо решение да не се съчетаваш с нея, нейната енергия се изчерпва върху твърдостта на решението и духът се освобождава от своята рожба. Срещата със своите рожби е неминуема и е много важно как се отнася към тях техния родител. Тази борба със своите рожби е много драматична, тъй като често завършва с поражение, завличайки съзнанието във водовъртежите на астралните вихри. Там всичко е обострено, всичко е задълбочено, всичко е усилено и да се издържи борбата не е лесно. По закона за цикличността и за спиралата всяка мисъл още през живота във физическата тяло рано или късно се връща при своя родител за оценка. Ако човекът се е издигнал и е надраснал своята рожба, то при новата среща той не реагира на нейното въздействие и погасява нейната енергия с новото си отношение към това, което по-рано го е вълнувало и съблазнявало. Такава мисъл, отбелязана с печата на не признаването, повече не е опасна. Тя е неутрализирана и потушена от съзнанието. Но тъй като паметта постоянно преподнася такива мисли от миналото, то процесът на очистване или затъмняване и обременяване на духа върви непрестанно. По този начин на свяка мисъл и изречение може да се постави печат на утвърждаване или отрицание, признание и приемливост или непризнаване и неприемливост и така или да се освободиш от нея за в бъдеще, или да я усилиш отново и да я привържеш към своя микрокосмос. Ако това освобождаване се извършва съзнателно и постоянно, то след преминаването на Великата граница борбата с нисшата дуада ще бъде лека и победата бързо достижима, а ако миналите низки мисли всеки път при своето завръщане и появяване в полето на съзнанието получават одобрение, утвърждаване и се усилват от това, то борбата между дуадите ще бъде необичайно тежка и може да завърши с поражение на висшата. Тогава петият принцип, обединявайки се с двата нисши, изчезва в тъмнината. Затова всеки път, когато някакъв прелъстителен образ изплува в съзнанието от миналото със съпровождащите го мисли, печатът на окончателното решение трябва да бъде поставен върху него незабавно и съзнателно, тъй като в противен случай той ще се потопи отново в дълбините на паметта, усилен от оказаното му внимание и признание, за да се появи отново и отново да овладее съзнанието. Тези понякога силно натрапчиви мисли са опасни не толкова тук, колкото там, където да се освободиш от тях е необичайно трудно, защото увличат съзнанието в нисшите слоеве, които са страшно заразителни. Значи твърдението, че човек трябва да дава отчет за всяка една мисъл, остава в сила, тъй като със своята мисъл той си създава обкръжението в Надземното, т.е. сферата, в която ще пребивава и сам се въздига или низвергва в бездната.

171. (14 август). Реката на живота се влива в океана на Безпределността. Безпределността, съществуваща вечно, я приема в своето лоно. Живеем в безпределността на вечността. Вечно съществуващият живот се проявява във временните форми и така временното става израз на вечното. Да се осъзнае проявата на вечното във временното ще бъде победа на духа над преходното и постигане тайната на самия себе си, тъй като духът е вечен. Процесът на осъзнаването на вечното ще бъде процес на натрупване на елементи на безсмъртието в микрокосмоса на човека. Тези елементи на непреходното могат да се намерят във всяко явление от живота, защото всичко, което съществува, няма нито начало, нито край, а е свързано със заобикалящия свят във веригата на непрекъсната приемственост. Дори и големите понятия за време и пространство нямат нито горе, нито долу, нито начало, нито край. Те нямат предели, защото самата безпределност се отразява в тях. По този начин, съзерцавайки безкрайния поток на живота в неговите временни форми, вечни в постоянството на своите смени, може да се усети диханието на вечността във всичко, което съществува в нея. Този живот на временното в безпределността е подчинен на големите космически Закони, които представляват нерушимата основа на проявения свят. Изучаването на тези закони е съприкосновение с вечността; тяхното постигане ще бъде излизане на съзнанието в космическия простор, а прилагането им в живота ще се ознаменува с утвърждаване елементите на безсмъртието в духа. Да мисли космически може само този, който духом се е издигнал над живота, над своя личен живот и ограничения свят на личното си отношение към света. Личното е временно по самата си същност и е обречено с малкия кръг на своята проява. Разширявайки пределите на този кръг до границите на безпределността, преминавайки ги и навлизайки в нейната орбита, човек опъва нишката на живота си извън пределите на краткото земно въплъщение и с това утвърждава правото си на безсмъртие. Каквото утвърди духът на Земята, с това ще пребъде и в Надземния свят. И това, което придобие, него ще вземе и по далечния си път. Но и простото размишление ще покаже, че дори тялото си човек оставя на Земята, да не говорим пък за вещите. Значи могат да се вземат със себе си само продуктите на съзнанието, т.е. мислите и чувствата и това, което съставлява психическия свят на човека. И трябва добре да се замисли човек за това какво от този свят ще бъде полезно в Надземния и какво напълно ненужно. Ако взетото е зло или предимно зло, то ще остане и с взелия го, обременявайки и помрачавайки го; ако пък е добро и от светлината, ще му бъде светло; ако е отричане на живота в невидимото, отричащият ще превърне себе си в неподвижен като истукан камък, тъй като там всяка мисъл става обкръжение на човека и собствените му мисли създават света, в който ще живее. Така всеки пожънва плодовете на своите мисли, т.е. съчетавайки се с тях, създава условията на своето същесвувание в този друг свят, където всичко се създава чрез мисълта, всичко се движи чрез мисълта и където царства неразделно мисълта.

172. (16 август). Да пребиваваш във висините с Мен, да прекараш в Общуване с Мен — това означава да навлезеш в потока на Моите мисли, потока на планетните мисли, потока на космичната мисъл. Условието за влизане ще бъде отричането от себе си. Говорили са за Божията воля, за Висшата воля, но всички тези понятия могат да се заменят с понятието Космична Воля. Да следваш Космичната Воля означава да следваш законите на еволюцията и да действаш и постъпваш в съзвучие с тях. Няма добро или зло, а има явления еволюционни, съдействащи на еволюцията и такива вървящи срещу нея. Областта на последните ще бъде и областта на злото или царството на тъмата. Това, което е добро и благо на едно стъпало на еволюцията, може да бъде зло на по-високото стъпало. Еволюционното явление, което е благо за даден момент, с течение на времето надраства своето значение и става антитеза на еволюцията, предизвиквайки с това ново явление от еволюционен порядък, противоположно по същността си на своя антагонист. И личната търговия някога е била полезна за развитието на връзките между хората и прогреса, но сега, на новото стъпало от развитието на съзнанието на човечеството тя е изживяла себе си, станала е антиеволюционна и подлежи на изчезване. И така е във всичко. Космичната Воля е изразена в течението на еволюцията и всичко, което се намира в съзвучие с нея, е благо, а всичко, което я възпрепятства и се бори с нея, е зло. Разбирането на законите за развитие на човешкото общество позволява да се осъзнаят изискванията на еволюцията и, следвайки ги, да се стане изпълнител на Космичната Воля, чрез прилагането на тези закони в живота. Тези закони за развитието на живота във всичките му форми могат да се изучават и съзнателно да се следват без каквито и да било клерикални обосновки, чисто научно. И не тези, които повтарят: „Господи, Господи“, ще влязат в царството на знанието и на Светлината, а тези, които, разбрали тези закони, ще ги приложат в живота и ще помогнат на хората да се изкачат по стълбата на еволюцията. Трябва да се отхвърлят многото думи и понятия и, вземайки самата същност на явлението в нейния еволюционен и антиеволюционен аспект, да се определят безпогрешно границите на доброто и злото, т.е. на това кое е добро и кое е лошо за Общото Благо.

173. Сега епохата на личната търговия е отминала, спекулацията е осъдена, осъдени са войните и взаимното човеко изтребване, насилието над волята на народите, робството във всичките му видове и много, много отживели своето време явления от стария свят. Новият свят навлиза победоносно, а старият свят няма повече нито сили, нито умения, нито ум, за да спре неговия победен поход. Старият свят е вече осъден и се руши под железните стъпки на еволюцията. Ще си отидат от планетата всички и всичко, което върви срещу. И в светлината на научното, неотречимо разбиране на космичните закони и изисквания на еволюцията хората ще разберат същността на Космичната Воля. И кой знае, може би отричащите Бога отживели и изопачени религии се оказват по-добри изпълнители на Космичната Воля отколкото тези, които въздигайки ръце към небето се стремят да залеят с кръв цялата земя.

