Флора Спиър
За любов и чест (9)

Глава 8

В една топла августовска нощ, докато се събличаше, Рудолф разбра, че най-силното му желание е осъществено. Дълго лелеяната мечта бе реалност.

— Лорде мой — започна Ройз, — Джоан и аз сме сигурни, че тя е бременна, но тъй като ти не я посещаваш от няколко седмици, тя ме помоли да ти съобщя. — Рудолф забрави това, което правеше до този момент, и се втренчи в съпругата си. Тя продължи: — Вече втори месец цикълът й не идва. Освен това не се чувства добре всяка сутрин. Има и някои други признаци, но тези са най-сигурни.

Само за няколко мига Рудолф се почувства щастлив. След като помисли малко, той прецени и останалите възможности на създалата се ситуация.

— Няма гаранция, че детето ще е момче или че Джоан няма да пометне. А и дори да го износи, и то да е момче, не се знае дали ще оживее, след като се роди. Както виждаш, не мога да бъда сигурен в нищо.

— Но, скъпи, не бъди толкова черноглед. Защо не се настроиш по-оптимистично? — попита Ройз. — Настроението на Джоан е видимо подобрено. Тя е толкова щастлива, че ще има дете от Крайспън. Ще се радва на това дете независимо дали е момиче, или момче и съм сигурна, че много ще го обича.

— Джоан е като всички жени — с превземки и глупаво суетене. На нея не й трябва наследник и затова й е все едно. — Рудолф погледна красивата си тъмнокоса жена. Нежните й рамене се показваха изпод нощницата. Шията й бе тънка и дълга. На Рудолф често му се бе искало да извие пръсти около това елегантно вратле и да отнеме живота й като наказание за нейната бездетност, но той бе достатъчно умен, за да знае, че тя му е нужна. Не можеше да се справи с домакинството без Ройз, а и сам не можеше да се грижи добре за Джоан, поне докато внукът му се появи на бял свят.

Пък и все още имаше надежда Ройз да го дари с дете. Колко хубаво щеше да бъде, ако имаше както свой собствен син, така и внук. Тогава той можеше да се чувства защитен от лордовете от Марчър. Мислейки за възможността да се сдобие със собствен наследник, Рудолф винаги насочваше вниманието си към Ройз. Той се обърна към нея, грабна завивката и я отметна, откривайки пред себе си голото тяло на съпругата си. Той разтвори краката й и коленичи между тях.

Рудолф бе едър, с руса коса и сини очи, каквито имаше и дъщеря му. Той бе красив на младини, но сега, на средна възраст, лицето му бе сбръчкано, а тялото му отпуснато от твърде много пиене и ядене. Пиенето също бе една от причините да няма наследник. Тъй като твърде често беше пиян, той не можеше да притежава Ройз винаги, когато поискаше. Той не я обичаше, но му бе приятно да чува стенанията й под себе си, когато й се наслаждаваше. Тя никога не му бе отказвала и, изглежда, й харесваше това, което правеше с нея.

В момента той не можеше да направи това, което желаеше, тъй като тялото му не реагираше. Членът му бе неподвижен и увиснал. Той взе ръката на Ройз и я постави там. Знаеше, че тя няма да откаже.

— Направи ме твърд! — заповяда той.

Тя имаше изключително красиво и стегнато тяло. Бе легнала с широко разтворени крака, а Рудолф се бе настанил между тях. Ройз се надигна и започна страстно да го целува.

— Не е нужно — измърмори той, отблъсквайки я. — Концентрирай се само върху това, което е важно.

— Това ти хареса предния път.

Тя обгърна мъжествеността му с една ръка, а с другата я помилва. Рудолф си спомняше добре последния път, когато тя лежеше над него и продължи да го милва сякаш с часове, докато той стане готов да легне върху нея и да я притежава така, както би желал, а тя да го моли да не спира.

Мислейки за езика и устните на Ройз от онази нощ и чувствайки в този момент пръстите й върху себе си, Рудолф усети, че става твърд. Тя бе много нежна и му доставяше огромно удоволствие.

Ройз се раздвижи, изпъна бедрата му и се настани отгоре му. С нарастваща страст Рудолф я натисна върху себе си, но това бе, преди да се осъзнае, че никой истински мъж не би дал такава свобода на съпругата си в леглото. Той смяташе, че един мъж трябва да властва и в спалнята. Имаше само един начин, по който истинският мъж трябваше да притежава жена — върху нея. Болезнен въпрос за Рудолф бе дали ще успее да легне върху нея, без да се разделят, защото ако го направеха, той отново щеше да стане мек. Когато Ройз започна все по-силно да се извива над него, той реши, че си заслужава да рискува. Обгърна задните й части, преобърна се и така тя се озова под него, където по право трябваше да бъде. В такова положение, Рудолф бе способен да контролира акта им.

