Флора Спиър
За любов и чест (5)

Глава 4

Сватбената премяна на Джоан беше така подбрана, че да подчертава русата й коса и сапфирените очи. Дългите фусти бяха от меко падаща коприна със златист оттенък. Отгоре носеше наметало от по-тежка коприна — част от облеклото, използвано за пръв път преди шест години от дъщерята на краля — Матилда. Тя беше вдовица и се възползваше от всички нововъведения в модата, които бяха донасяни от континента в бащиния й двор. Наметалото на Джоан беше от зелено-синя коприна, дълго до коленете, и с къси ръкави. Всичките му ръбове бяха гарнирани със златна бродерия. Тънката й снага беше обхваната също от златен колан, който чудесно пасваше с бижутата й. На главата си носеше диадема, която прибираше русите й коси, падащи до кръста.

Ройз, която беше по-слаба от Джоан и с черна коса, беше облечена в зелена рокля и сребристо наметало. Под нейната диадема имаше фина мрежа, която обвиваше косите, както подобава на омъжена аристократка.

Почти всички присъстващи дами бяха облечени по подобен начин. Изключение правеха някои по-възрастни, които все още се придържаха към предишната мода. Повечето от мъжете носеха туники, панталони и бижута. Туниката на Крайспън беше в същия цвят като наметалото на Джоан — чиста случайност според Ройз. На Парис беше във вишнево, а на Алейн в тъмнозелено.

През по-голямата част от сватбения ден Джоан беше неспособна да мисли ясно. Тя позволи на Ройз и прислугата да я облекат и разкрасят, като че ли беше парцалена кукла. Ходеше където й кажеха, стоеше както и където й заповядат. Смътно си спомняше после момента, в който отец Еймбрас прочете сватбения договор. Не помнеше как бяха изрекли името й, после това на Крайспън и на всички свидетели. След като беше прочетен целият договор, Рудолф триумфално се произнесе, че тя вече е съпруга на Крайспън. Не помнеше как Крайспън й подаде ръка, за да преминат от салона в малкия параклис, където бе отправена сватбената благословия.

След литургията оставаше само бракът да бъде консумиран, но това щеше да стане след дълги часове на пиене и забавления. Джоан седна до Крайспън на масата и му позволи да държи ръката й. Тя се усмихваше, когато трябваше, но мислите й бяха насочени към предстоящата нощ.

Постепенно денят преваляше и Джоан загубваше представа за това, което ставаше около нея. Тя чу Рудолф да дава съвети на зет си. После Крайспън я погледна и разбра, че тя е разтревожена от грубите забележки на баща си. Той я прегърна.

— Вярвам, че всички младоженки са разтревожени преди първата си брачна нощ. Не бива да се страхуваш от мен, Джоан. Нямам желание да те нараня.

— Не се страхувам. Знам си задълженията и изслушах всички проповеди на баща ми. Ще износя колкото деца мога, за да осигуря на теб и на него наследник.

— Звучи много коравосърдечно по начина, по който го каза. — Чистите очи на Крайспън срещнаха нейните. Гласът му беше тих и мил. — Винаги съм смятал, че жената трябва да има право да избира съпруга си.

— Не мога да споря с баща си за избора му — каза тя, без да добави, че ако имаше право на избор, не би прекарала предстоящата нощ с Крайспън, а с неговия братовчед и приятел Алейн. Но тя нямаше право да бъде толкова честна и каза само думите, които Крайспън би искал да чуе. — Ще направя всичко, което е по силите ми, за да съм добра съпруга.

Той постави ръка върху рамото й и я целуна леко по устните. Последва наздравица сред гостите. Джоан отвърна с наивна готовност. Но когато Крайспън я пусна, първият човек, когото видя, бе Алейн. Той стоеше далеч от тях. Лицето му бе огряно от светлината на свещите. Устните му бяха стиснати до болка, очите — потъмнели и пълни с тъга и копнеж. Бе втренчен в нея.

Джоан искаше да крещи, да изплаче собственото си страдание, да удря с юмруци по масата, за да прогони скръбта, болезнено раздираща сърцето й. Но тя не направи нищо от това. Беше добре възпитана и не изрази чувствата си пред гостите.

Объркана, Джоан скри лицето си в широкото рамо на Крайспън. Той я притисна силно и погали косата й.