174. Да! Да! Да! Тайната на познанието е в самоотричането. Колко време ще се освободи у човека, забравил за своето малко „аз“ заради по-високото и широкото възприемане на мислите, изпращани от нас. Както облаците закриват слънцето, така и малките лични мисли — съзнанието. Трябва да се освобождавате от тях, за да мислите широко. Тъй като всичко лично е обречено от временността си на унищожение и забвение. Само свръхличното живее и плодовете му не умират във вековете. Индивидуалното и личното са като Светлината и тъмнината. Великите индивидуалности са се издигали над личното си и са живели в свръхличното, утвърждавайки с това своята Индивидуалност. Всички Велики духове и велики хора са притежавали ярко изразена индивидуалност, а личното начало в тях или живеенето само за себе си са били обратно пропорционални на величината на тяхната индивидуалност. Всичко в Космоса е индивидуализирано по своята същност, от атома до планетите, включвайки тук и всички живи форми, но саможивостта в човека, на даденото стъпало от неговото развитие, е като червей, загнездил се в зрял плод.

175. Защо се изпълняват далеч не всички мисли и желания? Защото в тях има малко огън. Огънят в мисълта се влага от сърцето. Изпълнява се само желанието или мисълта, излизащи от сърцето. Огненост не означава астралност или емоционалност. По-скоро тя се съпътства от спокойствие. Мислите могат да бъдат усилени от единението с Йерархията, защото срещу Нас никой не е силен. Действайки заедно с Мен, можете да побеждавате. Но не търсете победата в очакваните рамки, макар че тя е неизбежна. Най-добре е при пълно доверие във Водещата Ръка да се оставите на мъдростта на Водещия. Тази мярка прилагайте и към голямото, и към малкото. Нима Новият Свят навлиза победно в живота по вашите очаквания и пътища? Не! По своите. Така е и във всичко останало. От тук и понятието за неведомите Висши пътища, трябва само да има вяра или поне доверие.

176. (16 август). При височайши мисли тялото се преобразява. Мислите на въжделение особено явно въздействат на нервната система и особено бързо се поддава на тях и тялото. Въздейства всяка мисъл от всякакъв порядък и всяка оставя своя отпечатък върху физическата обвивка. Като добре настроена цигулка звучи тялото на привичните мисли. Но това въздействие е далеч по-дълбоко като засяга и другите тела на човека. Най-бързо от всичко реагират на мисълта астралната и менталната обвивки. Те дотолкова се приучват да съзвучат на привичните мисли, че понякога следствието настъпва мигновено. Всяка мисъл внася свои елементи в състава на тези тела. Тези обвивки могат да бъдат сияйни, светещи, ясни, мъждиви, сиви, затъмнени и тъмни. Мисълта от Светлината ги осветява, а тъмната мисъл ги затъмнява. Така се затъмнява и осветява и физическата тяло. Често върху помраченото лице на човека може да бъде видяно явна това въздействие на мислите. Обвивките са като пашкули за духа, когото те обличат. Има ги всеки, но съставът им е твърде разнообразен. Зловонното, отровено тяло на алкохолика съдържа в себе си и съответни по състав астрално и ментално тела — жилище твърде непривлекателно. Хората се грижат за жилището, но не се грижат за това помещение, в което обитава духът им. Строителните елементи постъпват в тялото чрез съзнанието, по-точно казано съзнанието налага върху тях своята характеристика и ги оцветява в съответните оттенъци, определяйки с това тяхната същност. Двама могат да гледат статуята на съблечена богиня, но всеки ще наложи върху това възприятие отпечатъка на своето съзнание. Ето за какво е нужен контролът върху мислите, за да не постъпват за строителство на телата елементи очевидно непригодни и носещи върху себе си отпечатъка на тъмата. Високият дух, възприемайки явленията от нисък порядък, не се заразява от тях, защото налага върху тях отпечатъка на своето разбиране. Но ниският съзвучи в унисон с тях и внася в своя микрокосмос елементи на тъмнината и разложението. И не това осквернява човека, което влиза в него, а това, върху което той налага печата на своите похотливости и въжделения и което слиза от конвейра на неговото съзнание опетнено с неговата нечиста реакция на едно или друго въздействие или впечатление отвън. За чистия всичко е чисто, но нечистото сърце и чистото ще съумее да изкаля. Мисълта може да каля и замърсява, но и да очиства и бъде санитар. Много важно е да се проследи обичайното течение на своите мисли и да се отбележи тяхното основно направление и особености. Какво внася от конвейра на своето съзнание човек в заобикалящата го среда — светлина или тъмнина? Всички внасят постоянно и непрекъснато, но какво? Носителят на светлина внася светлина, носителят на тъмнина — тъмнина. Вариантите между тези две полюса са безкрайно разнообразни и многочислени. Задачата на Учението е да научи хората да носят светлина в живота, вместо тъмнина. Внасяйки светлина, човек твори благо и за себе си, и за хората, внасяйки тъмнина — твори зло. И никакви съображения няма да помогнат, ако се внася тъмнина. Днес по света протича голямо разделение на хората по светлосянката им и нищо не е в състояние да прикрие служителя на тъмнината и носителя на зло. Те са осъдени от стъпалото на утвърждаващата се еволюция на планетата и техните дни са преброени. Тяхното поражение е предрешено. Ще си отидат негодните, с каквото и както и да се прикриват и зад каквото и да се крият. Новото, голямото, светлото се утвърждава сега в света и всеки сам си е съдия и разпоредител към кое да се присъедини. Критерият е един — Светлина или тъмнина, съзидание или разрушение, мир или убийства и войни. Така с мислите си човек ежедневно се приобщава към полюса на тъмнината или на Светлината, насищайки с техните елементи своите обвивки.

177. (17 август). В Тънкия свят където е духът, там е и домът. Поради земни привички и там се опитват да строят въображаеми домове, но това е илюзия, макар и много ярка и заместваща действителността. Пребиваването е по слоеве, в съответствие с висотата, достигната от духа. Всяка сфера на всеки слой е достъпна според притеглянето. Това, което е отвътре, притегля това, което е отвън и на свой ред се притегля от него. Законът на съзвучието управлява движението на духа по слоеве и сфери. Двигателната сила е мисълта. Външното при съзвучие става вътрешно, т.е. част от осъзнавания от духа свят. Всеки живее според насоката на устременостите, желанията и въжделенията, утвърдени още на Земята. Тук пожелаваш, там ще го имаш. Но всичките тези притежания на желаното се осъществяват във формата на пораждани от човека мисли — образи и са реални дотолкова, доколкото е реална мисълта. Те могат там толкова лесно да бъдат унищожени, колкото и да бъдат създадени, ако волята е достатъчно тренирана. Незнаещите смятат, че са обречени безнадеждно да пребивават в определен кръг, но знаещият казва на своята рожба: „Аз съм те създал, аз и ще те убия“, прилагайки при това енергия на мисълта малко по-голяма от тази, която е била употребена за създаването на нежеланите мислени форми. Добре е още на Земята да се приучва човек да създава и унищожава мислени форми по заповед на собствената воля и не само единствено мисъл — форми, но и емоциите, настроенията и чувствата, които са ги породили, не забравяйки, че човекът е лабораторията на всички усещания. На това може и да се упражнява човек, предизвиквайки желателни усещания и унищожавайки нежелателните. Всички чувства могат да бъдат предизвикани и породени в човека или унищожени по негово желание. Трябва само да се знае, че това е възможно и да се тренира волята в това направление. Това е нужно не толкова за Земята, колкото за пребиваването в надземното. Защото, в крайна сметка, цялата еволюция се извършва заради живота в Надземния свят, в неговите огнени сфери. Добре е да се научите да предизвиквате в себе си различни чувства и настроения, независимо и въпреки външните условия, например чувство на радост, когато навън няма никакви основания за това. Човекът е привикнал твърде много да поставя своите настроения в зависимост от външните условия, а трябва да се научи да постъпва обратно, тъй като в Надземния свят външните условия, т.е. обкръжението, ще зависят от вътрешното състояние. Но и на Земята е напълно възможно да се управлява своето вътрешно състояние извън зависимостта от външните условия. Едно подобно размишляване може да спомогне за това: например, човек се е оказал пред трудна задача и вместо да се огорчава, може да се радва, защото му се дава възможност да преодолее трудността и да се научи на още нещо при това. Всяка трудност, сложност, неприятност и тежест има и своята положителна страна в това, че при правилен подход към нея дава на човека опит, който е по-ценен от купчина злато. И това просто е цената за получаваното и необходимо знание. Тогава радостта от получаването, а не сълзи ще бъде правилното решение. Вярно е, че е трудно, никой не казва, че е лесно. Но напред са знанията и победата. И на това също можете да се порадвате. Когато води Владиката, всичко се обръща в полза на водения. А камъните за препъване в същото време служат и като стъпала на подема и килим на подвига. И трудно, и чудно, и над духа е Ръката. Всичко се дава за преодоляване. Дори новото здание строят само за това, след време да го разрушат и заменят с ново, по-съвършено. Всичко, което виждате наоколо, блестящо с новостта си и свежестта на изработката, ще бъде разрушено и заменено с ново. В това е преодоляването на живота. Така и в характера на човека всяко качество на духа се замества с по-високо и съвършено, и човек постоянно преодолява себе си по пътя си към звездите. Нека днес да запомним само тази дума — „преодоляване“. Радостен или наскърбен, съсредоточен навън или навътре, говорещ или мълчащ, тук или там в мислите си, но утвърждаващ властно по своя воля всяко състояние на духа — така указвам.