Проклетата жена продължи да се движи и да се извива, но вече бе без значение какво прави тя, защото Рудолф бе там, където се предполагаше, че трябва да е — върху нея. В това положение се чувстваше много по-млад и жизнен. Той бе отново силен, потентен и с вик освободи тялото си от собственото си семе. Бе доказал способността си да притежава жена. Отдели се от Ройз и изчака да чуе гласа й.

— Благодаря ти, лорде. — Ройз каза това така, сякаш я бе учил да го прави.

— Ти си добра съпруга, Ройз. — Рудолф погали рамото й. По един комплимент от време на време не би навредил, а би направил Ройз по-хрисима. Ако само можеше да роди един син!

Рудолф все още стенеше, а тя гледаше през прозореца. Капаците бяха вдигнати и лицето й бе огряно от лунната светлина. Ройз отново бе намерила физическо удовлетворение с Рудолф, макар че това до голяма степен се дължеше на нея. С него винаги бе хубаво. Още в първите няколко седмици след сватбата им бе разбрала, че е много по-чувствена от съпруга си. Тя се нуждаеше от ласки и нежност, каквито Рудолф никога не й даваше. Понякога, когато той я молеше да го възбуди, се чувстваше използвана, тъй като не получаваше никаква топлина и емоционално удовлетворение.

Често се чувстваше самотна в леглото, което споделяше със съпруга си, и тя копнееше за мъжа, който щеше да я целува и нежно да обгръща ръце около нея. Някой, който да не търси само физически удоволствия. Имаше само смътна представа за това, как би изглеждал такъв мъж. Той би бил честен и винаги галантен с нея. Тя не си позволяваше да мисли за никого от мъжете, които познаваше, като за свой евентуален любовник, но тази нощ заспа осенена от мечти. Мечти за този, който би я уважавал и обичал. Ройз бе сигурна, че ще е готова да направи всичко за него. Всичко.

 

В своята стая Джоан също бе будна. В мислите й се върнаха спомени от близките няколко седмици. Всяка нощ, щом останеше сама, отново и отново премисляше всичко, което бе преживяла. През деня потискаше тези спомени и сега те изпълваха съзнанието й. Разтърсена от изпепеляващата си страст към един мъж, омъжена за друг, овдовяла само след няколко дни, изолирана от останалия свят по желание на баща си и бременна — всичко това й се бе случило като резултат от сляпото подчинение на баща си.

Това подчинение бе навредило и на останалите така, както и на нея. То бе предизвикало смъртта на Крайспън — тя бе убедена в това, а също предизвика обявяването на Алейн за престъпник и прокуждането му. Заедно с него пострада и невинният Парис и тези злини бяха предизвикани от обвинението в убийство, което Рудолф хвърли върху приятелите на Крайспън.

Джоан се чудеше дали Рудолф щеше да й каже, ако Алейн бе мъртъв. Реши, че той вероятно ще го направи, тъй като по този начин щеше да й докаже, че винаги е победител, а и триумфът щеше да му донесе удоволствие. Въпреки всичко, което й бе наговорил Рудолф, тя вярваше в невинността на Алейн и постоянно се молеше за неговото благополучие, а също и за това на Парис.

През нощта, докато лежеше в леглото си или седеше будна до перваза на прозореца, тя лекуваше раните от всичко, което й бе сторено. С течение на времето бунтовните пламъци се разпалваха в сърцето й. Щеше да бъде внимателна, тъй като имаше задължение към Крайспън да предпази детето му, но някак си щеше да намери начин да поправи нещата, да ги направи по-добри за нея, за детето й, за Парис и най-вече за Алейн. Той й бе обещал, че ще се върне за нея. Тя щеше да го види отново… да го види. Бе сигурна в това. Щеше да го чака.

Ако Джоан знаеше колко години ще минат, преди Алейн да дойде отново в Бенингфорд, би изгубила всякаква надежда, би се отдала само на детето си и не би поддържала борческия дух в себе си. Но тя остана вярна на чувствата си докрай и не губеше надежда.

 

Заченато в началото на лятото, бебето на Джоан се появи на бял свят в първия ден на пролетта през 1135.

Преди голямото събитие Рудолф доведе акушерка от Честър в Бенингфорд, за да е сигурен, че всичко около раждането ще мине добре. Когато Джоан видя мръсната старица, тя помоли Ройз да бъде единствената, която да я изражда.