— Всичко е наред. Милото ми момиче, не се плаши. Всичко ще е наред. Обещавам.

— Ти си толкова добър с мен. — Джоан беше засрамена от това, че е неспособна да отиде в леглото му с открито сърце.

Сватбената нощ премина, както бе планувана. Дамите заведоха Джоан в спалнята, където тя и Крайспън щяха да започнат съвместния си живот. Там те я съблякоха и бързо я изкъпаха. Едва бяха привършили, когато на вратата се почука. Ройз я отвори и вътре нахлуха мъжете начело с младоженеца. Отец Еймбрас благослови сватбеното легло и отправи молитва бракът да е плодотворен и да се родят много деца. Той хвана ръцете и на двамата и каза на Крайспън да целуне булката. Мъжът с готовност го стори и действията му бяха последвани от язвителния хумор на Рудолф.

— Ще се справиш отлично, синко, и помни добре съветите ми. — Рудолф беше доволен, че плановете му се осъществиха.

За Алейн това беше най-тежката част от дългия и тъжен ден. Той не можеше да откъсне поглед от полуголата Джоан, от нейната гладка кожа и по детски невинно тяло. Първият и последният поглед върху това обично тяло щеше да остане в съзнанието му завинаги.

Джоан разбра, че той я гледаше, и се изчерви, но Алейн задържа погледа си върху нея, докато сините завеси на леглото не бяха спуснати. Преди те да я скрият, той видя върху лицето й изписан ужас.

Алейн си каза, че е глупак. Никое невинно момиче не би се чувствало добре, ако в съпружеската спалня влезе тълпа от цинично подвикващи хора. Той се надяваше, че Крайспън ще е мил с нея. Братовчед му не се отнасяше страстно към жените, но поне нямаше да я нарани. Той имаше добро сърце и не би тормозил една жена. Това бе единственото, за което Алейн можеше да благодари на бога.

Що се отнасяше до него, не му оставаше нищо друго, освен да им пожелае всичко най-хубаво и да излезе, преди да е казал или направил нещо, за което да съжалява. Другите гости също трябваше да оставят двойката насаме. В много случаи празнуващите оставаха в спалнята, докато бракът бъде консумиран.

След като се увериха, че двойката е добре настанена в мекото легло, гостите излязоха и отидоха в салона, за да продължат веселбата. Тогава Алейн напусна празника. Той се спусна по стълбите, взе една кана от най-хубавото вино на Рудолф и се запъти към конюшнята. Там седна върху купчина слама и се зае да изпразни съдържанието на каната. Това обаче не облекчи раздиращата го отвътре болка. Когато видя, че виното е свършило, той запрати каната в дървената преграда и тя се разби на парчета.

Легна върху сламата, закри лицето си с ръце и се опита да забрави образа на полуголата Джоан. Тя и неговият братовчед щяха да прекарат цялата нощ зад тежките сини завеси. Представата за тази картина му причини още по-голямо страдание, а собственото му желание към Джоан се превърна в непоносима болка, която терзаеше не само духа, но и младото му тяло.

— Защо? — изстена Алейн. — О, Господи, Джоан, защо не можеш да бъдеш моя?

— Ти знаеш защо. Крайспън е по-висшестоящ барон. — Парис се настани до него. — Ето. Донесох ти още една кана с вино. Това е единственото, което ще ти помогне тази нощ. Утре ще трябва да помислим за нещо друго.

— Ти си чудесен приятел. Най-добрият от всички приятели и аз толкова много те обичам, Парис — говореше Алейн с пияния си провлачен глас. Той взе предложената кана, вдигна я и изля съдържанието й в гърлото си.

— Утре сутринта ще си болен — предупреди го Парис.

— Защо пък утре сутринта? Че аз съм болен и сега и никога, ама никога и никой няма да може да ме излекува. Знаеш това, нали, стари приятелю? Никога няма да бъда излекуван. Никога. Ще я обичам до края на живота си, докато умра.

— Никога е прекалено дълъг период от време — каза Парис и взе празната кана от ръцете на Алейн точно преди той да запрати и нея. Беше донесъл наметалото на Алейн и покри раменете му с него. За да покаже, че е съпричастен към болката на приятеля си, той сам изпи няколко глътки, зави се и легна да спи.