178. (Гуру). Да станеш господар на своето царство, на своя собствен вътрешен свят — това е целта, към която трябва да се устремите. Защо да се позволява на нещо външно, случайно и временно да господства над това, което принадлежи неразделно на човека. Над това, което е вън, хората могат да властват, но над вътрешния си свят е властен само неговия притежател. За това е необходим контролът над себе си, за да не се допускат вътре чужди въздействия и всичко, което може да влияе на собственото равновесие. Това качество ще бъде основно при утвърждаването на собствената власт над себе си. По-добре е да властваш сам над себе си, отколкото да бъдеш ветропоказател на чуждите настроения — непостоянни, преходни, понякога неразумни и лишени от крайна цел. Утвърждавайки своя свят в себе си и властта си над него, можете да призовете за съюзник самия Владика. Ще помогне. Но най-напред трябва да се приложат своите собствени сили. Струва си да се потрудиш над това. Това е първата крачка към свободата. Не техния, на стоящите вън, а своя свят утвърждавайки и ние сме преминали през живота и сме оставили на хората плодовете на своето творчество, собственото, а не чуждото и не заимствано от страни. Колебания не са нужни, съмнения не са нужни, нужна е устременост, а също и преданост към този, който води.

179. (18 август). Могъществото на духа се заключава в силата на запалените огньове, разбудени напълно или частично. В зависимост от това неговите степени могат да бъдат различни. Без огън никой не идва на Земята. По своята структура човекът е огнено същество. Самата нервна система е мрежа от проводници, носещи електронни импулси в организма. Всяка клетка е електрическа батерия. Но разликата между запалените и спящите центрове е огромна. Агни Йога е път за ускорена разпалване на центровете, път на огнен възход по стълбата на могъществото на духа. За да вървиш, трябва да имаш цел пред себе си и когато тя е ясна и определена, достигането й става възможно, ако всяко действие на устременото към целта съзнание се намира в съзвучие с нея. Да се започне веднага с извършването на големи дела е невъзможно, но ако се започне с малките и съвсем малките, то и до големите може да се стигне. Принципът на малкото семенце ще бъде гаранция за големи достижения. Всичко, до което е достигнал човекът, се е появило някога като малък зародиш и след това е покълнало и е дало плод. Смисълът и значението на започването с малкото трябва да бъде разбран в цялата му дълбочина, за да навлезе неговата неизменност в съзнанието и да стане водеща сила.

180. Целият ден с всичките му възможности е в разпореждане на човека. Същевременно колко скъпоценно време се губи напразно и безцелно, докато би могло да бъде използвано плодоносно и съизмеримо с устремеността. Всеки би искал да има плодовете на достиженията, но да положи необходимите усилия не всеки се решава. Ако стрелата, летяща към целта, започне да се колебае, да лъкатуши и да се мята от една страна на друга, като недисциплинирания ум на човека, тя няма да достигне до целта. Образът на еднорога е символ на несломимата устременост. Човек може да упражнява себе си в постоянно напрежение за достигане на голямата цел. Известни са много примери на неукротима огнена устременост от историята на човечеството. Всеки загубен час наподобява на разсипани като зърна невъзвратими възможности. Всяка мисъл, устремена към целта и приложена на практика в живота, ще бъде като зърно, донасящо плод и на Земята, и в Надземния свят. Това ще бъде и посевът на живота. Трябва да се започне, да се започне, да се започне с утвърждаването на всяко духовно качество, на всяка енергия от своята бъдеща мощ сега, тук на Земята, за да може някога и някъде това начинание да даде своя плод. Всичко започва да расте от малко и израства до голямо. Елементът време няма значение, тъй като следствията са неизбежни и вечността е на разположение на човека. Ще бъде достигнато всичко, което се залага във вид на зачатъчен зародиш в микрокосмоса на човека, залагано съзнателно и целеустремено по волята на духа, но трябва, трябва да се започне, трябва да се положи началото на всяко желано свойство, на всяка способност, на всеки елемент от могъществото на духа със съзнанието, че може да бъде достигнато, че всичко е достижимо. Обичайната грешка се състои в това, че достиженията биват отнасяни за много близки срокове, докато в същото време дори и за отглеждане на дърво са необходими години. Същевременно се забравя за веригата от въплъщения, когато положеното семе дава плод в бъдещите животи. Трябва да се протегне нишката на живота далеч зад пределите на едното въплъщение, да се протегне в безпределността, в която живеем. Ограничена в малкия кръг на един живот, енергията на устремеността ще премине по малкия радиус и още тук, в този един живот, ще изчерпи себе си. Но прехвърляйки нишката на живота извън границите на едното въплъщение, в Невидимия свят и по-нататък, и по-нататък, в следващото и по-следващите въплъщения, човек прехвърля по този начин котвата за далечно плаване, по която ще се придърпа по-лесно към желаната цел. В каквото е ограничил себе си човек, в това и ще пребъде. Нашата цел е очертана в безпределността, а в нейните предели всичко е достижимо за човека.

181. Невъзможно! — това е за сега, в дадените условия за живот, в тези кратки години на единия живот на Земята. Но духът е безсмъртен, той живее във вечността, т.е. съществува винаги, вечно, а във вечността на времето недостижимо няма. Трябва единствено само да се разбере, че е наложително пределите на живота да се разширят и да се излезе безстрашно в космическия простор, където за човека е отворен и достъпен океанът на достиженията, океанът на недостижимото в момента.

182. (19 август). Сине Мой, препятствията се дават за преодоляване. Преодоляват се преди всичко в духа, за да бъдат след това преодолени вътре и вън. Преодоляването в духа е много важно и необходимо стъпало в този процес. Без него е невъзможно. При никакви условия не трябва да се прекланяте духом пред препятствието, колкото и трудно да изглежда, ако е решено то да бъде победено. Отстъплението в духа вече е поражение. И хората, и обстоятелствата тънко и веднага усещат това отстъпление и съгласие на волята да се преклони пред тях. Но под железния чук на волята се прегъват и едните, и другите. Ако е решено нещо да бъде достигнато, отстъплението е невъзможно. Именно преодоляването в себе си на противопоставящото се явление ще бъде гаранция за победата. Най-трудното — преодоляването на стихията — е немислимо без това условие. Големите дела най-напред се извършват в духа, за да се проявят след това и във външния си образ. И така е отгоре до долу. В невидимото се създава прототип на изпълнението на взетото решение. Първичното решение е в духа. След това — тънката форма на желаното следствие, а най-после вече и самото следствие. Външното противодействие може да разруши видимите следствия, но тънката форма често се разрушава от самия и създател при неуспех. Това говори единствено за неопитност на съзнанието, готово да се преклони при първия неуспех. Всичко вървящо против от какъвто и да бил порядък, се пропуска през съзнанието без задръжка и се утвърждава непоколебимо формата на веднъж приетото решение. Непоколебимостта ще бъде водач в успешния път до край.