— Не й се доверявам — прошепна Джоан, — защото е наета от баща ми. Ройз, ти си акуширала на няколко от съпругите на татковите рицари, така че имаш опит. Бих искала само ти да присъстваш в стаята ми.

— Не съм сигурна дали ще мога. — Ройз се опита да й обясни, но Джоан й направи знак да мълчи, тъй като към тях се приближаваше старата акушерка.

Те се разхождаха около кулата, както правеха всеки ден, а Бейъд вървеше на няколко стъпки след тях. Джоан бе бременна в последните месеци и бе доста напълняла. Ако се опиташе да се движи по-бързо, трябваше да ползва помощта на телохранителя, а не искаше да се разстройва, доближавайки се до това отвратително същество. Тя мразеше, когато той държеше ръката й, но нямаше избор, защото разходките й бяха необходими. Те бяха не само единственото й движение, но и единственият й допир с живота, който течеше в Бенингфорд. По заповед на баща й никой не си позволяваше да се приближава или да говори с нея, но тя можеше да наблюдава работата им. Някои от оръженосците дори се осмеляваха да й се усмихнат или кимнат с глава. Тяхното внимание я разсейваше и я караше да се чувства по-малко изолирана.

— Ройз, ти трябва да ми обещаеш. — Джоан обгърна с ръка лакътя на мащехата си. — Закълни се, че когато дойде времето, няма да ме оставиш сама с това отвратително същество. Няма да го понеса.

— Ще видя какво мога да направя. — Ройз сниши гласа си така, че Бейъд да не може да я чуе. — Забелязах, че предната нощ акушерката пи много вино. Може би ще мога да я подкупя. Ще е по-добре и за двете ни.

Родилните мъки на Джоан започнаха час след като тя се прибра в стаята си. Болките й ставаха по-силни и по-чести. Ройз не се отдалечи дори за миг, но и старата акушерка бе в стаята.

— Моля те, накарай я да си отиде! — проплака Джоан, когато видя мръсното лице на жената и беззъбото й хилене. Ройз изчака да премине и този пристъп на болка и обясни на Джоан.

— Рудолф настоява тя да присъства, така че за момента ще трябва да остане. Но не се тревожи. Аз сключих сделка с нея. За кана с вино и някоя друга монета, които бях спестила, тя ще си стои отстрани и няма да ни пречи. Казах й да заповяда на Лиз да донесе две кофи с топла вода, а после незабавно да я отпрати.

— Благодаря ти. Радвам се, че ще се отърва и от жената на Бейъд в този момент. Винаги усещаш какво ми е нужно, Ройз. Ако се случи нещо и това дете се роди мъртво или сакато, Рудолф ще те накаже заедно с акушерката. Ще накаже и мен.

Започна нов пристъп на болка.

— Никога няма да те оставя сама — каза Ройз, стискайки силно ръката на Джоан. — Дръж се за мен сега. Няма да те оставя.

— Не е редно да излиза толкова бързо — обади се акушерката. Тя остави чашата си с вино и се приближи, за да види Джоан. — Това е първо дете. Би трябвало да се напъваш още часове и може би дни.

Тя посегна да сложи ръката си върху корема на Джоан, но родилката изкрещя.

— Остави ме на мира. Не ме докосвай!

— Продължавай сама тогава. Скоро ще крещиш много по-силно и ще ме молиш да ти помогна.

Акушерката се запъти към вратата, за да вземе водата от Лиз. Както се бе споразумяла с Ройз, тя бързо разкара жената на Бейъд и залости вратата.

— Никой не трябва да ни безпокои. Седни там и мирувай, докато не ти наредя нещо друго — заповяда Ройз на старата жена и посочи ъгъла.

— Правете каквото искате. Нали мен няма да ме боли — каза тя.

Както акушерката предупреди, тялото на Джоан не минаваше през първоначалния за всяко раждане бавен стадий, който продължаваше няколко часа. На родилката й се струваше, че утробата й бърза да се освободи от товара си, така както тя бързаше да прегърне детето си. При всеки напън Ройз неизменно стискаше ръката й. Тя милваше челото й и шепнеше успокоителни думи. Ройз също цялата трепереше. Краката й се бяха подкосили, а по челото й изби пот. Тя придърпа един стол и седна. Джоан продължаваше да се напъва и започна да мисли, че ще умре от изтощение. Ройз следеше всичко внимателно. Тя разбра, че моментът наближава. След всичките усилия, които бе направила родилката, не й бяха останали сили да се напъва повече. Накрая тя престана да крещи и усети, че нещо топло и влажно се хлъзва от тялото й. Последва го триумфиращ писък и радостните изблици на Ройз. Тя го пое в ръцете си, бързо окъпа малкото същество и го уви в меко одеялце.

