Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джак Ричър (12)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nothing to Lose, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 85 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
ultimat (2009)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2009)

Издание:

Лий Чайлд. Нищо за губене

Издателство „Обсидиан“, София, 2008

Редактор: Кристин Василева

Худ. оформление: Николай Пекарев

Техн. редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN 978–954–769–178–4

История

  1. — Добавяне

63

Вон отпиваше от бутилираната си вода, гледаше в една точка пред себе си и се опитваше да свикне с новото положение, което в някои отношения беше по-добро от онова, което си беше представяла, но в други беше много по-лошо.

— Защо каза, че в комбината няма хъмвита? — попита тя.

— Защото в Пентагона има тясна специализация обясни Ричър. — Винаги са работили по този начин и винаги ще работят така. Комбинатът в Диспеър рециклира уран. Само толкова. Хъмвитата отиват на друго място. Някъде, където ги рециклират по-евтино. Защото те са по-лесни. По същество са просто бронирани коли.

— В Диспеър също изпращат коли. Нали ги видяхме в контейнера. Коли от Ирак или от Иран.

Ричър кимна.

— Точно това е третото заключение. Има причина тези коли да се изпращат в Диспеър.

— И каква е тя?

— Има само едно логическо обяснение. Обедненият уран не се използва само за брони. От него се правят и артилерийски снаряди, и снаряди за танкови оръдия. Защото е невероятно здрав и плътен метал.

— Е, и?

— Третото заключение гласи, че тези коли са улучени от амуниции, произведени от обеднен уран. Те са замърсени, така че трябва да се рециклират по специален начин. И трябва да се крият. Защото излиза, че използваме танкове и снаряди от обеднен уран срещу най-обикновени цивилни коли. Което вече е прекалено. И е много, много лоша реклама. Търман каза, че всяко правителство иска да скрие някои неща по политически съображения, и беше абсолютно прав.

— Какво става там, по дяволите?

— Не знам повече от теб — отвърна Ричър.

Вон отново вдигна чашата си. Ръката й спря, преди да достигне до устните, тя погледна водата така, все едно вече се съмняваше в нея, и я остави на масата.

— Разкажи ми какво знаеш за мръсните бомби — каза тя.

— Те са същите като чистите — отвърна Ричър. — Но са мръсни. Бомбата се взривява и създава силна сферична ударна вълна, която събаря всичко по пътя си и смачква на пюре по-меките обекти, например хората. Самото тяло на бомбата се пръсва на малки парчета, които се разхвърчават с ударната вълна като куршуми и нанасят допълнителни щети. Този ефект може да се подсили, като в самата бомба се постави допълнително шрапнел, например пирони или сачми. В мръсните бомби този шрапнел е от токсични метали — най-често радиоактивни отпадъци.

— Какви са резултатите?

— Въпросът е отворен. Когато се използва обеднен уран, експлозията при висока температура разпръсква радиоактивен прах, който със сигурност е много опасен. Създава проблеми със зачеването, спонтанни аборти, генетични дефекти. Повечето хора смятат, че самата радиация всъщност не е толкова опасна. Но, както вече казах, въпросът е отворен. Защото никой не знае със сигурност отговора. И точно тук е проблемът. Защото можеш да бъдеш абсолютно сигурна, че никой няма да иска да рискува. Неизвестният риск мултиплицира ефекта от бомбата на психологическо равнище. Класическо оръжие на асиметричната война. Ако в някой град се взриви мръсна бомба, този град ще бъде изоставен от жителите си, независимо дали наистина има нужда го правят.

— Колко голяма трябва да бъде бомбата?

— Колкото по-голяма, толкова по-добре.

— Колко уран ще трябва да откраднат?

— Колкото повече, толкова по-весело ще стане.

— Мисля, че вече са започнали да го крадат — каза Вон. — Нали снимахме онзи камион? Предната част на каросерията светеше по същия начин като стената на комбината.

Ричър поклати глава.

— Не. Онова беше нещо съвсем друго.