183. Попадайки в Тънкия свят при отхвърляне на тялото, хората обикновено изпитват чувство на голяма обърканост. Объркаността е противоположна на събраността на съзнанието и спокойствието. Именно, да събереш себе си и своите енергии вътре ще бъде правилното действие. Дори в земния живот при всевъзможни неочакваности и нарушаване обичайното течение на явленията, такава събраност е необходима преди да се започнат някакви действия. Миг мълчание или спокойствие преди проявата на активност е нужен безусловно при всички случаи на неочакваност. Затова се препоръчва нито да се поразяваш от нещо, нито да се удивяваш на нещо, което чрез чувствата изкарва човека от равновесие. Събраното, съсредоточено спокойствие е необходимо при преминаването на Великата граница. Иначе объркаността може да въвлече човека във водовъртежите на опасните астрални вихри. Това събиране на силите на духа вътре ще бъде първото действие. Следващите ще произтичат от него. При наличието на спокойствие паметта бързо се прояснява за миналите пребивавания в условията на Тънкия свят. Знанията, натрупани по-рано и в последното въплъщение особено, тутакси ще дойдат на помощ и ще помогнат за ориентирането в новите условия. Главното е да се унищожи напълно в себе си лъжливото отношение към явленията на Астралния свят. Духовете, освободили се от тялото, т.е. така наречените умрели, не са по-умни, не са по-страшни и не са по-чудни от живите. Елементите на чудесност, страхът пред отвъдното, преклонението пред обитателите на Тънкия свят трябва да бъдат оставени за младенците, каквито в областта на истинското познание има много както на Земята, така и в Надземния свят. Заслужено оприличаваме много от умрелите на мошениците, тълпящи се по пазарите. Каква ти тук чудесност или трепет пред необикновеното. Тънкият свят е също толкова обикновен, както и Плътния за този, който знае и очарованието е свалено от неговите очи. Това е нужно за да се пресече още в самия зародиш чувството на страх и обърканост пред неизвестното. Да се опреш можеш на близки по дух или на Учителя на Светлината. Магнетизмът на устрема при тези условия е голям и веднага привлича необходимите помощници или Ръководителя. Но искащият да отиде при отците си с тях и ще пребъде, ще пребъде с тези, с които иска да пребъде. Откъсването от всичко и от всички се осъществява лесно, ако в съзнанието първо място е отредено на Учителя на Светлината и устремът е насочен към Него. По-късно е възможно да се върнеш и при близките или приятелите. Но първо Владиката. Отгоре е по-лесно да се спуснеш, отколкото да се издигнеш отдолу. Необходимо е спокойствие. Трябва да се каже, че качествата на духа са особено необходими именно в Надземното. Те създават обкръжението на човека. Те представляват оръдия на неговата активност и притеглящи магнити за новите условия. Вече съм казвал, че качествата на духа са форми на проява на утвърдените огньове. Огънят е магнетичен. Огънят е двигател в Надземния свят. Неговите лостове са мислите. Като опитен летец, усвоил прекрасно своя добър и послушен апарат, се разпорежда йогът със своя микрокосмос, тънката обвивка на който с вяра и истина му служи. Нашата цел е да въоръжим човека без нито един физически апарат, защото всички апарати се съдържат в него. В Тънкия свят, за сега все още само там, става демонстрация на всички достигнати от дадения човек свойства на неговия психо-физически апарат, на неговото тънко тяло с всичките му чудесни качества и особености. За знаещия в Надземния свят е възможно всичко това, което е възможно за вълшебника в чудесните земни приказки, тъй като там царства мисълта и всичко се движи от мисълта. Тези приказки често вярно и точно отразяват в себе си особеностите на Тънкия свят.

184. (20 август). Водата е главен символ на астралната светлина, тоест на веществото или материята на Тънкия свят. Тя е неутрална по природа, но отразява в себе си всичко, което я обкръжава и служи като материал за създаването на междинни форми между Огнения и земния свят. И светлите, и тъмните форми се създават от този материал, превръщайки се в предмет на красотата или безобразието, както е и на Земята. Разликата е в това, че пластичността на тънката материя е огромна. Земните предмети имат свой тънък — астрален и огнен — прототип. Самата материя също по структура е огнена. Планините, реките, полята, горите, моретата, снеговете — всичко е изразено в три форми — единни по същество, но троични в проявата си. Тези тънки форми са един от аспектите на астралния свят. Освен това там съществуват форми не осъществени на Земята, но завършени мислено. Те са с различна степен на устойчивост, яркост и извисеност. Новакът особено се смущава от следните обстоятелства: героите от произведенията на великите писатели съществуват там в толкова ярки и убедителни форми, както и живите обитатели на невидимия свят. Но те нямат съзнаващо себе си начало и не могат да дават разумни отговори на въпросите, сякаш са персонажи от киното. Всичко, което е оформено мислено от човечеството, там съществува в различни степени на устойчивост и яркост: и доброто, и лошото. Пак там, но по-нагоре, имат своето съществуване и формите или праобразите на това, което ще се осъществи по-късно на Земята — прототипите на проявеното. Главната маса от човечеството в Надземния свят е силно невежа по отношение знанието на неговите закони. Само Адептите на съкровеното знание, магьосниците и тъмната йерархия имат съзнателно пребиваване там и ползват своето знание. Тъмните упорито се упражняват в творчество, създавайки за духовете, които са им съзвучни, съответно на тяхната същност обкръжение. А такива има много. Те са съвършено безпомощни, благодарение на своето невежество и отричането на живота в надземното. Можете да си представите какво създава тъмното, но силно въображение за тези нещастни невежи. Често те са затънали в ужасните образи и картини на всевъзможни пороци и извращения и усилено ги подържат със своите собствени въжделения, усилвайки и задълбочавайки ги още повече. Като дърва в огъня подхвърлят тъмните на своите жертви материал за раздухване на техните страсти и пороци. Адептът от десния път може със своята светлина и мисъл да разсее лесно тази задушлива атмосфера, ако мисълта му е по-силна от мислите на слугите на злото. Борбата и там продължава непрестанно и много нещастни и слаби духове, притежаващи искрици Светлина, биват освободени от служителите на Светлината от мрежите на тъмата. Знанията, макар и елементарни, помагат и извънредно облекчават пребиваването на духовете в Надземното. Но обикновено те се отхвърлят още на Земята, поради което духовете идват тук напълно неподготвени и безпомощни. Трохичките съкровено знание, разхвърляни по страниците на вашите книги и писания, дават сила на този, който ги е възприел духом, да защити себе си в Астралния свят. Искам да разруша до основи очарованието, прелъстителността, чудността, тайнствеността, мистичността и приказността на Астралния свят и да сваля от него покривалото на отвъдността. Всичко действително съществуващо е от тази страна на живота. Обитателите на Тънкия свят не са тайнствени, не са чудесни и не са по-добри от хората на Земята. Негодяите, мошениците, злите си остават такива и там, само че всичко това е много подчертано. Но тъмните и магьосниците, т.е. адептите на тъмното знание, са много опасни, тъй като действат сред невежите тълпи, привлечени от тъмнината, която е в тях и която дава право на служителите на тъмнината да се приближат. Често те се възползват и от страха. Затова искам да изкореня всякакъв страх пред отвъдното, защото за не търсещия тъмнина тъмнината не е страшна, тъй като в него няма нищо, за което тя би могла да се захване. Тя се приближава към всеки, преминал в този свят, търсейки в него елементи на притегляне и залавяйки се за тях. Ето защо е по-добре още през живота във физическото тяло да се отстранят от своя микрокосмос всички елементи на тъмнина, с което ще се премахне техния магнетизъм и няма да се превърнеш в мишена на тъмните злонамерености. Ако тъмните видят върху аурата на заминалия такива петна на злото, те започват неистово да вият: „Той е наш, той е наш“ и се хвърлят настървено към жертвата. Но дори и това не е страшно, както са смешни и не са страшни ужасните облици, които тъмните нахлузват върху себе си или които представляват техните истински облици. Трябва само твърдо и необратимо да се реши, че с всичко тъмно в себе си е приключено завинаги и това трябва да се реши не в момента на нападението, а по-рано. Неподготвеността в това отношение е фатална. Но земните обитатели са глухи и слепи към това, което лесно може да ги освободи от обятията на тъмата. Тъмнината е силна и действа прилагайки закона на съзвучието и съответствието. Всеки човек съзвучи с нея с елементите на злото, които са в него. Но и при слабост на духа трябва да се помни, че има Йерархия на Светлината и да се обърнеш към нея с цялото си сърце. Знаете примерите за разбойника и блудницата и можете да бъдете уверени, че отказ няма да има, ако обръщението е с цялото сърце. Така че и в Тънкия свят имате работата с тези същите хора: и светли, и тъмни. И едните, и другите са усилени в своите прояви, тъй като подвижността на материята в този свят е огромна. Двигателна сила и творческо начало е мисълта. Представете си блестящото от светлина горнище и зейналата бездна на тъмнината и тяхното насищане под влияние на мисълта, създаваща ярки форми от пластичната материя на астралната светлина. Мислените създания се разрушават само от мисъл с по-голям потенциал. Страшни са само страхът и невежеството. Нищо не може да навреди на притежаващият вяра в мощта на Йерархията на Светлината, тъй като твърдината на неговото сърце стои върху Камъка на вечната Основа на живота.