Върху лицето на Ройз грейна усмивка. Тя обърна бебето към Джоан и отгърна част от тялото му, за да може майката да види, че е момче. Изтощена, но щастлива, Джоан протегна ръце и Ройз й подаде бебето. Джоан го притисна към гърдите си. То сбръчка личицето си и тя се усмихна, после то изпищя и това бе най-радостното нещо, което бе чувала от близо една година.

— Помогни ми да сваля тази мръсна дреха — каза тя на Ройз. — Синът ми Крайспън е гладен.

Миг по-късно бебето сучеше от гърдата й, но тя скоро заспа изтощена.

— Добре — започна акушерката, напусна своя ъгъл и се приближи към двете жени. — Изродихте здрав и читав син, нали тъй? Сега ще ви кажа какво. Аз мисля да кажа на Рудолф, че детето се е родило без моя помощ. Аз бях тук, за да ви помогна, ако си спомняте това.

— Но нали вече ти платих — каза Ройз, но гласът на щастливата Джоан я спря.

— Всичко е наред. Остави я да прави каквото иска. Нека каже на Рудолф каквото иска и той после да й плати. Нас това изобщо не ни засяга. Най-важно е, че Крайспън е жив и здрав. Но, бабке, бих ви помолила само да ни дадете малко време, преди да слезете долу в салона.

— Това мога да направя, тъй като вие бяхте добри с мен, не като някои други, а и ми дадохте хубаво вино. Ти, момиче, роди толкова бързо, че ония долу със сигурност още не очакват нищо.

Акушерката се надвеси над Ройз, която миеше кръвта от тялото на Джоан, и каза:

— Добре е, че не си разкъсана, момиче. Така скоро отново ще можеш да приемеш мъж. — Изпивайки още една глътка вино, тя се върна в ъгъла си.

— Не ме интересува никой друг мъж, освен този тук — каза Джоан и целуна мъхестата главичка на бебето. — Колко е русичък.

— Такъв трябва да бъде, след като и двамата му родители са руси — каза Ройз. — Колко тъжно, че Крайспън не може да ги види сега.

Джоан обаче не чу тези думи. Единственото, което я интересуваше, бе синът й.

 

Рудолф беше във възторг. Веднага щом акушерката му съобщи добрите новини, той се завтече нагоре по стълбите и нахлу в стаята на Джоан.

— Момче! — възкликна тържествуващо. — Най-сетне! Отвий го, Джоан, и ми го дай тук. Искам да му се порадвам, да го видя със собствените си очи.

Джоан направи това, което той й заповяда, и Рудолф се вгледа в наследника си. Бебето първоначално трепереше, изложено на студения вечерен въздух, но после размърда крачета и отвори големите си сини очи. Нежно, или по-скоро предпазливо, Рудолф погали телцето.

— Добре, добре! — каза той, потривайки ръце. — Бейъд каза, че в една от моите ферми има жена, чието дете е умряло, а тя е останала пълна с кърма. Ще заповядам да я доведат утре в замъка, за да накърми детето.

— Не! — Джоан притисна детето си силно към себе си, като че ли искаше да го предпази от плановете на дядо му. — Аз сама ще кърмя малкия Крайспън.

— Крайспън? Никога! — Рудолф я гледаше изненадан. — Моят внук ще се казва Уилям като великия завоевател, който пазеше земите ни.

— Крайспън — повтори Джоан. В погледа й се четеше твърдост и непреклонност.

— Аз казах Уилям.

Тя знаеше, че сега той е гневен. Не бе трудно да предизвикаш избухливия темперамент на Рудолф, но в този случай Джоан щеше да използва оръжието, което бе приготвила. Месеците, прекарани в пълна изолация, я бяха променили. Тя никога нямаше да се подчини на баща си отново. Дори да изглеждаше примирена и послушна за неговите желания, вътрешно тя щеше да се противопоставя. Гневният пламък се бе запалил в сърцето й и нямаше да угасне.

— Той ще бъде кръстен Уилям Крайспън — каза тя. — Аз ще се съглася с Уилям, а ти ще се съгласиш с решението ми сама да кърмя детето си и няма да викаш чужда жена. А и би ли искал наследникът ти да бъде отхранен от една селянка, когато аз мога да осигуря благородническа храна за него?

Баща й държеше изключително много на благородническото си потекло и тя знаеше слабото му място. Сега той се съгласи с нея и прие аргументите й.

— Много добре — каза Рудолф. — Щом искаш, можеш да храниш сина си.