Между сините завеси на сватбеното легло съпрузите лежаха плътно един до друг, без да се докосват. През целия си кратък живот Джоан никога не е била толкова объркана и изплашена.

— Ти каза, че Ройз ти е обяснила какво трябва да правиш и какви са ти задълженията, когато си с мен.

— Да. — Гласът на Джоан бе едва доловим. — Знам, че не трябва да ти се противопоставям каквото и да правиш с мен.

— Мисля, че ти също трябва да изпиташ удоволствие, Джоан. — Той протегна ръка към гърдите й. Тя изненадана трепна и Крайспън се отдръпна.

— Ще е много по-добре, ако мога да те виждам — каза той.

— Добре, че не можеш. Бих се срамувала, ако ме видиш без дрехи.

— Няма от какво да се срамуваш. Аз съм твой съпруг, а и ти имаш най-прекрасното тяло, което някога съм виждал.

Той постави ръката си отново върху гърдите й. Сега тя не се противи и остана да лежи под него. Нежно, той вкуси зърната й едно по едно. После целуна устните й, но това не беше като целувката на Алейн. Крайспън не бе способен да запали в нея огъня, който предизвикваше Алейн. Повлияна от тази мисъл и от спомена за другия мъж, Джоан докосна с език устните на Крайспън. Мигновено той се отдръпна.

— Къде, по дяволите, научи това? — запита я той. — Само проститутките правят така.

— Не знаех — оправда се тя. — Виждала съм слугите да го правят. Мислех, че ще ти хареса.

— Джоан, ти най-много ми харесваш, когато се държиш като невинна девойка, каквато си сега, и като скромна съпруга. Има някои неща, които добрите и почтени жени не правят.

— Но аз не знаех. — През съзнанието й премина мисълта, че Алейн я бе целунал по този начин и не я смяташе за непочтена жена. Той също й бе казал, че я обича, нещо, което Крайспън не направи.

— Разбира се, че не си знаела — нежно заговори Крайспън и отново я целуна по устните. — В невинността си ти си си позволила да бъдеш подведена от глупавите слуги. Не трябва да го правиш повече. Не подобава на съпруга на барон. Ще те науча на всичко, което трябва да знаеш и да правиш в това легло.

— Да, лорде. — С голямо усилие тя се опита да пропъди мисълта за Алейн и да се концентрира върху Крайспън.

Съвсем скоро тя откри, че няма от какво да се плаши. По природа Крайспън бе нежен, може би по-подходящ за уседнал живот, а не за военни подвизи. Той се отнасяше към нея изключително учтиво и мило. Целуваше я често, но винаги със затворени устни. Докато я целуваше, докосваше гърдите, раменете и други чувствителни части на тялото й. Постепенно тя свикна с неговото докосване и дори започна да му се наслаждава. Когато Джоан започна да отвръща на милувките му, той проникна нежно в нея. За нейно учудване, тя не се изплаши, тъй като усилията му бяха довели до желания резултат. Тя усети първоначално лека, а после все по-силна болка, която бе съсредоточена само в едно място.

— Опитвам се да бъда нежен и да не ти причинявам болка.

— Разбирам. — Тя пое дълбоко дъх и обгърна раменете му.

Той започна да се движи в нея. Постепенно болката премина в сладка топлина, която я изгаряше отвътре. Тя отметна глава назад задъхана.

— Заболя ли те? — запита той, погрешно изтълкувал движението й.

— Не, лорде. Приятно е — увери го тя, молейки го да продължи.

— Чудесно. — Той я целуна. — Надявам се, че наистина е така. — Направи още няколко движения, пое дъх и после се отдръпна от нея. Джоан сграбчи раменете му, за да го задържи в положението, в което беше.

— Моля те не спирай, лорде.

— Трябва да спра сега. И ме наричай Крайспън.

— Беше толкова нежно и красиво — каза тя. — Дори не бе толкова болезнено, колкото очаквах. Ще го направим ли отново?

— Да, разбира се — обеща той. — Всяка нощ ще го правим, за да се сдобием с наследник.

Тази нощ те се любиха още много пъти и преди да заспят, Крайспън каза на съпругата си:

— Мисля, че ще ни е много хубаво, когато сме заедно.

— Аз също, лорде — исках да кажа — Крайспън — отговори тя.