185. (22 август). При общуването собственият свят се измества напълно от Моя Свят. Иначе как ще зазвучи в съзнанието Моят Свят, ако собственият го заглушава. Йерархията е безпределна, безпределно е и Нейното опознаване. Аз съм праг за духа при навлизането му в безпределността на сливането с Йерархията на Светлината и в безпределността на нейното постигане. И пътят е само чрез Мен, чрез сливането с Мен. Върхът е недосегаем и много височини трябва да бъдат преодолени, преди да се съзре Той. Плътният и Тънкият свят са стъпала при подема. Опитът и знанията, придобити на Земята, са нужни за реализация в Надземния (свят). Усвоени и използвани там и превърнати в кристали от нетленни натрупвания, те се нуждаят от нарастване, импулс за което може да даде само новото въплъщение в Плътния свят. Така се върти Колелото на ражданията и смъртта и се натрупват енергиите на съзнателното безсмъртие в духа. Несъзнателно всеки дух е безсмъртен, но да се доведе несъзнателното в областта на непрекъсваното нито от смъртта, нито от живота съзнание, ще бъде огромна степен на достижение за човека. На Земята се готвим за живота в Надземното, в Надземното се готвим за поредното ново въплъщение. Така в невидимия свят стремежите, желанията, копнежите и надеждите на човека и всичките му опити да се възвиси духом изкристализират в явни форми и стават достижения, защото е казано: „Недостижимото тук е достижимо там“ — и стават част от неговите нетленни натрупвания. Защото е казано, че няма да пропадне и най-малката мисъл, а ще донесе своя плод. Да се предпазим от злото и с това да сътворим благо. Подготвяйки се тук, на Земята, за живота в Надземния, трябва да се помни, че е късно да се започне тази подготовка на самия праг на смъртта, както правят това мнозина. Трябва отдълго да се започне този процес, тъй като целият земен живот представлява такава подготовка. Земният опит е нужен в Надземния свят. Този опит служи като материал за развиване качествата на духа и то не толкова самият опит, колкото утвърдените от него качества, необходими за продължаване на съзнателния живот в световете над Земята. Съприкосновението с Тънкия свят показва какъв напрегнат живот може да живее в него човек. Отпадат редица явления и процеси, неизбежни на Земята, но всички други възможности се задълбочават и разширяват до предели, очертани от мислите и стремежите на техните носители, станали осъществими там. Светът на стремежите, породени на Земята от човека, там става реална двигателна сила, носеща го нагоре или надолу до нивото на височината на неговата мисъл, или до пределите на нейното падение. Ето защо породените от мисълта образи стават спътници на човека, чакащи го пред прага (на отвъдното). Нека вашата мисъл бъде лъчезарна и тогава ще ви повлече нагоре. Красотата и светлината са толкова близки по природа, че живеят една до друга. Стремежът към красота във всичко сближава със светлината и въвежда съзнанието в нейните сфери. Как по-ясно да се каже, че Светлината, подобно на най-лек газ, издига съзнанието нагоре и го въвежда в сферите на неописуемото. В мрачината на Плътния свят Светлината може да се събира по трохички, грижливо вдигайки всяка искра. Качествата на духа, като пипала, събират трохичките огън, отнасяйки го в Чашата. Мъжеството и безстрашието пламтят с огнени искри;спокойствието също, равновесието също, и предаността, и любовта, и устремът, и всички останали качества на духа. Велик събирач на зърна Светлина наричаме Ние този, който знае защо е дошъл в Плътния свят. Осмислен е животът му на Земята и в световете и е прав пътят му. Нататък е Безпределността с всичките й неизчерпаеми възможности за достижения и сияйният победен път на Светлината, който е без край. Но утвърждаването му става днес, сега на Земята, именно в тези условия, в които Владиците на Кармата и Водещият са поставили устременото към Светлината съзнание. Колкото по-зле, толкова по-добре. Колкото е по-трудно, толкова е по-лесно да се излети, тъй като само трудностите ще развият енергията, необходима за полета и от препятствията ще почерпим своите сили. А това не е чак толкова трудно, когато са разбрани техния смисъл и значение. Ще благословим трудностите с разбиране. Затова Казвам: натоварвайте Ме по-силно и не се оплаквайте, когато Позволявам на обстоятелствата да претоварват също и вас. Сили ще Дам, помощ ще Дам за придвижването по-нататък. Всекидневно Изпращам Лъчи към тези, които са с Мен. Вървете, Аз съм с вас.

186. За растежа си всяко качество се нуждае от упражняване. Животът е най-добрият учител, даващ непрекъснато възможности за упражняване в развиването на качествата. Обикновено се взема най-близкото и съзвучно на духа в дадения момент. Силното желание за неговото утвърждаване веднага предизвиква съпротивата на средата и създава по този начин условията, необходими за упражняването на даденото качество и за неговия растеж. Невидимият Учител внася своята корекция, ако изискват това обстоятелствата и желаното качества нараства. По този начин силното и сериозно желание ражда и съответстващите на тази сила възможности. Ще Помогна, ще Помогна, но направете усилие.

187. Преодоляването на вибрациите на околната среда и утвърждаването на Моя Свят в себе си изцяло ще бъде немалка победа на духа при смяна на мястото. Трудно е да се осъзнае цялото значение на тази победа, тъй като тя е в невидимото, но мислите растат, разширявайки се и побеждавайки рожбите на тъмнината, невежеството и отрицанието. Благото дело се сътворява, но подвигът е невидим, тъй като той е в духа. Затова Изпращаме Своите там, където трябва, за да могат да наситят с мисли от Светлината пространството наоколо. Мнозина ли могат да разберат този неръкотворен труд на духа и да помислят за следствията? Сеячът, разпръскващ върху невидимата нива живите зърна от Светлина, намира награда за невидимия за хората труд в Нашето признание. Размерите на посеяното и кълняемостта на семената се разбират по следствията. Много велики начинания са се зараждали в пълна неизвестност, но следствията им са станали явни на света, тъй като са сияели през вековете. И много велики хора са били признати за велики по-късно, когато са отхвърлили земното тяло и не са се нуждаели от признанието. Служенето на Светлината не се нуждае от признанието на света, защото то протича извън обикновеното разбиране. Едва следващите поколения прозират в значението на такъв жизнен подвиг и го оценяват според съзнанието си. Пълнотата на Служенето на Светлината не е лесно достижима.

188. (22 август). Ето че още един път трябваше да се убедиш, че срещата с обсебения не отмина без последствия. Ударът, независимо от взетите мерки, беше нанесен от неочаквана страна и нощем, по време на сън. Опитът беше неуспешен, но вреда, все пак, беше причинена, при това беше избрано най-слабото място, все още недостатъчно укрепено. Охраната от тъмнината трябва да се усили.