— И възнамерявам да присъствам на кръщавката му — каза Джоан. — Дарих те с наследника, който толкова силно искаше, и никой не може да се съмнява в произхода му. Сега моето несправедливо заточение свърши.

— Така ли мислиш наистина? — Зениците на Рудолф се разшириха, а устните му се изкривиха в параноидно подобие на усмивка. — Може би ти не разбираш какво означава да пазиш дъщеря си и единствения си наследник. Ти и бебето ще останете тук, в тази стая, където ще съм сигурен, че ще сте в безопасност. Това е заповед и аз няма да променя решението си.

— Аз ще присъствам на кръщавката на Уилям Крайспън. Дори Бейъд не може да ме спре.

Джоан никога не е била толкова твърда и непреклонна.

— Бейъд! — Рудолф се втренчи в него. Очите му бяха студени, а лицето — безизразно. Джоан не отстъпваше и продължаваше да го гледа, докато не видя разбиране в очите му. После той се изсмя подигравателно. Тя знаеше, че той е изненадан от реакцията й, и следващите му думи доказаха правотата й.

— Безспорно е, че моята кръв тече във вените ти. Ти трябваше да си момче, Джоан. Ти си точно толкова инат, колкото и аз. Много добре. Ще направя компромис. Можеш да присъстваш на кръщавката, но веднага след това ще се върнеш заедно с детето тук, в тази стая. Бейъд и Лиз ще те придружат от параклиса до тук.

— Аз сама ще нося сина си. Уилям Крайспън ще влезе и ще излезе от параклиса на моите ръце.

От думите на Джоан личеше, че се чувства свободна и няма да отстъпи.

— Аз ще избера кръстниците — това бе отговорът на Рудолф. Той спомена имената на графа от Болсовер и неговата дама и добави името на свещеника от близкия манастир „Св. Джъстин“ — мъж, известен със своята почтеност. Джоан нямаше никакви възражения относно това предложение на Рудолф, но се престори, че обмисля избора му, и едва след време кимна с глава.

— Съгласна съм — каза тя. — Ако искаш Крайспън да бъде здрав, той ще се нуждае от повече светлина и свеж въздух. Този един час на ден, с който аз разполагах, съвсем няма да е достатъчен за него. В добавка към едночасовата разходка всеки следобед ще го извеждам и сутрин за един час и това ще започне от утре.

— Не злоупотребявай с добрината ми — предупреди Рудолф, но не противоречи на желанието й.

— И Ройз ще ме придружава, както и досега. — Джоан прикри усмивката си. Зарадва я фактът, че сега Рудолф се отнасяше с респект към нея.

— Много добре — каза той. — Може би твоята плодовитост ще повлияе положително на Ройз. Но не ме моли за нищо повече и се грижи добре за моя внук.

Рудолф се обърна и напусна стаята на Джоан.

— Как се осмели да го погледнеш в очите и да му кажеш всичко това? — попита Ройз. — Не мога да повярвам, че не ти отказа нищо!

— Той не го направи за мен — отвърна Джоан. — Направи го в името на наследника си. Но аз не получих това, което исках най-много. Не получих свободата си. Той никога няма да ме пусне. Ще ме държи тук и няма да го е грижа, че трябва да ме обича и да се грижи за мен, защото съм негова дъщеря и защото съм честен човек, който винаги се е подчинявал на желанията му. А моето сляпо подчинение и дългът му към него ме доведоха в тази кула, откъдето никога няма да се измъкна.

Джоан премълча някои неща, върху които бе размишлявала.

През деветте месеца, които бе прекарала като затворник, имаше достатъчно време, за да обмисли всички обстоятелства около смъртта на Крайспън. Времето минаваше, шокът и ужасът от преживяното избледняха. В съзнанието на Джоан изникваха повече и повече детайли от онази нощ. В началото мотивите на убиеца бяха загадка за нея, но постепенно тя сама направи някои заключения. Тя се досещаше кой и защо бе извършил това злодеяние, но не можеше да каже на Ройз. Това щеше да изложи живота на мащехата й на опасност, а Джоан не искаше никой друг да пострада. Достатъчно бе, че честта на трима рицари вече беше потъпкана и бъдещето им — унищожено.

Тя погледна малкия Уилям Крайспън и разбра, че има две причини да изтърпи Рудолф. Първата бе детето, което тя искаше да възпита така, че той да не стане като баща й. Може би той щеше да бъде нежен и разумен като Крайспън. Другата й цел бе да накаже убиеца на Крайспън. Тя все още не знаеше как ще го направи, но бе решена да намери начин и това желание я правеше силна и непреклонна.