189. Наред със съпротивата на средата, братята на тъмата много усилено работят над това да потушат Светлината във всеки човек, а още повече в тези, които вървят след Нас. Колкото по-ярка е Светлината, толкова по-яростни са техните старания. Те имат постоянна стража около Нашите хора и при отклонението им от правия път незабавно навреждат. Наличието на пресичащи се пространствени токове усложнява положението. Движението на хаоса засилва натоварването и борбата за Светлина става титанична. Колкото и Светлина да е събрал неговият носител, разходът е непосилен и са необходими редица непрекъснати усилия, за да се задържи светилника в ръце и да не му се позволи да угасне. Успокоение не трябва да има нито за миг — ще потушат, ще затъмнят, ще разкъсат, лишавайки предварително от Светлина. Подвигът става не временен и кратък, като преди, а продължителен и постоянен. В това е особеността и трудността на преходния период към Новата Епоха; тя настъпва, но съпротивата на заминаващата си тъма е чудовищна и неистова до безумие и не е чудно, че напрежението е толкова огромно и трябват толкова усилия, за да се задържи Светлината. Гасят всички: и приятели, и врагове, и тъмни, и светлеещи, и близки, и далечни, всички, всички, в които светимостта е по-слаба от светимостта на Носителя на Камъка. Законът за скачените съдове е постоянно в действие. Трябва да се събере цялото мъжество, за да се устои в Светлината. Дори и несъзнателно, воинът на духа предизвиква на бой цялата тъмнина и трябва да й противостои в цялото многообразие на нейните прояви. От гледна точка на тъмните обикновения човек е добре. Неговата слаба светимост не заслужава тяхното постоянно внимание. Ала Носителят на Светлина се намира под техния постоянен прицел и служи за обект на всевъзможни злонамерени хитрости от тяхна страна. Затова бодростта на духа, бдителността, зоркостта и постоянния несменяем дозор представляват мерки на крайната и неотложна необходимост. Трудно е? Да, трудно е необичайно, но между чука и наковалнята, под непрестанни удари се кове острието на духа. Трябва само да се помни, че с Мен, при здраво и пълно единение, поражението е невъзможно. Но затова пък победата е възможна. Никаква тъмнина, никакви уловки и хитрости, никакви трудности и натиск на средата не са в състояние да надвият този, който е с Мен. Отровата на вражеските стрели дава само особено ярко оцветяване на облеклото на духа и аурата ще сияе с всички светлини. Но огорченията не могат да се избягнат, от униженията, притесненията, клеветите и хулите не можеш да се отклониш и от признанието на тъмнината, изразяващо се във високата активност на тъмните, насочена против него, Носителят на Светлина не може да се скрие. В бой с тъмнината влизаме заедно с Мен и редом вървим против тъмнината. Приобщавайки се към Йерархията, имаме зад себе си Нейния неизчерпаем резервоар от Светлина. Не от себе си, не за себе си, а за Мен, в Мое Име, в Името на Йерархията и Светлината води самотен своята битка Носителят на Светлина. Войни на Светлината, Давам гаранция за победата, ако сте с Мен неразделни до края.

190. (24 август). Ако преображението е възможно, то следва да се помисли за това какво ще доведе по най-краткия човека път при него: разбира се, движещата сила ще бъде устремът. Но хората се стремят към много неща и много неща желаят, но въпреки това често не постигат желаното. Един устрем само не стига. Към устрема трябва да се добави и отричането от себе си. Но и това е малко. Известни са много самоотвержени хора, положили живота си за своите другари и все пак не достигнали до преображението. Ще добавим симфонията на качествата, ще добавим служенето на Светлината през вековете и близостта до Учителя на Светлината, ще добавим кристалите от безсмъртни огньове, събрани от преди. Както мълнията пронизва хоризонта от край до край, когато се е събрал достатъчно количество пространствен огън, така и микрокосмоса на човека се озарява вътре от Светлината и се преобразява в Светлината мигновено. Това явление е извънредно рядко, но свидетелства за подобни преображения или озарения имаме. Придобивките на духа се пренасят от миналото в настоящето. Напрежението на пламъка достига своя апогей и озарява съзнанието със седморна светлина, преобразявайки всички обвивки. Но човек може да гори с този пламък на духа само за кратко време, тъй като плътта няма да издържи. Дори и в по-слаба степен натрупванията в Чашата, не приложени в живота, предизвикщват подобни прегаряния на обвивката, както, например, това се случва често при така наречената охтика или туберкулоза. И тук също се изисква голямо равновесие между тялото и духа. Много са условията, които трябва да се съблюдават, дори и да има натрупвания. И да се предвидят всичките е невъзможно. От тук и насъщната необходимост от Ръководството на Учителя на Светлината. Без Водещ не може да се върви и да се достигне по този тесен път, водещ в живота, където всяка трудност се превръща в достижение и радост за духа. И когато при всички препятствия, изправящи се като планина, вървящият си казва: „И все пак аз ще достигна“ — с това отреденият победител утвърждава своята победа. И ако пътят е определен невъзвратимо, то всичко, което го обкръжава и всичко, което е вътре или вън, ще бъде само като вехи по пътя на духа към Светлината. Тогава започват да му служат и приятелите, и враговете, и тъмнината, и Светлината, и това, което е за, и това, което е против, и този свят, и онзи, и мъката, и радостта, с една дума целият живот, всички процеси, ставащи в огнено-съставното същество на човека. Както стрелата, устремена към целта, носи всички свои частици със себе си, така и микрокосмосът на човека, устремен към Светлината, станал одухотворен и магнитоподобен. Тогава става явна еднаквостта на огнената същност на човека с Огнения свят, към който той е устремен. Така човек утвърждава най-висшето и неизказано подобие в себе си и става Носител на Светлината.

191. (25 август). Човек си е сам на себе си и съдия, и решаващ, и постигащ, и постиган.

192. (26 август). Или Моят свят и неговото благо, или своят свят и неговата ограниченост. Ние живеем с живота на планетата, утвърждавайки нейното по-добро бъдеще. Настоящето считаме само като стъпало към него. Който е с Нас, той е устремен в бъдещето. То е не само магнит, но и мощен двигател. Само през него може да се премине към познанието на безпределния свят. Съзнанието, задържано от тъмнината при миналото или при настоящето, или върху явления противни на еволюцията, изключва себе си от нейното течение и обрича делата и начинанията си на регрес и крайно унищожение. Всички тези противодействащи явления са разрушителни и противни на космическата воля и техните извършители са от тъмнината. Няма никакво значение как се наричат и в какво вярват извършителите на тъмните деяния, тъй като съдът на историята е не според думите, а според делата. Така изпълнителите на Космическата Воля, вървящи в крак с еволюцията, ще бъдат Синове на Светлината, както и да се наричат, а техните противници — тъма. Отсъждането на планетната правда става независимо от всички хорски наименования и разбирания и там, където е налице „безбожие“, там наистина е близо Господнята жетва, защото Моето Дело се твори в съзвучие с изискванията на еволюцията на Света. Еволюционният поток ще отмие със своята мощ всички ненужни наслоения и израстъци, ако съзнанието влезе в него. Вече може явно да се види как светло се променя животът на народите, навлезли в потока на еволюцията. И това е само началото. Представете си тяхното преобразяване след няколко десетки години, и успехите, и победите във всички области на живота. Ние им помагаме, усилвайки всяка възможност за благо и вземайки участие в техните дела и особено в развитието на науката и изкуството, но на тъмните, вървящи насреща, пречим да вършат своето черно дело, лишавайки ги от успех във всичко. Много усилия прилагат те, но безплодни и временни са всички опити да се обърне реката на еволюцията на живота обратно. Пораженията, които търпят и ще търпят на всяка крачка ще нарастват в своята сила и прогресия, докато не се разрази последният съкрушителен удар над тях. Великата Нова Страна и Великият й народ ще постигнат победа над всички, които са против. Редицата блестящи победи и победи отсега я водят бързо по стълбата на бъдещето, в междупланетния космичен простор. Страната е Моята и Нашите стрели летят нататък, придавайки оперение на щита на победата. Бъдете щастливи, че можете да се наречете синове на Великата Страна, на която е съдено да води след себе си хората от целия Свят.

193. (27 август). Мисълта, приета и утвърдена в Плътния свят, в Тънкия Свят продължава вече автоматично да проявява себе си в приетото от нея направление. Което е решено през деня, през нощта продължава да звучи в унисон с приетото решение. Това положение е приложимо към целия земен живот. Сеитбата се извършва на Земята, а реколтата от приетите и утвърдени мисли, в пълно съответствие с посятото, се събира в Надземния свят. Тук сме сеячи, а там — жетвари. Сеитбата се извършва в сферата на своя собствен микрокосмос и се пожънва също от него. Кристалът, породен от мисълта, образува своя собствена сфера и, бидейки магнетичен, привлича към себе си съзвучните образувания от мисли. Разликата е в това, че поради своята инертност материята от Плътния план изисква много чисто физически действия за да се облече мисълта в плът, докато там пластичността на тънката материя позволява мисълта да се облече във форма мигновено. Мнозина, обкръжавайки се много години с различни форми на мрака и с безизходност не разбират, че с малко усилия могат да ги заменят с мислени форми от напълно противоположен порядък. Но за това трябва да се познава и разбира мисленият творчески процес, ставащ в невидимия свят. Обикновените хора, влизайки в допир с тънката видимост я възприемат така, както са възприемали в своето време и плътното обкръжение и реагират на нея така, както и през живота си на Земята. За се излезе от безизходицата трябва да е налице поне минимално знание, но тъй като то се е отричало, няма и изход. С това е пагубно отричането, тъй като прави човека безполезна играчка на съдбата и на всевъзможните влияния и злите обитатели на Тънкия свят. Утехата е само в това, че чистото сърце, дори и да не знае нищо, създава около себе си чисто обкръжение и приобщава себе си към съзвучен му слой. Слоевете се пазят от стражи, поставени от Йерархията на Светлината и никой не може да проникне в по-висока сфера, ако аурата му не съответства по вибрации. Тъмните са свободни да се проявяват в своето царство, в нисшите слоеве и попадналият там по съзвучие на аурата не може да се измъкне от там до тогава, докато аурата му не просветлее и докато съзнанието му не се насочи нагоре, което е много трудно. Не може сърцето, не познаващо Светлината, да се устреми към нея. Йерархията би могла да помогне, но трябва да има вяра поне колкото синапено зърно в нейното съществуване и съзнателно да се призове който и да било, стоящ на нейната стълбица. Всичко добро, красиво, положително, съзидателно и градивно, което е извършил човек на Земята, му служи като стъпала за изкачване към Светлината, в съответствие с енергиите, приведени в действие от него. Законът за съзвучието управлява там с пълна сила. И никакво лицемерие, никаква измама, никакви преструвки няма да помогнат, защото всичко скрито става явно и магнетично в своята активност. Всяка някога помислена и, главно, почувствана мисъл изплува на авансцената и изисква своето утвърждаване. Ако решението да се върви към Светлината е необратимо, много може да се отхвърли; ако, обаче, е налице слабост и колебание, мисълта ще овладее своя породител. Именно всяка мисъл трябва да бъде изкупена, което означава, че енергията й трябва да се изчерпи върху своя породител и да бъде неутрализирана. Твърдата решимост да се издигаш към Светлината неутрализира възникналата мисъл и потушава нейната сила. Но е добре още на Земята да се разчистят сметките с тези рожби на собственото съзнание и да се потушават всеки път, когато се появят на хоризонта. Там е трудно да се бориш с тях, тъй като всичко се усилва и изостря. И прелъстителните образи, приемайки ярки и привлекателни форми, разтапят в своето обкръжение слабото сърце. Но ако нечистите мисли получават решителен отпор всеки път, когато възникнат пред съзнанието, борбата ще бъде кратка и победата е обезпечена.

194. (28 август). Реката на Живота. Ако духът навлезеше в потока и станеше част от него, потокът би го отнесъл със себе си. Но потокът преминава покрай него, потъвайки в миналото, а духът продължава да съзерцава новите струи на потока, също отминаващи покрай него. Да се разбере тази своя отделеност от минаващия наблизо поток ще бъде вече достижение на духа. Да се отъждествяваш с него означава да се слееш с него и да станеш част от него. Безмълвно Гледащият не може да стане част от това, което гледа. Безмълвният Регистратор като на кинолента фиксира в паметта лентата на живота, без да става част от нея. Животът е едно, а Безмълвно Гледащият — нещо съвсем друго. И чувствата, и мислите, и всичко, което тече през съзнанието на човека, не могат да бъдат Гледащият на тях. Трябва да се отдели в себе си от потока Гледащият на потока и да не се сливат те в едно. Аз страдам, аз преживявам, аз се безпокоя — това са само вибрации на астрала, но не е Безмълвният Свидетел. Аз размишлявам, аз мисля, аз изграждам мислени форми — това е менталът в действие, но не е Свидетелят, покрай когото постоянно тече мисленият поток. Аз се движа, ходя, говоря, ям, пия — това са действията на тялото, но не е Той, пребиваващият временно в тялото. Трябва да се отдели Съществуващият вечно от временността на трите потока в себе си — физическия, астралния и менталния. Трябва да приучвате себе си да гледате на всичко ставащо вътре и отвън като на нещо външно, като на временно и преходно, не съставляващо непреходната същност на духа. Ето, нещо се случва, отминава и потъва в небитието, а аз стоя на брега на вечното и гледам новите струи на потока, които преминават покрай мен и ще отминат така, както е отминало всичко, което е било по-рано, преди тях. Тази преходност на настоящия час трябва да бъде утвърдена в съзнанието като основа, тъй като не преминава само Гледащият безмълвно на потока на живота. Така се утвърждават елементите на безсмъртие на духа, които не са от временното, а от вечността. Временното служи само като път за приближаване на вечното и без него, без опита и знанията, донасяни от него, Вечното не може да бъде достигнато. Чрез временното и преходното — към непреходното и Вечното, съществуващо в Безпределността. Явленията с по-голяма продължителност са по-близо до него, отколкото тези с малка; веригата от въплъщения е близо, отколкото един отделен живот или ден, или кратък час, изтръгнат от сферата на преходното. Затова очертаването на по-дълга линия ще бъде решението на живота. През краткостта на всеки час може да се води тази дълга линия на живота далеч извън пределите на този час или на дните и на годините на отделния живот и дори на отрязъка от няколко живота, защото безпределността ги вмества всички тях и дори повече от това, което вмества в себе си и обхваща времето. Защото самото понятие за време включва в себе си временното. Моето Царство не е от този свят, не е от временното и неговите елементи. Нещо в себе си, стоящо по средата между носещия се поток на преходното и Безмълвния свидетел, може да се пиближава към всеки от полюсите на живота или да се отдалечава от него. Когато съзнанието се пиближава към потока, то навлиза в него, слива се с него и се отъждествява с преходното. Когато то се устреми в сферата на Гледащия вечно, тогава излиза от потока и се издига над него, утвърждавайки себе си върху Камъка от вечната Основа на Живота. Ставащото с човека в сферата на трите му обвивки не може да засегне Безмълвния регистратор, макар и понякога на човека да му се струва, чу всичко е загубено и той загива. Не може да загине нероденият от трите, тъй като той съществува от началото на времето и от преди началото. Към каквото се устреми съзнанието, с него ще пребъде. Ако е към временното — с временното, ако е към вечното — с вечното. И ако е със Мен, ще бъде с мен.

195. Планетата се носи в пространството. Накъде? В бъдещето. То е неотвратимо като съдбата. Значи духът може да се устреми и към бъдещето. Сливането на съзнанието с Безмълвно Гледащия в настоящето е недостижимо. Но в бъдещето то е възможно. Ако настоящето се възприема като стъпало за приближаване към бъдещето, то, като се знае каво иска духът, може още в настоящия час да се започне утвърждаването в себе си на това, което в бъдещето, в което е достижимо всичко, ще стане желана степен на достижение. Възможността за бъдещите достижения, невъзможни в обкръжението на настоящата нощ, се утвърждава днтес, сега. Принципът на семето е универсален: не може да има кълнове без семена. Посевът на бъдещите кълнове в настоящето е необходим. И сеячът, който е човекът, и полето на посева — неговото съзнание, и зърната на посева — мислите — представляват онези условия, които, бидейки приложени мъдро и с познаването на закона, могат да дадат в бъдещето редица блестящи достижения. Основа и двигател е мисълта. На нея трябва да се постави и ударението. И всичко е достижимо. И нека невъзможното днес да не смущава дерзаещия дух, тъй като в бъдещето всичко е достижимо, ако семената на възможностите, сега още недостижими, невъзможни, но достижими в бъдещето, се заложат в съзнанието днес, в настоящия час. Ето защо се утвърждава от Мен дръзновението. Дерзаещият смело, устремен силно към бъдещето, ще пожъне обилно. Давам гарнция за победата. Това не е магия, а действие на неотменим закон. Как да обясним още по-добре, че утвърждаването или отхвърлянето, възприети от съзнанието в настоящето, представляват зърна на посев с гигантски кълнове в бъдещето. Тъй като всичко е причина и следствие. Каквото сме посяли, това и ще пожънем. Не е ли по-добре да сеем съзнателно, избирайки семената на най-добрите възможности и със съзнанието за неизменността на закона. Затова Утвърждавам вървящите след Мен по победната пътека на достиженията и Посочвам пътя към победата. Аз говоря, Аз ви казах, утвърждавайте.

196. Ако все пак, загубвайки всичко, постигнеш победа, ще съжаляваш ли за загубеното? Но ако, не загубвайки нищо и придобивайки земни неща, изпуснеш победата, за какво ти е всичко в момента на прехода през прага?

197. (29 август). След утвърждаването следва винаги изпитание на придобитото качество и така е било винаги. Изпитанието показа, че вибрациите на астрала са отнели от сутрешното послание половината от силата му на въздействие. Загубата премина „условно“ и това беше достатъчно, за да се забележи разминаването между думи и дела. При това пострада и тялото, вследствие нарушаването на равновесието. Необходимо беше да се приеме загубата с пълно спокойствие и с това да се утвърди в съзнанието мисълта, че никакви загуби на това, което притежаваме, не трябва да нарушават равновесието, тъй като нищо не ни принадлежи и защото „не виждам вещи, които да притежавам“. Утвърждаването трябва да започне отначало и ще е добре, ако изпитанието премине само условно. Мъдростта на Учителя се изрази в това, че беше създадено изкуствено изпитание, предизвикано от силата на устременост на духа. Трябва да се разбира, трябва да се помни, трябва да се знае, че изпитанието на качествата е следствие на желанието на духа да ги утвърди.

198. Да, действително много от очакваното не се осъществи в очаквания размер нито при тебе, нито при други, даже по-високо стоящи. Защо това е така? Едно от условията за осъществяване на неосъществените очаквания и надежди беше непостоянната и колебаеща се величина на енергията на човешкото съзнание. А от нея зависи много. Другите съзнания не са готови и планът се пренася в други условия, и се осъществява в тях вече без участието на очакващите да пипнат с ръка. Планът е неотменим, но формите на неговото утвърждаване постоянно се променят, в зависимост от колебанията в нивото на общото съзнание на човечеството или на отделни негови участници. Зависи от човека кога, къде и как ще настъпи новата Сатйя Юга.

199. (30 август). Много забрани ще прозвучат и много гласове ще повикат, но този, който е избрал своя път и е решил да върви по него докрай, няма да наруши постоянството в ритъма на своя ход. Ако основите са залегнали здраво в съзнанието и са непоколебими, гласовете на преминаващите или на стоящите отстрани, или на срещнатите случайно няма да смутят вървящия към Светлината. Неличието на два свята и пребиваването на човека и в двата, веригата на превъплъщенията, Манвантарите и Пралайите на Големия и малките цикли, безсмъртието на духа, съществуващ вечно, и заблудата на земната и надземната Майя, и веригата на Йерархията на Светлината, и победата на Светлината над тъмнината, и пътят на безсмъртния дух към звездите, и Владиката, водещ към Светлината — ето тези основи, върху които йогът изгражда своя вътрешен свят и своето отношение към света навън. Клатещата се основа разклаща цялата кула. Съдбата на люлеещият се е незавидна. Оставен сам не себе си или в тясно обединение с Мен, в нужда или доволство, болен или здрав, тук или там, сам или сред хората, но непреклонен и твърд в решението си да достигне до Мен, преминава по своя път Моят избранник. Тежките нагнетявания и натискът на хората и обстоятелствата са неизбежни, както и злобата на съмишлениците на тъмата. Неизбежни са и полетите и светлите полоси на живота. И трябва да се премине през всичко това без да се нарушава ритмичността на крачката. Учителят шепти на чувствителното ухо какво да се прави и ще изпрати Своя Лъч в минути на нужда. Но трябва да се държиш за него постоянно през всички дни и часове на живота на Земята и в Надземния свят. Радостен или наскърбен, в успех или неуспех, тук или там, но винаги неотклонно с Мен. Аз съм с този, който е с Мен, Аз съм в този, който е в Мен. В мрачината на твоя суетен живот на Земята Аз съм Водещият Лъч Светлина.

200. Когато кармата поставя човека при определени условия, да измени които съдбата не е му дала сили, трябва да се премине през тях мъжествено, спокойно и твърдо. Никакви външни условия не могат да отнемат от човека неговите придобивки или да засегнат неговата вътрешна същност, ако той твърдо знае накъде и към кого върви. Духът не трябва да се колебае като тревичка при всяко подухване на вятъра. Иначе неговият светилник може да угасне. И когато стане много тъмно, ще съберем всичко, което ни носи над тъканта на живота, което ни устремява нагоре, което в миналото не един път ни е помагало да преминем през теснините. Ще съберем всичката светлина, за да не се поддадем на тъмнината и да достигнем победни до Светлината.

201. (31 август). Лежат в руини огромните градове на някога велики народи. Затрупани в пясъка са някога цветущи страни. На повърхността на Земята не е останала и следа от изчезналите раси и само някъде в дълбините на океаните могат да се намерят развалините на техните градове. По същия начин нищо освен руини няма да остане и от съвременните цивилизации и освен неверни спомени — нищо и от народите. Къде са Вавилон, Троя, Картаген, градът на Златните Порти? Къде са хората живели там, любили, страдали и не мислили за смъртта, както не мислят за нея и съвременнните хора? Къде е всичко това? И планетата ще умре, ще си отиде от нея и животът, смисълът на който не е в плодовете на труда на човешките ръце, а в опита и знанията, които дава животът и които човек събира и натрупва в своята безсмъртна триада, за да ги отнесе със себе си на друга планета, когато умре тази, на която живее той сега. Безсмъртен е духът и е неунищожима Чашата на неговите придобивки, тъй като и Чашата, и духът не са от този свят, макар и чашата да е изпълнена с плодовете на земните достижения, тоест със знанията и опита, събрани на Земята. В това натрупване на плодовете и резултатите от земния труд се състои смисълът на земния живот. Всичко сътворено от ръката на човека е обречено на разрушение, защото се строи за днешния ден или за определени срокове, но на човека е дадена Безпределността като цел на устремеността и контейнер на всичките му стремежи, излизащи извън плътната сфера. В Безпределността, именно, е животът. И неговите нишки могат да бъдат протегнати от сферите на настоящето обкръжение на човека в Безпределността, където животът няма край. Може ли да се примири духът с това, че преживявайки на Земята 60 или 70, или 100 години, той умира и еизчезва вече завинаги? И за какво трябва тогава да се живее, след като заедно с планетата ще изгори и изчезне всичко това, което е на нея и цялото човечество без остатък? Ако няма смисъл краят на съществуването на човечеството, то няма такъв и всяка друга точка от разреза на временното му съществуване. Но разумът не може да се примири с такава чудовищна безсмислица. И смисълът на живота е в това, че духът на човека е безсмъртен, че много пъти се въплъщава той на Земята, за да може, завършвайки своя цикъл животи върху нея, да премине на друга звезда, стояща на по-високо стъпало в еволюцията на световете, отколкото нашата планета. Смисълът на живота е голям, но се заключава в самия процес на труда, а не в неговите резултати или в материалните и видими за очите плодове. Трудът е нужен, нужни са и тези плодове, нужни са и градовете, и домовете, и всички удивителни произведения на човешкия ум, гений и изобретателност, увенчани с красота, нужен е и мирният и щастлив живот на човека на нашата прекрасна земя, всичко това е нужно, всичко това е много нужно и важно, но не само по себе си, а като неизбежно и много необходимо стъпало към още по-великото бъдеще. За разума на човека няма никакви предели и ограничения. Той може да победи всичко и да разреши всички проблеми. Той може да създаде за човека такива тела или обвивки, в които той ще може да живее без да зависи от обичайните земни условия. Той може да победи природата даже и в това. Цялата енергия на Космоса и цялата материя във всичките й форми са в негово разпореждане и ще му служат в дерзаенето към чудесното и невъзможното. Невъзможно за невежеството и незнанието, но възможно за този, който знае, че човек е роден за да властва над природата и живота. И днес той навлиза в период на блестящи победи на науката и знанието над видимите и невидими за окото светове, за да излезе от тази борба победител на живота и смъртта.

Към следващата част или към съдържанието

Борис Абрамов Светлините на Агни Йога (11)

Метаданни

Данни

Информация

История

Сваляне / Връзки

Август

Борис Абрамов
Светлините на Агни Йога (11)